Капана.БГ
Младежки хълм пак ще е оглушен от музика с Plovdiv vibes
За пореден уикенд в петък и събота, откритата сцена на Младежки хълм - Plovdiv Vibes ще изпълни с лятна емоция пловдивчани.
Ако все още не сте на брега на морето или пък тъкмо сте се завърнали, а ви се искат още музика и танци, организаторите са се погрижили за вашия уикенд. Този петък на сцената излизат любимите ни Blues Traffic. Бандата, събрала се в Града под тепетата преди почти 20 години в състав Мирон, Божидар, Николай и Иван, притеглена отново от силната гравитация на пловдивската сцена забива за вас точно в 21ч. на поляната. Ако пък искате да се срещнете с Николай Табаков още през деня, можете да посетите уъркшопа му „Лампите на Николай Табаков“ в Капане.
https://www.facebook.com/events/1753463181600115/
В събота пък хълма ще се клати в ритъма на хип-хопа с партито Рап на хълма, където музиката ще е дело и подбор на диджеите Hilla и Minko SP(live). Очакваме ви на поляната с одеяла, шалтета и добро настроение да послушаме качествена българска музика, и да потанцуваме заедно.
https://www.facebook.com/events/140184376417665/
Програмата на Plovdiv Vibes
Всеки петък и събота до края на Август:
05.08 – Blues Traffic –21:00ч.
06.08 – Рап на Хълма(Hilla & Minko SP) – 21ч.
12.08 – Природа на танцувалната музика: DJ Todd, Marto Gavraili, DJIll-Q – 21ч.
13.08 – Атлас – 21ч.
19.08- Пловдив танцува – Пловдивските танцови школи – 21ч.
20.08 – Хоризонт- 21ч.
26.08 – Acoustic Corporation – 21:00ч.
27.08 – Мss Elly & The Orchestra + Промо на клипа на песента Лятно
F: https://www.facebook.com/Plovdiv-Vibes-1462999627314941/?fref=ts
https://kapana.bg/afish/festivali/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13342#sigProId3067418c39
"Ръкоделницата" в Капана организира двудневно ателие за рисуване
Лятната изненада от нас, екипът на Ръкоделницата, този път включва акварелни занимания :)
Ако досега не сте имали възможността:
* да рисувате под вещото ръководство на прекрасен илюстратор;
* да експериментирате с цветовете;
* да режете, лепите и създавате акварелни колажи;
* да се забавлявате истински, но и да рисувате
Ромина Беневенти ще ни гостува на 5 и 6 август (петък и събота), в две поредни работилнички в Ръкоделницата, Капана (ул. Георги Бенковски 19):
5 август, от 11 ч. - работилничка за деца
6 август, от 11 ч. - работилничка за възрастни
За тези от Вас, които не са запознати още с книжките на Петя Кокудева и Ромина Беневенти, можете да разгледате блога на Ромина: http://blog-aris-blog.blogspot.bg/)и да последвате Петя Кокудева в нейните чудни пътешествия на север (Petya Kokudeva)
Kакво ви е необходимо: широки усмивки и любопитство
начало: 11.00 ч.
стойност на работилничката: 30 лв.
Местата са ограничени и за да участвате е необходимо да потвърдите като:
* ни пишете лично съобщение
* обадите се: 0887 871423
* или дойдете на място в Ръкоделницата, за да ви запишем
Ние лично нямаме търпение... не знам за вас! :)
За Ромина Беневенти: Ромина израства и живее в един малък, но красив град Прато, на една малка, но красива област Тоскана в малката и красива страна – Италия. Ромина живее в къща с девет котки, които са нейните помощници.
Двете страсти на Ромина са езиците и рисуването, на пръв поглед различни и далечни, в един момент се събират при срещата с Петя Кокудева. Перото на Петя и цветовете на Ромина Беневенти стават неразделни, и дават живот през 2012г. на „Лулу“, малка книжка със стихчета за деца, издадена от пловдивското издателство „Жанет 45“. Следват „Малки същества“ през 2014г., и „Питанки“ – през 2016г., изпълнена с въпросите на малкото момченце Питанка, в което са се превъплътили Петя и Ромина.
