Чешките следи в българската история,по-конкретно в Пловдив, хич не са малко. Именно и чешки е градът, който с гордост носи призванието Европейска столица на култирата за 2015. Вчера се проведе чешки ден, който започна от ректората на Пловдивския университет и приключи с изложба на чешкия художник Петр Йеделичка и концерт в Дома на културата. Самият Петр е завършил Софийската художествена академия и на чист български успя да представи творбите си.  След толкова много общи точки не беше чудно, че изложбата му беше посрещаната не като гостуваща, а все едно се прибира у дома си.

Живопис и скулптури украсиха Дома на културата. Едва ли е имало по-добро място за представянето на творбите на чешкия автор. Самата обстановка в Борис Христов – високи бели стени, пространство, което сякаш няма край и Йеделичка, който завладява всичко това. Живописта му дишаше от рамките и даваше дъх на пролет. Изключително ярки цветове, които те омайват и  заливат с топлина. Личи си и експресионизма в тях. Усеща се всяка една капка емоция, с която тези творби са били създадени и няма как да не те накарат да почувстваш нещо – тъга, носталгия или радост стоят между рамки и чакат да бъдат видени. Понякога рисувам не само с четки, а и с пръсти, сподели автора на публиката, което пък успя да разсмее няколко ученика, които бяха дошли да се докоснат до маестрото. Трябва да работя, а не да говоря за творбите си, каза Петр и по-ясно нямаше как да се изрази. Неговите картини са създадени да бъдат поети с всяко едно сетиво – да ги погледнеш, докоснеш и помиришеш, дори. Есенните му платна ухаеха точно на есенни листа, току що паднали от дървото и пропити с дъжд. Щом пък се доближиш до русалките, мирисът на морската вода те залива като вълна. Скулптурите му са сякаш живи и с минути дебнеш да мигнат, че да се увериш в това.

Така, на чаша българско вино и чешки ликьор, специално донесен от автора, премина и откриването на изложбата му в Борис Христов. Ако някой все още не е успял да я види, то не губете време, а отидете.

Антоан и Ирина са млади графици, които тази седмица наредиха първата си съвместна изложба на стени в „Инкубатор“. Макар и едва в началото на творческия си път, имената на артистите изобщо не са непознати за публиката, тъй като и двамата имат участия, изложби и конкурси, преди сегашната им „Различия“. Графиката е едно по-специално изкуство, най-вече ако е създадена от хора, които я дишат, а Антоан и Ирина са точно такива. Това не са рисунки, които с един поглед могат да бъдат видени, не! Трябва да отделиш специално внимание на всяка една от тях, за да можеш да вникнеш в нея, да забележиш всеки един малък детайл и да я оцениш подобаващо. Младите артисти застанаха пред Аня Петрова, за да разкажат за КАПАНА.БГ трудно ли е да си млад артист в България, защо чак сега събират произведенията си на едно място и какви са мечтите на творците в тях.

Разкажете ни накратко за себе си.

Антоан: Завършил съм Художествената гимназия в Пловдив, след това кандидатствах София, където ме и приеха. В момента следвам магистратура Графика. Остава ми още семестър и се дипломирам.

Ирина: Аз съм завършила художествената гимназия в София, а след това Художествената Академия в Пловдив с графика. В момента уча дизайн в НБУ.

Кога и как започнахте да рисувате?

Антоан: При мен започна от по-ранна възраст, естествено, по детски и любителски. Последствие, кандидатствах в гимназията и от там започнах по-сериозно да се развивам в това изкуство, по-точно в графиката. Имали сме и други специалности, но явно ми се е породила любов към по-монохронните изображения.

Ирина: Бях 6-7 клас, когато започнах да рисувам по-сериозно. В художествената гимназия вече записах специалността графика и от тогава до сега се занимавам предимно с графика.

От къде се познавате и как решихте да направите обща изложба именно тук?

Антоан: Колеги сме и се познаваме от доста години и просто решихме, че искаме да направим съвместна изложба. Иначе, случайно се запознахме с хората от Инкубатор, които много ни помогнаха и на които дължим изложбата.

