“Ръкоделницата” в Капана – едно от новите попълнения в “Нощта”. Името на мястото много ясно показва същността му. Както и заглавието на изложбата показва част от нейния заряд – “Нарисувай ми овца”, призовават ръкоделниците Диана Бойкова, Нако Цветкашки и Ярослава Бикова. Вдъхновени от творчеството на Екзюпери, тримата в различна степен “признават” пристрастието си в творения от вълна. Те използват различни техники с древен произход и правят скулптури, картини, дрехи, аксесоари…

Диана се занимава с вълна от около 4 години. Започва с идеята задомашно хоби – моделира пантофи, шалове, чанти… После мащабите на “производството” и на идеите нарастват – започва да отделя повече време на страстта си, а едно от последните и творения е цял килим. Използваразлични видове техники. За някои от тях й помагат контактите с украински и руски майстори в областта – живяла е в Украйна няколко години и там се запознава с различни начини на плъстене, посещава специализирани курсове на майстори.

Нако е художник. График. Занимава се с иглонабиване  от около 3 години.

Ярослава Бикова от Русия (Омск) се присъединява към “Ръкоделницата”, след като чува за нея от приятели. Идва в магазинчето и вече година обменя идеи, работи и пътува заедно с останалите.

Разкажете ни за „Ръкоделницата“. Как се зароди идеята за това място? С какви дейности се занимавате?
SONY DSCНако:  „Ръкоделницата“ е място, чиято идея е да среща творци-приложници от различни области на изкуствата и занаятите.
Това е семеен магазин за ръчно създадени красоти, който обаче приютява под покрива си и доста ръкоделия на творци-приятели. „Ръкоделницата” е и наше ателие – тук плъстим, шием, иглонабиваме. „Ръкоделницата” е и място за четене – всеки последен четвъртък на месеца, по предварително избрана и оповестена тема, се събираме да четем – всеки от книгата, с която е дошъл.
Всичко започна от книгите и от любовта ни към тях, от една идея на Яна да направим подвързия за книга (Яна Цветкашка е другата част от „Ръкоделницата“. Занимава се както с визията на „Ръкоделницата“, така и с цялостната концепция на бранда malukindian , който създава преди години, посветен основно на създаването на авторски текстилни подвързии за книги и пачуърк . Бел. автор).
И така нещата започнаха да се случват. Първоначално екипът ни бе по-широк, но постепенно останахме в семеен състав (като ядро) и невероятни приятели, които ни подкрепят, критикуват, побутват и търпят до сега.
В „Ръкоделницата“, в сегашния й вид, намират място хора със сходни интереси, с повечето от които така или иначе сме приятели или в процеса на съвместната работа сме станали такива . Нямаме ограничения в сферите на изкуството, които ни интересуват –
имаме автори, които работят с керамика и порцелан, с текстил, с кожа, с камък; можем да ви препоръчаме и някоя от книгите, които ще намерите при нас… на няколко, но любими издателства. Стараем се да представим работата на повече творци-приложници, които създават с ръцете си неповторими авторски образи. Стремим се към естествените материали… Бягаме от всякакви клишета и от унифицирането.

Как решихте да участвате в „Нощта“?

Нако: Аз лично от много години имам идея да участвам в „Нощта на музеите и галериите“. Откакто за пръв път чух за тази инициатива. Рисувам от доста време и мечтаех да имам собствена или съвместна с някой друг график изложба. Но така или иначе, явно още не е дошло времето. Затова сега прегърнах идеята да участвам като приложник с вълнените произведения.
SONY DSC
Диана: Миналата година ние, екипът на „Ръкоделницата”, решихме да поканим и да представим (в рамките на „Нощта”, но не като официални участници в нея) първата Национална изложба-конкурс по пачуърк, която организира сдружение „Пачуърк БГ”. След представянето й в София, изложбата гостува две седмици и при нас. Имахме над 20 участника в нея, с над 30 различни по размер и техника експоната. Пожънахме голям успех. Доста хора я посетиха, имаше и медиен отзвук. Беше интересно преживяване и за нас, и за тях.
Тази година решихме, че след текстила е дошъл ред на вълната, да покажем, че от нея също могат да се направят невероятни неща. Така решихме да участваме в „Нощта“ – да представим вълната като материя.

