Лариса Илиева

Пари или театър? - oсновен проблем в „Стреляйте по артиста“.

Пиесата на Николай Ламбрев е постановка, поставяща по един новаторски и осъвременен начин вечната война между хората на изкуството и хората с власт.

В края на „Сцена на кръстопът“ се постави една много интригуваща тема. С последното представление от театралния фестивал, поместено в Дома на културата, на вниманието на пловдивската публика бе изложен мотива за вечната битка между артиста и властимащия. 

И цялата тази тегава материя се поднесе майсторски с нелека нотка на комедия. 

Важно е да споделя, че заглавието „Стреляйте по артиста“ е цитат от една от най-съвършените и най-сложните творби в руската драматургия - „Лес“ на Александър Островски. Разбира се, самата пиеса е умело съкратен вариант на произведението, като основните елементи присъстват неотлъчно. Разликата е в самото метафоризиране. Пиесата обрисува едно съвременно виждане на проблема, едно по-динамично действие.

Сякаш идеята на Николай Ламбрев е да се обърне към по-младата аудитория, като  пренесе класиката в по-разбираема обстановка. 

Основната идея, с която ще се сблъскате при допир до театралното представление е конфликтът между изкуство и пари. И дори да нямате предишен досег до Островски, е почти на 100% гарантирано, че ще останете в размисъл, след края. 

Понякога тази битка излиза извън театъра и се налага ние да заемем главните, решаващи роли. Тогава, само тогава ще разберем истината за себе си и за твореца, дремещ в нас.  

Спортен комплекс с озеленена покривна площ е предложението на Райна Бояджиева

Лариса Илиева

Ако архитектурните макети и проекти са ви слабост, а още не сте се разходили до Кино Космос, го направите, защото времето на изложението почти привърши.

В момента тече Оne architecture week, където можете да се докоснете до изключителните проекти на български младежи, избрали пътя на архитектурата. 

В рамките на сградата на Кино Космос можете да разгледате дипломните работи на няколко завършващи студента, като искаме да обърнем внимание на една работа, насочена към спорта. 

Става дума за проекта на Райна Бояджиева, която избира да даде на Пловдив всичките усилия по работата си и в частност – макет на спортна зала, предвидена в близост до гребната база на града. 

Идеята за нова спортна зала е отговор на необходимостта на град Пловдив от съвременна арена за спортни и културни събития. Парцелът на залата се намира до главния градски стадион и е част от най-големия спортен комплекс  в Пловдив, който включва гребна база, игрища, места за отдих и базата на спортното училище. 

Градоустройствената ситуация на залата е особено интересна, защото в нея се преплитат градът, природата и спортът. Сградата включва арена за 7000 зрителя, различни тренировъчни, спортни, конферентни зали и гастрономия. 

Архитектурният план на сградата има за цел постройката да наподобява хълмистия релеф на Пловдив, като именно това символизират нагънатите покривни плоскости. Предвидено е площта, която заемат покривите на залите, да бъдат озеленени и оформени като закрит парк за посетители.

Музика, звучаща на сетивно ниво

Ирфан се завръщат на българската сцена

Лариса Илиева

Ирфан е българска група, която съчетава сакрални и фолклорни музикални традиции от Балканите, Персия, Индия, Северна Африка и Близкия Изток. 

Те са великолепна комбинация, докарваща до душевна експлозия, подправена от екзотични ритми и красиви гласове. 

В последните месеци тяхната активност в публични изяви зачести, като сякаш всичко се обнови с появата им на Transfiguration Festival. 

В момента Ирфан са на „мисия“ в пределите на България, като ние имахме възможността да се докоснем до тях на 22-ри септември. Концерта им се състоя на сцената в градината на Драматичния театър, като изпълни капацитета на заведението до краен предел. 

Специфичните фолклорни елементи, втъкани в песните им, влияят по един по-различен начин на почитателите, сякаш на чисто сензитивно ниво. Емоцията, която вливат в душата на публиката, съумява да придаде едно усещане на единство между феновете. Усещане, за което може би забравяме по-често, от колкото трябва. 

Тяхната музика няма да ви доведе физическа преумора от диви танци, но ще подкоси коленете ви, ще разбушува душата ви и ще ви смири с неестествена енергия. 

А кои са Ирфан? 

Колектива се състои от няколко изключително талантливи творци, кои дарени с глас, кои със сръчност, а те са: 

-Деница Серафимова и Дарина Златкова – жени с удивителен и божествен глас. 

