Меценатът Мирослав Илиев събра бизнеса и българския поп и рок елит на парти по случай 10-годишнината на фирмата си МАИ груп

Строителният предприемач е един от най-ревностните спомоществователи, които от години подпомагат издаването на съвременна  българска музика и изпълнители като Любо Киров, Данчо Караджов, Орлин Павлов, Стенли и половинката му Люси Сланева, Мария Илиева, му върнаха жеста на щедрост с незабравим музикален купон за гостите в големия ресторант на хотел „Санкт Петербург”. 

Празникът започна с изпълнение на малките таланти от квартет „Тромпетино”. Те бяха специалната изненада за Илиев и гостите му от екипа на фестивала "Сцена на кръстопът". Бизнесменът е част от меценатското семейство, което помага да се случи театралният празник. Продуцентът на Ирен Чанкова прочете специално писмо поздравление от проф. Стефан Данаилов и връчи на Мирослав Илиев специален плакет "20 години "Сцена на кръстопът".

После водещият на празника Любо Киров покани на сцената гайдарска група, за да подаде микрофона към колегите си от поп и рок сцената. Те успяха да вдигнат на дансинга всички гости и дори строгият дрескод не им попречи да танцуват. За онези, които се наслаждаваха на хубавата музика от масите, имаше неустоими кулинарни изкушения и квалитетни питиета.

Изложбата ще възроди кръгът на несъществуващата вече кръчма "Пловдив"

Известният живописец Николай Кучков ще срещне пловдивската публиката със своите приятели – най-известните художници на Пловдив и България, увековечени от него в рисунки, шаржове и портрети. В залите на Градската художествена галерия на ул.„Княз Александър I“№15 между 04 и 31 януари 2017 година ще се възроди духът на бохемските времена от отминалото столетие, когато творци като Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Георги Бояджиев – Бойджана общуваха активно помежду си и създаваха неповторимата атмосфера на артистичен Пловдив. Кръгът на несъществуващата вече кръчма „Пловдив“ ту се разширява, ту се свива през годините, но запазва непроменен стремежа към свободна творческа изява.   

Десетките портрети на приятели, които Николай Кучков е рисувал през годините са пръснати из художествените галерии в цялата страна. Сега той ги събира заедно в Градската галерия и ни кани на среща с тях на 4 януари от 18 часа.

Руската класация за портретна фотография отреди 16-то място за Таня Маркова

Фотографията е призната като едно от изкуствата в света, а конкуренцията става все по-голяма. Конкурсите са много, а професионалистите, които са борят за призовите места стават все повече с всяка изминала година.

Руският сайт, 35photo.ru е едно от популярните онлайн места, за хората, които застават зад, а не пред обектива. Платформата има над 65 хиляди потребителя и стотици хиляди, че и милиони кадри в различните жанрове на заснемане. Само преди няколко дни се появи изненадваща класация в платформата, носеща името 50-те най-добри портрета за 2016-та на 35PHOTO. Още на пръв поглед можете да забележите майсторството и професионализма на фотографите, но една новина определено ни зарадва.

Конкуренцията определено е огромна, но една българка се нареди на предни позиции в класацията. Това е Таня Маркова, позната във фотографските среди с чувствените си и романтични снимки. За себе си тя казва: ”За мен това е магията, която ми даде способността да виждам отвъд видимото”. Представяме ви снимките, с които Таня се класира на 16-та позиция, а цялата класация можете да видите на: http://35photo.ru/rating/best2016/149/

2016-та е към края си и е време за равносметка. Поглеждайки назад в тези дванайсет месеца, има какво да ни трогне, да ни накара да се усмихнем при спомена, да ни натъжи. Годината беше изпълнена с бурни премеждия и предизвикателства за Пловдив и жителите му. Оставиха следи, които ще пазим и помним цял живот. Като град, изявил се като център на култура, някои събития се откроиха повече от други, променяйки лично или косвено живота ни. Ето ги и тях:

