Капана.БГ

Капана.БГ

Иван Ангелов изкритикува пловдивската опера по време на пресконференцията за концерта тази събота

Изпращаме февруари месец с грандиозен концерт в Дома на културата, посветен на творчеството на Вагнер.  На пресконференция днес в общината бяха представени и двете световни звезди, които ще се качат на пловдивската сцена – сопраното Елизабет Стрид от Швеция и американският тенор Даниел Брена. Елизабет е вече позната на пловдивската публика, след като миналата година взе участие във фестивала Opera Open в представлението „Полетът на валкюрите”. Това беше едно от най-хубавите ми преживявания като певица, сподели Елизабет и допълни, че за нея Пловдив е като втори роден дом.

Тук сме любители на италианските класици, като Верди, например, но Вагнер е име, което не бива да забравяме. Иван Ангелов, който ще бъде диригент на концерта си спомня как през 80-те години композиторът е бил изцяло зачеркнат от културния ни живот, тъй като немското му потекло е напомняло за Хитлер и фашизма. Но Вагнер не е само име, а една цяла епоха. Той внася дух, въвежда музикална характеристика на героите си, а оркестърът му става по-голям и активен. Двамата гост изпълнители са световно признати в сферата си. Елизабет е една от звездите на Вагнеровия фестивал в Байройт, а Даниел един от най-убедителните изпълнители на Зигфрид в момента.

В пловдивската опера всичко се прави от днес за вчера, заяви диригент Иван Ангелов и допълва, че според него  Пловдив не може да планира събитията си, както се случва в другите европейски държави. Твърде много спънки и институции, които вместо да помагат за възкръсването на културния живот, то те пречат. Но операта е една брошка за града ни, която независимо от всички проблеми успява да задържи своето  високо ниво. Лучано Ди Мартино напомни, че тази финансова криза не е ударила само България и целия свят и дори в родната му Италия творците стоят с месеци без заплати и това не бива по никакъв начин да притеснява българската публика. А Десислава Десева, отговорник по комуникациите към операта, успокои, че финансовото положение на институцията не е толкова зле и обеща в най-скоро време да се проведе специална среща, в която да се разиска тази тема.

Билети за концерта все още има, а цената им варира от десет до двадесет лева. 

Вторник, 24 Февруари 2015 02:00

Изложба живопис "Пресечни точки"

В месеца, възпяващ жената - създателка на живота, имаме удоволствието да Ви представим творчеството на две талантливи пловдивски художнички. ЕЛИ СТАНЧЕВА И ПОЛИНА СТАНЧЕВА - майка и дъщеря - всяка в своя духовен свят на пластични и творчески търсения, докоснати в пресечната точка на изкуството и любовта.

Очакваме Ви да споделим радостта от двойния празник!

Откриване - 04.03.2015г. от 18:00ч. в Културен център "Радио Пловдив"

Понеделник, 23 Февруари 2015 02:00

Един ден с Човеците на Шекспир

Жителите и гостите на Пловдив ще могат да прекарат един ден с "Човеците на Шекспир" в арт-сцена "4хП" - пространството за паратеатрални приключения в Стария град на 28 февруари. Проектът "Човеците на Шекспир" включва спектаклите: „Ричард, кой Ричард“, „Време е за Лир“, „Ромео и Жулиета – сонет за безсмъртната любов“, „Хамлет или три момчета и едно момиче“, „Аз, лейди Макбет. Те са част от програмата "Шекспир - съвременен и жесток" на Софийски университет "Св. Климент Охридски", посветена на 450 години от рождението на Шекспир, които бяха навършени през 2014 година. Всички те са инспирирани от анализите на проф. Ян Кот, който разглежда класическите драми в съвременния контекст и отправя предизвикателството към бъдещите театрални поколения да се замислят, колко от техните продукции ще има от Шекспир и колко от самите тях.

