Историкът е силно разтревожен за бъдещето на Небет тепе

Трудно му е да посочи добър пример за съхранение на история, дух и памет в Пловдив

Носителят на журналистическия приз на награда „Пловдив” и наш автор, водещ историческата рубрика „Забравеният град”, Владимир Балчев този път даде интервю за Капана.бг. Само ден след награждаването, историкът не е особено оптимистично настроен относно съхранението както на културно-историческите паметници, така и на народните дух и памет. Ето какво ни разказа той:

Поздавления, г-н Балчев! Историк спечели приза за журналистика, но не е изненадващо. Как си го обяснявате сам за себе си?

Нека разсъждаваме така – има награда за литература, за музика, за други изкуства, за журналистика, обаче, аз правя нещо, което не попада в нито един раздел. Знам, колко съм ровил за тази информация, и смятам, че това, което правя има стойност, защото малко или много, представям нови неща. Когато има новинки, вече говорим за журналистика, така че хем е в обема на жанра, хем е малко по-волна програма.

Имаме ли памет, културно- историческа и духовна памет, г-н Балчев?

За съжаление, паметта все още не е станала управленско явление. Тя е по-скоро на ентусиастите, на хората, които дават мило и драго да помогнат и да направят нещо. Някак си, управленските решения са много малко и, за съжаление, повече са обратните примери. Паметта липсва точно там, където трябва да се решават нещата.

На Пловдив са му трябвали около 50 години, докато разбере, че трябва да пази старините. Едва, когато се случва Международния панаир, кметът Здравков осъзнава, че това има много голяма стойност. Чужденците не гледат другите сгради, те отиват в Стария град. Там им е интересно и виждат нещо, което няма къде другаде да видят. Много по-късно, едва когато се възстановяват къщите в Стария град, 59-63-та година на миналия век, се получават пари от държавата, нещата се случват. Това е другият фактор за Пловдив - ако държавата се намеси финансово, нещата ще бъдат прекрасни. Става дума за паметниците. Но остави ли на мижавия общински бюджет да се занимава с това нещо, просто след време ще цъкаме с език.

Какво забравяме за града си, което хора като Вас са призвани да ни припомнят?

Най-напред се забравят хората. Ако другите градове имат дейци, които да броят на пръстите на ръцете си, Пловдив има цял полк, както се казва, които са направили страшно много не само за самия град, но и за българската кауза. Има цяла книжка на Стойо Шишков, който ги изрежда 50 и няколко души, но прави много голям подбор.

Често пишете за унищожения през годините град. Към днешна дата притеснявате ли се от нови загуби на памет и дух?

Духът и паметта се  поддържат по много начини, но когато някой се опитва да повдигне духа по административни начини, работата започва да мирише на гнило. Не става така. За това нещо е нужна солта на ентусиаста. Ентусиастите могат да изразят мнение, да предизвикат управлението да вземе някакво решение, да запазят нещо и да го спасят.

В това отношение, загубим ли ентусиастите си, Пловдив се загубва.

За кои пловдивски загуби Ви боли най- много?

Страх ме е да не ме заболи от друга. Отново се събират облаци над Небет тепе. Това е едно много първично и глупаво решение. Трябва да развиваме туризма, хубаво. Хайде, ще му построим неща на бърза ръка, които са интересни и като ги видят чужденците, веднага ще хукнат и ще забравят всичко. Не е така. Това е най-калпавото решение, защото ние отнемаме атрактивността на този паметник. Да, за момента може да събере хора, но след това ще погуби оригинала, защото изградените горе кули ще са менте – качено нещо си горе, което няма никаква стойност. Та това нещо се прави по друг начин. Събира се максимална информация, прави се хубаво проучване на обекта и ред други неща, и чак тогава излизат факти, които създават атракция.

Или пък нека се учим от европейския опит как се правят реконструкции и консервации. Вижте, например, колко милиарда дават в Италия за тази цел. Те ги имат, да, но и тук, каквото би могло, може да се направи. Историята дава много добър пример за това, как в Пловдив са събирани средства за археологически проучвания. Системата е просто уникална.