Нако:  Изложбата миналата година ни даде увереност, че бихме могли да се справим с една малка експозиция на наши неща. Аз също участвах в изложбата на сдружение “Пачуърк БГ” с мои текстилни произведения. Миналогодишната изложба се получи на световно ниво – за жури в нея бяха поканени майстори от Канада и САЩ, все имена в пачуърка, които дадоха доста високи оценки на това, което се случва в България. Това ни подсказа първо, че можем да използваме площта в „Ръкоделницата“ по-ефективно (имаме „изложбена” площ) и второ, че самите ние имаме сили да осъществим подобно нещо. И така, с това самочувствие решихме, че тази година бихме могли да се справим с една изложба.
Разбира се, ние тримата – Нако, Диана и Ярослава – творим в общо взето доста различни посоки. Аз използвам метода иглонабиване, те двете – мокро плъстене, като Слава е майстор и в иглонабиването, тя често комбинира техниките.

Разкажете ни за вашия проект „Нарисувай ми овца“? От къде идва името му?

Нако: Заглавието на проекта е силно повлияно от творчеството на Антоан дьо Сент Екзюпери и по-специално от „Малкият принц“. Видно е. Спряхме се на него, защото „Малкият принц“ е книга, с която всеки от нас в някакъв етап или в много етапи от живота си се сблъсква. По различен начин. И колкото е многопластов текстът на Екзюпери и темата „Нарисувай ми овца”, толкова е необхватна и податлива на интерпретации и работа вълната.
Търсихме тема, която да изразява едновременно творческото в нас и в същото време да бъде съвсем практично свързана с нашата дейност. „Нарисувай ми овца“ сега малко ни задължава да се „обвържем” и с  „Малкия принц“ като правим някои препратки. Тази година точно съвпада със 70 годишнина от изчезването на Екзюпери, така че поводите започнаха да се навързват. Някак всичко само си дойде на място.

Ще демонстрирате ли в „Нощта“ някои от техниките, които използвате за изработването на изделия от вълна?

Нако: Не. Последните ни няколко участия (One Design Week) и другите ни мероприятия в квартал Капана бяха свързани с демонстрации. Доста подемонстрирахме, хората видяха самия процес на живо. Този път ще бъде само изложба. Ще покажем наши експонати, а който иска да разбере как се правят, има възможността да дойде и да види. Изготвяме си ежемесечна програма, в която всеки може да проследи различните техники и методи на работа с вълна – мокрото плъстене или иглонабиването.  Обикновено съботите ни са дни за курсове и демонстрации. Всеки е добре дошъл.

Какви експонати сте приготвили за изложбата?

Нако: Аз лично смятам да участвам с умален вариант на стадо с овце, овчари и кучета. И разбира се, във връзка с темата ще направя нещо, което искам за сега да остане изненада за посетителите.
Диана: Аз ще помогна на стадото да се настани някъде. В процес на работа сме… Обещаваме и изненади!

Имате ли представа Ярослава Бикова (третият автор) какво ще представи?

Диана: Засега можем да споделим, че Ярослава е замислила пано и нейна интерпретация на Екзюпери.
Нако: От нея винаги очакваме изненади.

Трудно ли се работи с вълната?

Диана: Аз мисля, че зависи най-вече от желанието, търпението и фантазията на човека.
Нако: Както са казали мъдрите хора – най-мъчно се работи когато не ти е приятно.  Ако човек иска да направи нещо, дори да му отнеме година, няма да му натежи. Но ако правиш нещо по принуда, макар и за час, ще ти писне.
Диана: И ще ти се стори като една година.

Значи всеки може да се научи?

Диана: По принцип, да.
Нако: Зависи. Има хора, които могат да се учат на разни неща и такива, които имат готова философия за всяко нещо. Те не са податливи на нашия тип работа.
Диана: Принципът на мокрото плъстене, например, е изключително  лесен. Той е открит отдавна. Влакната се кръстосват, слагат се сапун и вода и започва да се търка. Това е толкова елементарно, че всеки може да го направи. По-важното е каква е фантазията на човек и какво е способен да измисли и създаде.
Нако: Според мен не всеки може да се справи – няма занимание, подходящо за всички хора. Но повечето, които са идвали при нас, водени от своето желание, постигат много – чак те самите се изненадват какво могат да направят от парче вълна. Имаш ли ръка и най-вече желание, всичко можеш да постигнеш.

