Преди три седмици пловдивските художнички Д.Папазова, Л. Кючукова, Петя Хинкова и Уляна Тодоро подкрепиха с обща изложба във VINOPOLIS израелската си колежка. /Вж. "Здравей, Руд! / Hi Ruth Fernandes!"

От 1-ви до 30 април РУД ФЕРНАНДЕС излага своите платна в Total Sport Fitness & Squash

Коя е РУД ФЕРНАНДЕС?

Родена е в Израел, живяла е много години в САЩ, по-малко години в Мексико. От 11 месеца живее в България, край Пловдив. Защо Пловдив? Попитайте я!

Не обича да я снимат и да говори за себе си. Това не е кокетна поза, а категорична позиция. Руд смята, че не думите за нея,а именно творчеството я разкрива като човек. Но , все пак, питайте я!

Не се определя като художник. Тя твори с тъкани. Различни - от зебло до пъстроцветни мексикански платове . Бод след бод , ден след ден... Техниката няма значение! Важни са посланията, които авторката изписва върху големите си платна. Какви са? Не я питайте!

Изкуството не е за забавление . Има си партита за тази работа, смята Руд Фернандес. Нейните творби са отражение на живота на една жена- без значение от коя точка на света идва тя и накъде е тръгнала... Любов, страдание, старост, смърт, малко забавление...

Възможно е творбите и да не станат част от вашия интериор, но със сигурност ще се превърнат в част от живота ви. Вижте ги!

Откриване - 01.04.2016г.

Място - Total Sport Fitness & Squash, 

Миналото лято е озвучавала на най-големия световен фестивал за изкуства в Единбург

Спестява пари от излизания, пътуване, социален живот, че понякога и от храна, за да си сглоби собствен модулен синтезатор

Паулина Гегова

Истинското име на Поли-чан е Поли Петрова. Тя е родена и отраснала в Пловдив. Винаги е искала да има собствен прякор, но хората с кратко име не винаги получават такъв. Но тя има силно развит афинитет към японската култура и сама е пришила наставката "чан" към името си, която демонстрира близки приятелски отношения в Япония. От там, всички я запомнят така и това се превръща в нейн псевдоним, а може би и в истинската й същност. Същност всестранно развита, но най-тясно свързана с музиката и киното. 

От малка обича музиката. Свирила е в групи, опитвала е да намери съмишленици, хора, с които да твори, но градът бързо и се струва тесен, затова взима кардиналното решение, не само да напусне него, но да напусне и цялата държава. Кандидатства "Музикална технология" в Шотландия, където я приемат и така заминава за Глазгоу. 

"Не исках да живея в Лондон. Нямах финансовата възможност, а и нещо ми подсказваше, че ще намеря това, което търся именно в Глазгоу - този пост-индустриален мрачен град, който дори и на Великден не ще да е слънчев". 

В Шотландия животът й наистина се преобръща на 180 градуса. Губи айляшкото си, типично за пловдивчани, его и започва да влага много повече време и труд в образованието си. Глазгоу е малък град, което й помага да се интегрира бързо и лесно да се запознае с много хора от индустрията. Първоначално почва да се занимава със записи и sound дизайн за игри, но след това заснема няколко филма със сестра си, които в момента участват във фестивали по света. Един от тях е представен и в Кан. Те се озаглавени Iscariot и Shadow of Dara. Миналото лято е озвучавала на най-големия световен фестивал за изкуства в Единбург. 

С течение на времето, Поли забравя любовта си към акустичната музика и се влюбва в електронната.

"Това е музика, която преди безочливо считах за музика за друсалки. Музика бедна на цветове. Чак сега започнах да я разбирам". 

Почва и тя да прави авторска музика. Да спестява пари от излизания, пътуване, социален живот, че понякога и от храна, за да си сглоби собствен модулен синтезатор. Междувременно се занимава с озвучаване на концерти и снимане на филми. Сега завършва, а дисертацията й е филм, който се казва "The Glasgow underground music scene". Той показва реални аспекти от сцената на електронната музика, но и прави сравнение между Детройт, Глазгоу и Берлин. Има идея и за нов кино проект, който разказва за полу-сляп катерач, по истински случай. Тази идея идва от любовта й към скалното катерене, което е една от най-големите й страсти. Винаги когато се прибира на родна почва, отделя време да катери тепетата в Пловдив. 

"Занимавам се с музика и филми, защото искам да повлияя на хората. Имам толкова много неща за казване и понякога през различни медиуми успяваш да оставиш по-голяма следа". 

Поли е изключително лъчезарен и цветен човек. Обича да експериментира и да търси същината на всичко, което й грабне окото. Мила по душа, с широка усмивка, която трудно може да бъде заличена от лицето й. Преди години, често можехте да я засечете на центъра да танцува с огнено ветрило. В тези моменти, тя изглеждаше почти нереална. Мечтае хората в България да станат по-позитивни. Да не се влияят от работите на другите, а да гледат себе си, да се развиват и обичат. 