14:00- ‘‘Ричард, кой Ричард‘‘
16:00- ‘‘Време е за Лир‘‘
18:00- ‘‘Ромео и Жулиета- Сонет за безсмъртната любов‘‘
20:00- ‘‘Хамлет или три момчета и едно момиче‘‘

"Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов"
 
Аз не съм Ромео. Аз не съм Жулиета.
     Когато човек се откаже от всичко, което „е“. Само тогава и единствено тогава „е“. Съблечен. Истински. Себе си.
     В годината, в която празнуваме 450 години от раждането на Шекспир, режисьорът на Арт-сцена ‘‘4ХП‘‘ - Николай Георгиев, тръгва към една от най-класическите и същевременно емблематични пиеси в световната драматургия. Но не за да я постави на сцена и да ни запознае с образите на Ромео и Жулиета, а за да срещне човекът зрител с едно момиче, което не подозирате че съществува. Този път – не за да видите колко от вас има в Шекспир и колко от Шекспир във вас, а за да се откажете от себе си, от мислите, от логиката си, от морала, от семейството и обществото си и да си кажете „Аз не съм това, което съм, защото съм само това, което съм. Така вече става!“.
‘‘Ако моята ръка, дръзко и смело на твоята ръка нарушава неприкосновеността, то нека устните ни бъдат пилигрими за молитва сътворени, които греха ни с нежния си грях да заличат.‘‘
 
"Време е за Лир"
 
Празно. Сам съм, а имам чувството, че сме много.
      Когато си в празното ти всъщност не си. Не присъстваш. Си само знак. Знак за самия себе си или по-точно на отсъстващия себе си.
      Време е. Време е за Лир. Да дойде и да ни каже - Живях, помъдрях, остарях. Да се усмихне както само той може и да добави „За едно само ви моля – не посягайте на старостта ми. Уважението , което ми дължите – не е заради нея. Към вас заслуги нямам. Освен една – тази, че живях и все още живея. Това е моето голямо богатство. Днес щедро ви го завещавам, за да не можете един ден да кажете, че не сте могли да бъдете това, което сте искали да бъдете.
Всички се раждаме свободни, но не всички живеем като такива. Свободен е само този, който се е освободил от своята несвобода.
 
 
„Хамлет или три момчета и едно момиче“
 
     “Шекспир – съвременен и жесток” – такъв е най-световният английски драматург за най-съвременния и най-жестокия негов тълкувател – професор Ян Кот. И ако той успява да съблече другите шекспирови герои от кожата им и да ни покаже месото им – голо, кръвта им – течаща, то в “Хамлет” хирургическата му намеса е още по-кардинална. Трепанация отваря прословутия шекспиров череп и оголва мозъка на Хамлет и ние виждаме този, ще ми се да го нарека, хаос от мисли, “Буря” от мисли, която не спира да бушува от векове.
            Ян Кот не експонира въпроса “Какъв е Хамлет?, а “Как се става Хамлет?”, “Кое е хамлетовото в Хамлет?”,  “Кое е това, което прави от едни хамлетовци, а от други нехамлетовци?”, и то в един изключително ярък и четлив сценичен прочит.
            “Три момчета и едно момиче” е жестоката реплика на Шекспир формулирана от Ян Кот и хвърлена като ръкавица в лицето на нашето жестока “днес”, жестока сценична визия за убийството не на Хамлет, а на “гена”Хамлет – за да изчезне той завинаги и да не тормози повече човешкия род.
          
 „Ричард – кой Ричард“

Къртиците копаят своите тунели в тъмното без да се интересуват от посоката.
Хамлет-къртицата беше. Лир-къртицата беше. Хенри-къртицата беше... и Ричард, не онзи – Лъвското сърце, не и този – синът на Черния принц, не... все същият Ричард, в тялото на който се е втелил онзи почти млад, почти юноша, император на Рим – Калигула.
Ричард-къртицата е. Калигула е.
А ти – колко си. Колко от Шекспир, колко от Ян Кот, колко от Камю. И най-вече, колко от себе си.

За повече информация: 0896 808 944



Този петък (27 февруари) от 19:00ч. в Bee Bop Cafe ще е Пловдивската премиера на документалния филм „Аз бях Джeк Керуак“ с режисьор Лиза Боева, създаден с подкрепата на Нов български университет. Името на американския писател умишлено е изписано така, а не Джак, както е прието. Лентата е посветена на т.нар. бийт поколение – тема, върху която Лиза има защитен докторат, издаде и книга. В основата са уникални интервюта, заснети в САЩ, заедно с Ицко Финци. Във филма актьорът изпълнява интересна роля. На въпроса каква е тя, младата дама отговаря: Ами... той е нещо като хор в древногръцка пиеса. Прави връзки между действията и обяснява историята. Отговорът може да ви се стори странен. Но само ако не познавате други проекти на творческия дует. Те винаги избират непознати територии и оригинални гледни точки, за да преведат зрителите през тях.

