Пловдивчани ще разберат как се организира културно събитие и кои са най-големите трудности и предизвикателства при представянето на дизайн пред широка публика

На 3-ти ноември (четвъртък) от 18:30 часа в офиса на Фондация ЕДНО за култура и изкуства Михал Перниковски и Александра Киетла ще представят резултатите от десетото издание на Łódź Design Festival (Полша) в контекста на кандидатурата на града за домакинство на ЕКСПО 2022, най-голямото световно изложение.

Михал Перниковски, директор на Łódź Design Festival, и Александра Киетла, маркетинг и ПР, ще разкажат пред пловдивчани как се организира културно събитие от подобна големина и значимост, кои са най-големите трудности и предизвикателства при представянето на дизайн пред широка публика и ще споделят вътрешна информация относно осъществяването на търговски и рекламни партньорства, финансиране на културни проекти в Полша, медийно отразяване и изграждане на идентичност на събитие, което е в сферата на съвременния дизайн. Михал и Александра ще представят и резултатите от един от фестивалните модули – международния конкурс „make me!”, насочен към млади дизайнери и студенти, и победителите от последното издание.

Łódź Design Festival е най-разпознаваемият дизайн фестивал в Централна/Източна Европа, който се провежда от 2007 г. в Лодз (Полша) насам. Събитието представя различните лица на дизайна, вкл. индустриален дизайн, артистични занаяти, графичен дизайн, архитектурен дизайн и моден дизайн. Още от първото си издание събитието се превръща в платформа за представяне, дебат, критика и уважение към полския дизайн и създателите му. През годините програмата му се променя и разширява, като в момента включва: основен модул с изложби, свързани с ежегодната тема на фестивала и показващи различни употреби на съвременния дизайн; конкурсът „make me!”, в който всяка година участват най-интересните и иновативни млади дизайнери и студенти; креативно-образователен модул, насочен към семейства с деца; конкурсът и изложбата „must have”, който цели да представи добри дизайн практики в Полша; и отворена програма, която дава шанс на всеки един да стане част от събитието, но най-вече кани институции, куратори, артисти, дизайнери, които да представят най-новите си проекти и идеи. 

Програмата на Łódź Design Festival се вписва в стратегията на Лодз за възстановяването на града след разпадането на текстилната промишленост, а градът базира своята идентичност, именно на развитието на творческите индустрии. В своите 10 години фестивалът е привлякъл повече от 240 000 посетители от целия свят.

Начало: 18:30 часа

Офис, фондация ЕДНО, кв. Капана, ул. „Христо Дюкмеджиев“ № 10

Проф. д-р Запрян Козлуджов получи почетното звание заради приноса си като творец и литератор, вдъхновяващ преподавател и отдаден на работата си ръководител на образователна институция

Почетното звание „Следовник на народните будители“ бе присъдено на ректора на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Запрян Козлуджов на церемония в Народна библиотека „Иван Вазов” в навечерието на 1 ноември. Отличието се връчва ежегодно от Сдружение „Мемориал на духовността“ от 2002 г. насам.  Получават го видни пловдивски общественици и личности с принос към образованието, културата и духовността. 

„Искрено благодаря на организаторите – общо 8 организации заедно с основния иницатор Сдружение „Мемориал на духовността“, за моята номинация. За мен е изключително висока чест да се наредя сред емблематичните личности за Пловдив, получили това почетно звание. Приемам го като израз на признание към мен, а чрез мен – най-вече към институцията, която представлявам и на която посветих живота си.“ Това заяви пред присъстващите проф. д-р Запрян козлуджов. 

От 1980 г. животът му е свързан с Пловдивския университет. „Старая се наистина, според силите и възможностите си да работя по възрожденски за университета, както са го правили някогашните будители – „на ползу роду“,“, каза проф. Козлуджов. Той подчерта, че основна заслуга за развитието му като личност, преподавател, учен и творец проф. д-р Запрян Козлудов има семейството му и посвети наградата на своята майка, която според него най-точно може да бъде описана от стихотворението на Вазов „Майка ми“ – „...Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде – ти два пъти ми майка беше!“ 

Още от самото начало на научната си работа – с дисертационния си труд и първите си две книги, Запрян Козлуджов прави впечатление на съсредоточен и много уравновесене изследовател с вкус към непреходните стойности на хуманитарната мисъл, потвърдиха инициаторите на номинацията. Достойнствата на трудовете му са органично свързани с достойнствата му и на университетски преподавател и  ръководител. Завидна е всеотдайността му към преподаването, образованието и отстояването на духовността и просветата. През 30-те си години като преподавател той е успял да привлече много млади хора в полето на хуманитарното образование.

