Всички фантастични герои се събраха под един покрив

Катерина Георгиева

Огледалният свят е отражение на мислите ни, а Гъсеницата е синя, синя, синя и не говори в рими. Животът е голяма розова питанка, а Алиса метафорично се е разТроила. Събота вечер, американският Хелоуин вилнее по улиците, дете облечено като Дарт Вейдър иска да ме убие, а небето вече е обещаващо тъмно-лилаво. Като фантазията. А нея си я представете навсякъде и с главата надолу, защото покрай мен минава забързан и задъхан...заек. Разбира се, приключенският  дух в мен надделява, зарязвам книгата на страна, събота вечер е все пак, и се втурвам. 

Мустаците на Заека потреперват нетърпеливо и аз ги наблюдавам внимателно, за да не пропусна някой знак. Той влиза в затъмнен коридор. И изведнъж (както често казва разказвачът на приказки ) светът се превръща в бързо разлистени страници, от стените висят пики, дами и осмици и театрални розови завески, в нужника има опръскан в розово шах, а на един бар кротко стои часовник. Не говори, но и няма смисъл - той не показва времето, защото времето във фантазията е относително измислено понятие. В един от ъглите танцувално се поклаща Бялата кралица, а на горния етаж Червената разпалено обсъжда нещо с няколко парти герои. Шапкарят играе барман и ми подава с налудничава усмивка малка чашка, от която се вдига пара. Омагьосана,  предполагам. 

Музиката е психеделичен отнасящ хаос, който някак ме изкушава и след малко оставям под розовата маса с чайник закоравелите си пънк-предразсъдъци. 

Във вихрушката отново виждам Заека. Този път не бърза. Поглежда ме със спокойно и хладно очарование. И вече знам, че на ум си е измислил няколко шантави истории. 

Защото партитата в събота вечер могат да бъдат плод и на вашата фантазия. Както се случи и ни го направиха организаторите на съботното Alice in Trap, което се проведе в Sound trap.

И знаете ли, това няма нищо общо с Хелоуин. 

Снимки: Виктор Цонев (Pink Tsonk)