Растенията са собствено производство на „Градини и паркове”

Стотици хиляди резници на листно-декоративни цветя се отглеждат в оранжериите на ОП „Градини и паркове“ и работата по залагането на  разсад  не спира.

Засега най-много на брой са различните видове разноцветни колеуси, популярни като копривка и сантолина, които освен че виреят добре при местните условия, са особено подходящи за оформянето на цветните фигури.

Тази година поставихме своеобразен рекорд, като засадихме в града  около 3 000 000 цветя, но догодина те ще са още повече, защото междувременно изградихме и много нови поливни системи, които да гарантират добрия им растеж и цъфтеж, коментира директорът на общинското предприятие, Стоян Алексиев. Той припомни, че тази есен бяха засадени  около милион разноцветни теменужки, парички, селене, незабравки и други видове сезонни цветя, които да разкрасят Пловдив още рано  напролет.

Повечето от стотиците хиляди новозасадени храсти, както и голяма част от дърветата, също са собствено производство.  Дръвчетата се нуждаят от повече време, но след няколко години грижи тази есен засадихме отгледани от нас над 200 иглолистни  – ели, борчета, сребрист смърч, туи и други. Добре се развиват и широколистните местни видове, най-много сред които са липите и чинарите. Фиданките, с които тази есен направихме поредното разширение на парк „Лаута“, също са си наше производство, допълни още той. 

Директорът на „Градини и паркове“ се надява, че за доброто настроение на пловдивчани и гостите на града ще допринесат и приятните изненади, които служителите на предприятието са замислили с декорирането на цветните кошници и пирамиди с нови видове красиви и устойчиви цветя.

Актьорът никога не е играл в театър защото има страх от публика

Кито е прекарал няколко години в Нигерия. Споделя, че там хората са много по-честни

Предлага да се вкара закон за защита на българското кино

Китодар Тодоров – Кито е един от най-добрите съвременни комици на България. Забавните му, изпълнени с тънка ирония скечове, ролите му в „Пълна лудница“, „Сладко отмъщение“ и във филмите „Летовници“, „Домашен арест“, „Шменти капели“, „Корпус за бързо реагиране“ и други не веднъж са разсмивали народа.

Кито е роден на 15 септември 1974 г. Завършва НАТФИЗ със специалност Куклен театър. Като че ли откъдето и да мине, с каквото и да се захване, поражда усмивки. Самият той е изпълнен с хумор и интересни истории, за които ще разкаже пред Паулина Гегова и Капана.бг.

-Кито, ти си завършил НАТФИЗ, но въпреки това не си на щат към някой театър, а си актьор на свободна практика. Защо избра този метод?

Не съм играл никога в театър, защото имам страх от публика. В самото начало, когато още бях последна година студент, с един приятел започнахме предаване и така лека полека влязох в телевизията. Едното доведе до второто, то до третото и така стигнах до „Пълна лудница“. С него станах по-популярен, макар че преди него сме правили още много качествени проекти, като например „Пътеводител на историческия стопаджия“.

-Тази практика до някъде е добра, защото не зависиш от директори, но от друга страна е малко рисковано.

Много е рисковано, не малко! Свободата има цена и тя си заслужава, стига човек да може да си го позволи. Защото иначе може да направи компромис, като започне и друга работа, за да може да се финансира. Едното е за сметка на другото, според мен. Ако човек направи компромис в едно нещо, някак си се отделя от главната си цел. За щастие, аз съм от София. Ако бях от друг град, ако живеех под наем, може би щях да направя този компромис. А и винаги съм разчитал на баща си, който ми помага в тежки проблеми.

-Наблягаш на комедията. Какво ти носи тя?

Така се случи заради „Пълна лудница“. Не съм сигурен дали това е любимият ми жанр. Дори в любимите ми филми не фигурират комедии. Макар че и в тях има хумор, защото дори в драмата има хумор. В България има много ясно разграничение между човек, който прави комедия и този, който прави драма. Аз не съм съгласен с това! Повечето големи актьори имат чувство за хумор и това не им пречи да правят много сериозни роли.

-А какво носи на зрителите?