Изложбата в галерия SARIEV Contemporary включва произведения от различни периоди, както и някои от предметите – обект на нейните композиции

SARIEV Contemporary има удоволствието да представи самостоятелната изложба на Сирма Сарафова-Ораховац – „Обекти и илюзии“. Изложбата ще бъде открита на 7 април от 18:30 часа в присъствието на самата Сирма Сарафова-Ораховац и куратора Мария Василева. Изложбата ще може да бъде видяна до 27 май 2016 г. в галерия SARIEV Contemporary на ул. „Отец Паисий“ 40 в Пловдив.

През 2005 г. в изложбата „Прозорецът“ в Софийска градска художествена галерия кураторът Мария Василева включва две платна от малко познатата Сирма Сарафова. Те веднага правят впечатление с почти абстрактното си излъчване, минималистичните композиции и деликатното боравене с цвета. 

Така започва преоткриването на една художничка, която макар и с дълга творческа биография, незаслужено остава в сянка. 

Сирма Сарафова е родена на 28 март 1937 г. в гр. София. Внучка е на големия български актьор Кръстьо Сарафов. Ученичка на Асен Белковски. През 1956 г. завършва с отличие Художествената гимназия в София. През 1963 г. се дипломира в Художествената академия в София в класа на проф. Илия Петров, специалност „Живопис“.

Първата й самостоятелна изложба през 1982 г. е оценена от Кирил Кръстев, който определя картините й като „безплътни багрено-линеарни хармонии”. Толкова „тънки и фини, че отиват до и зад границите на нежните японски лирични двустишия или на кристалната поезия на Николай Лилиев”. 

Следващата изложба на Сирма Сарафова - Ораховац е цели 24 години по-късно, когато по покана на Олимпия Николова излага в галерия София Прес (2006).

През цялото това време Сирма Сарафова не престава да рисува, но работата й остава скрита зад стените на ателието. От една страна, тя никога не е приета за член на Съюза на българските художници, което в годините до 1989 г. е определящ фактор за реализацията на твореца. От друга, налице е дълбоката й убеденост, че творчеството е нещо съкровено и трябва добре да се опазва. Оформила своите възгледи и покрай приятелството си с художничката Славка Денева, Сирма Сарафова развива през годините силно чувство за независимост и неподчинение на готови формули. Последователност и отсъствие на компромиси – това е нейната рецепта за изкуство.

Благодарение на събудения интерес към работите й след 2005 г. за Сирма Сарафова - Ораховац започва нов творчески период. Тя се ориентира към еклектични натюрморти, обединяващи обекти и сувенири от различни страни и култури. Нарисувани нарочно с известна детска наивност, ярки цветове и големи празни полета, работите се превръщат в иронични коментари на глобалния свят. 

Изложбата в галерия SARIEV Contemporary включва произведения от различни периоди, както и някои от предметите – обект на нейните композиции. Експозицията в известна степен пресъздава и атмосферата в дома на художничката, пълен с картини и любими предмети. Изложбата се опитва да покаже в концентриран вид енергията и силата на Сирма Сарафова - Ораховац, която макар и останала не напълно разбрана през годините, продължава да работи и да звучи изключително съвременно. 

Изложбата на Сирма Сарафова-Ораховац е част от практиката на галерия „Сариев“ за търсене и преоткриване на автори, чиято работа, независимо дали в или извън контекста на съвременното изкуство и въпреки историческата дистанция, остава актуална и днес. Такива са изложбите на Иванка Сокерова (2008), група Ръб (2009) и Сашо Стоицов (2012). 

Австрийските музикални седмици в България ще се проведат за 20-ти пореден път от 5 април до 13 май 2016 г. Фестивалът се организира от Посолството на Австрия, като през изминалата 2015 г., Пловдив се включи за четвърти  път  в проекта с два концерта, съвместно с Държавна опера Пловдив и австрийски солисти.

По повод 20-ия юбилей, през настоящата година за първи път е поканен за концерти оркестър от Австрия. Виенският камерен оркестър ще свири на откриването на фестивала в София, след което ще изнесе концерти в Пловдив и Бургас. 

Виенски камерен оркестър е основан през 1946 г. През своята 70 годишна концертна дейност оркестърът се е утвърдил като един от водещите камерни оркестри в музикалния свят. Първият главен диригент на оркестъра Карло Дзеки, дългогодишният ръководител Филип Антремон, както и редовната съвместна работа с гост диригенти като Йехуди Менухин и Шандор Вег допринасят за стила и облика на оркестъра.

Под ръководството на настоящия главен диригент Щефан Владар Виенски камерен оркестър продължава да затвърждава международния си авторитет.

Виенски камерен оркестър има многобройни изяви в родната Виена, където наред със собствен концертен цикъл в Концертхаус оркестърът свири и в Музикферайн и Театър на р. Виена. Концертните турнета на всички континенти се посрещат с много висока оценка от публиката.

Фестивалът е част от Календара на културните събития на община Пловдив за 2016 година. Финансовата подкрепа от страна на Община Пловдив е в размер на 2500 лв.

