Баща ми още от шестгодишен ме водеше с него по изложби. Той e художник и на практика съм израснал сред художници. Арт средата е моята вода, откакто се помня.

През 2011, точно, когато почваше кризата, решихмe да направим галерия. Идеята толкова дълго зрееше в мен, че накрая се роди.

Винаги съм искал откриванията в галерията да създават среда, където общуването между хората да става естествено като дишането. Един вид среща на духове, конфигурация от хора, която никога повече няма да се случи в същия вид. Момент, който трябва да бъде уловен.

Две сестри откриват красотата на непотребната хартия, с кoято е залят съвременния градски живот

GG Sisters откриха ателие за чудеса, дъждовни пръчки и каменни чанти на ул."Г.Бенковски"№25

Паулина Александрова

Ежедневно сме заливани с брошури от хиперматкети, рекламни кампании и куп други никому ненужни повече от 5 минути книжки, които изхвърляме с лека ръка. А непотребната хартия може да се превърне в нещо толкова красиво и същевременно практично. Ако в момента повдигате учудено вежди, това е защото не познавате сестрите Теменужка и Марина Джиджови и не сте ходили в тяхното ателие.

GG Sisters е част от инициативата „Капана – Квартал на творческите индустрии“ на Общинска фондация „Пловдив 2019“ и е в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019. Теменужка и Марина сами правят ремонт на мястото, изработват мебелите, занимават се с дизайна и го превръщат във вълшебен музей на хартията. Някогашното им хоби, сега се е превърнало в работа. Конкурсът излиза точно в момент, в който Теменужка трябва да си търси ново препитание. Това е някакъв знак от съдбата, който двете жени са уловили и сега се радват на резултата от решението си.

Сестрите превръщат непотребната хартия в произведение на изкуството, което не просто събира прах по рафтовете, а влиза в различни битови употреби и домашната декорация - панерчета, кутии, гърнета, кошници, дори маси и столове. Естествено има и неща, които са просто за украса и са интересен подарък за човек, който ти е наистина скъп и искаш да го зарадваш с нещо нестандартно и ръчно изработено като например хартиена клетка за птички, шапка или висящо сърчице. Не такива са обаче къщите за котки, които правят Теменужка и Марина. Те са изработени от хартиени тръбички и плат, за да се чувства домашния любимец комфортно. Има дори такива на две нива, в които те могат просто да се излегнат отгоре или да се скрият вътре и едновременно с това да задоволяват така характерното за котките любопитство, като следят всичко през малките дупчици.

Властелините на хартия - сестри Джиджови изработват продуктите си на принципа на плетене на ратановите изделия. Всичко, което може да се изработи от ратан, дърво, тръстика и други подобни, може да се види по един по различен начин в тяхното ателие. Те доукрасяват нещата с декупаж, мъниста и панделки. Специфичното при тях е, че подхождат от екологична гледна точка. Те използват оригиналния цвят и меланж на материалите, а не ги боядисват. Това е една игра с цветовете, която придава много приятен ефект на нещата. В съвременния свят хората рядко купуват книги, в повечето пъти ги свалят от нета, но някои от тях се уморяват от екрана и ги принтират. След като ги прочетат,  често ги пращат на боклука. Но как да изхвърлиш Малкият принц, например, който беше задължителен за прочит на моя племенник, задава си въпросът Теменужка. Със сестра ми естествено използвахме хартията за различни продукти и това създава още по-интересна визия. Така те се превръщат в специални подаръци, защото хората виждат различни текстове върху кутийки и сърчица и ги пречупват през себе си. Често някои неща сами намират притежателя си именно заради случайно-неслучайните надписи, които са върху тях.

Нещо още по-интересно също намира място в ателието на GG sisters - дъждовни пръчки и каменни чанти. Мислите, че са от дърво и камък? Нищо подобно - изцяло от хартия. Рейнстиковете са музикални инструменти, използвани още от Древността в различни култури за предизвикване на дъжд. В Тибет са се изработвали от бамбуково стебло, в Африка - от кактусово, а в някои местности и от дърво или метал. Съдържанието на различните дъждовни пръчки също е различно, творецът сам избира звука, който му пасва най-добре. Аз слагам и капка магия, тайнствено добавя Джиджи (Теменужка). Който повярва в силата им действително може да предизвика дъжд.  Каменните чанти пък са едни от малкото неща в ателието, които са допълнително боядисани така, че изглеждат като истински пещерни камъни. Представете си нежна жена, която е провесила през тялото си блестящ камък - едновременно фрапантно и много красиво.