Как подбрахте произведенията за сегашната изложба?

Ирина: Те са от много години, но тук сме селектирали най-доброто, което сме правили.

Следвахте ли определена тема при подредбата?

Ирина: Не. В цялата изложба са включени много теми. Тук са и на двама ни дипломните работи от Академията.

Антоан: Това са плод на нашите усилия през годините. Общо сме кръстили изложбата „Различия“ поради различията ни в стила на изразяване, тематиката и графичния изказ. Иначе са в отделни триптихи, които са озаглавени, примерно, по някакъв начин като в серии.

Какво ви вдъхновява?

Ирина: В различни периоди са ме вълнували различни неща.

Антоан:  Общо взето, по-сюрреалистични пейзажи с по-ясна символика, които сме вкарали в работите.

Разкажете ми малко за самия ви процес на работа.

Антоан: Вечер винаги е по-спокойно и приятно за рисуване, за това и повечето от нас избират тази част от денонощието за развитие, правене на проекти. Просто ни натоварва цялата шумотевица на ежедневието и единственото място, в което можеш да се усамотиш е в стаята си. Да си синтезираш идеите, да подготвиш проектите си или дори само да помислиш за тях.

Ирина: И аз рисувам предимно вечер. Когато мисля да правя композиция първо си правя малки скици, след това ги правя в по-голям формат, а накрая мисля в каква техника ще ми бъде композицията.

Как се чувствате като млади артисти в България?

Антоан: Не е лесно нито за младите, нито за възрастните и вече утвърдени, защото българският пазар е малко по-свит от към хора, които оценяват графичното изкуство. Не се купува много, но все пак това не е най-важното, а това да продължаваме напред и да се развиваме.

Ирина: Повечето млади артисти се ориентират към нещо друго, както аз съм се насочила към дизайн.  Това е, за да могат да спечелят средства, за да се занимават със сериозно изкуство. Това е положението в България и много хора са така.

А някога мислили ли сте да заминете в чужбина?

Ирина: Мислили сме си го и може и да заминем.

Антоан: На този етап си ми е добре в България, но ако трябва да се изхранваме с изкуство е малко невъзможно. Но все пак съм ЗА оставането в България и развиването на тази почва.

За какво мечтаете?

Ирина: Да си имам ателие по графика и да работя по моята си специалност.

Антоан: Това е главната ни цел – да си имаме ателие, да се развиваме като автори и да продължаваме с изкуството.  

Една прекрасна смесица реге, инди и рок.

Стефка Георгиева

Приключил си работа, вървиш към вкъщи устремен и убеден, че нищо не може да промени маршрута към крайната ти дестинация – леглото… НО изведнъж чуваш нещо много любимо и познато от бар Fabric, а именно звукът на тромбон и гласът на Иво Матеев. Е, разбира се,  отклоняваш се и отиваш да чуеш Acoustic Corporation, които са най-прекрасното съчетание на електро суинг, акустичен фънк, реге и балканска етно музика. Колко по-добър завършек може да има един ден?

Може, може, и още как. Оказва се, че момчетата не правят самостоятелен концерт. Те свирят заедно с един очарователен ирландец, който е дошъл да създава своята музика в България. Това е Jamie McDonald and The Number Nine. Трудно можем да определим стила музика, който изпълняват артистите. Една прекрасна смесица реге, инди, рок, че на моменти с леки грънч елементи. Музика, която няма как да не те накара ако не да затанцуваш и пееш, то поне да си с най-широката усмивка. 

Джейми живее в София, но е чест посетител на града под тепетата. Това не е първият му концерт във Fabric, със сигурност няма да бъде и последният му. Той изпълнява само авторски песни, като за една от тях сподели, че е посветена на неговата дъщеря. Сякаш е малко по-алтернативен вариант на Ед Шийрън. Свири с желание и страст, а това няма как да остане незабелязано от нито един посетител на негово участие. Част от репертоара му са песните „Two birds”, “Lie”, “Don’t take your love to town”, които вече са документирани от участията му и можете да откриете в youtube. 

