Днес честваме 150 години от рождението на поета

Една от най-големите фигури в българската литература, Пенчо Славейков е роден на тази дата преди 150 години. Едва ли има човек, който да не е чел стиховете му, които са оставили трайна следа в литературата ни и които биват вдъхновение на редица млади автори. Той е един от основателите на кръга „Мисъл”, който слага началото на модерната българска литература след края на Освобождението. 

Днес дори световната търсачка Google отдава почит на великият български поет, който умира едва на 46-годишна възраст. Ликът на Пенчо Славейков се явява веднага, след като отворите сайта, за да ни напомни големите имена, които имаме. Едва ли има смисъл да ви разказваме историята на живота му, с която, вярваме, повечето от вас са запознати. Затова избрахме да ви споделим 3 негови стиха, с които да си припомним творчеството му.

НИ ЛЪХ НЕ ДЪХВА НАД ПОЛЕНИ...

Ни лъх не дъхва над полени,

ни трепва лист по дървесата,

огледва ведър лик небето

в море от бисерна роса.

В зори ранил на път, аз дишам

на лятно утро свежестта —

и милва ми душата бодра

за лек път охолна мечта.

За лек път, за почивка тиха

през ясна вечер в родний кът,

където ме с милувка чака

на мойто щастие сънят.

СПИ ЕЗЕРОТО...

Спи езерото; белостволи буки

над него свождат вити гранки,

и в тихите му тъмни глъбини

преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки,

а то, замряло, нито трепва...

Понякога му сал повърхнини

дълга от лист отронен сепва.

CIS MOLL

So pocht das Schicksal an die Pforte.

Beethoven

Отмахна той завесите и тихо

застана пред отворений прозорец.

Таинствена и чудна лятна нощ

полухваше с дихание си морно

и лееха над сънний мир приветно

сияние рой трепетни звездици;

невнятен говор водеха със тях

в градината събудените ветки.

Нощта бе ясна, но злокобен мрак

се сбираше Бетховену в душата -

и той кръз него нищо не съзре.

И тихо пак отдръпна се назад,

през стаята премина и замислен

той седна пред отворений роял...

Разсипаха се звуци бурен вихър

и трепнаха прекъснати. Ръце

отпусна той и смъртно бледен лик

безпомощно обори на гърди.

И в мрачния му ум злокобни мисли

се зароиха, сепнати за миг,

тъй както искри изпод пепелта

на току-що разровена жарава:

- За мене всичко свършено е вече!

Слепецът няма слънцето да види.

Във безпросветна нощ залутан, само

живее той - да чувства адский ужас

на туй, що е загубил безвъзвратно.

Слепец! За мен залязоха навеки

на слънцето лучите - с звуковете

на музиката... А едни, едни

те даваха живот на моя дух

и светлина на гордите ми чувства.

Аз доживях самичък да се видя

мъртвец приживе, Другите живеят

с живота на творенията мои -

и само ази зарад тях съм глух.

И призракът на мойта чест жестока

ме неотстъпно навсъде преследва

със своя злобен и ужасен смях:

"Творецът на хармонията - глух!"

Душа жаднее за покой - покой

във гроба - на чиито двери няма

съдбата ни да хлопа, ни зове!

Витаеше веч сянката на смърт

над него и облъхна го със мраз.

Но геният, хранител на душата,

отблъсна властно удара... Бетховен

чело подье и през прозореца стрелна

навъсен поглед в звездни небеса.

- Покоят е тъй близо!... За такъв ли

покой жадней сърцето? Избавленье!

В смъртта покой?! Дали не малодушье

за него с своя милкав глас ми шепне?...

Де гордото съзнание - че грей

величие в човешката неволя?!

Сляп бил си ти! И Омир бил е сляп;

но в слепота от хилядите зрящи

дничък само той е виждал ясно...

Не из очите погледът излиза,

а на душата из Света Светих.

И аз оттамо счувам дивен ек!

То стон ли е на хаоса душевен?

Свещен ли плач на бедното сърце?

Или е трепет то на ощ незнайни,

но горди мисли, зародени в мрака,

що божий пръст на нов насочва път?...

Не! Не! Живее всемогъщий дух -

а с него аз в изкуството живея...

И загубата на единий слух

нелесно тъй убива идеалът,

когато него Висший Слух поддържа!

