Хореографката Джи Хий Лий закрива корейската гала на ONE DANCE WEEK

Спектакълът СЛЯП на Move Pocket Dance Company и Джи Хий Лий е последният от корейската програма в рамките на  фестивала за съвременен танц в Пловдив. На 05 септември, в 21:30, в Дом на културата „Борис Христов“ публиката ще присъства на един необикновен танцов пърформънс.

СЛЯП е елегантен разказ за нищетата на човешкото същество, неспособно да живее в споделеност и доверие към другия.  Спектакълът се занимава с вътрешния свят на самотния човек, който се чувства безпомощен и уязвим в социалната реалност, която обитава .Тренираните тела на изпълнителите с особена лекота сменят стилове и маниер на танцуване. Съвременни техники, минималистични движения,  неочаквано преместване в пространството в амбианса на силно въздействаща музикална и светлинна среда се редуват с успокоението на класическата музика на Росини, на която изпълнителите демонстрират невероятната си класическа балетна подготовка.  Взаимодействието между танцьорите се разгръща с лекота и чувство за хумор.  Основният изпълнител в своята черна тюлена пола напомня иронична съвременна реплика на „черния лебед“.

СЛЯП ще ви усмихне, но и натъжи, ще ви накара да погледнете в себе си, но и да се видите отстрани, да се развълнувате, но и да изпитате покой. Накратко, поканата е за преживяване, не за представление. Очакваме ви на 05 септември в Дома на културата.

Билети за спектакъла можете да закупите от офисите на Eventim.
Корейските спектакли в програмата на ONE DANCE WEEK се осъществяват с подкрепата на Lidl Bulgaria.

Класиката е музика, която се нуждае от старание и от страна на слушателя, смята виртуозът

Не трябва да взимаш нещо високо и да го сложиш на по-ниско ниво, за да бъде привлекателно и разбрано, препоръчва той

Да свири пред пловдивска публика в града ни дойде Кристоф Конц, смятан за един от най-виртуозните млади цигулари на съвремието. Тази вечер роденият през 1987г. солист на Виенската филхармония, диригент и камерен музикант  откри със съвършената си стара италианска цигулка и още по-съвършения звук, който изведе от нея, Есенния салон на изкуствата на Античния театър. Кунц пристигна вчера в града, като веднага след настаняването си в хотела отиде на репетиция на древната сцена. Конц е роден в германския град Констанц в семейство на музиканти. Следва в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и остава там. Виртуозът пред Паулина Александрова за КАПАНА.БГ.

Споменахте, че сте свирили с музикални насекоми при репетицията си снощи, какво имахте предвид?
В мига, в който вчера вечерта излязох на репетиция във великолепния Античен театър и засвирих с цигулката си, около мен се появи множество от инсекти, които свиреха с мен. Те буквално се радваха на присъствието ни там, на тази сцена. Сякаш танцуваха. Тук и насекомите ви са музикални, това имах предвид. 

Великолепният филм, носител на Оскар „Червената  цигулка”, ли е стартът на кариерата ви?
По-скоро това е моят голям дебют. Да, участвал съм в концерти и преди това, но „Червената цигулка” беше първият и единствен филм, в който съм участвал. Тя проправи пътя. Аз участвах във втората история от лентата- тази от Виена. Аз съм малкото дете, което има лоша съдба, трябва да свири пред барон, но накрая умира от сърдечен удар на прослушването. Но аз все пак идвам от музикално семейство, в което съм най-малкия и винаги сме си правили концерти заедно, така че от невръстна възраст съм свикнал с живите изпълнения.

Свирите на изключителна цигулка „Джузепе Галиано” от 1762 г., предоставена ви от Виенската филхармония. Има ли тя подобна история и съдба като инструмента от „Червената цигулка”?
Не съм търсил подобна история, но предполагам, че няма. Всъщност свиря на един много стар и ценен инструмент. Той е на 250 години и е от стар италианска майстор. Гордея се с факта, че мога да свиря на нея, а е в ръцете ми от почти пет години и вече съм изградил изключително близка връзка с нея.

Как стигнахте до лъка въобще?
Родителите ми са музиканти, брат ми и сестра ми също, а аз винаги съм показвал любовта си към именно този инструмент. Когато бях на едва две годинки и половина получих цигулка за подарък от баба ми и дядо ми. Тя беше най-скъпият ми подарък и буквално не се разделях с нея. Когато навърших 4 започнах уроци и така започна всичко. За родители ми беше лесно да видят любовта ми към инструмента и да ме напътстват в именно тази посока.

Знаете ли нещо конкретно за българската музикална сцена?
Бил съм тук вече няколко пъти – свирил съм в София и в Стара Загора, така че поназнайвам няколко неща, а след пловдивския концерт ще знам още повече.

Одобрявате ли модернизирането на класиката?
Честно, аз съм много консервативен и осъзнавам колко е важно да се промотира класическата музика на младото поколение, но тя трябва да бъде показана като чиста класическо изкуство, като метафизика. Не трябва да взимаш нещо високо и да го сложиш на по-ниско ниво, за да бъде привлекателно и разбрано. Идеята тук е да вдигнеш публиката именно горе, на високото ниво. Намирам за проблем в класическата музика тези дни, че ти отнема много време и искрено старание, за да я разбереш всъщност. Нашето общество не харесва това, то иска нещо лесно. Например, би било трудно да четеш Шекспир, ако не знаеш нищо за него. Самият му език на изразяване е по-различен, така че трябва да се подготвиш предварително. Така е и с класическата музика. Това е музика, която се нуждае от старание и от страна на слушателя. Това е бариера, която трябва да прескочиш. Старанието си е напълно заслужаващо, но трябва да се напънеш, за да го постигнеш.