Връщането на Пловдивски драматичен театър в собствената си сграда

Всички милеехме за изгорялата Голяма сцена на Драматичен театър „Н. Масалитинов“. Заради пораженията, се наложи трупата да играе в приемни зали, но тази година ремонтът най-после беше довършен, а пространството оборудвано с нови и модерни сценични елементи. Сега залата е по-хубава от когато и да било, а през септември, с началото на „Сцена на кръстопът“ трупата най-накрая се прибра у дома. Събитие, което по някакъв начин възвърна равновесието в родното изкуство.

Кампанията за създаване на дом на Пловдивската опера

Тази година се случи нещо много важно в културно отношение и това беше гражданската инициатива за спасяването на Пловдивската опера. Заедно с гражданите, екипът на институцията започнаха да се борят за изграждане на собствена сграда. С петиция, концерти на открито и събиране на гласове, се стигна до решението сграда да бъде намерена през следващата година и да започне преустройството й за тази конкретна цел. Така, „изхвърлените“ преди време на улицата творци, ще разполагат със собствено пространство, вместо да се лутат от зала на зала.

Номинацията на квартал Капана за „Будител на годината“

Във втората половина на годината радио FM+ обяви своите ежегодни номинации за „Будител на годината“ в различни направления, а за първи път квартал Капана беше включен в тях като пример за развитие на духовния живот и занаятчийската общност. Кварталът се промени коренно през последните две години, а през 2016-та плодовете на труда на всички – живущи, работещи, фондации и Община, почнаха да узряват. Номинацията е гордост от национално ниво както за града ни, така и за тези тясно свързани с творческата зона.

Разкопките и откритията на Голямата базилика

Голямата базилика на „Мария Луиза“ все още е в проект. Колкото повече археолозите напредват, толкова повече нови артефакти намират. Гробници, мощи и кръстове, отвора на базиликата – всичко това беше изровено, проучено и записано в историческото ни наследство. Знай миналото си, за да познаеш и бъдещето, казват мъдреците и с пълно право. Под пясъка се крият тайни и мистерии, които само чакат да бъдат достигнати, а първият стадии вече дава резултати, които се нареждат в челните позиции на най-важните събития за годината.

Разкопките и откритията на Античния театър

Все нови и нови открития изникват на Античния театър, които променят не само културата, но и историята на града ни. Последното такова доказа, че Амфитеатърът датира още през I-ви век. Надписите, колоните и парчетата камък носят със себе си разкрития, които са от изключително важно значение, а археолозите продължават да търсят. Тази година разбрахме много истини за миналото си, а още предстоят.

Спектакълът „8-мото чудо“ на ансамбъл Българе

Истината е, че през пролетно-летния сезон, Античния театър се изпълваше подобаващо, но никога не го бяхме виждали толкова пълен, както при спектакъла на ансамбъл Българе. Ако пространството имаше стени, то щеше да се пука по шевовете. Народната музика и танци все още са любими на българите, въпреки модернизма. Да видиш как съгражданите ти ценят родното е благодат. Представлението „8-мото чудо“ успя да върне гордостта на зрителите. За два часа те се върнаха към корените си, напомняйки си колко специални и съкровени са те.

Концертите на Dire Straits и Uriah Heep в Колодрума

Рок легендите винаги са били на почит. Дори да остаряват винаги ще ги обичаме заради невероятната музика, която оставят след себе си. Тази година в града на тепетата пристигнаха няколко такива групи, сред които величията Uriah Heep и Dire Straits. Залата Колодрума се изпълни от любители на класическия рок, а определено тези концерти ще останат в съзнанието ни като топ преживяване.

