Испанските танцьори изкараха наяве голото животно, дремещо в нас

Стефка Георгиева

Седмицата на танца започна повече от обещаващо. Първият от общо деветте спектакъла, които ще бъдат представени, се зарадва на огромен интерес и залата на Дома на културата „Борис Христов“ беше изпълнена от дошлите, да се насладят на съвременното танцово изкуство. 

Спектакълът, който видяхме се нарича „Животно“ и бе изпълнен от Компания Даниел Абреу, Испания. Спектакъл, да, защото това бе представление, далеч прекрачило границата на традиционното движение в ритъм, каквото често виждаме. „Животно“ съчетава в себе си изкуството на танца и театъра, а крайният резултат, съдейки по погледите на гостите, бе наистина впечатляващ. Цялото събитие протече в рамките на един час, в който нямаше как да откъснем очи от хората на сцената, които не знам как да определим – танцьори или актьори?

Какво всъщност е животно? На този въпрос можем да ви отговорим изключително лесно – един пърформънс на испанската група, който сблъска първичното в нас, потребностите ни от най-ниско ниво с цялата ни същност на работещи хора, без значение дали се занимаваме със счетоводство или изкуство. Голото животинско тяло се изправи пред облеченият в риза и панталон мъж, за да му покаже какво всъщност се крие вътре в него. Първичния инстинкт не може да бъде прикрит от дрехи, носим го в себе си, в най-дълбоката част на същността ни, тази, наследената от предците ни, която се опитваме да прикрием. Може би защото ни е срам или пък защото смятаме, че отдавна не сме маймуните скачащи по дърветата. И може би е така, но във всеки от нас дреме едно животно, без значение дали е заек или лъв, което е в основата на характера, който проявяваме в годините.

Изключителната провокация в целия спектакъл бяха голите тела, които изразяваха вътрешните пориви. На моменти съвсем голи, като Адам и Ева, в други епизоди – облечени прилежно, сякаш редуваха различните прояви на нечий характер. В конкретния случай характерите бяха 5, колко бяха и участниците в спектакъла. 

И като заговорихме за характер, не той е особено характерен за животните, а тяхната физическа издръжливост и специфика на движенията. Което ни води до друг момент – изключителната физическа подготовка на всеки един от участниците. Поддръжките бяха повече от майсторски и изпълнени с такава лекота и финес, че като нищо ще си помислите, че не са нужни почти никакви усилия за тях. А усилия са нужни и то може би повече, отколкото можете да си представите. Само един танцьор може да оцени движенията на русокосата девойка, която изкачваше мъжки тела сякаш това е най-естественото нещо в света.  Грациозна като птица и силна като хищник, изключителната танцьорка покори сърцата и очите на мнозина в аудиторията, като дълго след представлението публиката продължи да обсъжда невероятното и изпълнение.

Трудно или не, няма как да не приемем дремещото животно в нас, което от време на време подава нос напук на опърничавостта ни, с която се опитваме да го прикрием. То е наше и не е нужно да се срамуваме от него. Ние и животното сме едно, и колкото по-лесно го приемем, толкова по-лесно ще обитаваме в хармония общото ни тяло.

Фотограф: Марица Колчева