От 2000 г. насам, в качеството си първо на заместник-ректор, а впоследствие и като ректор от 2011 г., проф. Козлуджов влага усилия в развиването на ПУ „Паисий Хилендарски“ като значима и просперираща образователна институция.

Наградата „Следовник на народните будители“ връчи Радка Колева, председател на Сдружение „Мемориал на духовността“. Приветствия към проф. Козлуджов отправиха областният управител Здравко Димитров, председателят на Комитет „Васил Левски“ доц. Кирчо Атанасов, зам.-кметът по дейност „Култура и туризъм“ в Община Пловдив Амелия Гешева, Ани Парсехян от Общински читалищен съвет.

Тази година Сдружение „Мемориал на духовността“ определи двама носители на званието „Следовник на народните будители“ и наред с проф. д-р Запрян Козлуджов бе награден и краеведът Димитър Райчев, автор на „Пловдивски справочник“ и „Пловдивски алманах“.

Виртуозният Разван Стойка пристига в Пловдив от Холандия с цигулка Страдивариус от 1729, на която е свирил и самият Пaганини

Музикантът, който е обявен за „най-добрия цигулар в света под 30 години”  ще изнесе концерт с оркестъра на Опера Пловдив на 4 ноември, петък, в Концертна зала от 19 часа. Симфоничната програма от цикъл А "Майстори на цигулковото изкуство” включва Макс Брух - Kонцерт за цигулка - сол-минор оп.26 и Хектор Берлиоз - Фантастична симфония оп.14 с диригент Иван Илиев.

Разван Стойка произхожда от семейство на известни класически музиканти в Румъния. През 2009 печели първа награда на конкурса “Strad price” в Залцбург, който му носи като награда ценната цигулка. Разван Стойка притежава и друг уникален инструмент, който да отговаря на техниката му – специално изработено копие на цигулка Il Canone на  Гуарнери дел Джезу от 1723 година. През 2013 печели първа награда на Euro Broadcast Competition, което му носи световна слава.  Прочутият изпълнител е избрал да представи един от най-ценните шедьоври в цигулковата музика – Концерт за цигулка и оркестър №1 в сол-минор от Макс Брух, който съчетава вълнуващ романтичен дух и бравурна виртуозност. Творбата се нарежда сред четирите най-велики немски концерта за цигулка, заедно с тези на Бетовен, Брамс и Менделсон.

Симфоничният Цикъл А ще представи още цигуларите Светлин Русев, Веско Ешкенази и Иво Дропулич през сезон 2016/2017 с оркестъра на Опера Пловдив. Билети за концерта с Разван Стойка се продават на касата на Концертна зала, в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.bg

Наско Папазов спечели в категорията „Авангардна мода“ на XIXth International Hair & Fashion Show

Наско Папазов, който е сред най-младите и талантливи коафьори у нас, спечели голямата награда в изключително оспорваната и престижна категория „Авангардна мода“ на  Международния фестивал на прическата и красотата „Sofia Hair Fashion Show“. 

Цялостната визия, с която талантливият българин избра да представи модела Анелия Николова носи името „Етно“ и предизвика истински фурор при появата си на сцената.  Изборът на коафьора е провокиран от мнението му, че актуалната авангардна мода трябва да е взета от модните тенденции и да бъде поднесена по интересен и атрактивен начин на аудиторията. 

„Етното е модерно в цял свят тази година. Наши мотиви се използват в музиката, в модните дефилета на известни дизайнери, косите също са много повлияни от етно стила. От края на миналата година виждаме много плитки и флорални елементи, вплетени в косите“, коментира Наско Папазов.

Според талантливия коафьор нашата страна е все по-отворена към авангардната мода. Чрез нея много млади хора успяват да изразят себе си, защото този стил им позволява да се пренесат в един друг свят на изкуството. 

„След като в дълбочина усвоих фризьорската професия вече започнах да залитам към авангарда и да използвам наученото. Имам интерес към авангардната мода от много време. Тя ме привличаше със своите елементи и сложното изпълнение, както и с това, че клони към изкуството – нещо, което не всеки разбира“, споделя още Наско Папазов.

Деветнадесетото поредно издание на Международния фестивал на прическата и красотата тази година превърна българската столица в пресечна точка на модните тенденции в прическите от осем световни метрополиса. Специален гост на  официалната церемония по откриването на престижния фестивал бе кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова.