 

Интервю с Лиза Боева

Темата за битниците и хипитата, върху която работя отдавна, обхваща периода от 1947 г. – разказва Лиза. – Тогава е първото пътуване на Керуак на автостоп, описано в книгата му „По пътя“. Достигнала съм до 1972-73 г. Най-общо казано, движенията са три – битници, хипстъри и хипита. Към хипстърите са и „веселите пакостници“ (Merry Pranksters) – група около писателя Кен Киси, с която той пътува из Америка. Досега съм изследвала този исторически отрязък. Филмът обхваща само бийт поколението. През 2007 г. заедно с Ицко отидохме за откриването на музея на битниците в Сан Франциско (The Beat Museum). Там книгата „По пътя“ е изложена на всички езици, включително и на български. Срещнахме се с някои от спътниците на Керуак в приключенията, пресъздадени в романа. За събитието беше дошла Каролин Касиди, прототипът на литературната героиня Камий Мориарти. Тя е съпруга на Нил Касиди, в култовото произведение на Керуак той е Дийн Мориарти. Там бяха и тримата им сина. Получи се жив разговор, който записахме. Каролин разказа много интересни неща. При последното си пътуване до Щатите със съжаление научихме, че тя е починала. Срещнахме се и с Ал Хинкъл (в книгата описан като Големия Дънкъл), той ни покани на гости в Сан Хосе. Разговаря с нас часове – докато имахме въпроси. Когато му казах какво влияние е имала тази книга върху няколко поколения българи и върху мен самата, той остана изумен. Беше му интересно, че ние, идващи от държава, чието име не е чувал, се интересуваме от тази история, че в героите от книгата се припознават хора от другия край на света. Имахме и още събеседници. Те разказваха еднакви събития, всеки от своята гледна точка. Например, какво според тях е погубило Керуак, за самоубийствения живот на Нил Касиди... Научихме много неочаквани подробности. Разбира се, по-добре да видите филма и да чуете всичко това от първо лице.

Регионален етнографски музей – Пловдив има удоволствието да Ви покани на авторска фотоизложба на доц. д-р Любомир Цонев със заглавие: „Мегалитни, антични светилища и приемствеността им в християнството”. Доц. д-р Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков” участва в редица археоастрономически експедиции, чиято цел е да се направи модерна база с GPS-данни за мегалитните паметници на българска територия и да се изучи тяхната азимутална ориентация. Мегалитите в своите две основни форми – менхири и долмени – са най-древните сакрални градежи по българските земи, оцелели в една приемлива степен до днес. Натрупаният изобилен материал за българските мегалити става основа за голяма фотоизложба. В периода 2009-2010 г. тя се обогатява значително като се запазва общата концепция под заглавие: „Мегалитите на Балканите”. Изложбата е включена като приложение към книгата Л. Цонев „Мегалитите в България”, а през 2013 г. е качена в специализирания сайт www.balkanmegaliths.bgjourney.com. През лятото на 2014 г. Л. Цонев подготвя нова фотоизложба, озаглавена „Мегалити, антични светилища и приемствеността им в християнството”. В нея се запазва общата тенденция от първата фотоизложба, но значително се обновява съдържанието. В новата изложба мегалитите отново присъстват, но в друга роля и делът им е намален като ударението е поставено върху развитието на античните свети места (включително мегалитни) и свети образи в различни епохи и различни исторически условия, т.е. за приемствеността им с по-късни християнски свети места и свети образи. Изключително многобройните и разнообразни примери за такава приемственост изненадват автора, а вероятно ще изненадат и зрителите. Особено забележителни са случаите, когато каменни релефи на тракийския херос се почитат от християните като образи на Св. Георги. Има и доста икони на Св. Георги, които следват композиционните схеми от релефите на хероса. Изложбата ще бъде открита на 23 февруари (понеделник) от 17.30 ч.

