„Всичко е на приливи и отливи във всяка една музика, но хардкора винаги ще го има, защото е устойчива музика с история и идеология“, твърди Виктов Цонев, барабанист на рождениците от ВЗРИВ
Скандално известният учител Данев, който разбуни духовете в държавата с изпълнението Харлем шейк в двора на Хуманитарната гимназия, забива с групата си този петък в Пловдив
Една от бандите, които положиха основите на хардкор музиката в Града под тепетата, празнува своя 15-ти рожден ден. Група ВЗРИВ ще избухне този петък в пловдивския клуб Void, заедно със своите приятели King Rat, MD Beddah + Прим, Нокаут, Indignity, Outrage, Face Up и Last Hope. Без съмнение, това е една от най-пъстрите банди, в която са забъркани Виктор, Стоян - Малкия, Ванката, Данев – Дългия , Адом и от време на време Хундев – Дебелия. „Както всяка компания си има Малкия, Дългия и Дебелия“, споделя Виктов Цонев, който е барабанист на ВЗРИВ. За миналото и настоящето на бадата, родната публика и емоциите да свириш с едни от големите имена от хардкор сцена разказа Виктор за Капана.Бг пред Стефка Георгиева.
Викторе, как се чувстваш 15 години по-късно на сцената?
Същото хлапе.
Как се събра група ВЗРИВ и как се роди всъщност идеята за групата?
Идеята дойде малко по-късно. Преди това имахме една банда – Nothing left, с която свирехме от 2000 година и в нея бях вокал, обаче изобщо не ми се отдаваше, а Хунджев беше китарист. След като бяхме на последния Free mind през 2002-ра, там свирехме с Nothing Left, а след това кметът на Варна го забрани… Тогава ходихме на протест даже. След като се върнахме, с нашия съученик Иван Шовчев – Шофо и с още един съученик направихме ВЗРИВ и се учехме в движение. До тогава никога не бях свирил на барабани, само на репетиции. Худжев остави китарата и започна да пее и нещата взеха да се получават много добре.
Искаш да кажеш, че ти си се научил да свириш на барабани с началото на самата банда?
Да. Никога не съм ходил на уроци и никога не съм имал барабани вкъщи. И то си личи.
Как решихте да сте именно хардкор банда?
От личните ни предпочитания. Тогава всички слушахме олд скул и до ден днешен продължаваме да слушаме. Малко сме повлияни от метълското на Integrity и Jugde.
Къде беше първият ви концерт?
В „Пианото“. Това беше клуб в Стария град, който вече не съществува. В момента е детска градина. Уникално място! Първите ни концерти, повечето от тях, бяха там. И чужди банди са свирели там, и с кой ли не, с „Кокоша глава“ също. През 2003-та се запознахме с един американец в Пловдив, на Главната, защото видя с какви тениски сме. Заговорихме се, пуснахме му някакви песни и ни даде пари. Направихме безплатен концерт през юли месец. Имаше 350 човека, всичко беше във вода и имаше 10-ма американци в мелето, беше голямо шоу.
ВЗРИВ ли е основата на хардкор музиката в Пловдив?
С Nothing left сме основоположници на хардкор течението в Пловдив. След това се появиха Delate, след това и ВЗРИВ. Но със ВЗРИВ го развихме в годините. ВЗРИВ беше по-силна банда от първата ни. 2003-та записахме едно демо и го издадохме, беше пълна лудница. Тогава беше много силна година, защото идваха много чужди банди, което беше супер екстра за Пловдив по онова време. Да отидеш на концерт на група, която не е от България не се случваше както в момента. Като цяло, концертите бяха много малко.
Коя е най-голямата банда, с която сте свирели на една сцена?
Със SlapShot в София тази година, като това беше абсолютна мечта. Едно време дори не сме вярвали, че ще гледаме SlapShot на живо, та камо ли, че ще свирим с тях.
А как се озовахте заедно на сцената?
Ами с годините… Нашият стил е малко по-първичен олд скул хардкор и сме доста повлияни от SlapShot и така се случи. Просто се допълваме стилово горе-долу или по-скоро приличаме на тях.
Tова ли беше най-големият ви концерт?