Повече за Наско Папазов

Наско Папазов е собственик на популярния фризьорски салон „N-stage“. Започва да се занимава с фризьорство на 16 години и е работил за някои от най-големите салони в София. Открива първия си салон на 21 години, който не след дълго се разширява и започва да предлага различни услуги за своите клиенти. 

Наско Папазов е  част от артистичния екип на L'Oreal България. Работил е с популярни лица от шоубизнеса, модата, бизнеса и политиката. Бил е част от екипите, които се грижат за визиите на участниците в Dancing Stars, Шоуто на Азис и много други от лицата на българския телевизионен ефир. Работата на талантливия коафьор често блести на кориците на популярни списания като Amica, Joy, Glamour, Cosmopolitan, Story и Hеllo.

Наско Папазов е избран да представи свой проект в категория „Авангардна мода“ на „Артистичен форум L'Oreal“ 2014, което определя като трамплин в своята кариера. През 2016 година печели престижната награда в категория „Авангардна мода“ на  Международния фестивал на прическата и красотата „Sofia Hair Fashion Show“.

Повече за „N-stage“

Студио „N-stage“ се намира в сърцето на София на ул. Шар планина 49. Предлага високо качество на обслужване и грижа за клиента в уютна обстановка с минималистичен дизайн. Разполага с екип от девет човека, като освен професионална грижа за косата предлага и маникюр, козметични услуги и поставяне на мигли.

„N-stage“ предлага диагностика на косата, която все повече навлиза като практика в салоните. Чрез нея специалистите определят от каква грижа има нужда скалпа и косъма. Този вид диагностика се предлага за всеки клиент на салона при първо посещение, както и периодично, което позволява да се проследи резултата от грижите за косата.

Фотокредит: Лео Кирилов

Дойде време на един от най-впечатляващите и разнообразни световни празници – Хелоуин -келтският празник, в който границите между живите и мъртвите се отварят. Денят на задгробния живот и кошмарите. Ден, в който всичко е възможно, въображението работи на пълни обороти, а навсякъде се разхождат деца със светещи тикви. Ден, в който да открием тайните си, тъмни страни и да ги изкараме наяве.

Представяме ви суеверия, които са активни не само през октомври, но и през цялата година. Има чисто традиционни, но има и такива, които са станали световно известни и по всички държави се спазват, поне от вярващите в поличби. Предлагаме ви 13 от най-популярните. Да, числото също не е избрано случайно.

Пълнолуние – И до ден днешен хората са силно убедени, че когато луната е пълна не могат да спят. Тази им силна теза може и да не е реална, но психиката до толкова вярва в сказанието, че сами не си позволяваме да спим при пълнолуние. Всъщност, с луната са свързани много митични вярвания от тъмните науки, като връзката между нея и вълците, вампирите, вещиците и всякакви мрачни същества. Подобни се наблюдават най-вече в окултните религии и книгите по демонология или художествената литература в жанр хорър и фентъзи. Вярва се, че Луната дава сила на всички нечисти създания, които излизат при пълнолуние и вселяват страх.

666 – Числото на Дявола! Трите цифри са еталон за отвъдното, за лошото и пагубното. Науката и религията така са развили теорията, че това е числото на Сатаната, че няма момент, в който да не се говори за и да не се спомене то, заедно с обърнат пентаграм, паднали ангели и 9-те кръга на Ада. Трите 6-ци са неизменен елемент на всички поклонници на Луцифер и присъстват във всеки един ритуал, свързан с неговото почитане или призоваване.

Счупено огледало – На лош късмет е ако счупиш огледало, или поне така разправят. Носи 7 години нещастие, най-вече в любовен аспект. Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е чупил огледало. Дали поверието става реалност, не можем да кажем. С огледалата, както и с луната, положението е пипкаво. Може би първоизточникът на това суеверие е вярването, че когато някой от дома почине, всички огледала трябва да се покрият.

Счупен прибор – В разрез с горното обяснение, ако човек счупи чаша, чиния, купа или друг подобен предмет, то тогава ще му върви на щастие. Счупеното носи късмет, казват възрастните и за това сигурно си има обяснение. Най-позитивното е, че просто не бива да се кахърим за такава дреболия. И докато от една страна ни е яд, че сме се разделили с любимата си чаша за кафе, от друга страна се усмихваме и си казваме „ Какво пък, на късмет е“.