Аз чувствам чрез него буйний пулс

на общия живот на естеството -

не той ли бие в моето сърце?

То не от туй ли страда тъй жестоко?

В страданьето е негова живот!

И само в него ази ще намеря

за нови чувства нови звукове -

изкуството чрез тях да обновя...

Таз висота достигна, възродена

в велика скръб, великата душа.

В полета горд на възбленуван блян

унесен, той сафърленото свое

творение отново залови -

и се забрави, и забрави всичко...

В хармония и дивна, и надвластна

се сбориха и сляха звукове,

метежен рой подир метежен рой,

като пожарни пламъци. От тях

на беззаветност знойний дъх повея...

А смъртните окови, що душата

тъй гордо бе зафърлила, звънтяха

болезнено, като отьек на буря,

и нейде си замираха далеч...

В нестройний строй на тоя химън горд

диханието на покой възвишен

трепереше - покой на дух възмогнат.

И в своята забрава той не спази

как влезе тихо в стаята един

от младите му ученици; сепнат

от звуковете бурни на рояла,

зад него той застана... И ужасни

в главата му се мисли зароиха:

"Рикание на гладен лъв в пустиня

в тез звукове ехти. Отде те идат?

Това не е ли изблик на безумье?

Или той с свойта глухота изгуби

и паметта за формата и строя?

Безумецът, дали не възмечтава

да заглуши светът - и нов закон

да тури за хармонията той?!"

А между туй, съзнанието тайно

мълвече на Бетховена в душата:

"Ти на съдбата няма що да робщеш.

Ти имаш свой особен дял... Ти сне

от небесата пламък Прометеев

да го запалиш в хорските сърца

и възгорени, да ги възвисиш.

И в тях сърца, един през векове,

ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир."

Старият магазин за компютърна периферия се превърна в скривалище на съкровища

В продължение на месец се извършваха шумни ремонти дейности и малцина бяха тези, които знаеха какво реално се случва. За мястото, намиращо се на ул. „Христо Дюкмеджиев“, се носеха какво ли неслухове, но официално, от днес, митовете са развенчани. Изцяло обновеното пространство отвори врати само преди няколко часа, а клиентите не закъсняха и започнаха любопитно да надничат вътре.

Мястото се казва Foot Court и е предназначени за любителите на спортни стоки. Вътре ще откриете над 190 различни модела на марките Найк, Адидас, Конвърс, Ванс и разбира се – кецовете по модел на Майкъл Джордан, които дебнат още на входа. Освен това, им различни спортни облекла и аксесоари, десетки шапки и дори книжки за някои от моделите в сериите.

Някогашният магазин за периферия, сега е широко и светло пространство, изпълнено с усмихнати хора. Ако сте любител на удобните обувки, то непременно го посетете!

Животинският свят е необятен, интересен и загадъчен. Всяко животно играе важна роля в живота на нашата планета както като част от хранителната верига и кръговрата, така и като част от развлекателния живот на хората, тоест те ни носят щастие, ние се наслаждаваме на величествената природа на дивите, намираме утеха и радост в домашните, помощ идва от впрегатните, а други животни ни хранят. Последното е тъжно, но така е устроен света. И все пак темата е друга – нека ви покажем няколко интересни факта за прекрасните животни, които ще ви усмихнат.

Екатерина Стоянова

Катеричките засаждат стотици нови дървета всяка година, защото забравят къде са заровили половината от жълъдите и другите видове ядки, които събират за зимния период. Друго интересно при тях е, че те осиновяват бебета, изоставени от други катерици.

Пингвините са моногамни животни, както повечето птици, да не кажа и всички. Те създават семейства, като мъжкият дълго време търси най-прекрасния камък, който да предложи на женската. Когато тя го приеме, тяхната връзка става неразривна, до края на дните им.

Делфините общуват помежду си, както е известно. Интересното е, че си имат имена и ги използват, когато контактуват.

Мидите могат да променят пола си,  в зависимост от това кой е по-подходящ за чифтосване в момента.

Когато мъжко и женско кучета си играят, мъжкото е склонно да остави женското да победи, независимо от това, че е по-голямо и по-силно.

Преди да се излюпят, пиленцата могат да комуникират помежду си и с майките си чрез набор от специфични звуци.

