Нощта е кино, нощта е музика, нощта е музеи и ателиета

Паулина Гегова

В нощите на музеите и галериите се случват чудеса или поне в това ни се иска да вярваме. Поради тази причина хиляди хода се стичат както от Пловдив, така и от останалите градове, че дори и от чужбина, за да разгледат какво предлагат. Улиците са препълнени, пукат се по шевовете. Галериите не могат да си поемат дъх, а заведенията са недостатъчни. Един двудневен пир, но не на суетата, а на изкуството. Това, което отразява мечтите ни или експонира страховете ни. Можем да открием хиляди емоции във всяка една картина или всяко едно улично изпълнение.

Старият град не само е неизменна част от Нощите - той е в центъра им. Павираното царство оживява с нови сили. Превръща се в излезнало от книгите, с безброй герои и приключения. Точно затова организаторите се погрижиха да предоставят плеада от събития за всяка аудитория - от невръстна, до най-възрастна. 

Една от най-посещаваните дестинации беше Конюшните на царя, които въпреки липсата на сцена, не се поколебаха и изкараха мултимедиен екран, на който се прожектираха късометражни филми. Зрителите бяха насядали направо на стълбите, за да погледат малко световно кино. Селекцията бе от класа - филми номинирани и победители от БАФТА, Оскар и Златна палма. 

Още повече народ имаше на прясно ремонтирания Етнографски музей. Всеки бързаше да види новата му освежена визия. До него танцуваха деца, а в арт галерия Андромеда оживя музика благодарение на три момчета. Три момчета, които свирят невероятно на цигулка. Руски песни огласяваха улиците, а когато засвириха тематичния саундтрак от "Игра на тронове" слушателите избухнаха в екстаз. Лъковете им се движеха по струните като истински мечове на съдбата. Музиката разтуптяваше и възпламеняваше човешките сърца. 

Всяка една къща в Стария град се превърна в домакин на посетители, без да връща никого, ако успеете да се шмугнете. Вратите на всяко едно ателие, всеки един магазин бяха широко отворени, приканващи те да влезеш и да си вземеш нещо. Или само да разгледаш. В Нощите няма задължения, само наслада. Защото Трихълмието е отделен организъм, където всичко тепърва предстои.