Капана.БГ

Капана.БГ

Дни на музиката в Балабановата къща предоставиха един виден пример за това как страната на изгряващото слънце може перфектно да се съчетае с една малка, но пък адски талантлива България. Едно музикално хайку  ни подариха японската пианистка  Аями Файт и най-добрата българска флейтистка и основател на Дните на музиката в Балабановата къща, Мила Павлова. Повече от музика за душата, която донесе уханието на вишневи цветя и спокойствието на гениалния японски дух. Традиции, които векове наред не помръдват с милиметър и все така успяват да трогнат душите на публиката, дори и в народ, който на пръв поглед изглежда толкова далечен. Флейтата на Мила Павлова напомняше песните на славея, който е една неизменна част от приказките в японската история. Нежен, омайващ и красив до просълзяване, така и флейтистката успя да се добере до всеки един в залата, оставяйки своята следа вътре в него.
Веднага след тяхното изпълнение на сцената излезе Ева квартет. Райските гласове на четирите млади солистки от „Мистерията на българските гласове” успяха да буквално да спрат времето в залата. Фолклор, до който щом се докоснеш няма как да не настръхне всяко едно косъмче по цялото ти тяло. Песните им са специално обработени за тях, а една от творбите дори е написана от член на квартета. Те успяват ловко да вкарат една традиция в рамките на модерния ни век и дори да покажат автентичния вид на част от музикалните творби. 

Талантът , който ни заля в зала Съединение успя перфектно да дешифрира заглавието на вечерта – България среща Япония. Няма значение на какъв език говориш, от къде идваш и с каква цел си тръгнал към бъдещето – музиката не разбира подобни граници. Тя е една константа във взаимоотношенията между хората. Единственият сигурен начин, че целият свят би могъл да те разбере и чуе твоята душа. Преплитане на две култури чрез нотите и изяществото на едно от най-древните изкуства, познати на света.

Да се потопиш в думите на Яворов е като да разпечаташ своите собствени думи, без да редактираш, пресмяташ, редуцираш.
Словото Яворово е подслон за всяка човешка душа – в моментите на нейните страхове, несигурност, самота, печал, недоизказаност и тъга.
Думите гонят привиденията и сенките, а картината зад тях прожектира възможността да ги приемем, отбележим и преоценим от тяхната нова гледна точка.
Тази точка е точката на пресичане – между думите на театъра, дигиталното изкуство, музиката и паузата на тишина, в която преосмислянето е личен миг на усамотяване и пренареждане на хоризонтите.

На 29 октомври отбелязваме 100 години от смъртта на Яворов със спектакъла "Когато гръм удари", постановка на Стайко Мурджев. Непосредствено преди началото на представлението ще подарим на зрителите няколкоминутна дигитално-поетична инсталация, посветена на писателя, с автори Катерина Георгиева (текст) и Петко Танчев (видео).

Творчески акт, изпълнен в медитативно усещане от допира с природата. Така обясни творбите си самата художничка

Паулина Александрова

Изложба живопис, съдържаща в себе си светлината на живота, откри известната пловдивска художничка и керамичка Анастасия Ножарова снощи в Народна библиотека „Иван Вазов”. Произведенията, които артистката представи пред изисканата аудитория, бяха рисувани с маслени бои, акварел, пигментни пасти и дори цветни моливи.

Красивите пейзажни картини представяха вечната тема и най-голяма страст на Ножарова – природата, пречупена през вътрешното й чувство и усещане. Силно застъпен сезон бе есента с нейните топли багри, а овцете и техният пастир, присъстващи в няколко от творбите, внасяха още повече настроение и вдъхваха живот на цялостната картинна идея. За разлика от пъстрите светли пейзажи, поредицата картини на красиви цветя се отличаваше с наситеност и по-изчистен стил. Силно впечатление правеше картината, вдъхновена от народната песен „Люлка се люля, девойко”, в която художничката бе използвала пигментна паста за създаването на интересни релефни ефекти.

В моята дейност с различни материали – глина, глазура, маслени бои и акварел, една и съща тема се прокарва различно и интересно, без ограничение в жанра. За първи път присъстват работи с цветни моливи, по памет изпълнени в медитативно усещане от допира с природата, откри изложбата самата Анастасия Ножарова. Специални благодарности художничката изказа към един от почетните гости, писателката Венета Ганева, която е автор на книгата за Ножарова „Моят цветен свят”.