Зависи от комедията. Може да е комедия, която да е натоварена с някакъв смисъл. Аз смятам, че тя е по-добрият вид комедия. Тогава зрителят по по-лек начин може да усети и почувства някакъв обществен или човешки проблем, който не ни е чужд. Има и комедия без покритие, просто смешки, която носи едно разведряване от ежедневието. Много хора нямат възможност да се веселят в ежедневието.

-Кое е последното нещо, на което се смя от сърце?

Аз много обичам Монти Пайтън и много негови разклонения. Неговите филми като „Смисълът на живота“. Много харесвам и пародии.

-Нашумя със скеча за майните. Как ти дойде идеята?

Беше по сценарии. Аз го доразработих, добавих някои неща. Този скеч е перфектно научен текст, няма импровизация в него. За мен това са двата варианта – или да е перфектно научен и работен текст или импровизация. Най-лошият вариант е средният.

-Ако определяш майните като хлебарки, на какво животно би оприличил цялата българска нация?

Не знам дали трябва някой да се оприличава на нещо. Не знам дали има такова животно, с характеристики за българина. Колкото минуси, толкова и плюсове имаме. Това, което ми харесва в България е, че сами си избираме нивата на добро и зло. Хората са си избрали лимит на злото, който според мен, е много по-нисък от лимита на злото на който и да е друг народ. От тази гледна точка смятам, че един германец или англичанин, или който и да е от държава със силни и строги закони, когато дойде и види, че всичко му е позволено, може да направи много по-лоши неща от един средностатистически българин. В България има тотална свобода на личността, която е много любопитна и тя ни е докарала до това да си изберем лимита на лошотия. Той не е контролиран от държавата. Спасението на душата и убийството й е личен избор и когато държавата иска да създаде контрол е пагубно.

-Живял си с баща си в Нигерия. Там за първи път си бил и с жена. Каква е разликата между нигерийките и българките?

Беше много отдавна, поне преди двайсет години. А и в едно доказване, че си мъж никога няма смисъл. Състезанието е глупост, аз не го харесвам.

-Разкажи ни за Нигерия. Какъв е животът там?

По корупция се доближаваме. Там е по-простико от тук. Там по-силният побеждава. Фигурира законът на джунглата. Така беше до 93-та година когато живеех там. Който има пари, има възможности, като по цял свят, но там е много осезаемо. Самите хора са много наивни, в най-позитивния смисъл на думата Вярата им е истинска, не е прогнила със съмнения както нашата. Ние като цивилизовани хора сме много объркани. Те не са объркани. Много по-точни са, не се лутат като нас. Всичко е много ясно и по-честно. Тук винаги е завоалирано с много различни пластове и това е проблем. Много си усложняваме нещата.

-Родителите ти са разведени. Трудно ли е за едно дете да живее с мисълта, че може би щастливият семеен живот е илюзия?

Това зависи от разведените родители. Специално баща ми и майка ми са в добри отношения. Разделили са се по взаимно съгласие, без да се намразят, така че аз съм приел и тях и новите им половинки като родители. Просто сме станали по-голямо семейство.

-Лесно ли е за артиста да задържи любимия до себе си?

Зависи и от човека, и от артиста. Ако няма разбиране, ще е много трудно. Слава богу, жена ми много рядко не ме е разбирала. Един сериал съм изпуснал заради нея, но само един.

-Какво е мнението ти за изкуството в България? На къде върви – нагоре или надолу?

Аз съм огромен оптимист, не само за изкуството, но и изобщо. Ясно е, че не можем да бъдем съвършени, но се стремим да живеем по-добре. Утре вече можем да бъдем по-добре от днес. Специално киното много се е развило през последните 20-тина години, защото през 90-те имаше дупка в този бранш, докато сега се появяват качествени филми и те могат да бъдат още повече ако има малко желание от страна на хората, които финансират филми. Не би трябвало да е толкова сложно да се направи промяна в тази насока. Например преди 1-2 години вместо да се дадат пари за 2 високо бюджетни филми, се дадоха на 20 нискобюджетни. Някои от тях спечелиха международни конкурси. „Слава“ беше един от тях. За съжаление, тази година не е така и не разбирам защо когато нещо проработи, се решава да се върнем крачка назад. Това за мен е загадка. Ясно е, че има нужда някакви пари да се разпределят, но може да има комбинация между двете. Да се даде възможност на нови хора да се опитват да правят нещо ново. Важно е да се създаде култура на гледане на филми, театър, опера, изложби и прочее. Това може да бъде и държавна политика, при малко желание. Надеждата ми е да се появят хора, които да не казват, че няма какво да се промени. Има какво и често то се променя с прости ходове. Хубаво е да се помисли за закон, който да защити българските филми да се гледат примерно един месец по кината, а не една седмица, както е сега. Защото това е самоубийство за българското кино. Много голяма част от хората е разочарована от него и то с право, но въпреки това, ако няма производство, няма да има и качество. Филмът е скъпо изкуство! Включва изключително много хора и ако в една малка държава, като нашата, не се субсидира, няма да излизат добри проекти. Всичко е въпрос на добра воля, а се съмнявам, че я има. В крайна сметка, промяната на формата може да промени съдържанието.

