Паулина Гегова

"Пиша в стил, наподобяващ вкиснал компот от сатирична алегория, краен символизъм и егоцентричен екзистенциализъм!"

Това е Пип Волант - безпардонен трубадур на думи и словосъчетания, които или те оставят без дъх, или зараждат в теб неприязън. Именно с него се постави последното за годината литературно четене на платформата "Код червено" в арт клуб Библиотеката снощи, когато слушателите имаха възможност да надникнат по-задълбочено в творчеството на Волант. Той представи последната си книга "Телешки гнезда: Resurrection".

Роден в Украйна, той е бесарабски българин, но кармата не го е отвела по широкия свят, а точно обратното - довела го е у дома. Дали е карма или собствено решение, фактите са налице. Авторът пише в родната ни държава и по-добре. България се нуждае от писатели, които да възвърнат авторитета й на силна художествена нация. Но разбира се, в дъното на нещата стои жена. 

За десет години създава седем книги в жанра кратък разказ и роман.  През 2008 г. печели наградата на публиката в литературния конкурс за български роман на годината "Вик" с книгата си "Мамка".

Докато седях и слушах фрагменти от книгата "Телешки гнезда" не можех да не си задам няколко въпроса: “Какво реално тревожи автора, защо е този скептицизъм, съчетан толкова тънко и ефирно с хумор?” Хумор, който жегва, който те кара да мислиш. Не, не само да мислиш, а да осмислиш. Да осмислиш какво? Живота, прокобата на съвремието, самият себе си, околните? Романът дава предпоставка за отговор и то не един или два. Плеяда от отговори. Бута те до пропастта на собствената ти идеология и ти крещи в лицето: "Избирай, човече! Просто направи своя избор!"

В същината си Виктор Желев е много забавен и цветен човек. Цинизмът свършва с разказите му, докато в ежедневието е оригинален, с остатъци от сладък акцент, дори само ироничен. "Аз не се сравнявам в никакъв случай с великите в литературата. Имам своите вдъхновители, но не ги копирам. До колкото знам, за плагиатство се плаща много скъпо. Току виж ми вземат къщата", смее се авторът.

Телешки глави всъщност е рецепта. Дали зад гърба на хумора, не се крие точно една такава рецепта за промяна? Реактор на книгата е Мартин Карбовски, което до някъде обяснява завидния, но изумителен цинизъм на изказа. Пип Волант се превежда като "свободно летящо зрънце". Точно такъв се чувства автора - свободен и неограничен. Като лицево-челюстен хирург, през погледа и умелите му ръце са минали всякакви трагедии. Литературата е техния контрапункт, неговият начин за отпушване, без начертан план. "На мен ми е достатъчно, че имам такава безумно сериозна професия, където всичко трябва да се планира. Затова в литературата искам да бъда различен и да не отегчавам. Не ми е лесно да спазвам своя стил, но ми харесва. Искам да разкажа няколко забавни истории и това е." 

Неговият сюрреализъм завладява. Историята подскача от настоящето в бъдещето и обратно, от един континент в друг. Желев си играе със ситуациите и героите. "В нито една книга, която съм написал, няма нито един положителен герой. С това не искам да поучавам никого, нито да проповядвам морал. Просто така ми харесва. Обичам черен хумор. Литературата трябва да бъде безумно многостранна." 

Неговата несъмнено е. Преплетените, многопластови сюжети те карат да си винаги нащрек, да крачиш последователно с тях, без да изоставаш, нито да избързваш. Финалите винаги са неочаквани, бягат от стереотипа. Авторът е такъв и в живота - ексцентричен, по един неангажиращ начин. Цветен бохем на нашето време. Дори чорапите му винаги са различни. Тази алегория е интересен елемент от неговия характер. 

"Код червено" завърши за тази година, но съм сигурна, че и в бъдеще, Силвия Димитрова няма да престане да ни запознава с все нови и нови таланти, които да разширят познанията и любопитството ни.