Дори без "дом" операта може да танцува 

Държавна опера Пловдив е една от най-значимите институции в града. Ако не бъде включена в някой фестивал, то той не би бил пълен. Може да има много ексцентрични и разновидни събития, но класата си е класа и без нея не може, а и не трябва да се мине. В случая на снощната Нощ, танцьорите от операта, предоставиха на публиката един уличен танцов спектакъл, в който участваха и двама млади актьори, студенти по актьорско майсторство в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". 

Съвременният танц, който показаха, носеше името "Меко, слънчево и ветровито" и показваше взаимоотношенията между мъжете и жените. Историята разказваше как те могат да се променят, как от любим, може да се превърнеш в нежелан. Как обществото третира аутсайдерите. Изигра се в квартал Капана, направо на паважа. Балерините и балетистите бяха заобиколени от народ. Понякога можеха да ги докоснат, толкова близко бяха. 

30 минутният спектакъл бе съчетание между модерни и класически елементи, а музиката стара и шлагерна. Откъм държание, стойка и костюми напомняше за 60-те години. Разигра се дори сценичен бой между двама от балетистите. 

Представлението беше професионално направено и хората по улиците останаха доволни. Това не е първия път, в който Опера Пловдив излиза на улицата, едва ли ще е и последния. Можем да бъдем само доволни, защото класиката не бива да бъде затворена между четири стени. 

Отминалата традиция на занаята се показва в Cu29

Паулина Гегова

Изложбите са неизменна част от Нощите на музеите. Дори да са из целия град, пак ще намерят своята аудитория. Интересът е засилен, защото пловдивчани обичат изкуството - алтернативното, модерното и класическо. За всеки един стил има наплив от желаещи да го опознаят и научат нещо повече. 

Една от новите и доста интересни пространства за съвременно изкуства е Кафе-Галерия Cu29, намиращо се в Капана. На долния етаж може да се докоснете до живота и занаята на пловдивския майстор бакърджия от миналото - Петър Толев. Роден през 1906г. в Панагюрище, ние го приветстваме като пловдивски бакърджия, защото той е последният майстор, творил в квартал Капана. 

Изложбата е събрана и курирана от неговия правнук - Велизар Димчев. В нея може да видите интервюта и грамоти на Толев, както и мангали, менци, свещници, ибрици и други предмети от мед. Тази година се навършват 110 години от раждането на майстора. Целта на експозицията е както да се почете паметта му, така и да се покаже един от предшествениците на съвременните творчески индустрии. Публиката може да се запознае с истински майстор по един актуален начин. 

Според Велизар Димчев традицията не продължава такава, каквато е била, защото занаятите са изгубили своята актуалност и практична употреба в настоящето, но може да възникне съвременна вълна от млади ентусиасти, които да се вдъхновят от старите майстори, да стъпят на техните основи и да възродят занаятите не толкова с практическа, колкото с естетическа и творческа цел.

Изложбата ще се помещава в галерията цял месец и е отворена за посетители. 

Десетки потънаха в част от тайните на Епископската базилика

Да стъпиш върху историята. Но и върху бъдещето. Това усещане сполетя десетки участници в Нощ 2016, които избраха да направят тур около археологическите разкопки на Епископската базилика в днешния фестивален ден. Работещите на обекта специалисти и реставратори разходиха интересуващите се от културно- историческото наследство из откритите до този момент руини на най-големия раннохристиянски храм, като им разкриха и как това невероятно място в центъра на днешния град ще изглежда в края на 2018г. Тогава трябва да бъде завършен комплекс Голямата базилика, в който ще бъдат експонирани уникалните близо 2 декара мозайки, намерени там. Днес мозайките ги няма, тъй като в момента се реставрират. А друга част от тях чакат да бъдат открити под земните маси. Хората обаче се запознаха как тези мозаечни шедьоври ще съжителстват с автентичните останки от гигантския храм, части от които излизат всеки ден при археологическите проучвания на Северния кораб, над който доскоро фучаха автомобили.Под бившия път вече са се появили първите културни пластове, няколко нови колони и капители. Експертите на обекта са попаднали и на дузина погребения, които са част от открития по-рано през годините на Базиликата некропол. Забележително. Това ще е перлата на Пловдив, бе всеобщото мнение на посетителите на тура. 

За да разгледат картините, десетки посетители взеха свещи в ръце и сами осветиха тъмното помещение

Повече от интересно бе представянето на Мицев и Роканов, което се проведе в сградата на някогашната Окръжна болница. Експонатите от „Живопис, графика и обекти” бяха окачени на сами стените из няколко стаи до нарисувани графити и малки падащи парчета мазилка.

За да достигнат до изложбата, посетителите трябваше да изкачат няколко етажа по стълбището, да преминат по тесен коридор, осеян от полумрак, докато достигнат други стълби. Целите бяха осветени от меката светлина на десетки свещи, а в началото на новия преход бе поставена табела: „ПроектЪ Мицев & Роканов, надолу по свещите”. Някои от посетителите бяха леко смутени от ограждащия ги мрак, други се вълнуваха и приеха случващото се като приключение, което допълва преживяването от самата изложба.

Преминавайки през половината от сградата, хората достигнаха до изложбената зала. Мястото, на което бе предназначено за целта, бе запазено в естествения си вид, неремонтирано и в лошо състояние, което всъщност бе и самият чар на помещението. Някои от посетителите коментираха, че вътре може да се заснеме филм на ужасите, а други, с топлина в гласа и свещи в ръце, коментираха по между си, че цялото приключение до достигането на самите картини и включването на свещи, е върховно романтично преживяване.

