Това, че се обиждаме не означава, че се мразим, заяви MC Макина

Паулина Гегова

Пловдив е закърмен с рап и това е ясно на поколенията, още от началото на старата школа през 90-те. Тогава предшествениците, някои от които и до днес рапират, положиха стабилна основа на новото за България движение – hip-hop. Стил, които се развива все повече, взима нови очертания, появяват се нови изпълнители. Точно поради тази причина Shake that хълм отдели специална вечер посветена на рапа.

Всичко започна с подгряването на No Crew. Водещ на концертите и батълите беше новоизгряващият изпълнител Нико, който представи няколко парчета от предстоящия му албум. Той даде един добър старт на голямата сцена и подготви гостуващите за следващите часове. Основен DJ на събитието беше Митко Hilla, а много от басовете бяха създадени от любимият на Пловдив DJ Skill. Музикалната програма включваше life изпълнения на Баджо, Jentaro, Поднулевия с Черния и куриоза на вечерта – Jay и Керанов, все така забавни и силни във фрийстайла. Пред сцената се бяха събрали много пловдивчани, ценители на качествения рап, а когато песента „Майна бейс“ зазвуча всички изригнаха. Тя е култова за града, защото разказва за неговата история по един весел начин, с който Пешо си заслужи почитатели. До там, че чак се крещеше „Пешо, президент!“.

Разбира се, хората от Кючука преобладаваха, а кварталът бе споменаван не веднъж. Той е лоното на рап музиката в Пловдив, от него са тръгнали много родни изпълнители и все така се свързва с „гангстерската“ индустрия. Старите кучета знаят за какво става въпрос, подрастващите се опитват да влезнат в ъндърграунда. Това си пролича най-силно по време на рап батълите след концерта, където дузина ентусиасти, неопитни и опитни, се изправиха един срещу друг, за да сравнят възможностите си и да се борят за първото място. Жури бяха Баджо и Jentaro, които даваха професионалното си мнение за всеки един фрийстайл, а последната дума имаше публиката. Някои от качилите се момчета бяха под всякаква критика – слаби лирики, зацепване и неподходящи качества. Те бързо отпаднаха! Имаше и такива обаче, в които потенциалът бе силно развит и след години може и да си заслужат мястото на голямата сцена. Те показаха остри наредби и добър flow. И така, един след друг, докато не остане само един! Един от тях – MC Макина направи силно впечатление с речта си, в която обясни, че рапът не е омраза. Че може да се обиждат, но го правят за публиката. За да я забавляват и „повдигнат“, но на края на всеки батъл, участниците се поздравяваха и показваха любовта си към музиката.

Рапът е улична религия. Понякога трудна за разбиране, извираща от най-дълбоките части на душата. Не е само пари, коли и жени, а качествените рапъри като Jay и Керанов доказаха за пореден път това. Те ни накараха да се смеем, да пеем заедно с тях и да запазим хубав спомен от цялото мероприятие.

Днес програмата продължава с нещо по-леко в лицето на Parapitek, Мерудия, Sound Chek и Loco Mosquito. Време е за chill и подготовка за финалът на 6-ти, който ще отбележи празникът на Пловдив подобаващо.

 

Снимки: Shake that Хълм

2 comments

  • Comment Link Пха Пха Сеп 06, 2016

    Глупако, не се пише КЮчЮка, а КючУка. Май ти не знаеш за какво иде реч.

  • Comment Link Грубо ми е Любо Грубо ми е Любо Сеп 05, 2016

    Пфахахахахахахаха, ебати малоумната статия, честно. Поредната псевдо-писателка, която грам не знае за какво иде реч. Първо, не се пише "кичука", а е "кючюка" и идва от турската дума за "малък". Така. Второ, никъде не виждам дори една дума казана за водещият на цялото шоу, и изпълнител също така (който откри цялата хава и разпали народа брутално). Да, за Нико говоря! Така, аз съм от Южен, израснал съм там, и да гето е, но това не значи че всички там сме гангстери и тем-подобни щуротии. Навсякъде се случват престъпления и гнусотии, не мисля че това е обаче причина да се "хвалиш" че си от такъв квартал. Такива неща се струват "куул" само на малките тийн-чета, докато един трезвомислещ човек ще обмисля как да се махне от такова проклето място. И като говорим за цялата култура на хип-хопа, къде бяха графити райтърите, къде бяха баскетболистите, къде бяха ди-джей батълите, за тези прослойки на хип-хоп обществата не беше измислено нищо. Само някакви смешнички денс батълчета, малко пеене на рап (някои даже пяха на плейбек, wtf майна, честно), а за гей парада наречен фрийстайл батАлите да не говорим, там положението беше трагикомично направо...

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…