Капана.БГ

Капана.БГ

След два локдауна, Vino Culture няма да отвори врати на 31 януари

Виненият бар си тръгва от „Отец Паисий”, през новата година му предстои ново начало, на ново място

Във фотопоредица ще ви представи другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други - за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.

Vino Culture

„Храм за винолюбците”. Така нарекохме в публикация през 2014г. едно от любимите ни кътчета – виненият бар Vino Culture. Тематичното заведение, което изгради нова култура за сервиране и пиене на вино в Пловдив, няма да отвори врати на 31 януари. След двата локдауна тази красива история, продължила седем години и половина, приключва. За да бъде пренаписана на ново място и на нова хартия, през новата година. Vino Culture си тръгва завинаги от улица „Отец Паисий”. Храмът затваря, но само временно. Ще отвори другаде.

„След толкова много усилия, дойде време да започнем отначало. Рестартът обаче не ни плаши, тъй като Vino Culture не е просто едно място. За мен и хората, с които работя, тези две думи „Вино Култура” са мисия, на която ние сме посветени. Ще ви изненадаме приятно много скоро”, казва собственикът Борис Добрев. От няколко дни той празни винената изба към заведението. Иска да го освободи до средата на януари.

„Това не е краят на историята. А кратка пауза. Време за отлежаване… на виното ни, на идеите ни. Но и за зареждане на батериите. Време за поемане на въздух, преди новото приключение. През първия и сега, по време на втория локдаун, преосмислих много неща. Подредихме приоритетите си. Наясно сме какво искаме, какво трябва да се надгради и в каква посока ще продължим. Вярвам, че трудностите, които ни поднесе тази година, създават и възможности”, не губи оптимизма си Борис Добрев, „ сомелиерът, и сервитьорът, и приятелят, и душеприказчикът във Vino Culture”, както го описахме през 2014 г.

И ако тогава заглавието ни бе „С дъх на рубин под Трихълмието”, вярваме, че скоро ще е „С аромат на мавруд на Трихълмието”.  Защото там е мястото на Vino Culture- на върха.

Пловдив ще посрещне Новата 2021 година със заря от три тепета  – Сахат тепе, Бунарджика и Младежкия хълм.

 

Ще бъдат изстреляни над 3 800 заряда. Точно в 00:00 часа в рамките на 6 минути над града ще изсипе дъжд от светлини под формата на  разноцветни букети от хризантеми и далии, палми, звезди и сърца.

Празничната заря ще може да се наблюдава от всички точки в града, както и от Родопската яка.

„Искаме да зарадваме пловдивчани и гостите на града, защото заради епидемиологичната обстановка се наложи да се лишим от традиционната музикална програма на площада пред Общината“, коментира кметът Здравко Димитров.

„Изпращаме тази трудна година, изпълнени най-вече с надежда, че идващата 2021 г. ще е по-добра, по-успешна и щастлива. Убеден съм, че заедно ще успеем да преодолеем епидемията от коварния вирус и ще се върнем към нормалния ритъм на живот“ , е пожеланието на кмета.

Петък, 01 Януари 2021 01:10

Колко празници има днес?

 

У нас празнуваме Сурваки, католическата общност отбелязва Международен ден на молитвата за мир

 

По Каленадара на ООН е Ден на световното семейство

 

На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла

Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година.

Той е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.

Вечерта преди Сурваки е известна най-общо като „Втора кадена вечер“, тъй като празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „първата кадена вечер“. Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида.

Основният обичай, който се изпълнява  е т. нар. „сурвакане“. Ссъстои се в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки-украсени дрянови клони, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Василовден, Васильовден и т. н. (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне). Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще възглави архиерейска света Литургия и Новогодишен молебен от 10:00 часа в митрополитския храм ”Св.вмчца Марина”, град Пловдив.

На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла.

Международен ден на молитвата за мир се чества на 1 януари в рамките на католическата общност. Отбелязва се от 1967 г. Обявен е от папа Павел Шести.

Днес също е Ден на световното семейство – Чества се от 2007 г. по инициатива на американската фондация „Световно семейство“ с подкрепата на Конгреса (Парламента) на САЩ и на Общото събрание на ООН като ден на мира и разбирателството между хората и народите, за обединението на човечеството в едно световно семейство.

 

Улица „Иван Вазов“ получава своето име през ноември 1920 година, когато е преименувана от старото ѝ име „Станционна“ в чест на 70-годишния юбилей на писателя Иван Вазов. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали “Улица Иван Вазов от край до край”, свързани с историята на това знаменито пловдивско място.