Харесвате ли със синините по врата си?
Ако не се упражнявам месец – ще бъде зле, защото ще изчезне, но ако го правя постоянно- всичко е наред. Но и това не е константа. Промених позицията си на свирене, така че се променя и облика на синината.

Коя е най-интересната аудитория пред която сте свирили?
Навсякъде е коренно различно и е много интересно ако можеш да видиш именно тези разлики в публиката. Голям късметлия съм, че живея във Виена, защото публиката там е с широки познания в тази сфера – знаят и се интересуват много от този тип музика. Но е интересно да видиш различните реакции на хората по целия свят и когато си на сцена го усещаш много силно. Дори преди аплаузите – колко концентрирани са, какво внимание обръщат – всичко се усеща от сцената.

Стотици откриха Националните есенни изложби, манифестация от усмихнати хора по калдъръма

Днешният художник е направил своя обект себе си, отстранил се е и наблюдава своите рефлексии към живота, представи осемте творци в изложбите проф. Даниел

Осем отстранени системи се събраха в Стария град, за да открият Националните есенни изложби в първия ден от септември. Работите на творците Десислава Костадинова - живопис, Десислава Унгер – графика и рисунка, Елена Яневска – скулптура и фотография, Емил Бачийски - скулптура, Константин Костов - живопис, Петър Минчев - живопис, Симеон Симеонов - скулптура, Филип Попов – графика привлякоха вниманието на стотици увлечени от изкуството пловдивчани и гости на града. Поне според много художници от града на тепетата, стартът на есенните изложби не е бил пред толкова голяма публика от много, много години. Вдъхновяващо, коментираха гледката на многото млади и усмихнати хора майстори на четката в двора на Балабановата къща, откъдето стартира и най-старият арт форум у нас.

Някои от творците, които вчера се представиха пред публиката,  живеят и работят зад граница, където имената им се носят от уста на уста в арт средите. От вчера те вече са част от културния живот и на Пловдив. Има един запомнящ се дебют- на изключително талантливата Десислава Костадинова, завършила при проф. Андрей Даниел. Нейните работи впечатлиха особено много  нейни колеги, критици и ценители. 

Преди 70-та година бях с моите родители на първите си есенни изложби. Въпреки, че говорим за години, далеч предхождащи 1989г. , действително изпитвам носталгия към усещанията, които ни внушаваха тези културно-художествени събития, защото чувствителността ми към свободни територии и действия беше невероятно силна и съзнанието, че тук става нещо въпреки конюнктурата и институциите. Тук се опиянявахме и духовно, и буквално. Разбира се през годините Есенните изложби в Стария град се превърнаха сами в институция, в началото неформално, а после, както се казваше, и водеща републиканска проява в културната политика на творческите съюзи. Да, някога държавата успяваше да институционализира всяка неформална проява на свобода и творчество чрез буквалната покупка на творбите и техните автори. Но чарът на това свободно пространство в Стария град някак си пазеше от прекомерни предателства и стимулираше експерименталния характер на изложбите. Усещането, че пловдивските изложби бяха станали своеобразна лаборатория на новото българско изкуство събираше огромна публика от цялата страна и някак консолидираше съвременномислещите интелигентни хора на България.
Мислех си на скоро за цялата тази несигурност в топографията на културните ни центрове. Редица национални музеи, галерии, театрални и кино салони се разместват периодически така, че традициите на съответното място се забравят и изчезват, а с тях изчезват и цели ценностни системи. Нали културата е приемственост? Как да я запазим, ако късаме непрекъснато нишката? Казвам всичко това, защото, слава богу, топографията на изложбите в Стария Пловдив е непроменена близо 50 години. Това наистина прилича на културна традиция, за което искрено поздравявам пловдивчани , които я бранят и поддържат въпреки това плъзгаво и лъжовно време, каза на откриването проф. Андрей Даниел. 

Тази година мотото на изложбите е "Отстранени системи". Събрана е една пъстра компания от пластици, живописци, скулптури, графици, които според куратора Галя Лардева дават идея за тази съвременна художествена методология. Живеем в бързо време. В рамките на един човешки живот се случват и сменят цели епохи. Нуждата от различни методи за улавяне на менящия се смисъл е наложителна. Модернизмът от оня ден бе сменен вчера от постмодернизма, но днес е друго. Какво е то? Ако Модернизмът се хранеше от супер-егото и смелостта на художествената личност, то Постмодернизма със своите коментари превръщаше откритията на Модернизма в парадоксални притчи. Днешният художник май е направил своя обект себе си, отстранил се е и наблюдава и анализира своите неочаквани, но понякога и съвсем закономерни рефлексии към живота, изкуството, философията, религията. Като едно огледало, надарено с памет, знания и чувства, той уж отразява видяното, но то е силно деформирано от това интелектуално присъствие. Резултатът може би е нов автопортрет на човечеството, попаднало в новите времена и пространства на 21-вото столетие. Представените днес и тук автори, различни по възраст и художествена стилистика, все пак като че ли са обединени от този съвременен патос на отстраняването. Изследването на собствените рефлексии, асоциации, усещания и размишления по повод новия свят, в който така бързо попаднахме може би създава един образ на този свят, образ одухотворен, очовечен, необходим, за да продължим на някъде, допълни проф. Даниел.

В петък ще стане ясно и кой ще бъде Европейска столица на културата а през 2019г. Само преди два дни тук беше част от комисията, която оглеждаше и дойде да се запознае с нашия град. Националните есенни изложби бяха и ключов елемент от посещението, защото по това време те се подреждаха. Първата стоп-спирка беше разбира се Стария град. Благодаря ви и за това, че се включихте като част от презентирането на града, обърна се към художниците и събралата ги в едно дама Галя Лардева зам.-кметът по културата Стефан Стоянов.