Тази седмица сцената на Spirt&Spirit завладя Калин Терзийски. Авторът е нагърбен с нелеката съдба именно негово гостуване да се превърне в основата на литературния салон в Петното. Стои напряко на ослушващата се пистаелска фигура в България. Родните писатели не обичат да дразнят читателите си, гледат да се съобразяват с каноните и единствено създават някой бездарен скандал от време на време. След това, разбира се, минава в глуха защита. Кайо, обаче, налага един друг тип писателско поведение. Той взима сериозно участие, литературно и като обществена фигура, без да се притеснява, че тази му активност би могла да хипертрофира образа му. Но как управлява той сам публичния си образ. Ясен пример – Милен Цветков му звъни в 23:00 часа, казвайки, че го иска след час в студиото, за да обсъдят убийството на хамстер в Долма митрополия, а Кайо въодушевен се съгласява. Това е тренировка на дзен невъзмутимостта ми, така че винаги казваш „да”, смята той като допълва, че който излезе в ефир в 24:00 часа го познават много хора. Той го прави освен за тренировка на невъзмутимостта си, но и от добродушие, тъй като както цитира от Новия завет - ако ти кажат да вървиш една миля, ти вървиш седем. Но реално погледнато, когато си навсякъде ти присъстваш, а книгите ти стоят зад теб. Лицето ти остава в спомена, а думите и мислите ти твърдо напомнят на публиката за теб самия. Трябва непрекъснато да се пляска с ръце и да се предизвиква внимание, защото кой би прочел „Владетелите” ако някой не му пляска и не му казва да я прочете или не казвам „Сега ще ви говоря за хамстера на Милен Цветков, но има и книга „Владетелите”„, смята Терзийски. Но какво се е променило в него за тези 5 години? Издава цели 13 книги, а покрай тях се сдобива и с по-голяма известност. Това води и до най-голямото щастие – огромната любов, с която го обсипват почитателите. Това е нашият успех, защото до преди това живи писатели и обичани почти нямаше, спомня си той.

Владетелите е серия от разкази или по-скоро ексцентрични етюди, които са смес от история, фантазия, мистификация и аналитична психология. Основното в книгите му винаги е била фигурата и неговият собствен глас, който спори и порицава. Каква е историята на книгата? Пръв до нея се допира тъстът му, който по професия си е историк. Това се оказва невероятен подвиг предвид факта, че всички истории във „Владетелите” бликат ирония към историята ни. Те са взет факт с импровизация върху него. Друг фактор е била жена му, която той сам казва, че полунасила и полу с желание винаги е четяла всички негови творби и му е помагала при изборите. Всеки разказ е със своя различен стил – един е леко сюрреалистичен етюд, вторият е философски разказ, трети е приказка и така до края на целия сборник. Една грамадна кутия с шоколадови бонбони – щом вземеш един, просто не знаеш какво те очаква. Макар и текстовете да звучат подигравателно, тяхната идея не е да се гаврят с историята. Сравнението на Терзийски в Петното беше достатъчно красноречиво – чий текст е по-достоверен – неговият или на човека от преди векове, на когото са му завряли нож в гърлото? Това е историята, каквато е в нашите души, а не каквато е била в действителност

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…