Ако искате да потънете в рисунките на Ромина, може да ги намерите и тук:
Дронове атакуват Пловдив
Шоу демонстрации с летателните апарати са част от първия по рода си DroneUp фест
Небето над Пловдив ще почернее от дронове след няколко дни. Това ще се случи в рамките на първия по рода си международен фестивал DroneUp IFF 2016, който ще се проведе на Римския стадион на 19 и 20 август. Демонстрациите с летателните апарати са само част от богатата програма на събитието. Предвидени са още редица допълнителни изненади, свързани с дронове, музика, танци и други изпълнения в нестандартни комбинации. Основната част от афиша е филмовата. В Пловдив ще бъдат показани най-зрелищните и креативни филми, снимани с дрон от цял свят. DroneUP е едно ново и невиждано до сега събитие, което цели да покаже света, погледнат от нов ъгъл, от друга гледна точка и по един по-различен начин - от птичи поглед. Хората са обзети от вечната амбиция за достигане на облаците и любопитство как би изглеждал нашият живот погледнат от птичи поглед, разказват организаторите.
„Сцена на кръстопът” вече е в Пловдив
Емоцията около предстоящия театрален фест завладява града
Пловдив чака своята „Сцена на кръстопът”. Емоцията около предстоящия театрален фест започва да завладява града с появата на първите винили и рекламни плакати за събитието. Почитателите на театралното изкуство вече търсят билети за спектакли от богатия юбилеен афиш, с който ще бъдат отбелязани 20 години от рождението на фестивала. Поклонниците на Мелпомена нямат търпене да влязат отново в ремонтираната голяма зала на Пловдивския театър. Като неслучайно в форумът ще бъде открит с възродения от Иван Добчев спектакъл "Възвишение" на Драматичен театър-Пловдив на 10 септември. В афиша на двуседмичния театрален маратон ще се впишат и най-добрите представления, отличени през отминалия сезон с награди Икар и Аскеер, както и част от премиерните заглавия на най-авторитетните български трупи.
Изненадите ще бъдат много. Освен, че Иван Добчев ще провокира патриотичните ни чувства с римейк на "Възвишение", Диана Добрева ще ни отведе в един друг свят с "Вълци", а Ивайло Христов ще ни накара да броим до "Четири". В светлината на класиката Иван Урумов ще ни представи своето виждане за "Отело", Бина Харалампиева ще ни разкаже за "Бел Ами", The Festival Players Theatre Company на родния град на Уилям Шекспир, Стратфорд на Ейвън, ще зададе вечните въпроси с "Хамлет", а Николай Поляков ще ни потопи в света на "Анна Каренина". Мариус Куркински ще ни разкаже приказката за "Синята птица", а Теди Москов ще ни отведе на "Пурпурният остров". Росица Обрешкова ще ни запита дали познаваме "Лунатици", а проф. Здравко Митков ще ни повози в един "Рейс".
Проф. Стефан Данаилов и неговите абсолвенти ще спретнат едно "Ателие", за да е пълен празникът. Йосиф Сърчаджиев ще ни запознае с "Госпожица Юлия", Стайко Мурджев твори по текстове на Камен Донев. Стоян Радев ще ни накара да се замислим дали сме на "Ничия земя", а Неда Соколовска ще ни научи, че "От тук започва България". Васил Дуев ще ни покаже "Пилето", а заедно с Елин Рахнев ще разсъждаваме за "Дубльори", а Невена Митева и Саша Хонг ще ни предадат "Духът на Кармен". Театралната работилница "СФУМАТО" ще ни подмами да се намъкнем в "Онова нещо", дето тебе те вижда цялия, а ти му виждаш само окото. Националният академичен драматичен театър "М. Занковецкая" от Лвов, Украйна ще ни разкаже за любовта между Айседора Дънкан и Сергей Есенин в спектакъла "Три любови", а театралната компания на Лусия Миранда от Испания ще ни трогне с постановката "Какво ще правим с бабата".
В съпътстващата програма ще представим и юбилейна изложба, посветена на отбелязването на 400 години от смъртта на Уилям Шекспир, представяне на няколко книги, концерти на Иванка Шекерова, Мирослава Кацарова, Ева Данаилова.
Слоганът на тазгодишното юбилейно издание на Феста е ТЕАТЪРЪТ БЕЗКРАЯ.