Морските кончета също създават семейна връзка, която трае цял живот. Когато пътуват, мъжкият и женската се държат един за друг с опашките си. Когато женската забременее, тя снася яйцата си в корема на мъжкия и той ги износва.

Кравите си имат най-добри приятели. Те избират приятел и комуникират най-често с него. Когато приятелите са разделени за дълго време, започват да се чувстват стресирани.

Друго интересно при тях е, че дават повече мляко, когато слушат смуут джаз и бавна, успокояваща музика.

Гарваните са изключително умни птици. Те могат да имитират всякакви звуци, да бъдат научени на трикове, а също така, учени са забелязали, в следствие на дълги наблюдения, че тези птици могат да си правят трикове една на друга. Освен това, те имат  невероятна визуална памет и никога не забравят лица.

Зайците показват щастието си, като подскачат високо във въздуха и се завъртат, както, може би, сте виждали в анимационните филми.

Съществуват медузи, които са безсмъртни.

Пчелите комуникират чрез танци.  Пчелите-работнички танцуват, за да кажат на другите къде се намира най-добрия полен.

Когато плуват по гръб или спят във водата, водните видри се държат една за друга с лапички, за да не се изгубят по течението.

Пеперудите усещат вкуса на цветята с краката си.

Мравките, освен че са изключително работливи, са и много учтиви една към друга. Всеки път, когато се разминават, мравките се покланят една на друга.

Когато гъделичкате хамстер, бъдете сигурни, че той усеща гъдел и се смее.

Полярните мечки си правят услуги. Когато имат нужда от храна, защита или друг вид услуга, те търкат носовете си един в друг и ако всичко мине добре, едната помага на нуждаещата се.

Жирафите издържат по-дълго без вода от камилите.

Горилите могат да се разболеят от човешка настинка.

Октоподите живеят сами и напускат дома си само при крайна нужда.

Морските свинчета са изключително социални. В Швейцария дори е забранено те да се гледат самостоятелно – всяко свинче трябва да си има поне едно другарче.

Конете показват емоциите си с лицева експресия, издавайки специфични звуци и движейки ушите си.

Слоновете се страхуват от... пчели.

Маймуните могат да броят

Котките затварят очите си не само когато са уморени, а и от удоволствие и когато са много щастливи.

„Пианото и пианиста - една почти любовна история“ наистина е книга за пианото, музиката и за свещенодействието между изпълнител и инструмент.

Снежана Симеонова е професор по пиано в АМТИИ. Тя е концертирала и водила майсторски класове по пиано в Полша, Италия, Швеция, Дания, Испания, Финландия, Китай и други страни. Тайните на любовта между пианото и пианиста е разкривала дълго, задълбочено и емоционално, за да достигне по свой път до истината на големия канадски пианист на 20 век Глен Гулд, чиято основополагаща мисъл стои на първата страница: “Изпълнението на пиано не е схватка, то е любовна история“.

Какво ни подсказва Снежана Симеонова да очакваме от нейната книга? Според нея писаното има мисията „преди всичко – да провокира въображението, да разкрие огромната му роля в изграждането ни като артисти, музиканти и инструменталисти“. И още - да осветли „един по-особен подход към взаимоотношенията между пианиста и пианото, към проблемите и удовлетворението, възникващи в резултат на това „обвързване“.

А какво казват за книгата музиканти от различни краища на света? Ето част от мненията:

„Задълбочено вникване в проблемите, въздействащ стил на изразяване, забавни рисунки, които илюстрират част от текстовете - всичко това прави книгата възхитително допълнение към всичко казано досега по засегнатите теми“. Думите са на пианиста и композитора професор Енрике Гонзалес-Медина от Мексико.

Професор Сю Джинлан от Пекин, Китай е още по-емоционална в изказването си: „Уникална книга, написана от ярък музикант… Дълбокото разбиране на музиката, горещият темперамент на Снежана - те заразяват студентите, въздействат върху тяхната интерпретация, правят я по-жива, по-истинска, близка до сърцата.“                                       

И концертмайсторът на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон - цигуларят Васко Василев, също категоричен: „Много жива и въздействаща книга. Ярките въображение, духовност, оригиналност на написаното от Снежана предизвикват всеки изпълнител да проникне по-дълбоко във великите тайни на музиката и да ги разкрие по много човешки начин.“

Изданието на „Летера“ е едно изящно книжно тяло, за което принос имат чудесното цялостно оформление, илюстрациите, ефектните цветни детайли и визуални акценти на художничката доц. Весела Статкова. Това е още едно красноречиво доказателство за тесните връзки между различните изкуства в АМТИИ, изразени чрез творческата колаборация между два от факултетите - „Музикална педагогика“ и „Изобразителни изкуства“.

