За съжаление някои от собствениците на складове нямат интелигентността да разберат, какво притежават и как да го използват доходоносно, а гледат на имотите си като ценно парче земя в центъра на Пловдив

Има много хора, които са на тръни от случилото се с паметниците на културата. Архитект Мария Стоянова е една от тях, която сподели личното си мнение с нашата медия. Мнение изпълнено с болка и ужас. Ето и нейните думи:

Потресена съм от това, което се случи. Никога не съм си представяла, че мога да изпитам такава болка и безпомощност , подобна на загубата на близък човек.

Толкова години говорим и пишем, и обсъждаме, и предупреждаваме и показваме какво се прави по света. И не само архитектите на Пловдив, но и по-голямата част от културната ни общност оценяваше и се бореше за оцеляването на тютюневите складове като част от идентичността на града ни.

Докладът, който през 2012 подготвихме с колеги по повод конференция, организирана от фондацията Пловдив ЕСК 2019 целеше точно това- да направим анализ на съществуващото положение, да покажем като архитекти, какви са начините за опазване на тази територия, имайки предвид нейните специфични проблеми и да представим как по света се отнасят към сградите от индустриалното наследство. От проучванията, които направихме тогава, запомних на-силно едно изречение – „Модерната концепция за съхранение на архитектурните обекти е да запазим за поколенията архитектурния исторически спомен на местото, като адаптираме и даваме нов живот чрез нови функции на старите сгради.“

Надявах се силно, след като Тютюневият град стана част от апликационната книга на Пловдив 2019, да се случи нещо със запазването но складовете, но уви! Надявах се да станем част от европейските маршрути за индустриално наследство, но уви!

За съжаление Община Пловдив беше само наблюдател и не предприе нищо, като стопанин на града. Не се използваха и механизмите, които Закона за културното наследство дава на общини и държава. Разбирам големия проблем с частната собственост, но общината не биваше да стои и гледа 15 години как се рушат тези сгради пред очите й. Отново давам за пример общината на Хамбург и пристанищните складове, които са били изцяло частна собственост. Изчетох много материали, как това там се е случило. Всичко е ставало по инициатива на Община Хамбург, която е направила концептуален и бизнес план, като впоследствие се е сформирало сдружение със собствениците и ги е убедила в икономическата и обществена стойност в запазването на историята на града им.

За съжаление някои от собствениците на складове нямат интелигентността да разберат, какво притежават и как да го използват доходоносно, а гледат на имотите си като ценно парче земя в центъра на Пловдив.

Затова и в КАБ РК Пловдив решихме тази година да обявим архитектурен конкурс „Тютюневият град- идентичност, обновяване, приобщаване“ като част от Архитектурен форум Пловдив 2016. Подготвяхме лектория и широк дебат, на който да присъстват и собствениците на складовете. Разговаряхме с изтъкнати български икономисти. Това, което те ни посъветваха е, нашият конкурс да доведе до законодателни инициативи за промяна в българските закони, когато трябва да се защитават паметници на културата, които са частна собственост, както и да подпомагат собствениците на такива сгради.

Последните месеци в Пловдив си отидоха сгради, които бяха част идентичността, специфичността и духа на града ни – тютюневия склад на Одрин 8, къщата на ул. Иван Асен, къщата на ул. Отец Паисий 13, а сега и трагедията с още 4 тютюневи склада.

Утре Съветът на КАБ РК Пловдив се събира по спешност, за да решим, как ще продължи Архитектурния форум Пловдив 2016 и какво ще предприемем като реакция на случилото се.

Най-важното в момента е да се укрепят останалите стени от изгорелите складове, докато се реши съдбата им. Все още не е късно, но трябва това да стане много бързо, защото тези стени са се държали от дървените подови конструкции, греди и колони, които вече ги няма. .

Да опитаме да спасим поне малкото, което остана от тютюневите складове!

 

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…