За фестивала:

"През 1996 г. Австрийското посолство организира по инициатива на пианистката Мария Червенлиева концерти с австрийска музика в гр. Пловдив. През следващата година освен в Пловдив, концерти се провеждат и в София. Интересът на публиката към поредицата от концерти нараства и за няколко години те прерастват в Дни на австрийската музика, а концерти има вече и в други градове в България. В концертите участват многобройни изтъкнати солисти и диригенти от Австрия, които заедно с български оркестри и музиканти представят австрийското музикално творчество – от класиката до съвременни произведения, чиито автори често лично присъстват на премиерните изпълнения на техни творби.

От 2006 г., фестивалът е наречен Австрийски музикални седмици и е най-големият културен проект, организиран от Австрийското посолство. В рамките на досегашните 19 издания на фестивала са организирани над 200 концерта в 15 града в България: София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Пазарджик, Велико Търново, Благоевград, Габрово, Шумен, Добрич,

Кюстендил, Перник, Видин.

Започна продажбата на билети - в мрежата на Ивентим и на билетната каса на пл. "Ст. Стамболов" пред Общината. Цената на билетите е символична - 5лв.

Програма:

Волфганг Амадеус Моцарт

Дивертименто в ре мажор, KV 136

Allegro

Andante

Presto

Произведенията с развлекателна музика, които Волфганг Амадеус Моцарт композира по различни поводи по поръчка срещу заплащане, дълго време са били подценявани и омаловажавани като качество – в сравнение с другите произведения на гениалния композитор. Всъщност се е забравял фактът, че за композиторите, които не са били постоянно назначени като дворцови музиканти или от някой епископ, приемането на поръчки за композиции е било единствената възможност за осигуряване на някакъв доход. 

Наред с „Малка нощна музика“ – най-известната и най-често изпълнявана развлекателна музика  от Моцарт, Дивертименто в ре мажор, KV 136 е сред композициите за камерен оркестър, които се радват на особена популярност сред публиката. Моцарт композира това произведение на 16 години, във времето между второто и третото пътуване до Италия, така че италианското влияние е особено осезателно в тази композиция. 

Паул Хертел

Три пиеси „В емиграция“, Oп. 51 / 16-12-13

Край & Начало (oп. 51/16)

Спомен (oп. 51/12)

Хотел Метропол - Москва (oп. 51/13)

Три фрагмента от дълга поредица асоциации с отминали емоции.

Концепцията: Музиканти се срещат пред една полусрутена барака за концерт на открито. Музиката, която дълго е съхранявана в телата, се разпада и се смесва наново. Казват, че всеки от нас би трябвало да се отдалечи само няколко километра от обичайната си среда и вече е чужденец, емигрант. 

Защо тогава не искаме да разберем, де помогнем? Защо ли?!

Йоханес Брамс

Струнен секстет № 1 в си бемол мажор, оп. 18

Обработка за струнен оркестър (Гюнтер Пихлер)

Allegro ma non troppo

Tema con varizioni. Andante, ma moderato

Scherzo. Allegro molto

Rondo. Poco allegretto e grazioso

Йоханес Брамс е на 26 години, когато започва да пише Струнния секстет оп. 18. Шест години преди това той се запознава с унгарския цигулар Едуард Хофман, наречен Ремени, с когото предприема концертно турне из Долна Саксония. В Хановер се среща с известния цигулар Йозеф Йоахим, който го представя на Клара и Роберт Шуман. Шуман веднага разпознава изключителния талант на младия композитор и публикува станалата впоследствие известна статия „Нови пътища“ в „Ново списание за музиката“, в която характеризира Брамс като очакваното ново явление. Той се застъпва за него пред издателство Брайткопф & Хертел, което започва да публикува композициите на Брамс.  

Премиерата на Струнен секстет № 1 се е състояла на 20 октомври 1860 г. в Хановер. 

Общо три награди получи Драматичния театър в Пловдив

Пловдивският Драматичен театър отново грабна златната статуетка за дебют на наградите ИКАР. След като миналата година престижното отличие в сферата на театралното изкуство, наградата грабна Радина Думанян, пловдивската Драма не е отстъпила и крачка назад. На церемонията, която се състоя вчера в Народния театър, Боряна Братоева и Мила Люцканова бяха официално обявени за новите носителки на приза „Дебют на годината“.

Постановката отбеляза истински фурор още при своята премиера, а дори и след това, салоните винаги са пълни с желаещи, които искат да гледат представлението. „Сестри Палавееви“ е по едноименната книга на Алек Попов, а самата постановка е дело на Елена Панайотова.

Това обаче не е единственото отличие на Драматичния театър. „Евридика в подземния свят“ грабна повече от заслужено статуетката в раздел „Сценография“. Няма как да не споменем и името на директора на театъра, Кръсто Кръстев, който бе награден от Министерството на културата за високи постижения в мениджмънта и маркетинга. А това няма как да не е остане незабелязано.

Ние, от Капана, поздравяваме целия екип на Драматичен театър Пловдив за добрите постижения!