Световен пътеводител препоръча Пловдив като топ дестинация за туризъм
Пловдив отново привлече вниманието на водещия международен пътеводител „Лонли планет“ /Lonely Planet/. Изданието включи града в списъка с най-добрите места, които туристите да посетят през октомври 2016 година.
Експертите препоръчват този месец заради умерените температури, множеството фестивали и спортни събития. Според тях хладното, но приятно октомврийско време, е много подходящо, за да се посетят западните планини на България.
„Започнете от Пловдив – древният град на седем хълма, който е пълен с художествени галерии, бохемски кафенета и впечатляваща архитектура от 19-ти век, и предлага една много интересна разходка през историята“, пише световният пътеводител. След това в изданието се препоръчва на туристите да посетят Рилския манастир, Мелник, както пътуване с жп теснолинейката от Банско до Септември.
През 2015-та година „Lonely Planet“ включи Пловдив в топ 10 на световните туристически дестинации, които трябва да бъдат посетени.
Едни от най-интересните български традиционни обичаи
България изобилства от традиции и суеверия, които все още се спазват в някои райони на страната ни. Други са отдавна заровени. Българската народна култура е толкова пъстра и богата, че е достойна за възхищение. В този ред на мисли, с тази статия отдаваме уважение към най-впечатляващите български традиции, които не трябва да изчезват и да се изгубят в миналото.
Архангеловден
Архангел Михаил е един от седемте светци, заобикалящи Господ. Когато земята била разпределена помежду им, на него се паднали мъртвите души или поне в това вярваме на Балканите. В съботата преди празника се прави Архангелска задушница. Приготвя се специален обреден хляб, наричан Рангелово блюдо. Най-старият член на семейството го разчупва на кръст и изрича думите: „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“ Върху му се изсипва вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го пръска навсякъде из дома.
Баба Марта
1-ви Март е свързан с идването на пролетта и всичко, което носи тя след себе си. Митичните вярвания за Баба Марта са, че тя е сестра на Голям сечко (Януари) и Малък сечко (Февруари). Тя е ту добра и жизнерадостна, ту люта и сурова като братята си. Не обича възрастните жени, затова обредните действия на празниците й се извършват само от млади девойки и деца. Най-силният символ на месеца е червено-бялата мартеница, чиято легенда се появява през 30-те години на 20 век и свързва мартениците с прабългарите. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността).
Боренето с яйца на Великден
В нашата родина традицията повелява яйцата да се боядисат на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Преди съвременните бои са се използвали отвари от билки и ядки. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. Обредната пита е задължителна за празника. Тя е най-често в кръгла форма с плетеница о тесто върху си, а в средата се слага червено яйце.
Бъдник
Бъдникът е отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво, което според традициите на православните християни в България, трябва да се постави в огнището или камината и да гори през нощта на тържествената трапеза на Бъдни вечер. Вярването е, че светлината и топлината от бъдника символизират не само раждането на новото Слънце и Иисус Христос, но те са причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб. Когато бъдникът бива отсечен, той се носи на рамо до къщата, за да не докосва земята, след което бива миросан. За целта се пробива дупка, в която се слага зехтин, вино и тамян, запушва се и се увива в ленено платно. До запалването му, ритуалът е обвързан с песни. На следващата сутрин (Коледа) бъдникът се гаси с вино, а от неизгорелите части се правят кръстчета или се вграждат в ралото като символ на селския труд и плодородието.
Вълчи празници
Вълчите празници е период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни, в който се почитат вълците. Най-често дните се доближават до есенно-зимните празници, в близост до Архангеловден, но в различните региони се почита по различно време. На места за покровител на зверовете се счита Св. Мина. Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, на името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, но не върви с нея. По време на празниците думата „вълк“ е табу. Забраните, които се спазват са свързани най-вече с домакинската работа на жените — те не бива да работят с вълна, с остри предмети, тъй като са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Не трябва да се изработват и дрехи, защото опасните животни ще те нападнат. На някои места в България жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като отправят заклинание за замазването на очите и устата на вълка. В Пловдивско жените отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си.