Събота, 21 Февруари 2015 02:00

Черква ми не требе, а ракия

Такъв ли трябва да запомним Левски, какъвто го е представил Максим Генчев

Изкуството да превърнеш национална икона в екшън герой

Аня Петрова

Обичате да си горите пари и да си губите времето?Тогава отидете да гледате „Дякон Левски” на кино. Ако случайно не се мразите чак толкова много, то тогава не стъпвайте в киносалона, освен ако не ви бъде предложена достатъчно висока сума, която да покрие разочарование, обидата и сълзите още в първите десет минути на филма. Сълзи от болка в сърцето, че има още час и половина до края му.

Така де, може да е една идея преувеличено началото, но основата си е тази. Четете всички негативни коментари за филма и на пук на цялата система отивате да го гледате. НЕДЕЙТЕ! Стига сте правили това, не си заслужава цялата мъка. Просто приемете, че филмът е недодялан и с неособено добър подбор на кадрите. Разбира се, че малкият Левски ще е синът на жената с парите, а тя самата ще се покаже на няколко пъти с малко чадърче и фалшив британски акцент. ЧУДО! Някой си е платил, за да влезе във филм, ще кажете вие, но това е филм за Левски. На никого не му пука, че не бил документален/биографичен/исторически, а историята била само основа за създаването на цялата лента. Да, окей, аз мога да направя филм, в който Хан Аспарух е гей например. Какво? Не работим ли така вече? Звучи много по-арт. Съжалявам, Дяконе, че историята ти е такава и не става за пресъздаване на филм. Съжалявам, че смъртта на баща ти е супер скучна и се заменя с някоя екшън сцена. Важно е кръв да има и дузина бойни сцени на забавен каданс. Разбира се, ако бъдат премахнати 10% от забавения кадър и ненужните сцени бъдат съкратени от две минути на достатъчните 10 секунди филмът от 210 минути ще стане в границите на поносимо- 120. САМО ПРИ ДЕСЕТ ПРОЦЕНТА, ПОВТАРЯМ И ПОТРЕТВАМ. Тази техника трябва да допринася за напрежение в дадена сцена, не за тоталното отегчение на хората в залата. Що за садист трябва да си, че да причиниш нещо подобно на човечеството, че и после да заплашваш, че другата седмица ще се прожектира втората част. Хайде, моля ви се!

Актьорският състав – много хубави имена, наистина, но до там се спираме. Ники Сотиров си театрализира през цялото време. Николай Тодоров, в ролята на Раковски, можеше преспокойно да изиграе някое от дърветата в гората. Епичните ефекти при появата на Ана, изиграна от Деляна Христова, направо  те оставят без дъх. То едно връщане на кадъра, то камъчета в обувката, а тя три дена и нощи чака Левски да й събуе обувката и да й махне камъчето. Романтика и половина, преминаваща към две. Ефектът „Не сме си закрепили камерата добре” не съм сигурна дали е нарочно или не, така че заслужава да бъде пропуснат. Разбира се, не всеки човек иска картината на филма му да си бъде разтресена като от земетресение. РЕЧИТЕ! Да, ако няма забавен кадър или ненужна сцена, то има епична реч на някого, или в по-лошия случай – несполучлив хумор. Когато Христо отива да предлага годеж и казва „Изчакай само да си лъсна....”, а Левски го прекъсва с думите „Обувките. Да си лъсне обувките” – да, няма как да не се разсмееш на този толкова жалък опит за хумор. Същият този стоя като статуя с празен поглед, докато около него търчаха нападнати бунтовници и след като всички се изнизаха и мина ТВЪРДЕ много време, човекът се сети да изрече заветното „Лъвски скок”. Ямата, която беше прескочена, разбира се, остана в тайна за зрителя. Да погъделичкаме малко въображението ви, сещате се. Парите не стигнаха да се изкопае една дупка. Ей това са ситуации тип „да се смея ли, да плача ли”. За сценария единствено мога да кажа – „ебане”. Е, да му се невиди, толкова ли всичко в тоя живот е „ебане”, толкова ли е  „недоебан” и филма, че „наебахте” всички пички материни, лелини и родата до девето коляно на всеки втори герой. Левски бил псувал – ами, да, то всеки бунтовник е псувал, но толкова ли не можа да се сложи една реплика без „ебането”. Айде, утре по училищата всички ще псуват, защото „Дяконът така каза”. И без това децата по-скоро биха гледали филма, от колкото да седнат да прочетат нещо за Апостола в някоя книга. За това сетихте ли се? 