Рядко се случва с еднакво любопитство да държиш, разглеждаш и четеш една книга и сетивата да се радват ведно. Името на това удоволствие е книгата на Снежана Симеонова: „Пианото и пианиста - една почти любовна история“.

Клубът в Капана, дело на архитектите от Студио 8 ½, номиниран и за супер престижното отличие Europe bar of the Year 2015

Дизайнът на бар „Котка и Мишка”, дело на архитектите от Студио 8 ½, спечели бронза в най-престижната международна италианска кампания в бранша The A'Design Award and Competition. Решенията на Владислав Костадинов, Чавдар Порязов, Антония Вълканова и Димитър Огнянов за двете напълно различни зали в добилото вече култов статус заведение в Капана, бе оценено в категорията Interior Space and Exhibition Design и спечели специалното внимание на журито в надпреварата сред няколко хиляди други апликации. „Биреният бар има възможността да бъде  един от модерните дизайни, направени в старата бивша занаятчийска част от град Пловдив. Концепцията може да се нарече „Градска археология”, тъй като превръща живи спомените за мястото, като използва старите останки от стени и подове, като ги интегрира в напълно модерно изглеждащо пространство. Дизайнът се опитва да направи мост между традиционната занаятчийска култура, базирана в квартала през годините и е едно от най-интересните кътчета в процеса по съживяването на тази градска зона”, мотивира се журито при връчването на супер престижната награда на архитектурния колектив от Студио 8 ½. 

На „Котка и Мишка” и дизайнерите обаче предстои друго голямо приключение. При това много голямо. Те са номинирани в две категории в може би най-престижния конкурс за бар и интериор на Стария континент- лондонският  Restaurant&Bar Awards 2015, като там заведението и архитектите ще се борят с малкото други одобрени кандидати за наградите в две категории: Europe bar of the Year 2015 и Surface interior of the Year 2015.

Песните на Life Light изобщо не са забавни. В тях може да откриете много болка, много философия за живота, може да се доближите до ваши мисли, преминавали в ума ви в определен етап от съществуването ви

Паулина Гегова

Напоследък наблягаме на новата пловдивска група Life Light, но когато видим потенциал, не можем да го подминем с проста ръка. Младите хора в България имат нужда от подкрепа, за да постигнат нещо и да не напуснат пределите на родината ни.

Снощи бандата доказа, че думите, изречени и написани по нейн адрес хич не са случайни, нито изсмукани от пръстите. С първото им официално участие като едно цяло, в Bee Bop Cafe, те буквално взривиха публиката, представяйки албума си от 10 авторски парчета, всяко на английски език, с текст силен и смислен, с музика емоционална, малко тъмна, малко тъжна. Гласът на Едит Унджиян звучеше не само професионално, но и красиво. Леките трептения от голямото вълнение, което изпитваше певицата се съчетаваха перфектно с обстановката и атмосферата, а сълзите й потекоха още след първата изпята песен. Колегите й музиканти я подкрепяха с идеално боравене на инструментите, като не пропускаха да подхвърлят и по някоя друга шега, за да разсмеят публиката.

Заведението пак ни представиха добра възможност за хубаво прекарана вечер, както и докосване до стойностно изкуство, а червения килим, с който е постлана сцената се оказа собственост на самата Едит, върху когото е израснала като малка. Тази малка вметка събуди спомени у родителите й и кикот у страна на гостите.

Песните на Life Light, обаче, изобщо не са забавни. В тях може да откриете много болка, много философия за живота, може да се доближите до ваши мисли, преминавали в ума ви в определен етап от съществуването ви. Тази разновидност на алтернатив рока напомня за течението на американската музика преди няколко години, когато рок бандите с женски вокали бяха наистина почитани и пълни със сполучливи и задълбочени парчета. Нямаме търпение творчеството им да се разпространи в по-широк спектър, за да могат повече хора да му се насладят.