Картините и графиките, които удобно се бяха настанили в три стаи, бяха предимно абстрактни, което бързо привлече вниманието на аудиторията. Те предизвикаха дебат между няколко души, а най-хубавото на изкуството е, че те провокира да видиш фини детайли, да ги анализираш и коментираш. Това бе заложено и в самата програма на изложбата – дискусия и пряк контакт с публиката.

„Живопис, графика и обекти” е част от инициативата „Четири ателиета под един покрив” по време на нощта на музеите и галериите. Ако вчера сте пропуснали, можете да го посетите и днес, като вратите на ателиетата на Гавазов и Кръстев.

Трайчо Трайков стартира обиколката си в Нощта от галерия "Сариев"

Пале присъства на откриването на изложбата „Природа” на световноизвестния наш художник Недко Солаков. Събитието в галерия „Сариев” бе един от пироните в първата вечер на Нощ 2016, а четириногият ценител явно бе разбрал за важността му. Кученцето се вписа перфектно в темата, по която е работил Солаков и бе прието като най-естественият посетител на представянето на цикъла от рисунки. В новата си изложба „Природа“ известният ни художник Недко Солаков сякаш се стреми към извора на модерното изкуство – пленера, произведението навън, на открито, натурата. Авторът е излязъл от ателието си и се е отдал на обичайните си разходки из гори, но този път с молив и скицник в ръка. Резултатът от срещите на Недко Солаков с впечатляващите гледки е инсталацията - мащабeн пейзаж от Балкана, заснет от Димитър Солаков, и 12 създадени на място натурни рисунки.

На откриването на изложбата присъства и кандидатът за президент на Реформаторския блок. Трайчо Трайков. Той стартира обиколката си в Нощта от галерия „Сариев”.

Нощта е кино, нощта е музика, нощта е музеи и ателиета

Паулина Гегова

В нощите на музеите и галериите се случват чудеса или поне в това ни се иска да вярваме. Поради тази причина хиляди хода се стичат както от Пловдив, така и от останалите градове, че дори и от чужбина, за да разгледат какво предлагат. Улиците са препълнени, пукат се по шевовете. Галериите не могат да си поемат дъх, а заведенията са недостатъчни. Един двудневен пир, но не на суетата, а на изкуството. Това, което отразява мечтите ни или експонира страховете ни. Можем да открием хиляди емоции във всяка една картина или всяко едно улично изпълнение.

Старият град не само е неизменна част от Нощите - той е в центъра им. Павираното царство оживява с нови сили. Превръща се в излезнало от книгите, с безброй герои и приключения. Точно затова организаторите се погрижиха да предоставят плеада от събития за всяка аудитория - от невръстна, до най-възрастна. 

Една от най-посещаваните дестинации беше Конюшните на царя, които въпреки липсата на сцена, не се поколебаха и изкараха мултимедиен екран, на който се прожектираха късометражни филми. Зрителите бяха насядали направо на стълбите, за да погледат малко световно кино. Селекцията бе от класа - филми номинирани и победители от БАФТА, Оскар и Златна палма. 

Още повече народ имаше на прясно ремонтирания Етнографски музей. Всеки бързаше да види новата му освежена визия. До него танцуваха деца, а в арт галерия Андромеда оживя музика благодарение на три момчета. Три момчета, които свирят невероятно на цигулка. Руски песни огласяваха улиците, а когато засвириха тематичния саундтрак от "Игра на тронове" слушателите избухнаха в екстаз. Лъковете им се движеха по струните като истински мечове на съдбата. Музиката разтуптяваше и възпламеняваше човешките сърца. 

Всяка една къща в Стария град се превърна в домакин на посетители, без да връща никого, ако успеете да се шмугнете. Вратите на всяко едно ателие, всеки един магазин бяха широко отворени, приканващи те да влезеш и да си вземеш нещо. Или само да разгледаш. В Нощите няма задължения, само наслада. Защото Трихълмието е отделен организъм, където всичко тепърва предстои. 

Арт инсталации и снимки със светлина на върха на Трихълмието

"И нека бъде светлина" някой изкрещя и тепето светна в Нощта. Озари се за няколко часа с разнообразни цветове. Светлината бе на почит в първата Нощ. Докато звездите кокетно премигваха от небето, долу на земята хората поемаха функцията на осветители на открито. И макар никога да не успеем да бием природните елементи, не ни пречи да ги допълним.

Арт инсталациите на Небет тепе бяха малко, но пък за сметка на това интересни. Работилница "Рисуване със светлина" показа как се правят светлинни снимки - нещо, за което десетки се наредиха на опашката. Процесът изглежда изключително прост, но техниката зад него е сложна. Любен Кулелиев и Боян Бахрин са измислили как да съчетаят фотографията със светлинни ефекти. Желаещият застава пред камерата, а около него с осветително тяло, се "рисуват" форми. Рисуването представлява местене на тялото около човека, докато чрез техниката light-painting камерата запечатва и получилите се овални фигури. След това на компютъра излиза готовия продукт, където личността е заобиколена от множество красиви светлини.

На поляната, точно срещу фотографите бяха разпънати няколко малки палатки, които светеха отвътре. В тях не се влизаше, но всеки можеше да се наслади на лилавото, синьото, жълтото и зеленото, които се излъчваха изпод ватата. 

Точно до небезизвестното заведение "Рахата" пък се пускаха мултимедии на предмети или дестинации обляти със светлина. Тези три точки от тепето създаваха пълен контрапункт с мрака наоколо и бе въпрос на няколко крачки разлика, за да попаднеш в тъмнината или да се върнеш към цветовете. И двата варианта бяха приемливи, защото да си го признаем - няма нищо по-хубаво от това да наблюдаваш звездите в тъмнина.