По повод 135-годишнината на Народна библиотека „Иван Вазов” Анастасия Ножарова поднесе керамична пластика като  подарък и жест на благодарност за дългите години признателност към нея.



Община Пловдив и фондация „ПАМЕТ”, съвместно с художника-фотограф Иво Хаджимишев организират ретроспективна фото изложба по повод 95 годишнината от рождението на академик Николай Хайтов. Откриването е на 31ви октомври от 18 часа във фоайето на Дом на културата „Борис Христов”. Изложбата представлява един автентичен разказ в черно бели фотографии от личния архив на писателя, който ни отвежда в онзи приказен и вълшебен свят на неговите „Диви разкази”.  Именно реалните хора от Родопите, описани от писателя на гърба на снимките, увековечени и запечатени на фотографиите, са прототипите на голяма част от разказите. 

Акцент в изложбата ще бъде и черно белият разказ от фондовете на киното, който ни отвежда в правенето на седем филма по сценарии Николай Хайтов. Представени са работните моменти с незабравимите актьори и  актриси на българското кино – Невена Коканова, Катя Паскалева, Марияна Димитрова, Григор Вачков, Антон Горчев, Велко Кънев...Редом с тях са и режисьорите и операторите Методи Андонов, Григор Чернев, Георги Дюлгеров, Димо Коларов, все творци, създали едни от най-значимите филми в българското кино.

Редом с изложбата и излъчването на филмите,  във фоайето на Дом Борис Христов, Фондация „Памет”, ще представи конкурсните проекти на днешните млади творци от художествената гимназия в София, за илюстрация на корица на „Диви разкази”.

Изложбата се реализира съвместно с Община Пловдив и Дом на културата Борис Христов.

ДПХ за пореден път строи мост между творците и то чрез най-универсалния език – изкуството.  От 4 ноември в галерия „Пловдив“ ценителите на графичното изкуство могат да се насладят на творбите на ИЩВАН ДАМО. Експозицията представя автора посредством 32 негови рисунки.
Изложбата ще продължи до 27 ноември. Очакваме Ви!


За автора:
ИЩВАН ДАМО е роден на 29 декември 1951 г. в Надсебен (дн. Сибиу, Румъния).
Дипломира се през 1978 г. в Художествената академия „Николае Григореску” в Букурещ, специалност „Графика”. През 1978-1979 г. печели стипендия и завършва магистратура в Художествената академия. Негови преподаватели са Лайош Салаи и Бела Кондор. В периода 1979-1990 г. е график на издателство „Критерион” и издателството за детска литература „Йон Креанга” в Букурещ. През 1990 г. се премества да живее в Унгария, от 1994 г. работи в гр. Кечкемет във факултета по Изобразително изкуство към Техническия техникум „Калман Кандо”, където преподава изобразително изкуство, рисуване, графика. Носител е на множество родни и чуждестранни награди за графика. През 1995 и 1998 е награждаван в град Кечкемет.
Наред с графичната си дейност се занимава със сериграфия, илюстрации на книги, рисуване, изработка на предмети-книги и дизайнерски книги.
По-значителни отличия:
Награда „Най-красива книга” на Международния книжен фестивал в Букурещ (1993); „Съвременна поезия – съвременна графика” , Кечкемет, награда на Сдружението на писателите от междуречието на Дунава и Тиса (1995); Международна изложба за илюстрации „Златно перо” (1996); Плакет на град Белград (1996); Кечкеметски пролетен фестивал, награда на издателство „Кечкемети лапок” (1997); Малка графика In memoriam Ioan Slavici, награда на Градски художествен музей, град Арад (1998); Montana Ingauna Италия, I. Международно триенале за малка графика (1998); Гротеска ІV Капошвар, награда на Съюза на графиците (1999); Циндао, Народна република Китай, награда от Международното биенале за сериграфия (2000); ХІ международно триенале за малка графика, Лодз, Полша (2002); V Международна изложба за малка графика Музей „Флореан”, Бая Маре (унг. Надбаня), Румъния (2003); Награда в конкурса „Красива унгарска книга” (категория детски книги), Будапеща (2003); Специална награда на журито на Международната изложба за малка графика Синт Никлас, Белгия (2005); Награда „Красива унгарска книга” Будапеща (категория детски книги) (2005).