Гонене на змей
Според народните вярвания, когато настъпи продължителна суша, за чието прекратяване не помагат обичайните обреди за предизвикване на дъжд като молебени, Пеперуда и Герман, тогава се пристъпва към гонене на змей, който е заселник и е недоброжелателен. Селският глашатай обикаля цялото село и чрез викове съобщава за извършването на обреда. В точния момент хората оставят вратите на къщите си широко отворени, за да могат гончиите да проникнат навсякъде, тъй като според вярването змеят може да се намира някъде в къщата, зимника, дворните постройки или някъде по двора, плетищата или пътеките из селото. По този начин се предупреждават и младите моми, булките и жените да се скрият, защото подгоненият змей може да грабне някоя от тях. Участниците в прогонването на змея са млади момци, ергени или женени мъже, задължително едри и силни физически. Никой от останалите членове на общността не бива да знае кои са участниците в гоненето, защото тогава змеят нямало да може да бъде изгонен. Около полунощ гончиите, съвсем голи, без никакви дрехи или обувки, тръгват из селото въоръжени с дебели тояги. Ако селото е малко вървят заедно, ако е голямо – се разделят на няколко групи. Влизат във всеки двор и ръчкат с тоягите по всеки един кът от къщата, където може да се е скрил змеят. По време на процеса се спазва пълно мълчание. След като се обиколи цялото село, участниците отиват на реката, измиват се, обличат се и на зазоряване се прибират у дома. С това обредът се счита за приключен и се вярва, че змеят е прогонен и скоро ще завали дъжд.
Жив огън
Обичаят Жив огън се нарича още Нов огън или Млад огън. Той се провежда когато трябва да се поднови огънят в домашните огнища и когато в селището се появи епидемия по хората или животните. Новият огън се запалва от триенето на сухи дървета. За запалването му са нужни три парчета дърво, две от които се забиват отвесно в земята, а третото се поставя напречно, пъхнато в предварително издълбани в тях дупки. Върху напречното дърво се намотава въже, така че когато двата му края се опъват, дървото да може да се върти около оста си, като се трие в двата си края в отвесно забитите в земята дървета. Двама мъже хващат двата края на въжето и след усилено дърпане, вследствие на триенето дърветата се запалват. Според вярването, дърветата, необходими за запалването на Нов огън трябва да са липови. Хубаво е отвесните дървета да са „близнаци“ и да са съхнали три години. Изпълнителите на обреда трябва да са млади мъже, по възможност близнаци, а ако такива няма да са братя.
Нестинарски танци
Нестинарството е древен езически култ, при който извършващите го след изпадане в транс танцуват боси върху жарава въглени. Това е един от най-архаичните български обичаи. Днес е съхранен само в няколко странджански села. Традицията повелява нестинарите да танцуват във вечерта на Св. св. Константин и Елена. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. св. Константин и Елена, обичаят от християнска гледна точка е откровен демонизъм и е осъден като такъв от Църквата. Представлява танц с боси нозе върху жарава, след който нямат никакви наранявания. Още през деня се провежда шествие с икони, облечени в червен плат, обшит със стари сребърни жълтици и цветя. Иконите се носят към аязмото на св. Константин от трима юноши, след което се провежда ритуално измиване на дръжките им. Привечер епитропа и нестинарите отиват в параклиса св. св. Константин и Елена, вдишват тамяновия дим и се молят пред иконите. След като се свечери, пред параклиса идват всички хора от селото, както и музикантите – гайдар и тъпанджия. Изпълняват три специални мелодии в точно определено време. Първата се изпълнява по време на предвижването от параклиса до жаравата, втората по време на самото ходене по огъня, а последната се свири накрая, като носи наименованието „Костадинско“ хоро. След като селото е обходено с осветените икони, нестинарите се връщат в параклис и изпадат в транс по време на биенето на тъпана. Понякога от трансът се правят и предсказания. Нестинарството е включено в списъка н ЮНЕСКО като нематериално културно наследство.
Тричане на кучета
Това е обичай, който цели да се прогони бясът от кучета и хора. Разпространен е бил в няколко области – Добруджа, Пиринско, Странджа, Източни Родопи и Централна България. В някои места ритуалът изчезва отдавна, а през 2011г. премиерът Борисов го определя за варварски. Изпълнява се в Чист понеделник, от „Тодоровата неделя“. Участниците са мъже и в същината си представлява кучето да се люлее с въжета, да се гони от децата с вързана тенекия на опашката, провесване с главата надолу или пиене на отвара от билки. Мненията дали обичаят е опасен и болезнен за животните са много, макар и да се извършва за защита от болести.