Концертът на Ямато в Колодрума

Можем да сложим концерта на Ямато в тази листа, защото пловдивчани за първи път се сблъскаха с традиционна музика от изтока. Японците ни запознаха със своето единствено по рода си изкуство. Видяхме нещо ново, нещо непознато до сега, нещо изключително сложно и в същото време адски забавно. Лекотата, с която свиреха на класически японски барабани, беше зашеметяваща. Това сливане на културно наследство е изключително важно за всяка нация. Разтваря бариерите, стопява границите, а какъв по-добър начин за това от музиката.

Седмиците на One

One design week, one architecture week, one dance week. Всичко, с което се захвана фондация One през 2016-та беше значимо за развитието на Пловдив в насоките на изкуството и бизнеса. Много световни професионалисти пристигнаха в града и размениха опит с родните дизайнери, инженери, архитекти, както и с любителите на бранша, които биха превърнали своето хоби в професия. Седмиците на One предоставиха както теоретична, така и практическа част, в които всеки желаещ можеше да покаже и развие своя собствен проект.

Дни на музиката в Балабановата къща

Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” – Пловдив съумя да се утвърди като едно от най-елитните културни събития в България. Още откриването на VII МФ „Дни на музиката в Балабановата къща” на 14 май 2016 г. предложи изключителното участие  на считания за Вердиев бас номер едно в света Орлин Анастасов заедно с изтъкнатия пианист – професор в Парижката консерватория Никола Таков и изгряващото младо сопрано Ралица Ралинова. Сред знаменитите български и чужди музиканти в есенното издание на VII МФ „Дни на музиката в Балабановата къща” присъстваха звездата на световния флейтов небосклон Марио Кароли (Италия), новосъздаденото звездно дуо - Евгени Божанов - пиано и Светлин Русев- цигулка, прочутият виолист и диригент Максим Рисанов (Украйна, Великобритания), сочен от краля на виолата Юри Башмет за негов наследник, Лия Петрова – 25-годишната българска цигуларка, спечелила през 2016 г. изключително престижния датски конкурс „Карл Нилсен” , соло-виолончелистката на Лондонския симфоничен оркестър Кристина Блаумейн, виртуозната перкусионистка Татяна Колева, и много други. Тези музикални срещи запознаха за пореден път пловдивчани с класическата музика, която и в модерни времена е все така актуална. 

Концертът на Крис Корнел в Античния театър

Любимецът на поколения Крис Корнел не пропусна държавата ни, като направи зашеметяващ акустичен концерт на Античния театър. Музикалното представление събра на едно място много фенове, а топлият, леко дрезгав глас на Корнел изпълни сърцата им с носталгия и позитивизъм. Вокалистът на Sound Garden  и Audioslave е една от съвременните икони на рок музиката, а пристигането му в Пловдив доказва, че градът ни все повече се превръща в желана дестинация за култура и изкуство.

Нощите на музеите и галериите

Нощите на музеите и галериите не са от днес или вчера. Вече 10 години Пловдив се превръща в център на туристи и кореняци през двата септемврийски дни. Тази година, обаче, платформата надмина себе си с над 100 дестинации и проекта, които бяха разпръснати не само из галериите, музеите и заведенията, но и в църквите, по улиците, на тепетата, изобщо навсякъде, където е подходящо. Сблъскахме се с десетки изложби, концерти, арт инсталации, визуални ефекти, кино прожекции. И това са само парчета от целия пъзел.

Европейските литературни срещи

Литературата и словото са в основата на културата на една нация. Пловдив чете и това е факт! Факт, който само може да ни радва. Пловдив чете родна литература, чете и чужда. Европейските литературни срещи ни дадоха възможност да се запознаем на живо с десетки изявени писатели. Да си поговорим с тях, да ги разпитаме за творчеството и живота им. Такива възможности се случват веднъж в живота, а перспективата, че тази идея ще се превърне в традиция е прекрасна.