Това нещо се реализира у нас за първи път през 30-те години на миналия век. А който иска да научи повече, нега прочете рубриката в Под Тепето.

При създаването на подобни проекти, свързани с туризма, никой ли не се допитва до вас – историците?

Понякога се намесват светила в историческата наука, които имат малко по-различно разбиране и някак си са пристрастени да услужат на туристическия бизнес. Само че и на туристическия бизнес ще направят лоша услуга, защото един компрометиран паметник не може да доведе публика.

Какво Ви обижда днес?

Обижда ме това, че трудът на историка, на изследователя, на музейния работник все още остава принизен. Като че ли е недооценен и неразбран.

Вярвате ли, че хората ще започнат да се отнасят уважително към града си, ще видят естетиката наоколо?

В това отношение, старите възрожденци са създавали едно ново поколение – образовано, възприемащо, със силно развито родолюбиво чувство. За съжаление, гледам сегашното поколение… На историка му е трудно да му въздейства, защото то си има съвсем друга среда, има свои виждания. Но въпреки всичко, виждам, че на изложбите има доста млади хора от това проблемно поколение и виждам, че има интерес и у младите. Не са само белокосите, тези, които вече на прощаване гледат живота, а и тези, които сега навлизат в него. Ако има начин да задържим вниманието им, то тогава вече можем да разчитаме, че новото поколение ще има друго разбиране и за старините.

Това дава ли Ви надежда, че историкът няма да бъде загубена професия, а младото поколение ще съумее да я съхрани?

Дава ми. Само едно нещо има, България е единствената страна на Балканите, която не дава средства за исторически изследвания. Не става дума за археологически такива. Едно време имаше научни издания, които се съобразяваха и знаеха, че това е един бавен труд, който отнема година-две за една публикация и се даваха адекватни хонорари за това. Сега не само, че няма, но има научни издания, за които си плащаш, за да отпечаташ. Не се развива така наука. Без пари, това нещо става само благодарение на хората, които разбират, че това, което правят е значимо и то трябва да  остане. Пък следващите, вече, ако могат да го използват по-добре и по-рационално, чудесно, но поне ще го има.

Има ли забравена градска история, за която не искате да пишете и не бихте писали?

Сензационната, най-големите скандали. Даже преди години имах такъв случай с един вестник и се бях разбрал с редакторките, ако нещо ми пипат, за да направят текста такъв, да ми махат името като автор. Малко или много, аз нямам къщи и коли, едно име си имам и трябва да си го вардя.

Смятате ли, че чрез силата на гражданското общество можем да браним града си, както се случи с Небет тепе, кино Космос и тютюневия склад?

Нещата трябва да се прецизират, защото когато стане прекалено обширна програмата, средствата се разпиляват, а има неща, които са приоритетни. Такива са развалините, останали от разкопките на центъра, къщите на Стария град, които отдава не са виждали финансова грижа, Небет тепе. Започнат ли се много неща наведнъж, резултатът е само един кърпеж.

Има ли добър пример в града, който бихте посочили в Пловдив по тази тема?

Трудно ми е да посоча нещо и колкото и да се напрягам, не мога. Да, ето например, Капана, но това е само едно от многото му лица, които се смениха през годините. До 1910 г. районът е бил съвсем различен, през 40-те години се е променил, а сега вече е съвсем нов. Запазени са очертанията на улиците, които приблизително се движат по очертанията на старите улици, но има много по-важни неща, които трябва да се случат.

Смятате ли, че в бъдеще, ще има имена на големи дейци, като тези, за които Вие пишете в рубриката „Забравеният град” в Под Тепето? Ще има кой да се помни от нашето време?

Много е хубаво да има, но като гледам какво се случва с един Кудуглу… Цялото му огромно дарение вече не съществува. Последно израсна Копчето върху посмъртното му дарение, детската градина. Бе допуснато всичко да се разруши.

Тютюневите му складове, например, те са дадени за вечни времена да издържат едно болнично заведение и никой не може да промени волята на дарителя. Обаче стана така, че бяха продадени. Опитвахме се, писахме до къде ли не, но изведнъж от „Българтабак” отговориха, че този склад им бил продаден, но това няма как да се случи, той само бива стопанисван. Как стана това, какви бяха тея врътки, не знам.