Кръщение Господне
Това е християнски празник, на който се чества кръщението на Иисус Христос в река Йордан. На Богоявление се скача в река, за да се извади хвърления от свещеника кръст. Противно на общоприетото мнение, Православната Църква не забранява изрично жени да участват в ритуала. В този ден завършват Мръсните дни. В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено. Запалва се и недогорялата от втората коледна вечер свещ. Според поверието, в нощта срещу Йордановден, небето се разтваря. Ако някой го види, всичко, което пожелае ще се сбъдне. На сутринта идва ред за хвърлянето на кръста в реката. Който го извади ще бъде щастлив и здрав. Вярва се, че ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват, за да оздравеят.
Кукери
Кукерите са карнавални фигури. Мъже, предрешени като зверове или чудовища, с маски на главите, с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. На първи януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор. Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж. Чрез кукерските игри се цели да се изгонят злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година. Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните. Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя“ може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя с носеното оръжие – кросно. Маските се правят най-често от дърво. Върху тях се налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети. Трябва да са възможно най-страшни и грозни, за да изгонят духовете. За най-старинни се смятат тези, които изобразяват козел, овен и бик.
Пловдив „открадна” от Албена най- престижния рекламен фест
Събитието на асоциацията на рекламните агенции идва под тепетата с променен формат, за да стане по-полезно, отворено и удобно за повече хора от комуникационния бизнес
Пловдив ще е домакин на тазгодишното издание на най-голямото събитие за рекламната индустрия в страната ФАРА. Фестът стъпва за първи път под тепетата и ще се проведе от 15 до 17 септември. Седемнадесетото издание на събитието, което досега се провеждаше в курортен комплекс Албена, се мести за пръв път, като целта на организаторите от Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА) е събитието да е разположено по-централно и по-близо до София, за да привлече по-широка публика и участници, свързани с комуникационния бизнес в страната.
Темата на фестивала тази година е “Трансформация”, а целта е да се покаже как рекламата и комуникацията трансформират бизнеса и средата, в която живеем. Променен е и форматът на фестивала, който вече ще продължава само три дни и ще включва семинарен панел, отворен за по-широката публика, с лекции и практически семинари, водени от световно известни имена и специалисти в различни области – от футуристи до разказвачи на истории. В другите два дни на фестивала ще се случват конкурсната програма, демо зоната и професионални дискусии и работилници. Промяна има и в правилата на конкурсната програма – тази година големи награди ще се връчват само в две основни категории за Агенция на годината и Рекламодател на годината, като няма да се награждава отделно креативна и медийна агенция на годината. Основната локация на фестивала е Дом на културата “Борис Христов”, а събития от програмата на фестивала ще има в Капана и Градската градина в Пловдив.
Директорът на фестивала Мариана Брашнарова споделя: “Комуникационната среда е сред най-скоростно променящите се и съответно изисква бърза и навременна трансформация на мисленето и подхода на всички участници в процесите. ФАРА имаше нужда от тази промяна. Тази година отново ще съберем творческите умове в страната, за да видим кои са онези, успели най-умело да се адаптират към Промяната, но и самият фестивал ще бъде трансформиран и по-отворен. За пръв път, фестивалът ще се проведе на по-удобна и централна локация в Пловдив, за да привлече повече хора, които участват или се интересуват от нашата индустрия.”
За нуждите и интересите на различните публики, фестивалът ще предлага и различни акредитации – пас само за семинарната част, отворена за по-широка публика (професионалисти, студенти, ученици и хора с интерес в сферата на рекламата и креативните индустрии) и пропуск за целия фестивал, който включва и покана за гала церемонията в съботната вечер. Скоро ще бъде обявена и програмата на семинарната част.
Както и през миналата година, заявки за конкурсната програма ще се подават в 29 категории, от които 24 творчески и 5 медийни. Право на участие имат всички реклами и рекламни кампании, публикувани, излъчвани и организирани в периода 01.01.2015 – 28.07.2016 и не участвали в съответната категория в предишни издания на Фестивала. Вече е ясен и съставът на журито, в което, по традиция влизат представители на агенциите – призьори от последните конкурси.