Празниците на Стария град

Старинен Пловдив е едно от най-цветущите и важни кътчета в околността. И тази година Общината не пропусна да го уважи с празниците, специално създадени за него. В тях успяхме да се запознаем със занаятчии, търговци и производители, които все още пазят традициите на отминалите времена. Да се разхождаш из калдъръмените улици на резервата по това време е истинска насита за сетивата и любопитството. Изграждат интерес към едновремешния бит и зараждат желание за знания.  

Концертът на Найджъл Кенеди на Античния театър

Концертът на Найджъл Кенеди се открои с високия клас на професионализъм в класическата музика. Цигуларят дойде в България специално като част от Есенния салон на изкуствата, формат сам по себе си забележителен. След миналогодишното дуо Two chellos, Кенеди беше поредната среща на пловдивчани с музикант в това направление от световна величина.

Фестивалът Opera Open

Лятото беше изпълнено с опера, а не само сезона, но и седалките на Античния театър, което доказа, че класическото изкуство не е мъртво. Напротив, то има хиляди почитатели от всички възрасти, които се увеличават с всяка следваща година. С фестивала Пловдивска опера доказа, че е водеща институция под тепетата и заслужава своя собствена сграда. Професионалните музиканти, певци и танцьори са способни на много, а колаборациите им със световни изпълнители са гаранция, че могат да създават висше изкуство. Точно затова и Opera Open беше толкова важен елемент от изминалата 2016-та – защото събуди в зрителя чувството за класа и култура, в която не фигурира пошлост и комерсиализъм.

Международен куклен фестивал „Двама са малко, трима са много“

Пловдивският куклен театър е един от най-добрите в България. Това лято за пореден път екипът му показа своят професионализъм и афинитет към кукленото изкуство с фестивала „Двама са малко, трима са много“. В рамките на седмица пловдивчани имаха възможност да се насладят на прекрасни детски, и не толкова, представления, улични пърформанси, изложби с дългогодишното богатство на театъра, европейки проекти, както и представления от различни български градове. Събитието се превърна в истинска цветна фиеста и запозна най-малките с магията на театралното изкуство.

Получаването на световният приз за туристическа журналистика „Златната ябълка“

През месец септември Пловдив се увенча с още един приз, този път за журналисти и писатели, свързани с туризма и приноса на Община Пловдив към развитието на този сектор. Това може да е една малка награда, но тя е важна за града, защото доказва, че той е желана дестинация за туристите както от страната, така и от останалия свят. И наистина, през изминалата година не веднъж се сблъсквахме с чужденци, които обходиха дома ни, останаха възхитени от него, а после плъзнаха мълвата за красотата му из интернет пространствата, което е само в наша полза и реклама.

Изгарянето на Тютюневите складове

Последната точка, която засягаме е свързана с разрухата. Разрушението на миналото, на историята винаги е свързано с болка. То оставя рани и белези, които се помнят пред поколенията, често много повече от положителните събития. Пловдивчани никога няма да забравят, че през 2016-та се простиха с къс от историческото си наследство. Но ако имаше някаква полза от пожарите в Тютюневия град, то тя беше, че успя да обедини народа, да го провокира да се бори заедно. Гражданската инициатива за запазването на града ревностно протестираше и бранеше ценностите му. Тези случки ни научиха на единство и ни накараха да осъзнаем, че тръгнем ли да пазим нещо скъпо за града ни, няма да се откажем. От всичко случило се ни остана надеждата, че красивите някога сгради ще се въздигнат от пепелта. 

Историята на зрителите се превръща в история на представлението 

Заповядайте на един празник на личните истории, спонтанността, истината, смелостта, споделянето, празнуването на живота- точно такъв какъвто Е! Шарен! Нашите представления са винаги забавни, но освен това има и сълзи, гняв, раздразнение, отегчение, радост, катарзис, прозрения, вдъхновения и изненади!

Ако можете да гледате живота право в лицето- ще обикнете Playback театър "Тук и сега"!

Ако се интересувате от дълбините на човешката душа- ще намерите пристан при нас!

Ако не се страхувате да видите всички страни на една история- ще ви направим подарък!

