В публиката не виждат просто хора, а приятели, които им носят вдъхновение и мотивация да вървят напред и да творят

Подготвят нов албум, шести поред

Екатерина Стоянова

Позитивно настроение и много усмивки носят петъците. Те са дните, в които на всеки, уморен от работа и забързано ежедневие, му се иска да си почине, да разпусне, да се позабавлява с любимите хора. Точно такава бе изминалата петъчна вечер в Пост-Културната Сцена, където гостуваха момчетата от Plastic Bo и подариха на публиката букет от прекрасна музика, страхотни емоции и много, много усмивки, че дори и вицове. 

Концертът им се състоя на 25 март, като, преди тях, на сцената излязоха прекрасните Tyro Lyro and the Pussybreakers. Двете банди разбиха публиката и оставиха чудесно настроение. Хората не спряха да танцуват и подскачат,  обзети от пънкарския ритъм и веселите текстове. Дори си организираха пого на кавъра на „Бански на лалета“, което бе... поразителна гледка. Не в лошия смисъл, напротив, бе изключително забавно! Три часа танци и музика не бяха достатъчни, но то, хубавото, никога не е достатъчно.

След концерта се хванахме на сладки приказки с момчетата от Plastic Bo. Те са изключително позитивни и няма как човек да не се зарази от усмивките им. 

„Чувстваме се изморени, но от този вид умора, който изпълва душата. На сцената беше чудесно, както винаги. За нас най-голямото удоволствие, през годините, е да сме заедно и когато успеем да предадем енергията си на хората, то тогава се получава наистина пълноценен концерт. Днес беше наистина пълноценен концерт!“ – каза сладкодумният вокалист на бандата, Иво. Той разказа още, че винаги свирят навсякъде с удоволствие, из цяла България, и хората от публиката им вече са им приятели. Ъндърграунд музиката не е толкова масова и те имат пряк достъп до публиката. След концертите свободно могат да разговарят с феновете си и това е прекрасно. 

Те имат проект за нов албум, шести поред, което е истинско постижение, според думите на Иво, в България, за ъндърграунд група, която сама финансира всичко, с което се е захванала.  Всъщност те не са получавали финансова помощ почти никога, единственото изключение е било, когато Община Асеновград е финансирала един от албумите им. Момчетата постигат всичко сами, влагайки много любов, енергия и старание.

Работата по новия им албум не е малко, но тя няма да попречи на изявите им. Концертите им носят огромно удоволствие, както винаги личи, мотивират ги да правят нова музика и особена радост и подкрепа откриват във всички онези хора, които постоянно откриват и преоткриват тяхната музика. Тяхната цел е да оставят публиката си максимално удовлетворена и щастлива.

Вдъхновение им носят и любимите им групи - Sublime, Athena, българските Уикеда, Обратен ефект, ПИФ, Остава, към които изпитват огромно възхищение, и които оставят невероятна следа. Друга голяма, стара любов на групата им е българският рап, от средата на 90-те години. Имена като Амнистия, Династия Бигаз, Пържени МЪслини, са оставили в душите им прекрасен отпечатък.

Plastic Bo е много интересно име за група. Винаги съм се питала какво означава и историята, която стои зад него, е очарователна. През 2000г, когато е предстоял първият им концерт в Асеновград, те все още са нямали име. Пред Ивайло стоял текст на една от любимите му групи. Той взел един химикал и решили, заедно с останалите момчета, това, което той задраска за първи път, да бъде твърдото име на бандата. В част от текста на тази песен, която се казва Don’t Push, в изпълнение на Sublime, се състоят думите „we don't want plastic, bo!“. Той задраскал „plastic, bo”, без това да има никакво значение, никакъв смисъл и до ден днешен тяхната група  се казва така. Те никога не са предполагали, че музиката им ще продължи толкова дълго във времето, както и техните взаимоотношения, които са изключително важни и на които държат много. Преди всичко, те са приятели. Определят се като едно голямо семейство и се обичат като братя. Познават се от тийнейджърска възраст и винаги са били приятели, карали са скейтборд заедно, заедно са решили да се занимават с музика и от там нататък – нищо не се е променило, освен времето. Осъзнават колко е важно това, виждайки колко прекрасни банди се разпадат заради вътрешни дразги, неразбирателства и т.н. При тях това го няма. При тях всичко е чисто, търпеливо, уважително. Има ли проблем – обсъжда се, търси се начин и се разрешава. Както би трябвало да бъде във всички видове човешки взаимоотношения. Прекрасни са и ще продължават да бъдат такива, да ни радват с хубавата си музика, да се държат един за друг и да ни обичат.