-Към какво трябва да се стреми един човек през живота си? Към какво се стремиш ти?

Аз лично се надявам да се стремя към душеспасение. Това трябва да е най-важната цел на човек. Аз съм много религиозен и това е основната ми цел. Следвана от семейство, приятели, отношение към хората и чак след това работата. Това е моето подреждане на важните неща в живота. Но на първо място трябва да е Бог. Това е неясен път, но най-важен. От там може да заразим с добро и близките си. Доброто също е заразно. Става по-бавно, но е по-стоическо.

-Коледното ти пожелание за читателите ни?

Да мислят! Мисленето е много важен процес за човек, защото Бог ни е дал свободната воля и това ни разграничава от всички останали. Имаме избор и в него е много важно да се мисли. Така можем да изберем правилната страна. Моето пожелание е хората да мислят какъв избор правят. 

6,5-те милиона лева от държавата за проекта „Пловдив- Европейска столица на културата”, са дошли по сметките на Община Пловдив, но са предназначени не за култура, а за асфалт. Това излиза от писмо на финансовото министерство, което подчертава, че сумата е преведена и е за инфраструктурни проекти. Да, тези 6,5 милиона лева от държавата за Европейска столица на културата са преведени, но те не са по програмата, която е одобрена с решение на МС, потвърди днес кметът Иван Тотев. Въпросните пари за изразходвани за асфалтиране и реконструиране на улици и други инфраструктурни проекта през годината. Което значи, че към Фондацията все още не е влязла нито стотинка за реализиране на програмата по проекта, която трябва да стартира основно от догодина. Да, не можем да кажем, че ще сме добра Европейска столица на културата, ако „Васил Априлов” не е добър булевард. Всичко е много общо погледнато. Тези 6,5 милиона основно касаят инфраструктурни проекти, като в програмата, която Фондацията е подготвила, се говори основно за културни прояви. От отворената покана имаме проектни предложения от цяла Европа, така че очакваме да изберем 30-35 ключови събития, които да са на европейско и световно ниво. Фондацията трябва да има увереност, да работи, без изобщо да се притеснява. Екипът да не мисли за пари, за това ще мислим ние, политиците. Ние трябва да гарантираме спокойствие на работата на Фондацията и да направим така, че да се гордеем 2019г., коментира казуса кметът.

А той, казусът, става много заплетен и на практика поставя на карта проектът Европейска столица на културата. Сега с инструментите на политиката градоначалникът трябва да убеди финансовото министерство, че с отпускането на тези 6,5 милиона за инфраструктурни проекти се е получило някакво недоразумение, за да поиска ново целево финансиране за реализиране на програмата на Фондацията.

Ако парите не дойдат сега, проектът е поставен под много сериозен риск. Ще можем да изчакаме най-много 2-3 месеца от началото на следващата година. Ако това не стане, цялата ни програма и цялото ни планиране, всичко трябва да се прекроява. Което е ново забавяне за проекта и много голям риск за цялата му реализация. Ако парите дойдат през 2018г., това няма да е никак добре за нас, коментира артистичният директор на Фондация „Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева. 