Ако осъзнавате важността на напускането на зоната на комфорт- ние ще ви дадем тази възможност!

Екип:

Диригент: Цвета Балийска

Музикант: Константин Кучев

Актьори: Ина Гергинова, Яница Атанасова, Александър Евтимов- Шаманчето

Цена на билет: 10 лв

За повече информация и резервации:

theatrehereandnow.wordpress.com

0886194492

Playback театърът е импровизационен театър, който "връща обратно" историите на хората от публиката. Всичко е импровизирано - изиграването, музиката, случването, разказването. "Тук и сега" е първата професионална Playback компания в България. Член на International Playback Theatre Network и Center for Playback Theatre. Цвета Балийска е единственият българин, обучен от основателя на playback театъра- Джонатан Фокс.

2016 г. беше силна за световното кино. Много заглавия бяха очаквани и любителите на 8-мото чудо с нетърпение чакаха да излязат по кината. Доста от тях оправдаха очакванията, други разочароваха. От Оскарите, през боксофисите на Марвел и DC, до Междузвездни войни, годината беше бурна и до някъде скандална на кино индустрията. Някои от филмите се откроиха като съвременни шедьоври, а други бяха бум на забавление. Ето кои са и топ филмите на годината:

Завръщането

Макар че филмът с Лео ди Каприо излезе в края на 2015-та, премиерата му на българския пазар дойде на 22 януари 2016-та. Филмът беше обсъждан повече от допустимото, а така известната сага дали Леонардо ще вземе Оскар или не, беше в устата на всички киномани. Е, Лео най-после се окичи със статуетка за най-добра мъжка роля, а мненията, че не я заслужаваше точно за този филм, бяха много. Въпреки това, на филмът не му липсва добра история. Режисурата също е на ниво, а поддържащата игра на останалите актьори, особено на Том Харди, беше впечатляваща. Покрай филмът се създадоха и много лафове на ръмжането и влаченето по лед, убийството на животни и така прословутата мечка, с която главният персонаж се пребори.

Момичето от Дания

Блестящата драма на Том Хупър беше един от най-силните претенденти за Оскарите, като не пропусна да си тръгне с няколко награди от номинациите. С този филм Еди Редмейн постави името си сред „големите“, като доказа, че талантът и миловидното му лице са способни на много. Историята разказва за датски художник, който е първият мъж сменил пола си. След много вътрешни терзания и душевни борби, той успява да изпълни мечтата си, макар и за малко, показвайки на обществото, че не е важно какви етикети ти поставя, а какво ти криеш в себе си.

Дедпул

Със сигурност един от най-големите боксофиси не само за 2016-та, но и за всички години на кино индустрията. Супер героят на Марвел се превърна в любимец на феновете заради острият си, ироничен език, бягството от клишето на доброто момче, което иска да спаси света и неповторимият хумор на Райън Рейнолдс, който не виждаме за първи път като супер герой, но го виждаме в любимата му роля. До толкова, че по време на снимките е искал да задигне костюмът на Дедпул за лична употреба. Екшън комедията разби класациите по продажба на билети и издигна Марвел на едно друго ниво.

Х-мен: Апокалипсис

Определено 2016-та беше годината на филмите по комикси. И ако „Дедпул“ се увенча с лавров венец, то поредната част от иначе впечатляващата поредица за Х-мен, се увенча с лек провал. Твърде очакван филм за феновете на мутантите, но твърде незадоволителен. Слаб сюжет, сравнително слаба игра и за голяма жалост, много слаба вариация на Апокалипс – най-опасният от всички мутанти, който така жарко искахме да видим на големия екран. Лесно можем да кажем, че любителите на Марвел бяха разочаровани, особено след силната първа трилогия и няколкото добри разклонения на историята от последните години.

