Master Chi: Хората трябва да престанат да стоят на течение - в музиката, в изобразителното изкуство, в литературата

Група Fyeld е основана през 1998г. в София. Те свирят в жанр Dirty Grooves Metal (Metal/Electronica/Rap), а името им е добре познато на българските любители на рок музиката. Макар че черпят вдъхновение от доста световно известни техни колеги, творчеството им се подчертава със собствен стил и желание за развитие. Професионалното звучене на бандата ги изтласква над повърхността в музикалната индустрия и ги откроява по един специфичен начин. Fyeld се състоят от пет члена: 

Боян Генов, Hellbobz (вокал/соло китара)

Веселин Чипилов, Master Chi (бас китара/бек вокал)

Добромир Вълков, Dodo (барабани/перкусии)

Timo Puukko (програмиране/китара)

Симеон Чакъров, Monk (китара)

Зад гърба си, имат два албума: "Fyeld" от 2003-та година и "Not Blond Enough to Survyve the Holocaust" от 2009-та, а ние тръпнем в очакване на нещо ново.  Тази неделя ще вземат участие в мини турнето на групите Blynd, Urban grey, Desert near the end в Mixtape 5 в София. Заварихме ги на репетиции в бившия Балкантон, за да си поговорим малко за музиката и живота. Те са много освободени и забавни персонажи. Не спират да се шегуват един с друг и да разсмиват цялата тълпа. Вижте какво споделиха пред Паулина Гегова.

-Здравейте, момчета. Как се чувствате след репетиция?

Monk: Чувствам се изморен от бъзици.

Bobz: Монката вдига повече бъзици, отколкото щанги.

Веско: А аз съм изморен да ги бълвам.

-Кажете какво е чувството да си част от едно цяло? От една банда, която твори заедно?

Bobz: Да бачкаме всички заедно винаги е било много яко. Приятно е просто да свириш с хора, които споделят твоите възгледи. И въпреки различията, даже, може би, заради тях се получава нещо готино като музика. По време на репетициите постоянно се майтапим, защото обичаме да ни е весело. 

Monk: Чувствата са смесени. (смее се)

-През какви премеждия преминахте в началото на музикалната си кариера?

Bobz: Едни от най-големите ни препятствия са непрекъсната смяна на китарист. Монката е номер 13. В началото, когато почнахме да свирим, свирихме в мазе под прозорците на фирмата на дует Авеню. В последствие, то изгоря. След като изгоря, на нас ни потръгна в живота. (смеят се) След това, подписахме договор с Жокер медия, което си беше голям шанс. Грешката ни беше, че се помислихме за голяма работа. Държахме им тон, осъждахме ги за всичко и в крайна сметка ги отхвърлихме. От тогава всичко тръгна надолу.

-Очаква ли се скоро да издадете трети албум?

Bobz: Надявам се!

-Свирили сте с доста известни рокаджии. Подгрявали сте Guano apes. Очакват ли се подобни проекти за в бъдеще?

Веско: Стига да издадем трети албум. 

-Веско, освен Master Chi, те наричат и Аксел. Защо?

Веско: Аксел каза през 2011 на един концерт: "Аз съм много по-добър в танците, отколкото в пеенето".  Аз съм по същия начин.

Bobz: А и трябва да го видиш какъв става като му пуснат Welcom to the jungle.

-Боби, ти пишеш текстовете. Какви тематики засягате и защо?

Както казваше бившият ни китарист: "Оф, ето го поредният текст на Боби със социален сюжет". Обикновено, текстовете са най-често агресивни. Обичам да показвам бойните стандарти в мисленето на хората, да ги иронизирам. 

-Първо създавате музиката и спрямо нея измисляте текстовете или обратното?

Bobz: Първо музиката, а после текстовете. Обратното е рядкост. Най-вече, сме първо китаристи, а после певци.

-Свирите и в няколко други групи. Лесно ли е да се разпокъсваш и разграничаваш между тях?

Монката: Винаги ми е по равно. Ако една банда не ме кефи, не свиря в нея.

Bobz: Ние с Аксел свирим заедно в още една група. На Dodo му е най-трудно.

Веско: Нито ми е трудно, нито ми е лесно. Нещо като се случва, просто се случва.

-Какво е най-важното за един артист в България?

Bobz: Да остане верен на себе си. Голямо клише е, но е вярно. Да не губи никога вдъхновение.

Веско: Да не се отказва!

-Музиката е обединявала поколения, идеали, движения и философии през вековете. Според вас, защо има толкова силно влияние над хората? 

Bobz: Защото, може би, оказва най-непосредствено влияние. Докато, например, трябва да отидеш да видиш една картина, или на кино, музиката направо си я пускаш и получаваш настроение. Тя е най-лесният източник на емоции. 

Веско: Според мен е заради ритъма. 

-В България изкуството, като цяло, е разклатено и застрашено от унищожение. Има ли спасение и какво е то?

Bobz: Спасението е да правиш изкуство заради себе си, като артист, който иска да покаже Нещо на света. Когато хората правят това Нещо, ще престанат да искат някой друг да ги спасява. Ние лично зависим само от това, което сами правим и можем да си позволим да правим каквото искаме. 

Веско: Имам по-кратък отговор. Хората трябва да престанат да стоят на течение - в музиката, в изобразителното изкуство, в литературата. 

-Казват, че в една група жиците и вокалите са лицето на групата и цялото внимание е насочено към тях. Вие какво ще кажете по въпроса?

Bobz: В нашата група не е вярно, особено що се отнася до баса.

Веско: Кофти е да си пренебрегнат постоянно, но в нашия случай не е така. 

-Имало ли е моменти, в които Fyeld са се чувствали несигурни и недостатъчни в уменията и конкурентоспособността си?

Всички: Никога! Защото сме се стремели да се развиваме напред. 

-Какво бихте посъветвали младежите, които тепърва започват да се занимават с музика?

Веско: "Спри или мама ще стреля".

Bobz: Ако не са готови да се отдадат изцяло, просто да се откажат от началото. Пътят е труден, и честно казано, понякога единственото удовлетворение е само за теб.

-Пожелайте нещо на пловдивчани, които ви приемат много добре и ще ви очакват скоро пак.

Веско: Да са айляк, майна!

Монк: Аз им пожелавам да ни видят на живо.

Bobz: Да не забравят Гущера и Aciddust.