Отпускат 170 хиляди общински лева за 3D очила и освежаване на фасадата

Финансирането на Природонаучния музей с публични средства продължава. След като комплексът бе реставриран, модернизиран и оборудван с 3D планетариум срещу над 2 милиона лева, са предвидени нови инвестиции в базата с общински средства. Още на следващото заседание на местния парламент ще бъде внесено предложение от администрацията за нови 170 хиляди лева за музея. 120 от тях  ще бъдат похарчени за закупуване на 3D очила и ъпгрейд на планетариума, а 50 000 лв. ще отидат за освежаване на фасадата. Поредната общински финансова инжекция е в ход заради резултатите на Природонаучния от началото на годината. Приходът на музея е 74 хиляди лева от 1 януари до 30 април. Очаква се той да расте, мотивират се от общината. И допълват, че прожекции в планетариума вече се запазват за дни напред, а до 2 месеца ще бъде открита цялата експозиция, заедно със залата с живите пеперуди, което ще привлече допълнителна публика.

Припомняме, че в бъдеще се очаква инвестиране на нови публични средства в Природонаучния, тъй като амбицията на ръководството му е да вземе зала Лотус, за да я направи изложбена площ с динозаври, както и да реализира малка ботаническа градина в зоната на Дановия парк.

Италианците Роберто Мартино и Анджело Бианко, бяха сътворили гениална инсталация, която представляваше около 10 метрова женска фигура от светлина в чистото пространство

Паулина Гегова

На Великден се случват чудеса. Дали ще са религиозни, дошли от небето, дали ще е вътрешен катаклизъм или някой друг човек ще ги създаде за нас, все ще е нещо специално. В съботната нощ това бе не само Възкресението на Христос, но и светлинният фестивал на LUMMIX, който постави завършващата и прекрасна щриха на празника. 

Втората вечер на светлината, озари душата и възприятията на минувачите. Отдавна пловдивчани не са виждали такива интерактивни и вдъхновяващи изобретения. Всичко запозна със светлинна изложба в Баня "Старинна", където творци от България и Испания представиха селектирани творби от участници в "Работилница в ромската махала". След 21:00 искрящото шоу продължи по дължината на Главната, където чудесата не само не спряха, но се и засилиха. 

Едно табло на Римския стадион бе заобиколено от възрастни и деца, които рисуваха върху него със светлина. Звучи налудничаво и невъзможно, но в нашия свят май няма невъзможни неща. Има само недоизмислени все още, такива. Инсталацията даде възможност на посетителите да разгърнат въображението си и с едни прости гъбички да създадат творението си, наподобяващо космически кораби и станции, върху "черното платно". Създателят от Франция, сподели, че материалът, който е използвал за инсталацията е специално негово изобретение и затова не ни разкри тайната, която стои зад него. 

На стълби "Каменица", от друга страна, станахме свидетели на нещо, меко казано, изумително. Италианците Роберто Мартино и Анджело Бианко, бяха сътворили гениална инсталация, която представляваше около 10 метрова женска фигура от светлина в чистото пространство. Не е отразяваше на платно или стена, рееше се във въздуха, досущ като някакво привидение. Още по-гениалното бе, че фигурата се движеше. Жената се къпеше. Самите светлинки проблясваха така, все едно върху тялото падаше вода. 

И докато всички се вторачваха в това съвършенство, до Централна поща,  можеше да се забавляваш с друго. Инсталация, изобретена от канадците Даниел Ирегуи и Iregular Studio Montreal, която щом докоснеш следва твоето движение със звук и светлина. Прилично на космическа машина от Стар трек, малки и големи, създаваха своята извънземна музика, всичко това допълнено от DJ-ите в близост, който разтърсиха публиката със своето електронно парти. 

За капак на всичко, около 21:30 часа, земно време, десетки балони излетяха в небето, с послание за мир и разбирателство. Белият им цвят носеше чистотата, която всеки искаше да предаде на отсрещния, а посланието и този хаотичен полет, развълнува сърцата на мнозина. 

Културен център "Бялата къща" има удоволствието да ви покани на новата си инициатива „Вечер на отворените врати за изкуство”.

Срещата с творците на Пловдив, в непосредствен разговор с публиката,  ще даде възможност за съпричастност и удоволствие  от изкуството.

Гости във вечерта на 4 май 2016 г. ще бъдат мъжете на фамилия Краевски – художникът Иван и двамата му сина - поетът  Петър и реставраторът - иконописец  Николай. Картините  и фреските  омагьосват,  а  стиховете вдъхват надежди и очаквания. В произведенията на талантливите творци  се долавят  моменти на лирични и сатирични настроения, както със замаха на четката, така и с нежността и остротата на словото .

