Палми „цъфнаха” в двора на Николай Пловдивски

Истинско кътче от рая се е преселило на пловдивска територия. То е оградено от високи измазани стени, които крият прелестта от очите на минувачите и е на разположение само на богослужителите. И как няма да бъде – ние, от простолюдието, които не се подчиняваме на Божите заповеди, не заслужаваме подобна гледка пред очите си. Става въпрос за двора на Пловдивска митрополия.

Парчето земя наподобява райските градини, поне такива, каквито ги виждаме в представите си. Зелени палми, грижливо увити в найлони, за да не измръзнат през зимата, маслина, разлистила се над тучния, зелен райграс, подрязани розови храсти, които ще разцъфтят с идването на пролетта и грижливо подрязани храсти. Те са само част от нещата, които ще видите с първите си крачки в двора. Освен това, върху зелените треви са поставени керамични фигури на кошути,за да радват окото на божиите служители. Питаме се само – как не са поискали по-голяма площ за този дар, който сами са сътворили в задния си двор? И кой ли се изцапал с кал ръцете, че да посади всички растения?

Ако това наистина е райската градина, то тогава къде е ябълката на познанието? Имаме подозрение, че не Ева, а някой друг не само е обрал плодовете й, но е изкоренил дървото да не би случайно някой друг да бъде просветен за онуй, което не бива да се узнава от хората. Адам и Ева поне се засрамили от голотата си, когато осъзнали, че са голи пред Бога. В Митрополията срам няма, за сметка на това има сребърни свещници, мебели от масивно дърво и портрети на някогашните началници на Църквата. На свещените им се полага, те са свети хора, заслужават лукса, който обитават.

Всичко си има нашата сграда, която съхранява вярата и религията на народа, само Божите си заповеди няма. Може би 2 камъка с издълбаните 10 закона от Бога биха били прекрасно попълнение в райския кът. Ама защо са й? За да напомнят ежедневно, че някой ги нарушава? И все пак, това би имало полза, ако хората имаха съвест. И съвест няма. Инак молитви се изнасят, говори се за морал, за свян, за миролюбие. Църквата била един от стълбовете на държавността… Сериозно загазихме тогава. И църковните служители, и държавниците карат джипове, а на народа му остава голата религия, една Библия и надеждата, че молитвите им някой ден ще бъдат чути. Но какво ни интересуват хората, важното е, че някой си има райска градина в задния двор.

Може би е време да припомним Молитвата за покаяние, която едва ли ще чуете в Църквата. Ето само финала й:

„…Боже, пази ни от изкушенията и от изкусителя днес! Пази децата ни, родителите ни и близките ни! Научи ни да бдим през целия ден! Изпълвай ни с Духа Си днес! Направлявай стъпките ни в Твоя път! Желая Словото, за да порасна – вярата ми да порасне – така че да мога да помагам на другите. АМИН“

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…