Следващият текст е посветен на една конкретна сграда, която в годината на COVID-19 често влизаше в новините – днешната болница „Св. Мина“. Оригинално сградата на ъгъла на „Иван Вазов“ и колелото на гарата е строена за Дом на труда в края на 30-те на миналия век, но в последствие става болница. Гост-автор на текста е историкът на изкуството Васил Макаринов:

По редица причини в нашата страна все още има проблем с историографските изследвания що се отнася до периода от времето след Първата световна война. От практиката си установявам, че липсва меродавна информация за оригиналното предназначение на редица сгради, дори когато става дума за добре познати големи обществени здания на ключови места, проектирани от знаменити архитекти. Един такъв пример е пловдивската болница „Свети Мина“.

Различни източници, като например ЦДА (фонд 153А), посочват болницата като „Трудова палата“ (а на други места упоменавана като „Борса на труда“), което ясно подсказва, че днес сградата е променила своята функция. Дали обаче има някаква връзка между първоначалната ѝ функция с днешното болнично заведение? Това бе въпрос, който ме мъчеше от известно време, а нова светлина върху него хвърли конкурсната програма от 1935 г. От нея става ясно, че официалното название на обекта е „Дом на труда“ – институция, която има 3 служби: борса на труда, инспекция на труда и – това е и връзката с днешната функция на сградата – лечебница.

През септември 1935 г. Фондът за обществени осигуровки обявява конкурс между българските архитекти за идейни скици на постойката. Става дума за мястото, заключено между улиците „Иван Вазов“, „Априлов“ и „Ст. Стамболов“ (днешната „Г. М. Димитров“). Според заданието, застрояването трябва да бъде сключено със съседните парцели, а наградите за спечелилите конкурса архитекти са както следва: за I място 40.000 лв., за II – 30.000 лв., а за III – 20.000 лв.. Предвидени са и още 20.000 лв. за откупка на още 2 проекта, съдържащи ценни решения и идеи. Журито, което оценява проектите, се състои от Директора на труда (или негов представител), архитекта на Дирекцията на труда, инспектор-лекар, счетоводител, представител на МОСПБ и др.

Тук е мястото да се упомене, че между двете световни войни за изграждане на здравни заведения държавата полага сериозни усилия. Като едни от най-значителните достижения си струва да отбележим софийската Работническа болница „Царица Йоанна“, реализирана  след спечелен през 1927 г. конкурс от бюрото на архитектите Георги Овчаров и Генко Попов (реализация 1930-35 г., откриване 1938 г.). Внимание заслужава и огромната, дори и от днешна, съвременна, гледна точка, сграда на Южнобългарския санаториум за гръдноболни в Радунци (1939-42 г.), проектиран от арх. Виктория Ангелова-Винарова и арх. Мара Захариева.

За съжаление, нямаме сведения кои са участниците в конкурса за Дома на труда в Пловдив, но надали би трябвало да ни изненадва, че реализацията е поверена именно на арх. Георги Овчаров, който има зад гърба си вече довършващата се към 1935 г. сграда на софийската Работническа болница. И така, в периода 1937-38 г. се реализира зданието, което днес е болница „Св. Мина“ и към чиято история сме отправили сега поглед.

Както казахме по-горе, Домът на труда се състои от 3 отделни служби. В лечебницата са предвидени редица отдели – вътрешно-гръден, кожно-венерически, хирургически, зъболечебен, очно-носно-устно-гърлен, отдел „Майка и дете“, лаборатория, аптека и администрация. Борсата на труда включва зала за наемане на работническия труд с гишета за около 14 чиновника за издаване на регистрации, картони, удостоверения, каса и различни офиси; съдържа също „Помирителен съд“ със съдебна зала и кабинети за адвокати, секретар, писар и архив. Третата служба е Инспекция на труда. Според заданието тя включва административен отдел с различни зали, чакалня и кабинети, библиотека с читалня, обществен ресторант за работници, душове и др. Конкурсната програма посочва, че трябва да има и функционално разделение на отделните служби, като и 3-те трябва да имат отделен вход.

От особен интерес е една фотография, която се съхранява в ДАА – Пловдив. Този ценен документ от времето на проектиране ни дава сведения относно първоначалния архитектурен замисъл на сградата. Според заснетия макет (представеното онлайн  изображение е погрешно огледално обърнато) става дума за здание на 5 етажа, както по всичко личи, че освен намаляването на височината с един, никакви особено драстични разлики няма между проект и изпълнение. От макета също се забелязва и акцентиране на южния край на сградата с пластическа разработка на настърчащ над стрехата обем.

