Гостите на "Борис Христов" несъмнено се лутаха между Чистилището и Портите на Св. Петър. Изпълнителите въздействаха така, както може само един истински творец - стигайки до най-дълбоката и забравена гънка на организма

Паулина Гегова

Наближава най-големият християнски празник - Великден! Празник, в който отдаваме почит не само към разпването на Иисус от Назарет, но и възкръсването му. Точно десет дни преди празника, в Дом на културата "Борис Христов" излезе премиерата на грандиозната и, може би, най-известна рок опера "Исус Христос суперзвезда". Операта е на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър и е представена на световна сцена за първи път през 1971 година. Произведението има и вариант мюзикъл, но пловдивската опера реши да заложи на оригиналния, който много повече влияе върху душата и ума на зрителя. Залата беше препълнена, а емоцията неповторима. Това уникално психическо влияние на музиката и текста разбърква представите на присъстващите. Напомня колко жесток може да бъде света, колко предателство, продажност и страх върлува, но също така припомня и че надежда винаги има. Винаги има спасение, ако само повярваш, независимо в какво. Дали в Бог, в природата или в самия себе си, изкуплението е намирането на душевен мир, Ада и Рая съществуват в собственото ни съзнание и само от нас зависи, в кое от двете ще попаднем. 

Снощи гостите на "Борис Христов" несъмнено се лутаха между Чистилището и Портите на Св. Петър. Изпълнителите въздействаха така, както може само един истински творец - стигайки до най-дълбоката и забравена гънка на организма. Оркестърът на Държавна Опера Пловдив за пореден път доказа, че е ненадминат в професионализма си. Нямаше нито едно разминаване с оригиналното звучене на музиката. Музикантите свиреха със страст, издигнаха се като великани пред очите ни, бяха достойни не за един, а за безброй поклони. Хорът съчетаваше до перфектност тази представа. Досущ като ангели или демони пееха. Тръпки ни побиваха от тоновете, които излизаха почти магически от тези гърла. А солистите! Майстори в занаята. Богомил Спиров, Момчил Караиванов, Християна Луизу, Атанас Пенев, Марк Фаулър, както и всички поддържащи роли, бяха зашеметяващи. Изпълниха партиите си не само силово, красиво, чувствено, но и без грам преструвка. Сякаш наистина потънаха в тези сложни образи, най-сложните в историята на земята. Можехме да видим болката, която изпитваше Юда в погледа на Момчил. Любовта на Мария Магдалена в жестовете на Християна. Състраданието на Пилат, съчетано с ирония в интонацията на Наско. Отрицанието на Петър в треперещите пръсти на Марк. Жаждата за живот на Иисус в очите на Богомил. 

Това е един невероятен спектакъл, поднесен по невероятен начин. Една от най-тежките творчески задачи, с която се е сблъсквала пловдивската сцена. Но задачата е изпълнена повече от блестящо, почти потрисащо. Великият Андю Уебър може да е горд, че наследството му продължава да възбужда и да се изпълнява така, както заслужава - грандиозно!

Снимки: Държавна опера Пловдив

1 comment

  • Comment Link Петя Петя Апр 22, 2016

    Чета и не вярвам на очите си, дори се върнах да чета отново, за да се уверя, че името на Константин Добройков наистина липсва в този превъзбуден текст. Диригентът, който съпреживя всяка нота и всеки тон и емоционално бе по-отдаден на действието от всеки друг в спектакъла, човекът, който с еднаква лекота дирижираше едновременно симфоничен оркестър, хор и солисти, не заслужи поне един от шаблонните суперлативи на госпожа Паулина Гегова, която и да е тя! Другите факти също е добре да се знаят, а именно, че въпреки лицата на Християна и Наско в предния план от афишите, операта съвсем не е "тяхна". И ако кипърката все пак се появява на сцената, то на Наско ролята е твърде епизодична, макар и да е на Пилат. Ама така е, не се научихме да ги четем тия ситни шрифтове и отчитаме, че ролята на плаката все пак е да продава, едва след като операта вече се е преполовила, пък Наско все ощще никакъв го няма. Имаше и друго нещо недомислено - светлината на прожекторите бе толкова силна, че субтитрите отзад бяха като химера - уж ги има, ма ги няма. За деветгодишната ми дъщеря беше проблема, да не помисли някой, че библейският английски на останалата част от публиката не е на желаната висота. Дотук с фактите. Моите лични, сърдечни и бурни аплодисменти бяха за диригента, оркестъра и хора, за Християна и Марк (тези двамата разтреперват), Наско, Момчил. Сори, ма този текст горе е непълен, въпреки силикона.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…