Вторник, 28 Октомври 2014 02:00

Първото Stand up Comedy шоу в Bee Bop Cafe

Тази сряда (29.10) сцената на Bee Bop Café ще посрещне комика Иво Игнатов- Кени с неговото ново "Stand up" представление.
Всички сме виждали в американските филми "Един човек, с един микрофон, да разсмива едни хора в един бар". Това е стендъп комедия.
Тя не е за хора със слаби сърца и хора, които лесно се обиждат, така че се пригответе за суров хумор до краен предел. А когато достигне границата, бъдете готови да я прекрачим..

Начало 20:00 Вход: 5 лв.
За резервации: 032 594 779

Понеделник, 27 Октомври 2014 02:00

За раните и сълзите на сцената!

Новото Възраждане в Родопския драматичен театър

Ново Възраждане. Това високо дело извършва Крум Филипов и екипът му от Родопския драматичен театър. Само за няколко месеца режисьорът зачисти паяжините и би адреналин в спрялото сърце на Смолянската драма, за да покаже пред пловдивска публика спектакъл, достоен за най-престижните европейски сцени. Радичковата Лазарница изправи на крака всички в Камерната зала на пловдивския театър на два пъти, тъй като трупата на Филипов извъртя дубъл на представлението в рамките на няколко часа. Причината- борба за оцеляване. При все, че онова, което видяха поклониците на Мелпомена, бе толкова качествено, че би подпалило най-взискателните публики в Берлин и Париж. Страхотните и нестандартни режисьорски решения на Филипов, грабващата и ефектна сценография на Виктория Филипова, изключителната игра на Кънчо Кънев показаха на зрителите какво е културно възраждане в една погребана, после съживена, а сетне пратена в трета глуха институция, каквато е Родопският театър. Който с минимум средства, много лични лишения и никакъв компромис е вдигнал летвата високо, много високо. В Пловдив гостуваха едни съвременни възродители, за които съживяването на един театър не е просто работа, а епохална мисия. Ситуацията е „тегава”, както я описва самият Филипов, но това някак дори нахъсва и него, и всички от трупата. И в този момент, докато четете тези редове, директорът вероятно лепи афиши в столицата, където гостува с другото си представление за сезона Майстори. Да, прави го, и никак, ама никак не се притеснява от това. Защото всяко едно движение, което извършва в последните месеци, е в името на театъра и публиката, естествено. В името на мечтата за съвършенство. Трудно е. Много е трудно. Но си заслужава, когато си отворил вратите на дълго затворен храм, приемаш за първи път публика след години на театрална смърт, да видиш как бедни и съвсем обикновени хора влизат като богатири в салона, застават пред сцената и сядат на столовете с тежестта на великани. Това ни вдъхновява, затова ще продължим да се борим до сетни сили, каза след спектакъла в Пловдив Крум Филипов. Сякаш доказателство на думите му е тялото на Ивайло Иванов, който играе Шаро в Лазарница. Младият актьор е дамгосан от тежката верига, с която е окован през по-голямата част от представлението и която е постоянна част от хореографията му. Сякаш бичуван Ивайло е безпогрешен на сцената. А в мига, в който сваля прангите, сваля и дрехите пред публиката. Голото мъжко тяло се отправя на вечно пътуване към горния свят на фона на приглушена светлина и пушек. И идва да напомни, че има моменти, в които всеки е гол пред съдбата си и трябва да я посрещне с високо вирната брадичка, а не скрит зад маска и абсолютно безполезен в случая лъскав доспех. Гол, с блестящо от сълзи лице, остана накрая и Кънчо Кънев. И сякаш каза: Не дрехата, не риалити форматите, не протекциите и медийните пукотевици правят актьора. Правят го сълзите, страстта към театъра, любовта към сцената и яркият талант. 

За Родопския драматичен театър тепърва ще се говори,  ще се говори много и силно…  




КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…