С очакване за нови изненади, с вълнение и уважение от срещата  с творците,   отваряме врати за нашите гости на 4 май от 18:00 часа в културен център „Бялата къща” ул.”Пълдин” 12, Старинен Пловдив

Наблюдавайки афиша на "Специалист по всичко" няма как да не се върнеш години назад и да си припомниш великия Апостол Карамитев, който напусна земното твърдe рано

Паулина Гегова

Наричат киното 8-мото чудо на света и има защо. На големия екран всичко може да се превърне в реално, дори реалността... Големият екран отразява действителността с всичките й красоти, преувеличавайки ги, или с всичките й болки и жестокости, изостряйки ги до толкова, че да пронижат сърцето ти, дори бъдейки просто зрител. Точно затова киното е толкова велико човешко постижение - защото може да повлияе на мозъка и душата по начин, по който други рядко могат. Цветовете или липсата на такива, музиката, мимиките, жестове, непознати места, непознати времена, непознати вселени дори, всичко това съчетано в едно двучасово произведение, преобръща сетивността и вкарва възприятията в катаклизъм, от който излизаш веднъж след като филмът свърши, но добрите филми са като добрите книги, постановки, песни, картини - винаги оставят нещо в теб. Зрънце истина, зрънце промяна или зрънце въображение, което да подхранваш, да поливаш всекидневно и развиваш. 

Вчера клуб Фарго, признат за най-професионалното кино заведение в града, ни срещна с класиката на българското и европейско кино, под формата на плакати на едни от най-прословутите филми от 60-те и 80-те години. Присъстваха дори корейски имена, доста по-далечни от нашата култура, но също толкова интересни. 

Сигурно много хора не обръщат внимание на плаката на едно произведение. Сигурно го подминават или спират вниманието си върху него за около секунда, а после го насочват към нещо много по-значимо. Но плакатът не е просто парче хартия с нарисувани или заснети ненужни работи на него. Той е обложка, той е като дреха за филма. Именно с плаката се представя пред света, той бележи първата му поява и той първи грабва окото. 

Наблюдавайки афиша на "Специалист по всичко" няма как да не се върнеш години назад и да си припомниш великия Апостол Карамитев, който напусна земното твърдe рано. Да се подсетиш за Петър Василев и гиганта Павел Вежинов, с пословичното "Не, ще разплачете много майки. Тогава ще Ви сложим в сектор "Дупки отпушваме всякакви"". Или незабравимият Георги Дюлгеров с "Мера според мера", където Цветана Манева е млада и наивна, а Григор Вачков силен и неоспорим.

Творците Божидар Икономов, Владимир Влаев, Румен Буров, Божидар Монов са създали шедьоври в бранша още преди толкова години, но и в днешно време илюстрациите вдъхват респект и впечатляват. Тогава техниките са били напълно различни, нямало е дигитални форми на записване и илюстриране. Всичко се е правило на ръка - рисуването, шрифта, формата, ситопечата, графиката, поправките. После в печатницата и после, хайде, по кино салоните. Да, било е труден процес, отнемало е повече време. Но точно този по-бавен, по-прецизен път вдъхва този респект, за когото споменах по-горе. Изобщо не омаловажавам работата на компютър и всички програми, през които трябва да мине един дизайнер, за да направи афиш след 2000-та година, но тук отвориш Photoshop или някоя друга система, ако сгрешиш триеш или замазваш. А тогава фабрични грешки не е трябвало да има, или поне не много, за да не се губи време и материал, пък и труд. Трудът по социалистическо време е бил най-разменната монета, но и най-стриктно пазената. 

Главният виновник за събитието, Александър Каравълев, сподели, че макар да е любител колекционер, е намерил афишите случайно. И първата мисъл, минала му през главата била, че трябва да покаже това съкровище на останалите, защото дори и днес малцина хора се занимават с направата на плакати на ръка. Хора като Стефан Чинов, Мартина Вачева и Андон Георгиев. Също така, защото това е синкретично приложно изкуство. Артистичната насока е по-силна от информативната. Той очаква хората, които се занимават с дизайн, типограхия и прочее да погледнат назад и да проследят тази история между минало и бъдеще. 

Изложбата ще гостува на Фарго до 13-ти май и всеки любител на киното ще може да й се наслади, да се впусне в спомени между черно-белите ленти, да направи собствена равносметка между българското и европейското кино в тези години или просто да изпие чаша чай в приятна обстановка, обгърнат от толкова много персонажи, мистично наблюдаващи го от стените. Като за капак на всичко хубаво, Александър обеща, че изложбата ще има и продължение.