Очакваме го отново да ни посети след няколко седмици. Дано не са много.

Анелия Дракова

Фаворит в шоуто "Като две капки вода", Фицата умело съчетава репетициите за предаването с театър, готов е за кино по всяко време, стига да го завладее сценарият, обича да лови риба в морето, край Варна.

Филип Аврамов е от онези актьори, които притежават талант, завладяват с харизма и не притежават от патоса на звездите. Наскоро покори сърцата на пловдивчани с музикалния спектакъл "Бог Рок". Местата в Петното на Роршах се продадоха от раз. Даже не стигнаха. Имаше зрители от Хасково и Димитровград. При такъв интерес вече е ясна и следващата дата за представлението. "Бог Рок" ще гостува в Петното на 21-ви май, когато героят на Фицата от "Домашен арест" – Коцето, празнува имен ден. Преди това, на Гергьовден, Филип отново ще е в града под тепетата, със спектакъла "Глупаци" на "Сълза и смях".

Името му присъства в афиша на почти всички спектакли на Малък градски театър "Зад канала", като "Канкун", "Ритъм енд блус", "Ритъм енд блус 2", "Охранители", "Човекоядката" и "Недоразбраната цивилизация". В Народния театър радва зрителите с ролите си в "Дон Жуан" и "Веселите уиндзорки", а в "Сълза и смях" участва във "Всичко, от което имаш нужда" и "Глупаци".Филип Аврамов за киното, книгите, традициите и предстоящите проекти пред КАПАНА.БГ и Анелия Дракова.

Кога усети, че си роден за сцената?

Бях много малък. Тя непрекъснато ми го засвидетелства това, тази сцена, така че няма как да не й се отдам. Жизнено необходимо ми е.

Кои са хората по пътя ти до тук, от които си се учил на кино, на театър?

Като се замисля, броят се на едната ръка. Единият от тях, слава Богу, все още е жив – Минчо Събев. Първият ми даскал. След него, животът ме срещна с Венцислав Кисьов, а след това и с проф. Енчо Халачев, който също си замина миналата година. Това са ми даскалите. Отделно се уча от хората, с които съм на сцената и в ежедневито си, от колеги, от много неща. Това е процес, който не спира.

Кой е режисьорът в България, към когото веднага тръгваш, без да знаеш нищо за проекта?

Зависи от проекта, да ти кажа. Има такива, към които на ниво четене съм готов да тръгна веднага. И те наистина си заслужава да бъдат направени. В такъв случай не мога да говоря за режисьор, ами за идея по-скоро.

Кино, театър, телевизия...? Какво ти се прави повече?

Кино, кино. След това би могло да е телевизия. Не на последно място бих поставил театъра, защото без него няма да има нито едно от двете – нито телевизия, нито кино. Театърът е възпитание, нещо, което няма аналог. В театъра непрекъснато можеш да се доказваш – какво можеш и какво не. Това е мястото, което е първоизточникът. Но, ако ме питаш какво предпочитам - кино, защото то остава.

Любимите ти световни актьори?

Любими актьори в световен мащаб, ами... Знаеш ли, те са много. Хора, които могат да го правят. Те са ми любимите. Такива, които са наясно със самата идея и стоят непоклатимо. Иначе, ако трябва да тръгна да ти обяснявам с имена, просто наистина ще те залея с информация.

Посочи ми едно име, на твоя кумир?

Аз съм си взимал автограф единствено от Георги Русев, лека му пръст. Той беше уникален актьор за мен. Това е българският актьор, който няма как да се опише. Бъстър Кийтън, нещо от този род. Роден в точното време и на точното място. Не само той ми е толкова любим, но си пазя неговия афтограф. Снимах се за спомен и с Робърт де Ниро. Той е световен човек и не е само мой любимец. Много са актьорите, които харесвам, зависи от филма по-скоро.

Разкажи за проектите, които стоят пред теб!