Чадър – Абсолютно забранено е да се отваря чадър в затворено пространство за суеверните. Дори тези, които не вярват, избягват да го правят, защото е признато от цял свят, че това е на нещастие. Дали това важи и за моментите, в които трябва да ги разгърнем, за да изсъхнат обаче? Става един интересен сблъсък на разбирания, или може би суеверността е избирателна така, както ни е угодно.

Паяци – Общоприето е, че ако имаш паяк у дома, то те очакват гости. Това поверие е малко абсурдно, защото всички сме се сблъсквали с паяжините в къщите си и по тази логика, те трябва да гъмжат от хора. От друга страна, всички приютяваме близките и приятелите си, но дали малките животинки са виновни за тези битови ситуации?

Петък 13 – Поредният демоничен елемент! Всички хора на тази планета свързват датата с лоша поличба. Това е денят на демоните и вещиците. Тогава пируват, тогава е техният празник и е странно, че Хелоуин не се празнува на 13-то число от месеца. Когато 13-тия ден се падне да е в петък всички го забелязват. Дали на шега или на сериозно, но го отбелязваме в мислите си или в разговорите с околните. Смята се, че в такъв ден нещо лошо ще се случи, защото дяволите ни наблюдават и си играят с нас. Други пък, които тези неща не ги интересуват, се радват когато дойде петък 13, особено ако имат рожден ден или друг важен повод.

Минаване под стълба – Казано е, че да минеш под стълба е на лош късмет. Горките сценични работници и строители, сигурно постоянно са нещастни. Шегата настрана. Идеята поизлиза от християнството. Учудващо, но е истина. Оказва се, че по някакъв начин стълбата е метафора на триединството или с други думи Светата Троица и когато се мине под нея, то се разваля. От там тръгва и суеверието, че носи нещастие.

Червени коси – В средновековието, че и още по-назад, суеверието за червените коси е било едно от най-ужасяващите. Вярвало се е, че всяка жена с червена коса е вещица. Обвинение, бягащо от всякакви доказателства и логически обяснения, но на инквизицията това не й е пречело. Тя на драго сърце е обесвала всяка заподозряна с краката надолу, или като са я хвърляли в реката със завързана за глезените тежест. Смятало се е, че ако осъдената изплува е вещица, а ако не е невинна, но така или иначе губи живота си, така че каква полза. Друг ужасен метод е горенето на клада. Ловът на вещици в Европа е бил зверски, а процесът срещу Салемските вещици е прочут по цял свят.

Подсвиркване – На лоша поличба е да се свирка в закрито помещение. Суеверието дори излиза извън границите на религия, като стига и до чисто професионално. Най-виден пример за това е при хората, които се занимават с изкуство. Има вярване, че е забранено свиренето докато си на сцена, защото публиката ще те отсвири в края на спектакъла.

Хляб – Прието е за грешно хлябът да се оставя с изпъкналата част надолу. Смята се за неуважение към Христос, че от някои се приема дори като грях, за който ще бъдеш наказан. Тук християнската религия се е намесила много силно, щом дори нерелигиозните хора спазват този навик, защото нещо подсъзнателно не им позволява друго. Също така е грях да хвърлиш хляб. Хлябът се смята за едно от най-свещените и чисти неща и към него трябва да се подхожда подобаващо.

Гробища – Силно и доста страшно твърдение е, че не е хубаво да се ходи на гробищата в полунощ, защото тогава излизат да скитат душите на умрелите. Много хора могат да изгубят ума си ако решат да експериментират със смелостта си, заради флуоресцентните изпарения, които излизат от гробовете. Аномалията има научно обяснение. Специалистите вярват, че се дължи на фосфорът, който се отделя от разлагащото се човешко тяло. Въпреки това, зелените цветове в пълен мрак и то на такова място, могат да разтуптят сърцето и да изправят косите, придавайки мистична натура на случващото се.

Черна котка – Без бял котарак! Черните котета са дискриминирани от много суеверни хора. Тя бягат от тях като дявол от тамян. Ако някоя им пресече пътя, се почват едни тюхкания, едни кършения на пръсти и ритуали за изминаване на същия път на заден ход, за да се спасиш от нещастието, което иначе ще те застигне. Това поверие има няколко корена. Един от тях идва от египетската митология, където котките са били почитани почти като богове и се е вярвало, че имат магически сили. Друг корен е, че котките са най-добрите приятели на вещиците и правят злини. Особено черните, защото цветът е цветът на Сатаната.