Когато Дяконът е превърнат в пън. Пън с празен поглед и несполучлива игра. Когато някой е решил, че може да се гаври с историята. Когато е тръгнал да върви по тънък лед с кубинките и разбива. Троши една икона и се хвали с този си акт. Той Левски добре си спи вечния сън, дано наистина никога не се събуди. Дано няма Рай, от който да се вижда какво се случва с името му. ИМЕ, което носи приходи. ИМЕ, което пълни залите. ИМЕ, заради което си тръгваш в средата на прожекцията.

Айде, дори филмът ще цитирам за финал: „Черква ми не требе, а ракия”. 
НАЗДРАВЕ и АМИН!

Режисьорът на Дякон Левски нападна критици, журналисти и актьори преди прожекцията на филма в Екоплекс

Не остана за обявената предварително среща със зрителите след прожекцията

Аня Петрова

Забелязали ли сте как, когато се шуми около нещо, то творците му вдигат гардове и почват да се защитават. То една война, то едни битки, но кому са нужни те? Ей така, в супер  задушевна обстановка във фоайето на кино Екоплекс бяхме и поканени от режисьора на „Дякон Левски” – Максим Генчев. Презентацията на филма няма как да не ти убие желанието да го гледаш. Всичко започва с оправдания и оплювания на критиците, журналистите, медиите, актьорите, живота,съдбата, целия свят и космоса.

Започваш да правиш филм, нямаш пари за него, но се намират общини и добри человеци, които да ти помагат. Така се появява и Златина Филипова в живота на продукцията „Дякон Левски”. Тя е дерматологичен лекар в Дубай, който толкова много се зарадвал на идеята за подобен филм, че още щом прочита статията за него мята сто евро доброволно. Вижда, че има свободно място за ролята на малкия Левски и праща снимки на сина си, който визуално имал прилика (защото всички сме напълно наясно как е изглеждал Левски в детските си години). Тя не казва на Генчев, че това е нейното дете, а просто момченце, което имало желание да играе във филм (да бе, а аз съм английската кралица). НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ – той взима ролята на малкия Левски, а майка му някак си дава милион и половина за финансирането на филма. Напомняйте си, че всичко е чисто и няма нищо нередно тук. Тя също участва във филма с много съмнителния си британски акцент, но все пак е малка роля. 

Цялата среща с режисьори, продуценти, актьори и всьо, което се намери в киното, започна с ОПРАВДАНИЯ. Защо хората не харесвали лентата?  Всичко идвало от това, че хората не гледали филма, а само от рецензиите за него си създавали мнението. В училище не си четяхме книгите, а по рецензиите за тях създавахме своето си мнение, казва продуцентката Златина Филипова. За нея не знам, но аз книгите си всичките съм ги прочела от училище. Изграденото мнение за филма е ОТ филма, а не от това какво ти е казал някой непознат човек из интернет. 

Историята се пише с кръв, а не с мастило, пък казва режисьорът Генчев, сякаш опитвайки се да се измъкне от нелепата ситуация, създала се около лентата му. Разбира се измежду оправдания и бръщолевения се намери и малко време за обиди, по-точно нападки към Димо Алексиев, първият избран за ролята на Левски, който по-късно беше изритан като мръсно котенце от снимачната площадка. Причините били визуални- Димо бил много висок, а Левски не бил. До тук можеше да се спре с обяснението, но когато наричаш актьор „лабилен” и споделяш как те притеснява денонощно из Фейсбук, нещата стават лични. Щеше да е поп, който съжалява,че е жив, така Генчев  завърши коментара си за актьора. Хората плакали на премиерите (то как няма, почти 4 часа филм би разревал и най-коравия мъж на света). Гледали го прави (в опит да излязат от киносалоните), а също така и не всички наследници на Апостола били ядосани, така че един вид нещата не са чак толкова зле. Разбира се, след половин час оплюване на всичко, което мърда Генчев си излезе пред  киното да запали цигара, а д-р Филипова започна да хвали сина си (нормална реакция на всяка една майка).

Как може да обидиш публиката? Като кажеш, че ще останеш за въпроси след прожекцията, а те няма. Тежък път ги чакал, та ги изпратихме по живо, по здраво още преди да е започнал филма.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…