Разходка из тъжните потайности на Концертна зала

Стой, опасно за живота! Този кадър на разтворено ел.-табло, напоително полято с дъждовна вода, идеално визуализира ситуацията в Концертна зала и условията, в които работи пловдивската опера. Те, условията, откровено са си опасни за здравето. Картинката е тъжна, да не кажем покъртителна. Домът на операта е в потресаващо  състояние, след годините на безтегловност преди идването на новото ръководство в лицето на Нина Найденова. И очевидно дълъг период на незаинтересованост от страната на институциите. Найденова обаче е решена да промени това, за което й стискаме палци. За отбелязване е, че все пак споменатата по-горе високо- волтовата кутия се намира под покрива на второто ниво, а не под открито небе. Там, където до преди време се помещаваше кафенето в пристройката към бившия Партиен дом. Окаченият таван е прояден от непрестанните течове при всеки, дори лек, дъжд. Музикантите, хористите, техническият персонал, диригентите и шефовете на операта се опитват да овладеят или поне да се предпазят от природния рев, който се пренася в цялата база. Водите текат отвсякъде. Вървят от втория етаж като река, а колективът на културната институция търчи с кофи и парцали. Влагата от течовете унищожава дори изключителния стенопис на Димитър Киров край стълбите между двата етажа. На места монументалната творба е започнала да се лющи.

Само преди два дни министърът на културата Вежди Рашидов бе на посещение в клетата Концертна зала след писма от Нина Найденова и екипа й, с които те уведомяват ведомството, че ремонтът не е просто спешен, а крещящо спешен (дано да е погледнал и тоалетните, които ползват хората от трупата и публиката при концерт или оперно представление). И обеща старт на проект за реконструкция на базата. Ще видим! Още преди посещението на министъра обаче, обективът на Под тепето тръгна на разходка из тъжните потайности на концертна зала, за да види с очите си как долните нива на Дома на операта биват заливани с обратни води. Как архивът на тази повече от 60-годишна културна институция гние във влажните мазета заради липса на дори мъничко свободно пространство с нормални условия. За да ви покаже как течовете от покрива вредят дори на инструментите на музикантите, или как какво се случва под сцената. Коментарът, всъщност, е напълно излишен. Снимките казват всичко.

Големият проблем обаче е, че течове има дори в залата, тъй като тръбите за уточните води са вкарани в колоните и не могат да се ремонтират, а имат нужда от подмяна. Водата напира през тавана на сценичната зала, капе върху самата сцена и паркета, и ги издува. Състоянието на седалките пък въобще няма нужда да се описва или анализира. Те не са сменяни, откакто е построена залата. А най-ужасяваща е ситуацията, когато потокът от хора в бившия Партиен дом, в прилежащата му Концертна зала и в ресторанта под нея се засили. Тъй като наклонът на тръбите за обратните води не е достатъчен, те буквално си плъзват из подземните помещения на мястото за висока култура и пълнят всичко с… сами си представете.

В подземията на Концертна зала се крие цялата история на пловдивската опера в огромния й безценен архив. Въпреки, че екипът на институцията се опитва да го обгрижва, той е на такова място, че влагата си казва своето. Там, из мазетата, са струпани всички документи, събирани през годините, артефакти от съществуването на операта през всичките тези над 60 години- инструменти, техника, всякакви елементи от сценичния живот, много история. Този архив трябва да бъде спасен и опазен, да получи подобаващ дом, за да остане за поколенията. Надяваме се това да се случи с евентуалния ремонт на Концертна зала. За да се стане това обаче, реконструкцията не трябва да е на парче, а в цялост. Така, както се случи с пловдивския театър.