Във второто издание на както разбрахте възобновените ФОТО ВТОРНИЦИ ви представяме Илиан Божанов
Кой е той? Сами ще разберете от него!
- Казвам се Илиан Божанов, роден съм в София.Преди 11 години пристигнах в Пловдив с намерението да направя школа по салса в града.Школата се разви добре , благодарение на общите усилия на всички които стоим зад нея и най-вече заради това, че обичаме това което правим. Аз обаче в един момент започнах да търся още нещо с което да се занимавам, пробвах най-различни духовни практики, курсове за масажи и накрая стигнах до фотографията. През всички тези неща които съм минал съм се отдавал на 100% на тях, но постепенно моето внимание се отдръпваше по-ред причини, но да кажем, че съм взел това което е било нужно за този етап от живота ми.От духовните практики се научих да следвам сърцето си, макар, че като се върна назад във времето се оказва, че винаги съм го следвал, иначе нямаше и да съм в Пловдив сега.Но в тези практики като, че ли се засили осъзнатостта ми за неща които се случват около мен, знаците които имаме по-пътя.По-време на нашите разходки и семинари по-планини и други места аз винаги ходех с апаратче и снимах много.Правех по-много снимки, исках да запечатвам моментите за да мога после по всяко едно време да се връщам към тях.Тогава хора от група ми казваха , правиш много хубави снимки защо не ги публикуваш някъде, може да спечелиш някоя награда :) Тогава им се чудих, какво толкова виждат в тези снимки, че чак вече и награди виждаха.
Не го приех много на сериозно, обикновено имам правилна самооценка за неща които мога или неща за които знам, че ще мога да постигна.Въпреки, че подминах думите, на по-късен етап аз отново ги чух от моята приятелка тогава и когато се виждахме винаги носех апарат, защото обичаше да се снима.
След това пътищата ни се разделиха, но аз през това време продължавах да си снимам разни моменти. Много се впечатлявах от залезите когато минавах по-моста на Герджика .Вдигах телефона или апарата да снимам, но виждах, че нещо липсва в снимката и не е същото което виждаха очите ми. Спомням си , че си казвах " ако имах професионален апарат сега " Но отново нищо не се случи, живота си продължи по-същия начин, докато отново не ме срещна с една жена с която нещата се развиха доста бързо :) Историята се повтори почти по-същия начин като предната. Много обикаляхме с нея в природата аз отново си бях с фотоапарата, и отново чух същите думи "ти защо не започнеш по-сериозно да снимаш, имаш око " и тогава наистина усетих нейните думи много силни. От този ден те бяха постоянно в главата ми. Трябваше ми съвсем още малко за да тръгна в тази посока.Това се случи когато отидохме с нея отново в планината , тя беше взела апарата на баща си, който изглеждаше професионален. Започнах да снимам и тогава се появи едно силно чувство в мен.Малко по-късно се сдобих с хубав апарат, месец след това си взех и първия обектив. Никога не бях се радвал така на техниката колкото тогава и сега продължавам. От тогава до сега мина една година и доста дълго време аз не се разделях с апарата си. Беше постоянно с мен, и не можех да си представя как ще го оставя сам и аз без него. Някой си имат домашни любимци с които усещат много силна връзка аз така чувствам нещата с моя апарат. Започнах да чета много в интернет, двама месеца след покупката на апарата, посетих един пленер във Варна на Албена Маркова и Таня Маркова.Грубо имах някаква идея какво се прави с апарата, препоръчваха ми да мина през полуавтоматичните режими на апарата и тогава да мина на ръчните. Но пропуснах тези уроци и исках аз да мога да контролирам нещата не апарата ми.След това се записах на курс за начинаещи при Владимир Пеков, отидох подготвен там и това много ми помогна да разбера много от нещата за които говореше. Даде ми и един начин на мислене, който за в бъдеще , но и сега ми дават много идеи за предстоящи проекти. Какво обичам да снимам най-много , това са пейзажите, но не мога да кажа, че другото е много по-малко, може би няколко единици да ги дели. Обичам да съм сред природата тя ми дава много и сега благодарение на фотографията съм много често в планината. Преди нямах достатъчен стимул да ходя толкова често, но сега не ми пречи да тръгна след някое салса парти и да посрещна изрева на някой връх. Изтощително е много , но знаеш, че всяко едно усилие си заслужава.Когато виждаш как живота се пробужда за новия ден, това изпълва не само очите ти, цялото ти тяло душа са в екстаз. Всеки един проблем остава долу в града и когато се върнеш ти си зареден и имаш силата си. Когато денят заспи в прегръдката на нощта и звездите изгреят, това са другите любими моменти сред природата които обичам да снимам. Нощните снимки, звезди, млечен път, море, реки и езера, всичко това ме докосва по-различен начин , но обичам по- еднакъв. Благодарение на уроците на двама много добри признати пейзажисти Красимир Матаров и Иван Миладинов аз успявам да хвана тези моменти, възможно по-най добрия начин. Също така от тях научих много за обработката на пейзажа която също е една неделима част от фотографията. Колкото и да има противоречия за фотошопа, той е много добър инструмент без който не може, стига да се ползва правилно. Да продължим и с другите жанрове на фотографията които също ми доставят удоволствие да снимам, това е интериорна фотография. От 5-6 месеца започнах да снимам мебели за Зара дизайн.В началото нямах представа как точно става това, композиция и т.н. но с всеки един ангажимент аз усещах нещата и започнаха да се получават добри резултати. Преди месец взех уроци от най-добрият интериорен фотограф Александър Новоеселски който снима за списание Наш дом и много други проекти, обогати ми разбирането за интериора както в техническия му аспект така и в емоционален.Разбрах колко е важно да се вдъхне живот в едно такова място изпълнено с неодушевени предмети. Имам интерес и в портретната фотография в студио и извън студио и тази година съм решил в тази посока да обогатя знанията си. Така бях възнамерил миналата година и така ме посрещна новата година с обучение при Илко Александров. Във фотографските среди е доста известен с работата си, живее и работи в Япония и беше чиста случайност, че той е тук и прави семинар. Изпуснах го в Пловдив, но съдбата ми даде още един шанс и отидох във Варна.Помня думите на Стив Джобс от "онази" реч, те винаги отекват в мен, защото са истински.Също като него и аз като се обърна назад, виждам различните пътеки които са ме отвели до тук, знаците които съм имал, хората които съм срещал и всичко това е допринесло до този момент в който се чувствам напълно в синхрон със себе си действията си.
https://www.facebook.com/Ilian-Bozhan...
Час: 19:00