Кино, кино. Много хубаво кино, наистина световно кино и то родено в България, което е прекрасно. За мен, ако този филм, в който главни действащи герои са коне стане, просто ще е страхотно. Наистина, веднъж в живота ти се случва да прочетеш такъв сценарий и да имаш възможността да участваш. Също и един друг сценарий, който сега ми се предлага. Отделно, чакам да излезе един филм, който се казва "Бартер". В него Татяна Лолова играе сериозна роля. Виж сега, то нещата се случват. Тя работата вече ме намира, аз отдавна се отказах да я търся. Имаше един период, в който исках да работя много и сега ми се случват просто нещата.

Изморява ли те ежедневната среща с публиката?

Не, по-скоро ме зарежда. След това, тези пътувания, прибиранията към София, от други места в страната, са по-уморителното. Да се прибереш, това е може би по-големият проблем.

Кое е най-важното, на което учиш Рая?

Ами да бъде себе си. Тя си е момиченце, много хубаво и приятно. На нищо не я уча, тя ме учи мене. Това е истината.

Най-любимите ти музиканти ли чухме в "Бог Рок"?

Да, до голяма степен. Това са ми любими парчета, които просто съм вкарал в спектакъла, защото виждаш, че те ще си останат вечни. Слава Богу, че има кой да ги слуша. Аз съм много щастлив, че днес, специално по този повод, се събраха толкова хора. Даже и другия път ще се съберат толкова, надявам се. Защото май в България пак леко така... чалгица. Не казвам, че това е кой знае какво бедствие, но наистина, в един момент се превръща в проблем, малко или много. Защото всеки иска да тръгне по наклонената плоскост. "След мене и потоп" - тази идеология на мен не ми харесва. Може би трябва, все пак, да оставим нещо. Така, както аз съм бил учен, така както ти си била научена. Това е нещо, което си заслужава да се спазва.

Къде презареждаш батериите – на морския бряг или някъде в планината?

Покрай този филм "Бартер" се запознах с един рибар, с когото излизам в морето. Винаги, когато съм във Варна съм там. Нямам друго място, където да искам да отида. Нямам никакви желания да ходя на много места. Не, аз съм малко традиционалист. Там зареждам батерите. Морето – това е единственото място, на което си почивам наистина.

Каква е традицията, която спазваш на Великден? Как празнуваш?

Празнувам по християнски. Аз си спомням времето, когато комунистите не признаваха тези празници. Сега изопачават пак нещата, но. Хората намират някакво спасение във вярата. Надявам се това да е част от тяхното възпитание, защото човек трябва да се възпита в такива ценности. Тя, библията, не е измислена напразно. Вътре има неща, които помагат на човека да живее. Четох една история наскоро. Във всеки има един звер и един добър човек. И внучето пита дядо си: "Ама аз какъв съм?". "Зависи кого ще храниш точно" – отговорил старецът.

Кои са книгите, които винаги с удоволствие препрочиташ?

Много съм чел. Не мога да бъда скромен в това отношение. Аз наистина съм чел много книги. В къщата, където съм израснал, има четири библиотеки. Изчел съм ги всичките. Има вечни неща, като темите за любовта и омразата. Има книги, които ти дават някакъв код, за да възпиташ сам себе си, да бъдеш това, което си. Но са много книги, които съм прочел, пак ти казвам, все едно ме питаш кой ми е любимият музикант или актьор. Няма такова понятие, такова животно. :)

Обичаш Пловдив, защото...?

Обичам Пловдив, защото е много по-хубав от София. Той е много по-подреден град. Аз тук съм служил като войник. Защото има амфитеатър, защото има художници, защото има дух. Заради това. :)

Филип Аврамов е роден на 9 септември 1974 година. През 1997-ма завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Енчо Халачев. От 2005-та е част от трупата на Малък градски театър "Зад канала". Радва любителите на театъра от сцените на Сатиричен театър "Алеко Константинов", Народен театър "Иван Вазов", Театър "Българска армия", НДТ "Сълза и смях", Драматичен театър Пловдив, Театрална работилница "Сфумато", Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" - Смолян.