Още за Нощта на музеите и галериите може да прочетете ТУК

Художникът Иван Стратиев подрежда самостоятелна изложба в галерия-музей Филипополис. Творецът ще представи последните си живописни платна пред пловдивската публика. Това ще се случи на 3 септември, сряда, когато ценителите ще имат възможността да се срещнат с маестрото и платната му. 

Иван Стратиев е роден в Трън. Завършил е Художествената гимназия в град София, след което изобразително изкуство във Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий”. Той е художник с тридесетгодишна професионална кариера, с реализирани десетки изложби в България и чужбина.
Стратиев работи живопис, графика и акварел. Има реализирани концептуални проекти, пърформанси и инсталации. Приемайки „анахронистично” „авангардността” на времето, в което живеем, Иван Стратиев не търси сензацията и без да робува на модните увлечения и да измисля „свръхнови” стилове, се стреми винаги да представи на публиката нещо ново и различно във формална или идейна посока.
Той тръгва от етюда, от рисуването от натура или пленер, стигайки до сложна символика в метафизичен, сюрреалистичен и анахронистичен план.

България има силни индивидуалности и слаби колективи, смята диригентът
 
Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури
 
Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин, не крие музикалният директор на операта
 
Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен
 
Операта в Пловдив не е това, което беше преди година. Културната институция изживява ренесанс, пълни зали, привлича нова публика, създава нови програми. Промяната дойде с новото ръководство, част от което е диригентът Диян Чобанов. Той застана пред Паулина Александрова за КАБАНА.БГ, за да разкрие как живее между Пловдив и Виена, как вижда бъдещето на операта, как оценя миналото й.
 
Какви промени настъпиха в Пловдивската опера, след като Вие поехте
диригентската палка?
 
Не е лесно човек да говори за себе си. Смятам, че правя това, което мога най-добре – да дирижирам. Тук има една много хубава традиция, защото не може да дойдеш и да градиш върху нищо.  Познавам Пловдивския оркестър доста преди да встъпя в длъжност. Аз много го уважавам и за мен е комплимент да  бъда музикален директор на тази легендарна институция.  Имам спомени от ученическите си години, когато диригент беше легендарният  Добрин Петков и до ден днешен се усеща неговото присъствие. След него също имаше много добри диригенти като Димитър Манолов. Наблюдаваха се и редица реформи и сътресения в институцията, които не й повлияха благоприятно. Нашият екип и госпожа Найденова започнахме с тежък старт, колкото и клиширано да звучи. Стартирахме с една възстановителна работа във връзка с това, че седем години нямаше сцена за опера в Пловдив и съответно звената в операта бяха малко неравностойно позиционирани, дори имаше липсващи такива. Нямахме почти никакви ателиета за производство. Това все още е точка, върху която трябва да работим, да произвеждаме наши продукции. Започна се една така да се каже ренесансова дейност. Имаше и финансова реформа. Пловдив попадна в най-тежката графа самофинансиране сред другите провинциални градове с театри. Институцията беше с дългове към Министерството. За около три месеца я стабилизирахме финансово. За изтеклия сезон направихме няколко подвига, ако може така да се нарече. Това, с което се много се гордея е, че Пловдивският оркестър свири в една от най-големите, престижни и желани зали в света, а именно в Златната зала Музикферайн във Виена. Това е залата на Виенската филхармония, там се изнасят известните по цял свят новогодишни концерти, които се предават на живо. Това е и една от залите с най-добра акустика в света и много малко оркестри могат да си позволят да свирят в нея, а нашите музиканти направиха един страхотен концерт. Имахме и прекрасно турне в Холандия с една силна интернационална продукция Бохеми с италиански сценограф и режисьор.  Друго, което направихме е да започнем една надпревара с времето. В златните времена, когато всичко е било подсигурено съвсем планомерно са се правели достатъчен брой репетиции, нямало е минимум  продадени билети, както е сега. Моята отговорност като музикален директор е в качеството и в музикалното ниво на институцията. Това, което съм събрал като професионален багаж, всичко, което съм научил в кариерата ми, която се е развивала в Западна Европа с най-голямо желание  го прилагам тук. Започваме един процес на обновяване на оркестъра, обявяваме конкурси за нови музиканти, защото приемствеността трябва да продължава. Стартираме и селекция за солисти, може би  най-добрите имена, които са и наши лични приятели, с които сме работели не веднъж и у нас, и в чужбина. Те са наши съмишленици. Мисля, че имаме шанс Пловдив да стане един уникален оперен и симфоничен център. Единият от факторите е, че имаме този фестивал, който е на високо и доста стабилно ниво. Всяка една продукция си имаше  свой акцент. Мисля, че след него операта в Пловдив стана много по-популярна, отколкото беше. Смятаме да превърнем този фестивал в един значим европейски. От друга страна Пловдивският оркестър е силно звено, с което не всеки оперен театър може да се похвали. Познавайки всички оркестри в страната и без никакво чувство за скромност мога да кажа, че нашият е най-добрият оркестър. Имам желание да поканя добри и качествени колеги. Нямам амбиция само аз да дирижирам, напротив,  добре е оркестрите да работят с различни диригенти.
 