По закон подобно нещо не може да се случи, а същия закон е гласуван 1927 г. Единственият закон в България, който е гласуван за 20 минути на три четения и 100% гласуват ЗА, след което стават на крака и бурно аплодират в продължение на няколко минути. Тая картина от Парламента няма как повече да бъде видяна. Но е била и е била точно заради този дом на благотворителността и народното здраве „Кудуглу”, и заради тея тютюневи складове, които години наред са го издържали.

Смятате ли, че към днешна дата Законът за културно-историческото наследство е адекватен?

Има нови предложения за промени, които ще го направят още по-неадекватен. Смята се да не е на национално равнище, а да са само местни пазители на духовните и материалните ценности и те ще бъдат зависими от града, в който се намират, а не се знае какви ще бъдат решенията. Дай Боже, да не се приемат такива решения.

Ще опазим ли Пловдив?

До някъде имам кураж, че ще успеем. Гледам, кмета има интерес към историята, чете, много неща са му ясни, така че би трябвало да има представа за тези неща. Но въпреки всичко, ако иска да разбра повече и ако иска по-бързо да формира правилна позиция, нека се съветва с хората, които имат за своя съдба опазването на старините и издирването на нови, непознати до сега сфери за миналото.

Отворени класове по хип-хоп танци, зумба и йога организира Пловдивски културен институт по време на MOVE WEEK

За пета поредна година Пловдив ще се включи активно в ЕВРОПЕЙСКАТА СЕДМИЦА НА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ И СПОРТА – MOVE WEEK, която е част от кампанията NOW WE MOVE на Международната асоциация за спорт и култура (ISCA). Пловдивски Културен Институт е партньорска организация в това мащабно и позитивно  събитие за града под тепетата. С част от екипа ни можете да се срещнете на откритите сцени в Цар Симеоновата градина:

– Хип-хоп танци с The Center – 27 май от 17:00 до 18:00 часа

– Капоейра с Диего –  28 май от 10:00 до 11:00 часа – Виенски павилион

– Зумба с Вили и Лили – 28 май от 12:30 до 13:30 часа – Пеещите фонтани

В подкрепа на Европейската седмица на физическата активност и спорта – Move Week 2016

ви каним да вземете участие в разнообразните ОТВОРЕНИ КЛАСОВЕ, които ще се проведат в Пловдивски Културен Институт:

- Йога с Анелия – 25 май (сряда) – от 10:00 до 11:30 часа

– Йога с Милена - 25 май (сряда) – от 11:30 до 12:30 часа

– Съвременен танц със Студио „Пантарей“ – 25 май (сряда) от 18:00 до 19:00 часа

– Йога за бременни с Даниела - 26 май (четвъртък) – от 11:00 до 12:30 часа

– Йога с Марияна – 26 май (четвъртък) – от 14:00 до 15:30 часа

– Йога с Мария – 26 май (четвъртък) – от 19:15 до 20:45 часа

– Йога с Анелия – 27 май (петък) – от 14:00 до 15:30 часа

– Пилатес с Елмира – 27 май (петък) – от 18:00 до 19:00 часа

– Тай Дзи с Едуард Будакян – 27 май (петък) – от 18:00 д0 19:00 часа

– Йога с Невена – 28 май (събота) – от 10:00 до 11:30 часа

– Съвременен танц със Студио „Пантарей“ – 29 май (неделя) от 13:00 до 14:00 часа

Очакваме ви на адрес: ул. Иван Перпелиев № 5 да се раздвижим и заредим със здраве и настроение!

Всички класове са с Вход Свободен!

За  допълнителна информация и записване: 032/66 44 33; 0884 777 050

Културен център Тракарт споделя всички предстоящи събития.

21.05.2016  /събота/ от 20.00 

https://www.facebook.com/events/105642463187536

В Европейската Нощ на музеите и галериите 2016

Среща – разговор с авторите  и прожекция на филма „Сонетен венец”  Мая Вапцарова и Евгени Коевски

Филмът разглежда опита за създаване на македонски език. Теза, която е инспирирана от Сталин. 