-Калин Йорданов - вокал, даф, бодран ( част от специфичните, чудати инструменти, с които боравят).

-Ивайло Петров – уд, баглама саз, тамбура, сантур, сетар, програминг. 

-Петър Тодоров – дарбука, томбак, рик, електронни перкусии. 

-Ясен Лазаров – кавал, дудук, ней, хармониум. 

Трябва да призная, че въпреки, че съм се докосвала неведнъж до групата и творчеството им, също изпитах известни затруднения с описването на инструментариума им. :) Това важи със същата сила за предаването на изживяното, което не би могло да се опише истински в думи. То се нуждае от цялостно преживяване в сърцето на момента.

Сега остава само да ги издебнете и да не пропускате следващото им посещение в Пловдив.

"Литературният салон се превърна в културен контекст"

Започва поетичната рубрика на Ина Иванова

Spirt & Spirit вече се излъчва и онлайн

Тазгодишният литературен салон, провеждащ се в Петното на Роршах, стартира по-рано от обичайното. Обикновени литературните четения в приятна атмосфера дават началото си през октомври, но няма как да не се зарадваме, когато нещо толкова прекрасно започне с около 10 дни по-рано. 

Началото на вечерта очаквано се постави от Александър Секулов. Литературният салон се превърна в културен контекст, заяви той, в мисловна лаборатория. Бе направена кратка ретроспекция около сбирките, станали любимо занимание на четящите хора от различна възраст. С радост, Секулов сподели, че е забелязал как издателите вече се борят за българските автори, подават им ръка и държат на тях. С тези сбирки се разнообразява и критическия контекст, допълни драматургът. 

Първата литературна вечер за сезона започна с нещо особено приятно. Очарователната Ина Иванова започва да води своя рубрика. Няколко минути, в които ще представя стихове на големи автори, чуждестранни и български. Подборът им, както каза тя самата, е субективен, но пък великата поезия си остава велика, тъй че можем само да и се насладим. Подборът й за двама поети, които да представи на дебюта на рубриката си, достигнал до Чеслав Милош и Иван Методиев. От полския поет, Ина ни прочете „Това, което бе голямо“, „Стихотворение за края на света“ и „Тъй малко“. Чухме и Методиевите „Елементи“, „Вълче“ и „Космогони“. И това е моментът, в който не мога да се сдържа и ще ви оставя краткия текст на „Вълче“:

Страшен глад настана. 

Проскимтя вълчето.

В скутите на мама

блъска си нослето.

Мама няма мляко.

Капка кръв му даде.

После го облиза.

После го изяде.

-Без да искаш, мамо,

направи го, нали?

Спри да виеш, мамо,

хич не ме боли! 

И без да изпадаме в размисли и съждения относно по-горния текст, правим рязък завой, за да достигнем до същината на събитието, а именно „Моята Америка“ на Здравко Ангелов. 

Ангелов е изключително интересен писател и събеседник. Баща е на 6 деца, живял е в Канада и Америка, а от две години пребивава в Англия. Сам определя себе си като „млад стар автор“, а причината за това е, че започва да пише на зряла възраст.

Интересна е биографията му до преди на напусне територията на страната. Занимава се с куп неща. Бивш преподавател по анатомия, журналист, имал е моментен сблъсък и с политиката, но бързо се е отказал от това си начинание. Активен и динамичен човек, точно каквато е книгата му. „Моята Америка“, както от самото заглавие можете да разберете, показва погледа автора над Щатите. Това е място, в което има всичко – от най-красивото до най-грозното, казва писателят. Страна, пренаситена от всичко. Най-вече от пейзажи, които сякаш се очертаха като една от основните теми на разговор за вечерта. Пейзажи от чисто географска гледна точка. Винаги сме казвали, че България е най-красивата и има най-хубавите пейзажи, но не е така, заявява Ангелов. Има толкова красиви места по света, но ние имаме сантимент към родината си и сякаш да кажеш в подобен контекст на разговор „българско“ е нещо повече от останалото, допълва той.

Безкрайни любопитен беше разговорът със Златко Ангелов. Знаете ли кое още е любопитно и интересно? Литературните срещи в Петното вече ще се записват и ще се излъчват по ArtTV (онлайн), което е огромно щастие за всички, които не винаги могат да присъстват на Spirt & Spirit. Ако случайно сте отсъствали на тази среща – наваксвайте.