Времето си напредва, а с него и бръчките по гушите ни. Старостта е нежелано и плашещо място, за което никой от нас не е подготвен. Не и наистина. Всички искаме да се върнем в миналото, когато нямахме задръжки, нямаше граници за въображението, всичко беше игра. Но кой е казал, че като сме възрастни не можем да съхраним това минало? Че в душите си не можем да бъдем все още онези деца? Да, физически сме променени, ставаме по-амбициозни, хора с цели и отговорности, но това не означава, че трябва да сложим Х-са на онази мъничка наша версия, заради която сме достигнали до тук. Ако откриете себе си поне в няколко от долните точки, значи вие все още не сте пораснали и това трябва адски да ви радва.

1. Още гледате анимации

Едно "пораснало дете" никога няма да спре да гледа анимационни филмчета, независимо колко свещички слага на тортата. То все така ще се радва на Disney, "Лабораторията на Декстър", Pixar и всичко що е нарисувано. Дали ще е невинно и чисто, иронични анимации от типа на "South Park" или бойни анимета, зависи от вкуса. Щом го пуснат по телевизията или го изтеглят на компютъра си, непорасналите възрастни ще залепят очи за екрана и ще съпреживяват с любимите си цветни персонажи.

2. Готови сте да направите или да участвате във всякакви пакости

Няма нищо по-хубаво от това да създадеш някоя магария. Като деца приключенските пакости бяха неизменен елемент от ежедневието ни. Много голяма част от нас продължават да попада в забавни, интересни и абсурдни ситуации. Такива хора се познават най-често когато вместо да се притеснят при гаф, избухват в неспирен смях.

3. Юношеският бунтарски дух все още живее във вас

Ако сме непораснали възрастни, онова бунтарство никога няма да изчезне. Винаги сме готови да се опълчим на системата, да буйстваме срещу несправедливостта, да променим света, защото света в очите на едно дете е красив. Той е справедлив, в него няма разделение, няма расизъм, няма войни. Едно дете е против всичко пошло, грубо, мерзко. И то е готово като един Робин Худ да се бори срещу изброените. Тази мечтателност умира в момента, в който се сблъскаме със суровата реалност, но шепа хора все още държат това бунтарство в себе си.

4. Четете комикси, манга или детски книжки

Едни ги влекат комиксите на DC или Marvel, други мангите за Наруто и One Peace, трети ще отворят "Алиса в страната на чудесата" или "Хари Потър" и ще потънат в историите им. Колекционерите са готови да дадат луди пари за автентични издания, не само заради литературната им стойност, но най-вече защото ги връща назад, в златните години на живота им.

5. Мразите да носите костюми

Истински зрелите личности, особено тези на високи позиции в йерархията (най-вече в големи фирми и корпорации) не само са задължени да носят костюми, но и с тях се чувстват по-представителни и авторитетни. За останалите от нас, костюмът е като затвор за кожата. Не можем да го понасяме, чувстваме се като закачени на закачалка, дори вървим неестествено. Предпочитаме да се обличаме цветно, с дънки или къси панталони, с цветя в косите или бандана на врата. От една страна това показва несериозност, но мнението, че екстравагантния външен вид говори за непрофесионализъм е огромно клише, което твърде често е в контраст с истината.

6. Все още тайно си мечтаете да бъдете супер герой/злодей

Независимо какво работите, дали сте постигнали мечтата си или сте се задоволили с алтернативата, всяко пораснало дете си мечтае да разкъса ризата си и отдолу да се покаже емблемата на Супермен, или когато се стъмни да тръгне по улиците, за да спасява града. За по-шашавите изборът е на злодея, защото всички сме влюбени в усмивката на Жокера и култовата му реплика: "Why so serious?".

7. Инатите се за определени храни, независимо дали са полезни или не

Повечето мразим броколи или спанак, нали? Внедрено ни е още от невръстна възраст, че зеленината не е за ядене. Може и да е много вкусно, да не говорим, че е адски полезно, но веднъж решили ли сме като малки, че броколите са ужасни, до последно отказваме да ги включим в менюто си. Може да е глупаво, но младежкият спомен как майките или бащите ни са се опитвали да ни ги наврат в устата на сила, все така продължава да обзема мислите ни и колкото и добре да са сготвени, тази психическа бариера си стои.