От един народ създадохме ний два народа. От език един направихме езика два. В името на истината бранехме заблуди. Стар ярем разбивахме. Ковехме нов хомот.На България без жал делехме небосвода. Хвърляхме позор на майка с майчински слова...

(„Предания заветни“, песен втора)

Венко Марковски

Културен център-музей “Тракарт”.

вход свободен 

 25.05.2016  /сряда/ от 18.00 

https://www.facebook.com/events/1211890698822286/

"АЗ, животът и мъдростта" - Н. Кошеков /мисли, афоризми, дълголетие/

В Културен център Тракарт от 18.00 часа ще бъде представена книгата "АЗ, животът и мъдростта"  - Н. Кошеков /мисли, афоризми, дълголетие/

Вход свободен

27.05.2016 /петък/ от 18.00 

https://www.facebook.com/events/588763474633149/

„ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА” - ВАЛЯ ВАСИЛЕВА

Валя Василева е родена в гр. Пловдив. Завършила е Английска езикова гимназия в родния си град и медицина в Медицинска академия, София. 

Работи като лекар – преподавател в областта на онкологията. 

Носител е на престижни национални и международни отличия за проза и поезия. 

Автор е на стихосбирката „Приеми ме, Любов” (2011) и сборника с разкази „Маркови обувки” (2011), „Маг Навона” (роман, 2014). Член е на СБП и СБЖ.

Културен център-музей “Тракарт”.

Вход свободен

28.05.2016 /събота/ от 11.00 

https://www.facebook.com/events/1028277123909518/

Юбилеен авторски концерт на акад.проф. Николай Стойков

с участието на деца-пианисти от Музикален клуб "Весела" - гр. Габрово - лауреат на международни и национални конкурси с преподавател Весела Пенева.

С участието на клавирно дуо Велислава Стоянова и Мартин Дафинов

Културен център-музей “Тракарт”

вход свободен 

30.05.2016 /понеделник/ от 18.00 

https://www.facebook.com/events/936055496507033/

Юбилеен Концерт на известния цигулар Мичо Димитров на 30 май 2016 г от 18.00 часа по повод неговата 60 годишнина с участието на млади таланти.

Вход свободен за концерта.

Творчески срещи с ученици на Маестро Мичо Димитров на 30 май и 31 май след 13.00 часа. 

За записване на участници в срещите

телефон за контакт 0895 789 500 и 

е-мейл - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Фондация "Консонанс"

Културен център-музей “Тракарт”

02.06.2016 /четвъртък/ от 18.00 

https://www.facebook.com/events/1702297833377777/

Премиерен органов концерт „Лириката в органното изкуство” в Камерна зала Тракарт.

Изпълнения на орган: 

Ваня Балева, Велислава Карагенова, Джорджия Николова, Надежда Кузманова.

От класа по орган на Стефан Далчев

Със специалното участие на:

Елена Чавдарова-Иса - мецосопран, Варти Саркисян - мецосопран, Красимира Гъошева-сопран, Даниела Денчева-сопран, Борислав Ясенов – флейта

Културен център-музей “Тракарт”

Вход свободен

05.06.2016 /неделя/ от 11.30 

https://www.facebook.com/events/1708934812689090/

"Аромат на желание"

Концерт на Диана Банчева - сопран

В програмата популярни оперни арии от Х. Пърсел, В.А.Моцарт, Д. Верди, Д. Пучини, Ж. Масне, Ш. Гуно.

Клавирен съпровод: Ана Линчева

Водещ: Екатерина Казакова

Билети: 5лв. и 10 лв на входа на залата

Камерна зала Тракарт

09.06.2016 /четвъртък/ от 18.30 

https://www.facebook.com/events/1726606000930437/

Беседа 4 - СЕДМАТА ПОСОКА - Пътят навътре към себе си " е от цикъла "Здраве, щастие, красота", 

Д-р Галина Арабаджиева ще ни срещне с една специална за нея жена Жанет Орфану, която е автор на книгата "Седмата посока".