Роли в театъра: Фифи в "Шапката на клоуна" от Луиджи Пирандело, реж. Людмил Тодоров; Сганарел в "Дон Жуан" от Ж. Б. Молиер, реж. Р. Пенчев; Владимир в "Очаквайки Годо" от Самуел Бекет, реж. Георги Михалков; Едип в "Тирейзи слепият" по Софокъл, реж. Иван Добчев; Файл в "Човекът, който прави дъжд" по Р. Неш, реж. Леон Даниел; Ралф, Сузи и Джеф в "Охранители" от Д. Годбър, реж. Съни Сънински; Бригела в "Кралят-Елен" от К. Гоци, реж. Мариус Куркински; Ангела във "Верона" от А. Шипенко, реж. Явор Гърдев; Хектор във "Война и блудство, блудство и война" по , реж. Крикор Азарян; Граф Юзекевич в "Повелителят на глупаците" от Н. Саймън, реж. Н. Калчев; Хирин в "Юбилей" от Антон П. Чехов, реж. Н. Калчев; Язон в "Медея" от Еврипид, реж. Диана Добрева; Пиетро в "Дон Жуан" от Ж. Б. Молиер, реж. Александър Морфов;... в "Странната двойка" от Нийл Саймън, реж. Андрей Аврамов; Борис в "Общежитие или общо житие" от Константин Костенко, Виктор Ляпин и Олег Ерньов, реж. Съни Сънински; Персонаж в "Ритъм енд блус" - авторски спектакъл на Румен Цонев; пълководец в "Четири чифта пагони" - авторски спектакъл на Камен Донев; Константин Павлов в "Тапетите на времето" от Константин Павлов, реж. Юлия Огнянова; Игор Томски в "Дама Пика" от Александър Пушкин, реж. Бина Харалампиева; Висенс в "Канкун" от Едуард Олби, реж. Бина Харалампиева; Персонаж в "Ритъм енд блус 2" - авторски спектакъл на Румен Цонев; Фалстаф в "Веселите уиндзорки" от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм; Коце в "Демонът от Скопие" от Горан Стефановски, реж. Дино Мустафич; "Ти Ви Ми Янко"; - музикална среда Кирил Добрев; "Недоразбраната цивилизация" – авторски спектакъл на Теди Москов; "Човекоядката" по Иван Радоев, реж. Бина Харалампиева, Мартин във "Всичко, от което се нуждаеш" по Виктор Пелевин, Габриел Барили и Жорж Юлгар, реж. Георги Михалков и др.

Роли в киното и филмови продукции: Вожда в "Лагера", реж. Георги Дюлгеров, Шефа на циганите в "Кал", реж. Ивайло Симидчиев, Иван в "Писмо до Америка", реж. Иглика Трифонова; Миро в "Калабуш", реж. Адонис Флоридис; "Целувката", реж. Тома Вашаров; Манол Бъчваря в "Патриархат", реж. Дочо Боджаков; Оператора в "Опашката на дявола", реж. Димитър Петков; Захари[Шугър] в "Шивачки", реж. Людмил Тодоров; "Раци", реж. Иван Черкелов; Змията в "ТИЛТ", реж. Виктор Чучков; Кос в "Кецове", реж. Валери Йорданов, Костадин Коцев-Коцето в сериала "Домашен арест", Стефан в "Номер едно", реж. Атанас Христосков; "Виолета, Жоро и аз", реж. Любомир Попов.
През 2010-та получава Аскеер за поддържаща роля за ролята на Игор Томски в "Дама Пика" по Александър Пушкин, режисьор Бина Харалампиева.
През 2011-та получава наградата "Златна роза" за най-добър актьор за ролите си във филмите "Номер едно", реж. Атанас Христосков и "Кецове", реж. Валери Йорданов.
Женен е за актрисата Милена Спиридонова, с която се радват на 3-годишната им дъщеричка Рая.