Най-големият ни концерт може би беше във Военния клуб в София на един HardCore Xmass 2003. Имаше страшно много хора. И на следващата година в Black Box. Тогава даже не беше HardCore Exmass, a New Year Fest на 4-ти януари с Backfire!, много голяма холандска банда. И няма да го забравя, защото басиста на Backfire! се разкарваше по гащи отстрани на сцената докато ние свирехме.
А най-якото ви участие?
Беше един фестивал в Ловеч, за който с Дългия си говорихме, че даваме години от живота си да го гледаме отново, защото там свирехме с Кокоша глава и изпълнението беше невероятно. Който е гледал Кокоша глава на живо – може да си го представи. Който не е – и на филм не може да го види. Няма да изпадам в подробности. Само ще кажа, че оператора от ловешката телевизия на втората песен направо свали камерата и се хвана за главата.
Това ли бяха най-силните и запомнящи се години?
През 2005-та всичко започна да отшумява не само тук, но и в световен мащаб. Музиката стана по-метъл, появиха се метъл кор банди, емота и децата започнаха да слушат такива работи. Всичко е на приливи и отливи във всяка една музика, но хардкора винаги ще го има, защото е устойчива музика с история и идеология. Не е музика, която е модерна за времето си и отминава, а като всяка музика с идеология, тя ще си върви и винаги ще я има.
Как би определил музика у нас?
Като цяло, в България публиката е много сила за всякаква музика. Ако ще да е за електронна музика, за рап… Дори един приятел беше ходим на концерт на Red Hot в Лондон и каза, че това е бил най-скучния му концерт в живота и след това е гледал бандата в София. Дори Red Hot бяха писали, че такъв концерт не са имали никога. В България винаги концертите са с много заряд, без значение дали е Пловдив, София, Варна, нашата публика винаги много се раздава. Ходил съм и на концерти в чужбина, но там са малко пренаситени и не са толкова експресивни и емоционални като нас.
С коя банда бихте искали да свирите на една сцена?
Има една банда, която може би няма как да свири отново, но с Blood for Blood.
Можеш ли да сравниш ВЗРИВ преди 15 години със сегашната банда?
Сега свирим една идея по-добре и сме малко по-завършени като стил. Тогава бяхме много хаотични и първични, но това беше много готино.
Всички сте работещи и ангажирани. Как намирате време за репетиции?
Много сложно. Напоследък е много сложно, защото някои хора работят на смени, дневни и нощни. Други пътуват и е изключително сложно да се съберем. Преди си имахме традиция, всяка неделя каквото ще да става, отивахме да свирим. Но хората са супер интересни. Дългия е даскал, скандално известен харлем шейк учител, Адомката работи като златар и екскурзовод, Ванката работи в БДЖ-то, Малкия нищо не работи в момента, аз съм си в кантората и Хунджев дето ту го има, ту го няма, той е зъболекар и пътува постоянно. Всеки си е с професия и музиката е нещо, което е кеф, а не професионално занимание. Но хардкора като цяло много рядко е професионално занимание.
Имате ли очаквания към юбилейния ви концерт този петък?
Очакваме да се съберат хора и да се видим с приятели, с които не сме се виждали отдавна. Цялата идея на този концерт е да съберем такива групи на куп, които не са свирели заедно от страшно много години. От 99‘ година всъщност. Ние потърсихме групите, като китаристът на Face Up е в Германия и специално пристига за този концерт. Това са все групи, от които малко или много сме се учели. Ние имахме късмета, когато тази музика е популярна и тези банди имат нещо издадено, да ходим и да ги гледаме на живо. Направо си попивахме от тях.
Плакатът за събитието 15 години ВЗРИВ грабна погледите на много фенове и не само. Чие дело е?
През 2015-та записахме един албум, който издадохме онлайн, но тепърва ще издаваме физически CD-та. Та, обложката на самия диск и дизайнът на плаката, който е за концерта, го е правила една наша приятелка от Монтана, която в момента живее във Варна. Диана се казва и го е рисувала на ръка. Прави дизайни на много банди за тениски, обложки, тя е страшна машина и много и благодарим.
Какво ще кажеш на вашите фенове и всички, които ще дойдат на концерта?
Да си сложат по-стари кецове и да се забавляват. Който е ходил на концерт знае защо се слагат стари кецове.