Вход за беседата - 10 лева

http://drarabadjieva.com/

Румен Йончев връчи отличието ”Българка на годината” на Ружка Николова за популяризирането на българския език и култура зад граница

Председателят на Народен съюз и председател на Комисията по политиките на българите в чужбина Румен Йончев връчи вчера (19 май) отличието ”Българка на годината” на Ружка Николова за популяризирането на българския език и култура зад граница. Николова живее в Аржентина от 33 години и се е посветила на утвърждаването на българската култура в страната.

Организатор на събитието е Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет на Република България. С тази инициатива ДАБЧ се стреми да насочи вниманието към значимата роля на българските жени в чужбина, които заслужават обществено признание и подкрепа. Годишното отличие на ДАБЧ носи името на Св. Злата Мъгленска, чиято памет всяка година се почита от Българската православна църква на 18 октомври. Нейният образ символизира традиционните добродетели на българката – красотата, твърдостта и волята в най-тежки ситуации, вкорененото в нея човешко достойнство. 

За годишната награда "Българка на годината" на името на св. Злата Мъгленска се номинират българки, живеещи извън родината, които със своята активна дейност са допринесли за опазването на българското национално самосъзнание и културната идентичност на сънародниците ни по света; защитата на българското национално достойнство; развитието на българските сдружения в чужбина (културни и професионални организации, училища, медии и др.)

Ружка Николова сподели, че държавата трябва да бъде по-гъвкава и да отчита местните условия във всяка страна, за да помогне за разпространението на културата и езика ни.

След представянето на премиерата на стихосбирката си в Пловдив, Константин Трендафилов отдели време за едно кратко интервю за Капана.бг. Вижте какво сподели пред Паулина Гегова за всички пловдивски читатели.

-Как дойде идеята за Мърлявият блог на един спретнат човек?

Идеята дойде като упражнение по писане. Целта ми беше да се самокоригирам и да подобря стила си. Стана нещо като собствен редактор.

-Какво се промени в живота ти след него?

Много повече хора ме разпознават. Вече не ми е толкова приятно да ходя на места, които обичам. Каквото върша, не го върша за славата и светлините на прожекторите.

-В днешно време ако не започнеш от социалната мрежа имаш ли шанс за развитие? И като цяло, културата в интернет ли е?

Със сигурност е платформата, чрез която можеш да се развиеш самостоятелно. Там можеш да задминеш салона и да достигнеш до хората. В България няма толкова много добри поети и писатели.

-За какво не си писал още?

За страшно много неща. Не всички теми ми се получават добре. Напоследък почнах да пиша за смъртта и страхът.

-Какво е да си син на една от най-известните съвременни поетеси?

Ще излъжа ако кажа, че майка ми не ми е повлияла. Тя първа видя стихотворението „Еволюция“ и ми каза, че ако е нейно би го сложила на първа страница. Още от малък разговорите все клоняха на тема литература.

-Вдъхновенията за стиховете материализирани ли са?

Вдъхновение са ми били всички момичета, с които съм имал отношения, кои по-дълги, кои по-кратки. Не споменавам имена, затова никой не се сърди.

-Как съчетаваш поезията с журналистиката и рекламата?

Уча журналистика задочно, така че, тя не ми пречи. Като цяло мисля, че е по-лесно да се вдъхновяваш когато се разсейваш.

-Какъв е портретът на поета като млад? (препратка към романа на Недялко Славов „Портрет на поета като млад“)

Какъвто и да е, е ок. Важна е младостта. Портретът трябва да хваща младостта.

-Как ти се отразява Пловдив?

Много добре. Винаги когато дойда тук се чувствам добре. Обожавам този град.

-Нека импровизираме. Давам ти три думи, от които на прима виста виста да създадеш стих. Думите са Дъвка, Следобед и Болест.

Следобеда вървейки по улицата

Настъпих дъвка

Разбрах, че си ти

Неизличима болест

Все правя крачка напред

Ти ме теглиш обратно

Общината и Америка за България подписаха меморандум за сътрудничество по мегапроекта

Затварят пътя пред Католическата катедрала след броени дни, реорганизират движението в района

Кметът Иван Тотев и президентът и член на Борда на директорите на Фондация „Америка за България“ Джордж Зарубин подписаха меморандум за разбирателство за обект „Консервация, реставрация, експониране и изграждане на защитно покритие на Епископска базилика на Филипопол“ днес. Двамата положиха парафи под документа в заседателната зала на кметството, с което на практика дадоха и старт на втория етап по дейностите на така важния за Пловдив обект.

