Холстомер – плашещо актуален след 2 века

Холстомер не е кон. Той е живо същество, което чувства, мечтае, но няма силна да се пребори с несправедливостта, застигнала го заради цвета на козината му. Не ви ли звучи познато? Той е силен, с родословие, изключително способен и благодарен за малкото, което правят за него, но само заради цвета… Заради едната козина той не става кон на офицера. Не му вярват, когато се състезава, скопяват го, а той може много повече, отколкото хората предполагат. Не ви ли прилича това на историята, на десетките изключително интелигентни млади роми, които се мъчат са излязат от всеобщото мнение за хората с мургава кожа? Те не са ли много повече от това?

Класиците не случайно са станали такива. Разказът на Толстой звучи плашещо актуален днес. В него освен темата за  подценяването на индивида, се преплитат темите за материализма и за свободата на духа, който не принадлежи никому други го освен на нас самите. Сякаш два века по-късно нищичко не се е променило. Измерваме щастието си в пари, имоти, предмети – всичко, за което можем да кажем: „Това е мое!“ И се смята, че за колкото повече неща кажем, че са наши, толкова по-щастливи сме. Заменили сме само файтоните с автомобили…

Не можем да заменим обаче Веселин Мезеклиев, който представи моноспектакъла „Холстомер. Историята на един кон“. Този актьор не само блестящо прескачаше от роля в роля, но сякаш дълбаеше във всеки един човек от публиката, докато не стигне толкова навътре, че да извади сълзите ви наяве. Драматичната история, приписана на кон, всъщност е историята на стотици, че и хиляди хора по целия свят. А за богатите, богопомазаните какво да кажем? Няма как да се сдържа и да не ви цитирам част, от репликите на Мезеклиев: „Наричаме свои къщите си. Наричаме свои конете си. Свои наричаме и жените си. А тежи жени наричат свои съвсем други мъже… Имаме огромни имения, в които не живеем…“ 

Семплата сценография  силно подчерта таланта на актьора, който играеше с тяло, глас, поглед. Веселин Мезеклиев рязко сменяше ролите си и то само за части от секундата. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…