Макар да не е реализирана напълно според първоначалния план, построената вече сграда е сред внушителните примери за модернизъм и чудесен представител на по-късните проекти на арх. Георги Овчаров, нареждаща се сред негови работи като сградата ма Министерството на вътрешните работи и хотел „КООП“ (втората в съавторство с арх. Генко Попов) в София. Сградата е облицована с бял врачански камък (варовик). Разпределението на прозорците е съвсем спокойно, на равни интервали, без никакви акценти. Партерният етаж е акцентиран със силното си вдаване, образуващо сянка и подчертаващо белия обем нагоре. В пластическо отношение сградата изключително много печели от разположението си и решението фасадата да бъде проектирана с извивка. Макар декоративната разработка на завършека в южната част да не е реализирана според представения макет, арх. Овчаров не е изневерил на стила си. Над цялата стреха при реализацията са оформени надстърчащи декоративни елементи, придаващи особено експресивен характер на завършеност на зданието.

Един от запазените елементи - елегантният парапет на стълбището

Интериорът също е от особен интерес, особено с голямата чакалня, разположена в партерния етаж, по оста на един от днешните входове на болницата. Вероятно това е описаната като залата за наемане на работническия труд с гишета (както е описана в заданието) към Борсата на труда. Обширното пространство се осветява с оберлихт върху цялата площ на тавана му. В лявата част е разположена дългата Г-образна маса на гишетата, изработена от черен камък. Вдясно, за да се балансира композицията и за да се въведе вертикален акцент, са разположени няколкото тежки колони (отново от същия материал) с квадратно сечение, чийто горен край завършва в стъкления оберлихт. Искам само да отбележа, че играта със светлината, влизаща през оберлихт, съвсем не е чужда на арх. Овчаров. Майсторско приложение на такова горно осветление откриваме и в бургаския общински дом (в съавторство с арх. Генко Попов), а също така и в споменатата вече сграда на МВР в София.

За нещастие, фасадата на този безценен шедьовър на модернизма, дело на арх. Георги Овчаров, към момента е обезобразена, тъй като декоративните елементи над стрехата са покрити с нов скатен покрив, през 2012 г. цялата каменна фасада бе покрита със стиропорена топлоизолация, боядисана в лилав цвят, а цокълът бе налепен с плочки. Подменени с нови, изработени от PVC, бяха и автентичните метални врати с тръбни ръкохватки (запазена е една единствено от юг, която рядко се ползва). Смея да твърдя, че като резултат от това отношение, Пловдив напълно е изгубил един от ярките си представители на междувоенния модернизъм (наред с разрушената болница на д-р Коев и тежко компрометираните къщи на Стайнов, на Асваздурян и на Цанков) – пласт от културната история на града, който с всяка следваща година изтънява и, вероятно, може скоро да изчезне.

Домът на труда в Дупница

И все пак, за да не завършва съвсем трагично, с края на тази статия искам да оставя отворен въпроса за авторството и функцията на още няколко сходни сгради, за които има сведения, че са строени и функционирали през междувоенните години отново като домове на труда, а днес също са болници. Едната – по-позната заради сведението (изложбата на КАБ), че арх. Христо Берберов е технически ръководител – е в Габрово, а другата – в Дупница. И определено втората – в строеж от 1938 г. – представлява сериозен интерес заради изключителното сходство с проекти на Овчаров (сградата на МВР в София), поради което – макар непотвърдено по никакъв начин – бих искал да изкажа хипотезата, че и тя е възможно да е негов проект. Но в бъдеще това предстои да бъде документално доказано или отречено.

Още снимки може да видите в Под тепето.

 

 

 

Михаела Филева изпраща 2020 година с live албум от големия си концерт в зала 1 на НДК. В последните дни на тази необичайна година певицата отправи благодарности и искрени пожелания към феновете си:

 

„2020-та година несъмнено беше най-неочакваната, странна и предизвикателна година, която съм имала до сега в професионален план. Отнетата възможност да правим концерти и да се срещаме с вас е толкова демотивиращо обстоятелство, може би най-демотивиращото, което съм изпитвала като човек, който пише музика, като изпълнител и музикант. Отлагахме събития, не успявахме да реализираме планове, оставяме мечти в режим на изчакване... И въпреки това, надявам се и вие като мен, съумявате да изпращате годината благодарни. Аз благодаря, че не ми се наложи да се сбогувам... Че всичките ми близки са добре. Осъзнавам каква късметлийка съм, защото знам, че не всички могат да изпратят годината с подобна равносметка. Отложих 3-тия си студиен албум, но успях заедно с екипа на Монте Мюзик да издам първия си live албум. Подарявам ви го, с благодарност към вас, че не спирате да ме заливате с любов и подкрепа вече почти 10 години. Подарявам ви го и с надеждата, че този концертен албум, ще повлече крак за концертна 2021-ва година, която ще е по-здрава, по-щастлива и спокойна за всички ни.