8. Обичате да играете с децата си, понякога повече отколкото те

Детските игри са съкровище, което никой не бива да губи. Дали ще е вид спорт, с кукли или компютърни игри, все е чудесно. И децата ви обичат да си играят с вас! Когато обаче, вие сте по-настъпателни, по-нахъсани и конкурентни, това показва, че повече играете заради самите себе си, отколкото заради идеята да го правите с отрочетата си. Това може да развие в тях спортната амбиция, така че не задължително е нещо лошо.

9. Обичате да съчетавате работата със забавата

За артистично насочените личности тази възможност е лесно достъпна. Самата им професия е обвързана с нестандартното, разнообразното, движение и смях. За останалите няма нищо по-приятно от цветен офис, например. В това отношение сградата на Google е блян защото разполага с най-различни забавни предпоставки за служителите си - от кафененца, маси за тенис, мини голф, шарен интериор и още много подобни, които подържат доброто настроение.

10. Обожавате да украсявате коледни дървета

Коледа за малчуганите е най-хубавият от всички празници. В мечти и песни за Дядо Коледа и подаръците му, украсявахме елхите (задължително истински), закачахме чорапи, представяхме си пиршеството на сутринта след Бъдни вечер и не спяхме по цяла нощ в трепет за тази сутрин. Когато пораснем спираме да вярваме в Дядо Коледа, знаем, че подаръците не идват от неговия чувал, а от мола или съседния магазин, но все така обичаме тези приготовления и празничното им влияние. Боят със снежни топки е винаги включен в програмата.

11. Готвите десертите в различни форми или цветове

Дали ще оцветите глазурата за кекса със сладкарска боя или ще изпържите палачинките в различни форми, не е важно. Важното е да е забавно, затова порасналите деца приемат предизвикателството с голям ентусиазъм. Най-инфантилните (в най-добрия смисъл на думата) правят дори нормалната закуска от яйца и бекон във формата на лице. Така не само радват децата си, но и готвенето бяга от битовото задължение и се превръща в детска игра.

12. Отказвате да носите бижута от злато или сребро

Младежки настроените духом не обичат бижута, които кореспондират на възрастта им. Дори благородните метали и най-изящните скъпоценни камъни за тях не са нищо специално. Те ще предпочетат дрънкулки, накити от кожи, цветни шалове, гумени гривни или изчанчени висулки, и нито цената на първите, нито стойността им няма да се отрази на вкуса им. Те носят бижута, които показват младежкия им дух и са горди с това.

13. Предпочитате да карате колело пред автомобил

Автомобилът е за удобство, но на едно дете не му е нужно удобство. То желае екстремност, въздух брулещ го в лицето, изобщо нещо, което не е подвижна кутия. Именно затова много възрастни карат велосипеди, дори за работа, а в почивните си дни скейт бордове, ролери, кънки и всякакви други алтернативи, които разтоварват не само тялото, но и умовете.

14. Мразите всичко свързано с банки и бюрокрация

Ако не знаете как да попълните данъчната си декларация, ако отказвате да теглите какъвто и да е кредит, независимо колко голяма нужда от пари имате, ако не ви се занимава с документации, дебитни карти, разкарвания по институции, то значи, че не сте свикнали да приемете тази част на отговорността. И в това няма нищо обидно, и ние не обичаме да се занимаваме с такива неща, като можем да прекараме времето си по много по-хубав начин. Вместо да седим в КАТ с часове, можем да форсираме тази кола по магистралата към някой чужд град. Вместо да висим в НАП, можем да се забавляваме с приятели. Наложащо е да, но е толкова досадно и скучно и не мисля, че има някой - пораснало дете или не, на когото да му харесва.

15. Никога не спирате да мечтаете

Независимо колко години минават, колко остаряваме, с колко несгоди се сблъскваме, срещу колко проблеми се изправяме и колко драматични сюжети преживяваме, порасналите деца НИКОГА не спират да мечтаят. Винаги се надяват, че има още време, че никога не е късно, нищо не е изгубено. Техните мечти не умират преждевременно, независимо дали са осъществими или не. Те вярват в паралелни светове, в това, че някой ден могат да зарежат всичко и да живеят в каравана обикаляйки глобусът, или да станат фокусници. Може и никога да не сбъднат тези мечти, но мисълта за тях ще ги подържа жизнени и ще им дава нещо, което потъналите в системата никога няма да усетят - един по-вълшебен живот!