Площад „Стефан Стамболов“ пред Община Пловдив се оформя дълги години с къщи, построени във всякакви стилове. Една от най-красивите сгради обаче често остава подминавана, тъй като архитектурата ѝ е изчистена, семпла и не впечатлява, ако не се загледаме в елегантната ѝ лаконичност. Това е и една от малкото сгради, построени през 30-те години на площада - на семейство Протохристови – Клео и Стефан. Издигната е през 1937 година по проект на известния архитект Стойко Стойков и, макар и с много тежка съдба през годините, до днес е една от най-добре пазените културни ценности на града от семейството – наследници на първите собственици.

Историята може да започне 10 години преди построяването на къщата, когато ситуацията на фамилията Самооглу – собственик на имота, никак не изглеждат розови. Асеновградската гръцка фамилия не се намира в добро финансово положение – с много несъбрани суми от длъжници, те остават почти без средства. Братята не могат да се оправят със сметките и се налага да пишат на сестра си Клеоники Самооглу, която учи музика във Виена, да се прибере в Пловдив.

Макар и с афинитет към изкуствата, Клео успява да се справи със ситуацията. Тя търси адвокат, с чиято помощ да събира един по един дълговете, които фамилията имат да получават. След търсене на различни юристи, тя открива Стефан Протохристов. По-късно той ще стане и неин съпруг.

Самият Стефан Протохристов също не е от случайна фамилия. Семейството има много имоти по Трихълмието около църквата „Успение Богородично“. Той има 4 братя – двама от които са адвокати, единият доктор. Единият от братята също ще успее да си издигне много красива къща през 30-те години на ул. „Съборна“ на ъгъла до днешната сграда на Градската художествена галерия и Гражданския клуб. Тя е по проект на друг известен пловдивски архитект – Димитър Попов.

Съдбата на Стефан обаче е да заживее в имотите на съпругата си. Всъщност почти целият квартал между улиците „Лавеле“ и „Найден Геров“ е с имоти, собственост на фамилията Самооглу. През 1916 година на североизточния ъгъл е построен хотел. По-късно, чак през 40-те се строи и съседната на нея сграда към площада с радио и телевизията по проект на арх. Калин Бояджиев. Тя също е била бизнес начинание – апартаменти, които да се дават под наем. Националната история обаче променя тези планове.

Малко по-рано е построена и самата фамилна къща на Клео и Стефан Протохристови. Проектът е през 1936 година, а къщата е готова през 1937-а. Архитект е Стойко Стойков, който обичайно строи сецесионови и ар деко сгради – издължени във височина, с тесни и високи прозорци, и декорация по фасадите, макар и съвсем изчистена. Къщата на Клео и Стефан Протохристови обаче е напълно различна – по фасадата няма почти никакви орнаменти, прозорците са ниски и широки, входът е впечатляващ с двете си колони.

Световната история обаче се намесва във фамилната. През 41-а година България влиза във Втората световна война. За кратко време в къщата са настанени немски офицери. Те скоро обаче напускат и оставят фамилията на спокойствие.

Спокойствието е кратко. След 9 септември 1944 година къщата става щаб на Червената армия. Войници от всякакъв калибър я превръщат в място за забавления и разврат. Пиянските извращения са най-малкото, което се случва на сградата. В нея явно са настанени хора, които наистина не знаят къде се намират – сред архивите на къщата е останала снимка на руски войник от София, който е записал на гърба ѝ „Столицата на Унгария“.

След напускането на руските войски разрушенията по красивата модерна къща не приключват. В годините до началото на 70-те действа закон за жилищната криза – тоест в по-заможните домове се настаняват произволни хора в нужда. Така малката двуетажна къща изведнъж става дом на няколко семейства, които делят тази сграда, без дори да се познават. Всяка отделна стая се превръща в собствен дом на отделна фамилия. Всички делят кухнята, а отношението към опазването на тази сграда е нулево. По големите дървени врати към хола на къщата има следи от забивани пирони с различни бележки. Вграден дървен елемент, част от интериорния дизайн на сградата, пък е използван за… дъска за рязане.

Това невежо отношение към сградата приключва към 60-те години, когато собствениците на къщата случват на настанени от централната власт „наематели“. Тогава за известно време там живеят двама оперни певци. В началото на 70-те там живее и прочутият диригент Месри Мехмедов, който живее за кратко в Пловдив. Неговата съдба обаче е трагична – той загива при самолетна катастрофа.

Към годините след неговата смърт законът за жилищната криза вече е отменен и семейството може да живее спокойно в собствения си дом. Макар и с различни поражения от обитаването от хора, които нямат отношение към историята и наследството, къщата пази своя красив интериор – интересни мозайки, гипсови орнаменти, интересни лампи. Градското пространство обаче е силно променено, спрямо 30-те години. В градинката, където днес има детска площадка, е била къщата на известната фамилия Пампулови. Самата къща на Протохристови е имала двор, който е стигал до задната улица „Найден Геров“. Той обаче е отнет от централната власт, за да се построи сегашният блок, заедно с малък паркинг отзад. Самата къща едва е била спасена от плановете на общината през социалистическия период, която е искала да изгради продължение на улица „Гурко“ именно през дома на Протохристови. Често и общинската управа е хвърляла око и посещавала къщата на огледи, за да бъде отнета и превърната в сграда към администрацията. Малкият ѝ размер обаче я е спасил.

Така творението на арх. Стойков продължава живота си до днес, а с много усилия наследничката Клео Протохристова и семейството ѝ се грижат за къщата, която към момента е една от най-добре запазените и поддържани модернистични сгради в страната.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…