Този проект не просто ще заеме централно място през 2019г., той е много над това. Работим по обект от световно значение. Радвам се, че успяхме да осъзнаем какво богатство имаме под краката си и да работим рамо до рамо с Фондация „Америка за България” по този проект. Радвам се, че стигнахме до решението да разкрием целия обект, че преценихме правилно какво е историческото значение на това важно решение. Което в крайна сметка ще промени до някаква степен и транспортната схема на града, каза кметът Иван Тотев. Той допълни, че с подписването на меморандума стартира и разширяването на обхвата на проекта, благодарение на което ще бъдат разкрити всички исторически пластове. Бъдещото ново площадно пространство на Пловдив пред Католическата катедрала и музея под него ще бъдат свързани функционално с Малката базилика, Одеона и северната страна на Римския форум, с археологическия подлез и Тракарт. Вписването ще е много естествено за градската тъкан. Така ще разширим зоната за туризъм и за престой в Пловдив. Този проект ще направи Пловдив много по-видим на световната карта на градовете с богато културно-историческо наследство, каза още градоначалникът.

Удоволствие е да бъдем партньори в този проект. Опазването, съхраняването и представянето на културно-историческото наследство е една от основните мисии на „Америка за България”. Щастливи сме да видим успеха от реализирането на Малката Базилика. Убедени сме в успеха и на този проект. Убедени сме, че Епископската Базилика ще е място, което ще придобие световно значение и ще привлича хора от всичките части на планетата. Да, проектът е много комплексен и сложен, но имаме съвместен екип, който работи толкова добре заедно, каза  президентът и член на Борда на директорите на Фондация „Америка за България“ Джордж Зарубин.

Това международно сътрудничество по отношение на опазването на световното културно-историческо наследство е една от добрите практики. Този най-голям раннохристиянски паметник у нас ще разкрие още тайни. Под основите на Базиликата има монолитни останки от по-ранни градежи, вероятно тракийски езически храм. Радваме се, че инвеститорът прие идеята да разкрием и тези най-ранни пластове, които ще ни дадат допълнителни ценни исторически данни и ще превърнат обекта в нещо изключително, отбеляза директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.

Има много работа, но ще спазим сроковете. 2019 е близо и трябва да работим с бързи темпове. Срокът е напълно реалистичен, каза Ленко Ленков- Програмен директор на „Америка за България”.

Кметът съобщи, че в началото на юни предстои затваряне на пътния ръкав, който свързва булевардите „Мария Луиза” и „Цар Борис III Обединител”, като следва реорганизация на движението. Улица „Капитан Райчо” ще поеме голяма част от трафика към „Цар Борис”, като от там ще минават и линиите от градския транспорт. Допълнително ще бъде отворена улица „Средна гора” в района на Понеделник пазара. В края на юни започваме премахването на земните пластове. И предстои много работа. Надяваме се на по-суха есен и топла зима, отбеляза Тотев. Той припомни, че инвестицията на „Америка за България” в проекта е близо 4,9 милиона лева, а общината ще участва с приблизително 4 милиона в реализирането на Епископската базилика. Средства администрацията ще отдели за бъдещето площадно пространство, за премахването на пътя, както и за функционалното свързване на обектите, които бяха изброени по-горе. Това ще се случи чрез полагане на специална настилка.

Реставраторът Елена Кантарева уточни, че вече са разкрити, премахнати и вече се реставрират близо 1400 квадратни метра мозайки от двата пласта. Тя очаква с разкриването на Северния кораб мозайките да станат повече от 2 хиляди квадратни метра. С този проект Пловдив може да стане международен център за реставрация и подреждане на мозайки, допусна Кантарева. Ръководител на археологическите разкопки на обекта ще е Жени Танкова.

На подписването на меморандума присъстваха още изпълнителният директор Десислава Тальокова и зам.-кметът по културата Амелия Гешева.