Star Wars: Силата се пробужда

В края на 2015-та – началото на 2016-та излезе поредната част от най-успешната сага за всички времена. „Междузвездни войни“ е филмът на филмите и цял свят е луд по него. Останалата част просто не го приема, но дори тя признава, че филмът е истинско попадение, което измени киното, още с излизането на първата част през 1977 г. За жалост „Силата се пробужда“ беше дупка в поредицата. Възможно най-слабата част от космическата история, с плосък сюжет, който силно наподобяваше „Нова надежда“, копирайки както сюжета, така и главните герои.

Rogue one: История от Междузвездни войни

И докато „Силата се пробужда“ не оправда очакванията, то Rogue one се оказа повече от добра. Сценарият, режисурата, операторското майсторство и играта на актьорите се върнаха към класическия стил на сагата – изпипани, смислени и запълващи част от пъзела, за която не знаехме нищо до сега. Филмът излезе по кината едва преди седмица и вече завладя феновете, които останаха крайно доволни от всичко изброено.

Батман срещу Супермен

Това е и първата част от поредицата, която предстои, в която виждаме за първи път Бен Афлек в кожата на Батман. Доста зрители признаха, че ролята му пасва и с нетърпение очакват да излезе „Лигата на справедливостта“. Тук за първи път виждаме и Wonder woman, както и Супермен истински уязвим. Филмът се нареди в годишната класация не само защото DC има фенове по цял свят, но и защото сблъсква двама гиганта от плеядата на супер героите, един срещу друг. Мненията за филма бяха двустранни. Много хора го харесаха и казаха, че е добро попадение, други бяха по-скептични. Каквито и да бяха резултатите, филмът със сигурност беше един от топ кино проектите през 2016-та.

Suicide squad

Много злодеи на едно място. С това най-лесно може да се определи продукцията на DC. Цял свят затаяваше дъх като си помислеше за новият Джокер и първата поява на Харли Куин. В интерес на истината, тези два персонажа бяха много добре изградени и може би именно те спасиха филма. Иначе, в останало отношение, феновете бяха ако не разочаровани, то с по-големи очаквания. Самият сюжет не представлява нищо особено, набляга се на многото екшън и крилати фрази. Много от феновете на „тъмните“ комикси споделиха, че може би щеше да е по-добре, ако първо се направи отделен филм за всеки злодей по отделно и чак тогава бъдат събрани на едно, защото така не можем да се запознаем с персонажите индивидуално. Но пък, както казахме, екшън има много, а Джаред Лето направи невероятен Джокер, който гордо може да се нареди до гениалните въплъщения на Джак Никълсън и Хийт Леджър.

Капитан Америка: Civil war

Както казахме, това е годината на Марвел и DC. Холивуд изригна с филми по комикси, а Civil war разби класациите в момента си на излизане. Отмъстителите се завърнаха и тази година подобаващо, като изправиха един срещу друг най-ярките герои от последно време – Капитан Америка и Iron man. Отборът се разцепи на две, всеки защитаващ собствената си кауза, а с добавката на новият вариант на Спайдърмен, който се разрасна и до година очакваме напълно нова поредица за него, само нагорещи нещата. Може да се каже, че филмът беше задоволителен и успешен, наситен както с драма, така и с комични моменти.

Сами в къщи

Може би най-добрата анимация за годината се оказа „Сами в къщи“ или какво правят животните, когато стопаните им не са наоколо. Рисуваната комедия изпълни сърцата не само на малчуганите, но и на възрастните. Смехът е гарантиран, историята е забавна и сладка, а животните са очарователни, всяко със свой собствен характер, със свои собствени кусури и желания. А когато много различни животинки се съберат, обединени от една обща идея, е доказателство за приключение и как различните могат да бъдат заедно, независимо от обстоятелствата.

