Често сме чували, че архитектурата на Пловдив е във „виенски стил“. Това се използва най-често за Главната, но също и за сградите в Капана, а дори и в квартала с тютюневите складове. Доколко обаче тази архитектура е определящата за облика на Пловдив и какво изобщо значи „виенски стил“?

Тъй като такъв термин в научните среди не съществува, се уповавам на личните наблюдения – какво визират хората, които го използват. И сякаш става дума за архитектурата на сецесиона – по-точно тези сецесионови сгради с богата декорация и флорални мотиви, а понякога също за неокласическите и необароковите сгради.

Това обаче не е определящият стил по пловдивската Главна улица. Тези постройки, макар и впечатляващи и привличащи погледа не са мнозинството и не са тези, които определят общия вид на Главната улица на Пловдив. Построени от Освобождението до Първата световна война, а някои – в първите години на десетилетието на 20-те години, те остават част от града – но истинското оформяне на централната градска улица предстои.

Всъщност, най-често срещаните сгради по Главната са в стил ар деко. Този вид архитектура се налага в България – а и по целия свят – през 20-те години. И всъщност – дали поради вкуса на пловдивчани, дали поради историческа случайност и икономически фактори – но Пловдив се оказва столицата на ар деко. Останалите големи български градове – или поне техните централни части – са застроени и получават своя модерен облик малко по-рано или по-късно в историята. Пловдивската главна обаче се застроява активно в периода, в който ар декото властва.

Така в нашия град можем да се радваме на най-много сгради от този тип. Само по самата главна улица „Александър Батенберг“ те са десетки. Започвайки от площада пред Община Пловдив веднага трябва да споменем сградата с Атлас – самата скулптура е тематична за периода и духа на времето. Формите на фасадата са типичните за ар деко – издължени във височина, тесни и високи прозорци. Характерни в случая, а и по принцип за ар декото са и липсата на стрехи и стъпаловидните (или „зикуратни“) завършеци на корниза на фасадите. В днешния си вид сградата не е много близко до автентичността си, но все пак основните черти си личат.

Тръгвайки по улицата към Римския стадион срещаме още много такива сгради. Най-внушителна е тази на „Ково и Сиди“ (където днес е магазина H&M), построена между 1926 и 1930 година по проект на арх. Христо Пеев. Макар и не в най-изчистен ар деко стил, пак виждаме силен акцент върху тези издължени във височина форми и линии, които минават без прекъсване през цялата фасада.

Интересен е и самият край на улица „Александър Батенберг“ –площадът „Римски стадион“. От южната страна е сградата на Куцооглу по проект от 1924 година на архитект Стойко Стойков. С красивите си парапети, впечатляващо стълбище и типично фасадно оформление, тя е един от най-завършените примери за ар деко сграда в България. Самият архитект Стойков всъщност е автор на повечето ар деко сгради по Главната – всички тези, с тесни високи прозорчета, групирани по три, които ще видите по пешеходната улица. Неговият собствен дом пък е истински шедьовър на стила, но на него ще се спрем в следваща статия.

На другия ъгъл на площад „Римски стадион“ също намираме страхотна ар деко сграда. Проектът на сградата на ъгъла на „Райко Даскалов“ и „Железарска“ до Джумая джамия е от 1922 година на известния арихтект Йордан Йорданов, заедно с Димитър Коев. Ъгловият цилиндричен обем с часовник спокойно може да е символ на Пловдив. Сградата е строена за популярна банка, после става хотел. Днес в ниските етажи отново е банка – а нагоре можем да открием офисите на общинска фондация „Пловдив 2019“. Отново виждаме типичните за ар декото издължени линии през всички етажи на фасадата, както и типичните високи и тесни прозорци. Интересно е, че стълбището на сградата е преустройвано малко по-късно и вече е в стила на модернизма – с мозайка от бели и черни квадрати, метални тръбни парапети и изчистени полукръгли форми. Проектът за това модернистично преустройство е на архитект Христо Пеев.

За съжаление, ар декото не е особено популярно из Пловдив – в научните изследвания и литературата той все още често се влива в „късния сецесион“. Действително късните сецесионови сгради преливат много плавно в ар деко – а съответно ар деко намира известни паралели в архитектурата на модернизма, въпреки многото различия (например изявени хоризонтални акценти в модернизма, за сметка на вертикалните в ар деко). Всъщност този изключително интересен стил, който в голяма степен определя духа на Пловдив – или поне на Главната улица – има свои собствени достойнства. И се вписва много точно в този дух на спокойствие, щастие и попиване на радостите от живота, с който се свързва ар деко в световен мащаб.

В следващи статии ще ви разкажем и за другите ар деко сгради из Пловдив, каквито има не само по Главната пешеходна улица „Александър Батенберг“, а във всички квартали на града – като Малката главна „Райко Даскалов“, Капана, по тепетата и по други места.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…