Финансират с 1 436 400 лв. над 70 събития през следващата година

Най- много средства се отделят за „Sound of the ages“, фестивалите на Едно с орязани бюджети

Културният календар на Пловдив за 2017г. бе приет от местния парламент с пълно мнозинство и без никакви дебати. За разлика от предни години, този път всички старейшини в Общинския съвет бяха „За” начина, по който Община Пловдив е разпределила 1 436 400 лева за финансирането на над 70 събития през следващата година. В пленарната зала нямаше културни оператори, нямаше горещи страсти, нямаше нападки и словесни обстрели. Съветниците заявиха, че тази година културният календар е балансиран и справедлив.
Най-много средства догодина ще бъдат отделени за организирането на музикалния фестивал „Sound of the ages“- 78 хиляди лева. Събитията на платформата за култура Едно пък са орязани значително. Общината ще финансира Седмицата на архитектурата и Седмицата на дизайна с общо 113 хиляди лева.  ONE DANCE WEEK пък въобще не фигурира в календара догодина.

Обособена е зона за учебна археология, реставрация и музейни практики

Предвидени са и зали за учебни практики

Сградата по проект „Музей на открито „Малтепе” се строи с най-модерните материали с високо качество и в срок. Общата стойност на проекта е почти 806 хиляди евро, а информационният център се финансира чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014. Средствата са напълно безвъвздмезни и са осигурено по програма „Културно наследство и съвременно изкуства”. Работата тече с пълна сила и вече са на лице първите резултати, а бенефициентът - Община Марица си партнира с Регионален археологически музей Пловдив и областната администрация.

Във връзка с изпълнение на дейностите и постигане на напредък по проекта, на 10 юни 2016г., след проведена тръжна процедура за избор на изпълнител, кметът на община Марица, г-н Димитър Иванов, и представителят на „МАЛ ТЕПЕ 2016“ ДЗЗД подписаха договор за извършване на „Инженеринг на обект: „Археологически комплекс с приемна сграда, информационен център, открити и покрити площи за експозиция и учебна археология“, местност Малтепе, в землището на село Маноле, община Марица. Договорът за инженеринг е на стойност 1 428 164,96 лв. с ДДС, а общият срок за изпълнение е 180 календарни дни от датата на подписване на договора.

В инвестиционния проект е заложено оформление на пространството около могилата. Обособена е зона за учебна археология, реставрация и музейни практики. В североизточна посока е определена площ за депониране на пръстта, извадена от могилата. Предвиден е паркинг за пристигащите посетители, който да обслужва до 15 леки коли и 2 автобуса.

За административното обслужване на музея са предвидени помещения, които да удовлетворяват няколко основни цели, а именно ще се изградят информационен център, конферентна зала, помещения за обслужващия персонал и охраната, както и допълнителни прилежащи сервизни и обслужващи пространства.

Относно целите, свързани с образование и обучение в областта на историята, археологията и изкуствата, са предвидени зала за учебни практики (помещения с инсталирани технически и учебен реквизит, мултимедийни и компютърни устройства), както и складова площ. Общата застроена площ на сградата е 790 кв.м. В проекта е включена и семинарна зала за около 30 човека.

На площадката на археологическия комплекс са предвидени още зона за открито експониране на структури от могилата, паркова среда – беседки, места за сядане, депо за складиране на пръстта и площи, обслужващи научно-изследователския екип

За строителния надзор, предвиден по проекта, на 16.05.2016г. е сключен договор с фирма "Контрол-инвест" ЕООД. Договорът влиза в сила от деня на откриване на строителната площадка и е със срок на действие до издаване на Разрешението за ползване на обекта от Държавната приемателна комисия, но не по-късно от 28.02.2017г.

Престъпникът се представял ту за бан­ков чиновник, ту за тър­говец, ту за офицер от военната полиция

Полицаят Никола Спасов арестувал прочутия разбойник в Стария град

Владимир Балчев

Превръщането на прасетата в наденици и луканки, натрупването на юнашка сила във винените бурета и постоянните раз­ходки на мъжете до избата предвещавали  настъпването на сладко и блажено време - Коледа.

Колкото повече наб­лижавали празниците, толкова повече работата започвала да дотяга. Вече се предвкусвали ароматите на благинките, които щели да се появят на трапезата, веселието и сладкото безделие, съпътстващо празника. Само че в началото на 1917 г. тъкмо преди Бъдни вечер (в старите календари Коледа се отбелязва през януари), пловдивските стражари били изненадани от неприятно известие. В Кърджали за­белязали възрус висок човек, облечен като офи­цер от военна полиция. Казвал, че преследва някакъв турски бей, но всъщност той бил прес­ледваният. Оказало се, че това е прочутият престъпник Чакъра - апаш и убиец, безподобен мошеник. Жените го боготворели и фанатично го закриляли. Представял се ту за бан­ков чиновник, ту за тър­говец. Телеграмата била категорична: Чакъра бил тръгнал към града под те­петата.