Марсианецът

Световната премиера на Марсианецът е състоя през октомври 2015-та, но беше включен в листата на Оскарите за 2016-та, като един истински шедьовър. Не, че можем да очакваме по-малко от режисьорът Ридли Скот, който завършва подобаващо всичко, с което се захване. Продукцията беше номинирана в много категории, някои от тях грабна, други отстъпи. Самата история е доста интересна – как един космонавт може да оцелее сам на Марс, набавяйки си и създавайки всичко нужно му. Вярно е, че се развива малко мудно и бавно, не на всеки ще му допадне, но пък идеята е достойна за уважение, а Мат Деймън за пореден път показа актьорско присъствие от висок клас.

Warcraft: Началото

Много очаквана продукция! Феновете на играта полудяха, когато разбраха, че ще бъде екранизирана. И въпреки големият шум, който се вдигна, филмът не угоди на истинските любители. За фентъзи филм беше доста слаб, а разбирачите споделиха, че историята е отрязана, объркана и извадена от нищото. Липсва предисторията, която може да вкара незапознатите в концепцията. Самите ефекти също не бяха толкова впечатляващи, но продължения ще има и евентуално те може да са по-изпипани.

Домът на мис Перигрин за чудати деца

Или завръщането на Тим Бъртън, който и тази година не е изневерил на стила си. Фентъзи филмът по книгата на Рансъм Ригс разказва за различните, тези с „недъзи“ за някои, а за други „дарби“ и тяхното заключване в потока на времето. Без никакви притеснения може да се каже, че лентата е завладяваща, историята класически сюрреалистична, с много магия и поука. От визуална гледна точка, творбата е съвършена. Не липсват тъмните цветове, стандартни за киното на Бъртън, но бяга от кръвопролития и подземен живот, както при много други негови по-стари проекти.

Доктор Стрейндж

Марвел изкушенията продължиха и до края на годината, като съвсем наскоро излезе екранизацията на поредния супер герой – Доктор Стрейндж. Ако в някои от Марвел поредиците през годините сме срещали макар и за малко персонажите, които после се развиха като индивидуални проекти, то сега за първи път се сблъскваме със Стрейндж и неговите изключителни сили, които могат да владеят и подчиняват материята и заобикалящия ни свят. Наситен с много изключителни визуални ефекти, както и с добра актьорска игра, може да се каже, че филмът е най-доброто, което от комикс къщата изкараха за 2016-та. Повече няма да разкажем, защото филмът все още е по кината и не искаме да пишем спойлери.

Assassin’s creed

Като за финал, няма как да не споменем и последният блокбъстър, който ще излезе в навечерието на новата година, или по-точно на 30-ти декември. Ако имаше нещо, което се очакваше толкова много след Дедпул и Suicide squad, то това е Assassin’s creed. Една от най-обичаните игри най-после се прехвърли на големия екран, което беше напълно логично. И макар че още не сме гледали филма и не можем да кажем дали е добър или не, той със сигурност ще изпълни салоните, а нетърпението е повече от голямо. Най-после ще видим завладяващата история, в която Калъм Линч се връща назад във времето, проследявайки спомените на Агилар и се превръща в един от най-добрите убийци. Орденът на асасините е група професионалисти, които се борят срещу неправдата на католическата църква и търсят възмездие. А ние можем да се насладим на филма само след броени дни. 

Дървените къщички се изпразниха една след друга

На третия ден Коледните празници, немския Коледен базар, който уютно се беше наместил точно пред сградата на Община Пловдив, бавно си отива. Вратите и прозорците хлопнаха за последно. Окичените със зелени клони и лампични къщи, бяха изпразнени и изоставили от временните си обитатели. Само дървените стени и врати останаха на площад „Стефан Стамболов“, но празничното настроение все още не е напуснало пловдивските улици.

Базара ще ни липсва с греяните бира и вино, с вкусните вурстове и красивите коледни играчки. Но знаем, че само след 11 месеца отново ще се върне, за да ни радва с новите си предложения и празничен дух. Макар че площадът се изпразва, само след няколко вечери, в новогодишната нощ, той отново ще бъде изпълнен с духа на пловдивчани.