Сестри Джиджови се изправят пред различни творчески предизвикателства, съчетавайки хоби, занаят и приложно изкуство. Te работят заедно, но всяка си има собствен почерк. Хартията позволява много повече, отколкото можем да си представим. Когато имаш потребност да твориш, ти трябва да избереш начина, по който да се изразиш най-добре. Мисля, че моят материал е хартията, завършва Джиджи. Тя силно вярва в Капана като място за развитие на творческите индустрии, защото той носи духа на изкуството. 

Ателието на GG sisters се намира в квартал Капана, ул."Г.Бенковски"№25

Ащон Ка замръзна във фоайето на Кукления, а Маг Фофичино откри работилница за сапунени балони

Когато месеци наред очакваме ден като днешния, който да ни отведе в страната на чудесата, винаги се намира някой, като времето например, който да тропне с крак и да каже „Не!”. Дъждът провали шествието на гигантските кукли от градския фест Театеър, които предишни години оставяха пловдивчани без дъх. За сега не се знае дали предвиденото за днес шоу ще бъде изместено в друг ден или ще може да се насладим само на предвиденото повторение на 7 септември от 18:00 часа.

За сметка на това, обаче, жадните за приказки възрастни и живеещите в такива техни деца усетиха, че капацитетът на Кукления ни театър е много по-голям от предполагаемото. Десетки се бяха скрили под покрива зад магическите врати, за да се насладят на премиерното шоу от фестивала „Двама са малко – Трима са много” – Грозна приказка. Пред вратите на салона пък ги чакаше така обичаната статуя от всички ни, Ащон Ка, чието реално име е Надежда Гончева, а образите й могат да бъдат видени из цяла Европа. Тя играеше с децата и всички заедно бяха пекарите, ръсещи бяло брашно по пода. В другия край на фоайето пък беше Маг Фофичино, който се опитваше да вкара хлапетата в грамадански сапунени балони. Къде малучганите, къде възрастните се опитваха да хванат мехурчетата във въздуха и всяка секунда се възхищаваха на вълшебния свят, който магът създаваше. Той направи и ателие за кандидат балонджии от детската публика като показа на някои избрани как функционира космическата му машинария за сапунени топки и каква е тайната на направата им. Дори май си хареса малка асистентка, която веднага се вмъкна в чудната материя.

Фестивалът продължава въпреки лошото време. При първа възможност артистите ще излязат на улицата. Ако ли не- ще правят спектаклите си в закрити пространства.

С мега ефирен концерт стартира Есенният салон на изкуствата снощи. Съчетанието между величието на Античния театър и красивата музика на оркестъра на Държавна опера Пловдив с диригент Диан Чобанов, петимата специални гост-виртуоза превърна вечерта в магическа. Звучаха соло цигулките на професор Марио Хосен, наричан българският Паганини и то с причина. Той бащински водеше пловдивчанката Жаклин Прайз, възпитаник на виенската школа и двамата млади таланти Александър и Мартин Зайранови. Маслинката на мартинито на снощния концерт, обаче, беше Кристоф Конц – чудото на Виенската филхармония. Първото му соло на Чайковски успя да прогони всеки един облак от небето, а светкавиците го аплодираха в далечината. По този начин се доказа, че класическата музика е способна да пребори дори прогнозите, които обещаха гръмотевична буря от късния следобед. Галиано е цигулка почти десет пъти над възрастта на Конц и това се усещаше във всяка една нота- звук, неможещ да бъде сравнен с никоя мелодия на този свят и труден за описване дори с думи. Единственият начин да се разбере усещането е да се чуе на живо.

Българското присъствие на сцената по абсолютно нищо не отстъпваше на младия виртуоз. Баховия дует между Марио Хосен и Жаклин Прайз  изтръгна въздишки от всеки в публиката. Вятърът успя да събори листите на Жаклин, която най-хладнокръвно продължи да свири и без ноти. Това беше изключително майсторство, защото освен ако специално не се бяхте вгледали в ръцете й след изпълнението, нямаше как да разберете притеснението, което се носеше от момичето. Двамата Зайранови вдигнаха на крак целия Античен. Младите виртуози по братски си помагаха при изпълненията, а  публиката просто ги подкрепи с мощни аплаузи.
Разбира се, меломаните си издействаха бис. Жаклин и Марио излязоха и щом започнаха Por una Cabeza на Карлос Гардел, по-известно като тангото от „Усещане за жена”, Античният изригна. 

Есенният салон продължава с десетки фестивали и отделни събития в продължение на повече от два месеца. Той ще е и най-големият културен форум в национален мащаб.