Истинска гадория току преди Бъдни вечер. Град голям, хората са се затворили в домовете, по улиците само студ. Иди, че гони Михаля! Мрачно псували полицаите, когато ги изкарали от топлите стаи, за­това пък с прекалено нас­тървение се разтърчали из града. "Добре че били пусти улиците, за да не го отнесе някой невинен.

Докато пазителите на реда мръзнели навън, Ча­къра се греел в обятията на една госпожа, „извест­на със своя лек живот". Чевръсто слугинче пос­тоянно поднасяло отбрани питиета и мезета. По едно време господарката дала знак и девойчето се затворило в кухнята.

Към полунощ обаче се зачули отчаяни викове за помощ. Госпожата би­ла цялата накълцана с нож, а от бижутата й ня­мало и следа.

Начаса дотърчал приставът Т. Тодоров. „Той е!" - простенало слугинчето, когато видяло снимката на Чакъра. Цялата полиция била вдигната на крак. Късметът споходил полицая Никола Спасов - показали му крадешком една къща на улица „Петко Славейков” в Стария град. Там живеела поредната любовница на бандита. Промъкнал се Спасов през прозореца на една от празните стаи, издебнал момента и се скрил под отрупаната с лакомства маса. Истинско изпитание – да се завреш под масата, след като знаеш какво има върху нея. Положението станало още по-тежко, когато под масата, току до стражаря, ловката ръка на бандита започнала да повдига диплите на дългата рокля. По едно време Чакъра се навел да погледне какво е открила ръката му и внезапно в лицето му опряло хладното дуло на зареден пистолет.

Така бил заловен най-страш­ният бандит в Южна Бъл­гария - малко преди богохулно да разлюлее кре­вата. Това бил краят на прочутия разбойник. Ре­портерите описват как били разкрити съучастничките му, защото най-сигурната закрила на Чакъра били неговите любовници. Събират три от тях, "които категори­чно отказвали всякакво сношение с Чакърова". Тогава приставът си по­служил със следната хи­трост - скрил под кре­вата един полицай и за­вел там трите жени, които започнали да се об­виняват една друга и по тоя начин разкрили своето съучастничество.

Така бил почернен празникът на бандита, но пък  полицаи­те празнували безпамет­но. Замаяният от виното летописец пропуснал да опише какво са яли, пили и какви песни са сподирили подвига им. По-нататък следват хвалби към младия полицейски пристав, на ко­гото всички предричат бляскаво бъдеще. Раз­бира се, не е пропусна­та и възможността да се похвали градоначални­ка, "с идването на кого­то кражбите и другите престъпления в града са извънредно много нама­лели".

С греяно вино, домашна кухня и ръчни изработки кварталът посреща празниците

Коледата в квартал Капана най-после пристигна. Трескаво, но не лишено от усмивки, приготовление е обхванало жителите и гостите на зоната, които подготвят личните си дървени къщички. Както на всеки фест, и тази седмица търговци и занаятчии ще предлагат продуктите си, които варират от коледни украси и фигурки, през вино и сладкиши, дрехи, ръчно изработени бижута, играчки и още много.

Шатрите ще залеят улиците на Капана до 26-ти декември, като през дните посетителите могат не само да си изберат нещо за подарък или себе си, но и да се насладят на коледни музикални мероприятия.

Освен всичко, на разположение за най-малките са и Дядо Коледа и Снежанка. Историята зад тяхната колаборация е доста симпатична. Мартин (Дядо Коледа) е актьор в габровския театър, а Катето (Снежанка) ходи да играе в кукления театър. Двамата се познават от години, но Марти не знаеше, че именно Катя ще бъде неговата Снежанка до днес, когато тя и организаторите го изненадаха. Тази приятелска и неочаквана случка се е превърнала в истински коледен подарък за Мартин, който пък ще предаде празничния си дух на всеки, който се спре при него.

На 24-ти в Снежанка ще се превъплъти пловдивската певица Едит Унджиян.

Ако имате път към Капана и ви е коледно, не се колебайте да се разходите из пъстрите и изпълнени с настроение улички.