От няколко години блогът на Литературния фестивал Пловдив чете работи като една своеобразна медия. В него пишат доброволци на различни възрасти, главен редактор е филологът и дългогодишен журналист Радослав Иванов. Блогът се поддържа и списва от друг дългогодишен журналист от културната сфера: Славена Шекерлетова. Това пространство в интернет изобилства от интервюта с писатели и статии, свързани с книги. Разбира се, с удоволствие се публикуват и материали от други области на изкуството и културата. Периодично се споделят и видеа от срещите с авторите.

През годините бяха направени няколко обучения за това как се пише за култура и изкуство, как е добре да бъдат поднасяни текстовете. Приблизително 50 души са минали през тези обучения. Някои от тях останаха и те са част от Литературния фестивал. Те целогодишно и по време на фестивала пишат статии за литературни срещи, присъстват на събития и са силно мотивирани и удовлетворени от това, което правят. Представяме ви Райна Кацарова и Таня Рейн (Йорданова). Те отговарят на въпроса Какво ми дава писането за блога на Пловдив чете и защо избрах да бъда доброволец?

Таня Рейн:

Доброволчеството е възможност да извадя най-доброто от себе си, като не получавам парично възнаграждение, но има голяма добавена стойност за мен. Доброволец съм от 2015 г. и чрез участието в значими каузи за мен, създавам приятелства с другите доброволци, запознавам се с интересни хора, повишавам знанията и уменията си в области, в които желая. 

През 2020 г. се включих, като доброволец в „Пловдив чете“. В тази група, намерих своето място – пиша за детските събития и книги. Тези срещи са извор на нови знания и вдъхновения за децата. Вълнуващо е, да гледам, как четат книжки, разказват приказки чрез камишибай театър, строят замъци, рисуват, пеят и се смеят. Детските усмивки прокарват светлина и по най-мрачните лица на възрастни и в сърцето на Пловдив тупти живота! И аз пиша за тези вълшебства! 

Специално за доброволците, за да пишем качествени материали се организират обучения. В екипа има и редактори, които редактират текстовете ни, преди публикация на сайта. 

Чрез участието в „Пловдив чете“ и писането за детските събития, имам възможност да разказвам за добрите неща, които се случват в любимия ми град.

Марина Мирчева:

Дава ми най-вече така необходимия опит, тъй като уча медии в университета, но рядко имам поле за изява, а блога на Пловдив чете е един сигурен момент всяко лято да упражнявам писането си за културно издание. Нашият главен редактор Радослав Иванов дава страхотни съвети, включително ме допусна и мен до редакторската дейност и ми помогна да се науча да отразявам събития с цялата динамика на процеса, гонене на крайни срокове, опит в писането за блог за култура…

Станислава Лопатарева:

Харесва ми да съм пленена и пристрастена към книгите. Да правя опити за писане и споделяне на българска и чуждестранна литература. Мотивацията и заряда да съм част от блога, това е преди всичко огромната ми любов към книгите и Словото като цяло. Срещата ми с тях и авторите, които са ги писали. Да разлистваш страници , илюстрации които ти помагат да доразвиваш въображението си. Всичко това за мен е част от Магията. Нещото,което истински си заслужава да се рекламира и разпространява , е именно литературата, книгите. Те са една ВСЕЛЕНА , от която впоследствие се раждат и театралните постановки, и оперните либрета, и филмите. А даже и танците и картините .Та нали това е живия живот и нашата литературна история. За мен лично писането в блога е малка част от представянето на хубави и смислени литературни срещи, за хора които по една или друга причина не могат да присъстват.

Райна Кацарова:

Какво ми дава писането за блога на Пловдив чете и защо избрах да бъда
доброволец?

Преди всичко – надежда. Защо надежда? Заради младите хора, които срещнах и продължавам да срещам тук. Дава ми знания и опит. Мил и грижовен поглед отстрани, към  начина ми на писане. Дава ми свобода, като ми помага да изградя собствен стил. Дава ми  сигурност,  защото мога да разчитам на помощ, дава ми фокус и усещане за стабилност и постоянство. Дава ми възможност за непосредствено общуване с хора на изкуството, светли умове, творци от голям калибър. А това да бъда доброволец е част от една философия, все още недоизбистрена  достатъчно, която се опитвам да положа като фундамент в живота си, за да бъда по-добър човек.

Носи ми вдъхновение и радост!
Благодаря!

 

141 comments

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…