 

Албумът „Live at NDK 2019” съдържа 18 концертни версии на най-популярните песни на Михаела, за създаването на които отговаря музикалния директор Борислав Бояджиев – Борче, изпълнени от  музикантите Краси Тодоров - пиано, Васил Крумов - китара, Васил Вутев - барабани, Александър Обретенов – бас китара и трио Trinity – беквокали. Първият концертен албум на Михаела Филева може да слушате тук.

 

„Импровизации и импресии“ е нарекъл най-новата си самостоятелна изложба известният пловдивски художник Христо Николов, който през ноември 2020 г. навърши златните 75 години. Той ще представи ретроспекция на творческия си път на първия етаж в Галерия „Капана“ от 05.01.2021 до 24.01.2021. Подбраните от него картини илюстрират артистичното му развитие за близо половин век, отдаден на живописта.
Заради мерките срещу коронавируса няма да има официално откриване. На 05 януари художникът ще приема поздравления от приятели и почитатели между 17 и 19 часа.

 „Тази изложба е сбор от абстрактни и по-малко абстрактни картини, родеещи се с реалното. На пръв поглед реалното и абстрактното са диаметрално противоположни, но те взаимно се допълват. Нали все пак иреалното е претвореното реално?
Изкуството, което не съдържа в себе си потенции за бъдещо развитие, е обречено на забвение. Аз започнах творческия си път с фигурални композиции. След това ме завладяха пейзажът и натюрмортът. Те ми дадоха изключителната свобода да решавам цветови и пластически проблеми, които по естествен път ме доведоха до абстрактното. Днес, обогатен от уроците на абстракцията, аз изобразявам натурата с нов, много по-свободен живописен език. Натурата за мен е само повод да изразя чувствата, вълненията и всичко останало, което тя е предизвикала в моето съзнание.
Изкуството, и в частност живописта, се въртят в кръга между реалното, абстрактното и тяхното многообразие. Аз се опитвам с картините си да се вместя в пропастта между двете.
Дано съм успял!“, казва за изложбата си творецът.

Христо Николов e роден на 19.11.1945 г. в пловдивското село Сухозем.
През 1973 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански.
След дипломирането си преподава в Художествената гимназия в Казанлък, а от 1976 до 2009 г. обучава поколения художници в НХУ „Цанко Лавренов“ в Пловдив.
Член е на СБХ. От1996 до 1999 г. е председател на ДПХ - Пловдив.
Работи в областта на абстрактната и асоциативна живопис. Основно изразно средство в неговото творчество е цветът. Голямоформатните му платна въздействат със своите ярки колоритни стойности, колажни ефекти, постигнати с помощта на фактурата и смелия рисунък. Авторът представя една съвременна живопис - колкото свързана с европейските тенденции, толкова и национална по своя характер.
Има над 17 самостоятелни изложби и участва в повече от 30 колективни – както у нас, така и в Русия, Полша, Германия, Великобритания и др.
Взел е участие в 16 международни симпозиума в България, Полша и Република Северна Македония.

Време и място, но не сега 

Във фотопоредица ви представяме другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.

Artnewscafe

„Време, място”. Това пише на витрината на едно от култовите пловдивски заведения- Artnewscafe. „Време и място, но не сега. Нито му е времето, нито му е мястото”, казва барманът и двигател на клуба в момента Иван Григоров- Гри.

„Отново ще имаме време за приятелите, и отново ще имаме местата, на които да се срещаме”, добавя Гри, докато използва чаша за вино с друго предназначение- полива кактуса в Арта-а. Отваря заключения бар само веднъж седмично, за да се грижи за растенията вътре. И да поизлъска чашите, защото иска да е зад плота, макар и за малко. „Имам нужда от това усещане. Затова и си намирам някаква работа- нещо да почистя, да реорганизирам. Най-много ми липсват закачките с редовните клиенти. Разговорите за музика или за предната „тежка” вечер, от която се възстановяваме с чаша студена бира. Но пак ще ги има, като преминем през това”, подчертава Григоров. И отваря един от последните броеве на списание Artforum със заглавие „Животът е убиец”. „Тематично, нали…”, отбелязва Гри.

Споменава Великото съвпадение на планетите Юпитер и Сатурн в Козирог, за да го върже със ситуацията. „За това явление се говори и в Туин Пийкс. Дейвид Линч го е написал. Вкарал го е в устата на агент Купър. А днес ме вълнува твърде силно. Все пак всички знаем какво се случва и не се случва в Туийн Пийкс”, размишлява върху ситуацията Иван Григоров. И вярва, че скоро пак ще пълни празните чаши на приятелите на Artnewscafe, без маски и без дезинфектанти. И ще върти много нова музика, открита в мрежата в безкрайните вечери у дома.

 

Страница 9 от 1823

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…