На този ден през 1374 г. умира великият италиански поет, хуманист, учен и дипломат Франческо Петрарка. Сонетите му оставят видна следа в света на литературата, влизайки в учебните планове на училищата в много държави. Смята се за един от основателите на Ренесанса, което изстрелва цивилизацията в напълно различна от до тогава познатата насока. Като посланик на папата, Петрарка обикаля из цяла Европа, като събира и реставрира ръкописи на древни автори. Поради професията му в Римокатолическата църква, така и не се жени, но има две деца. Той умира един ден преди да навърши 70 години. Смъртта го среща докато работи над жизнеописанието на Цезар. Така, великият поет умира с перо в ръка. Достойна смърт за такъв ум. 

Предоставяме ви 10 негови мисли, които са преобърнали много съдби, защото по време на Ренесанса мисълта и хуманизмът са били основен двигател на обществото, тъкмо излезнало от тъмните години на Средновековието. 

"Ние обичаме живота не само защото сме свикнали да живеем, но и защото сме свикнали да обичаме. Винаги има малко лудост в любовта, но и разум в лудостта."

"Книгите правят от едни учени, а от други – луди."

"Човек няма по-голям враг от самия себе си."

"Прекият път към богатството е против нашите копнежи."

"Нищо не тежи повече от перото, но и нищо не носи по-голямо удоволствие."

"Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете!"

"Всеки, който желае да излезе от общото стадо, става обществен враг. Защо, моля кажете?"

"Истински благородния човек не се ражда с велика душа, но прави сам себе си толкова великолепен със делата си."

"В безплодните поля - далече от тълпата - аз крача бавно сам, в мисли потопен, и зорко бдя, готов да бягам ужасен, съгледам ли следи от стъпки по земята."

"Смъртта е сънят, който прекъсва нашите сънища."