Заповядайте в оазиса на хлапашките мечти на Питър Бекър
 
Колекционерът откри бутик за стари играчки на Отец Паисий

Аня Петрова

Детските години са най-сладките. Можете ли да си представите да можете да се потопите пак в тях? Да стъпите в свят, където играчките ви обгръщат, но онези пластмасовите, които се шарят по витрините, а онези истинските. Играчките, в които са вградени сърце и душа.
 
Питър Бекър е холандец, който до преди 7 месеца е живял в самото сърце на Холандия, а именно Амстердам. Сега е започнал своето приключение в Пловдив. Бил съм в София, там също е спокойно като за столица, но тук е различно, споделя той. Освен красотата на града под тепетата, една друга красота също му помага да вземе решението да се премести тук за постоянно и това е любовта. Осъзнава, че работата му в Амстердам е достатъчно гъвкава и стига да има интернет и компютър може да я върши от всяка точка на земята. Но преди всичко, поне за нашата история, Питър е колекционер на стари играчки. 
 
Малкото ъгълче на ул. Отец Паисий, точно до първата спирка на тролейбусите, сега прилича на фабрика за играчки ( пишем ви с особено чувство, тъй като въпросното място е старият офис на Под тепето и КАПАНА.БГ). Щом влезеш вътре няма начин да не видиш поне една дрънкулка от своето собствено детство. Питър съчетава полезното с приятното – все пак, за да работи му е бил нужен офис, но пък в него се е таяло и желанието всичките му играчки да са около него. Вярвам, че мястото ме намери, а не аз него, казва той за офиса си и сподели, че на подобно пространство не му отива да бъде на Главната, а трябва да е именно на улица като Отец Паисий. Когато отваря врати не очаква, че ще има особен интерес към хобито му, но бързо си променя мнението. Хората влизат вътре дори и само, за да разгледат, мислейки, че това е галерия, а продуктите са просто експонати. Дори за по-малко от час по време на самата среща с него, влязоха няколко човека, кой да остави малка метална лада или да попита кога е удобно да донесе своите ненужни играчки. Това е единият му начин да се сдобие с тях, а другият е като ги купува по интернет и веднъж месечно се прибира в Холандия, за да ги вземе от там и да ги докара до България.
 
Понякога ме мислят за луд, споделя той. Възрастен мъж да се занимава с играчки, но нали знаете, че няма по-хубаво от това да превърнеш хобито си в професия? Сега си представете, че хобито ви кара всеки един човек, докоснал се до него, да се усмихне.
Играчки събира от близо 30 години като всичко е започнало с една малка детска кола с педали. Сега такива може да намерите доста при него. Колекцията му съдържа стотици, че дори хиляди играчки, като всяка една от тях е уникална по своему. Най-старата играчка е една пожарна кола, която датира от 1940 година, която е единствена по рода си, а точно до нея е новинарското микробусче с камера на покрива, което е единствено по рода си за целия свят, тъй като няма друго останало, което да е с оригиналния си вид. Но те са част от личната му колекция, за която казва, че никога не би продал нещо от нея. Голяма част от играчките са с повече сантиментална стойност и повече мъжки, от колкото женски. Танкове, калашници, колички и камиончета и всяка една от тях с изпипани детайли, от кормилото до скоростния лост.  На бюрото му стои малък молив, наполовина използван, но с надпис „Пловдив“, който Питър намерил на битака. Ако някой влезе, види го и му стане мило, ще се зарадвам, казва той. Сам не може да повярва на какви неща попада в България и как хората всъщност не осъзнават колко много имат в домовете си и какви съкровища пазят. Оригинални играчки, дори все още с опаковките и то все такива, за които един колекционер би дал стотици долари, а ние ги използваме за украса вкъщи. Част от играчките не са били изкарвани от кутиите и никой никога не си е играл с тях, което Питър намира за изключително тъжно, тъй като макар и колекционер, осъзнава истинското предназначение на всичко около себе си. Всички играчки са наредени върху мебели, които е взел от Тютюневите складове. Масивно дърво, което е попило всяка доза никотин в себе си и още ухае на папироси. Трудно му е само да разбере защо някой би сложил ключалка и би провалил лика на шкафовете, при положение, че ако искаш нещо, то просто би счупил стъклото.
 
На въпроса дали мисли да се върне в Холандия, отговаря с твърдо НЕ. Поне не и за повече от седмица. Всичко в Амстердам е работа, работа, работа, работа, а тук е айляк, усмихва се той. Докато ние бягаме в чужбина, да търсим работа и пари, то чужденците идват тук, за да намерят спокойствието, щастието и любовта. Да сбъднат мечтите си и да започнат да живеят истински.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…