Крум Филипов: След палежа на тютюневите складове, след този огнен спектакъл, режисиран от бездарието, за каква система има да говорим. Бездарието е фашизъм

Родопският театър е един от най-значимите в цялата страна. Стратегически важен, той има дълголетна история. Създаден е 1951г. с първи директор Райчо Гаврилов.  През 2014-та година, когато бива възобновен е кръстен Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”. Крум Филипов е неговият щатен режисьор. В това интервю той обяснява за театъра, за връзката между Пловдив и Смолян и за предстоящата премиера на наша сцена, на новата им комедийна пиеса, като подчертава, че гражданите имат нужда от театър дори в тези времена на разлом. Ето и неговите отговори пред Паулина Гегова.

-Г-н Филипов, кажете ни след всичките тези години на проблеми в театъра – нефункционалност, ново откриване, финансови проблеми, заплашване за повторно затваряне заради ниски приходи, дългове и прочее, в какво състояние се намира Родопският театър днес?

В момента театърът е в период на изчакване. Министерството на културата проведе конкурс за директор на театъра. На конкурса се яви един кандидат и съответната комисия одобри кандидатурата. Директор на театъра е актьорът Румен Бечев, който още не е представил програмните си намерения пред трупата и работещите в театъра. На 1-ви Септември ще има общо събрание, надявам се това да се случи. Важно е да се знае, че в съществуващата методика, театърът не би могъл да оцелее - нонсенс е Народния театър или театър като Пловдивския - единствен в многохиляден град - да се финансират на един и същ принцип както  Смолянския театър. Ако принципът на финансиране не се промени за Смолян, театърът е обречен да произвежда единствено халтура.

-Трупата също се обнови. Имате млади попълнения. Как се справя младото поколение актьори?

Ето тук имам голяма надежда. В театъра дойдоха млади и много талантливи хора, които в момента стоят безкористно в театралното живеене. За съжаление, предвид обстоятелствата, възнагражденията им са обидно ниски. Надявам се новият директор да открие механизъм да ги задържи. За момента младите се крепят на все още живия Дух на Родопския театър и на надеждата да работят силна и интересна драматургия. Силно се надявам да издържат.

-На какво набляга екипът на РДТ „Николай Хайтов” в постановките сега? На комерсиалност, на дълбоки сюжети или на еротика, защото е неписан закон, че сексът продава?

Има два типа творци - такива , които вървят пред публиката, водят я и такива , които следват публиката, обслужват масовия вкус. И двата типа имат своите талантливи представители, но моите предпочитания са към първите. Това е и моето разбиране за театър. За съжаление финансовите зависимости на методиката вкарват театъра в капана на халтурата. За да продава билети, театърът трябва да следва масовия вкус... Не трябва човек да е много наблюдателен , за да знае за масовото опростачване и чалгаризация. Липсва национална културна стратегия за гранични райони като Смолянския. Единствено такава стратегия би избегнала големи творчески компромиси.

-В Родопите духът и усещането са различни. По-вдъхновяващи, по-мистични ако щеш. От какво значение за този район е театърът като институция?

Това е точно така! Театърът в Смолян все още стои в някаква географска метафизичност. Театърът е неимоверно важен , особено в сегашното време на инвазия на краен ислям. Театърът  е особено важен в райони с население , което изповядва различни религии, защото е отвъд религиозен, събира тъмнината и светлината в едно и дава цялостна картина, празнично преподрежда света и умиротворява. Надявам се , управляващите в Смолян да си дават сметка за това.

-Хората там по-затворени и консервативни ли са като общност или са отворени за новостите?

Хората са различни и това е важно за богатството на интерпретациите на спектаклите. Не бих могъл да кажа, че родопчани са консервативна публика. Проблемът е другаде . Публиката е чудесна , но е малко, градът е малък и това, според действащата методика, обрича театъра, защото единствено приходите са важни... Разбирате ли, не Духът, а левчетата...

-Какво смятате за културната система на България, като цяло? Тя достатъчно добра ли е или има какво да се промени?

След палежа на тютюневите складове, след този огнен спектакъл, режисиран от бездарието, за каква система има да говорим. Бездарието е фашизъм! Липсва система, която е позиционирана като национална културна стратегия. Системата сега е искаме пари, левове ни дайте. Това е системна грешка... надявам се министърът на културата да поеме отговорност за това падение и да промени системата.

-На 25-ти от 21:00 часа ще гостувате на Лятно кино „Орфей” с комедията „Страстни посещения”. Какво да очакват зрителите?

"Страстни посещения" е спектакъл по пиесата на Зденек Подсекалски "Посещение на млада дама". Решението на спектакъла е като поп арт ревю на възможните взаимоотношения между мъж и жена.Твърде еротичен е. Спектакълът стои плътно в жанровете на ситуационна комедия и водевил. В същото време сме се придържали към Брехтовия театър с няколко  много ярки ефекта на отчуждение. Художник на спектакъла е съпругата ми - Виктория Филипова. Тя успя с изключително малко средства да постигне ярка и модерна картина както в костюмите , така и в сценографията на спектакъла, за което, както се казва, шапка й свалям.

-Кога последно играхте на пловдивска сцена и какво е усещането да се завърнете?

Лятото на Античния театър се изигра спектакълът на режисьора Петър Тодоров "Ромео и Жулиета от Дунево". Спектакълът е изцяло на родопски диалект. Може да се каже, че това беше вълнуваща среща на пловдивската публика с все още живия дух на Родопски драматичен театър.

-Двама от главните актьори са от Пловдив, затова ли избрахте града като една от дестинациите ви?

Джована Галиарди и Илия Виделинов са много талантливи пловдивчани. Работата ми с тях беше театрален празник. Добре е да се запомнят имената им , защото съм сигурен , че им предстои блестяща театрална кариера. Апропо - Божана Мановска също има пловдивски белег. Майка й Светлана Мановска  е актриса в пловдивския театър, а баща й - Андреа Мановски е един от талантливите пловдивски художници, а брат и работи в балета на пловдивската опера. Така , че това е уникално пловдивско театрално трио, което за радост е в Смолян. Бях щастлив да работя с тях, дълго тъгувах след репетициите. Този спектакъл за Божана и за Джована е дебютен. Успешен дебют! Не само по тази причина ще играем в Пловдив. Търсим и други сцени, защото талантът на тези актьори трябва да бъде забелязан и отбелязан.

-Пловдивският и смолянският театър винаги са били свързани по един или друг начин. Може ли да предположим, че в бъдеще може да се заформи някаква съвместна продукция?

Не просто може, а е наложително... Стратегията за културна столица включва активно културно асоцииране на сателитни градове. В богатството на различията е силата и аз вярвам, че ще се стигне до съвместна продукция.