Да се ходи на опера в Пловдив стана модерно, вид лайфстайл, при това за по-малко от година.  Бъркаме ли се?

Самият аз усетих това по време на фестивала. Дирижирах две събития в началото и след тях съпътствах всички останали. Въпреки ръководната ми роля, художествено аз бях слушател и зрител. След като свърши последният спектакъл изпитах чувството, което изпитвам, когато гледам последна серия на любим сериал или финалния мач на Световното първенство, една тъга и жажда за следващото издание. Усетих това и в много хора. Около нас се събра един пловдивски елит, набрахме кръг от хора, които са заинтересовани да ни подкрепят, някои финансово, други като статукво, като личности. Идеята за опера в Пловдив наистина придоби един реален и жив смисъл. Не просто някакъв протокол, а наистина хората се вълнуват от това, което се случва, очакват с нетърпение новия сезон. Новата визия на театъра също е фактор хората да се заинтересуват повече. Те биват посрещани, след премиерите има коктейл, нашите вип гости също получават своето заслужено внимание. Надявам се това да не е краткотраен проблясък, а една дълготрайна тенденция.

Как привличате младата публика да ходи на опера?

Въпреки, че една субкултура заля и поквари българските младежи , мисля, че все пак има хора, които са с малко по-завишени естетически и интелектуални изисквани. Операта винаги е била елитарно изкуство. Не може да се очаква от всеки да прояви интерес към това изкуство, но преживяването и посланието, което носи една опера не може да се набави от другаде. Може би не толкова много хора имат потребност от това нещо. Какво може би е привлякло младите? Първото нещо, което сменихме с госпожа Нина Найденова бяха афишите, защото такива си спомням от дете, а това е вече един вид анти-реклама. Това е нещо остаряло и покрито с прах. В нашите времена всичко трябва да бъде поднесено по правилния начин. Смятам, че това, което привлече вниманието на младите е начинът, по който им поднесохме нашата дейност и тя изведнъж започна да им става интересна. По отношение на качеството – никога не си позволяваме да покажем нещо просто, винаги имаме критерии, от които в никакъв случай не се отклоняваме. Защото ако дойде случаен човек на опера и попадне на слаба постановка с не толкова добър певец, това вероятно ще е първото и последното му идване. Затова внимаваме какво и как го поднасяме.

Какви са музикалните тенденции в Европа ?

През началото и средата на 20 век се следваше една малко остаряла романтична традиция, що се касае до интерпретацията на по-класически репертоар като Виенска класика или още по-назад във времето – Барок, дори Ренесанс. След това се направи един обрат към историческата интерпретация. Тъй като учих, а по-късно и работех във Виена през 90-те имах възможност да се запозная от близо с доайените този вече по-модерен тип интерпретиране като Николаус Харнонкурт. Бил съм на репетиции на неговия оркестър, който е най-скъпо платеният в света, бил съм и на стотици репетиции на Виенската филхармония с всички възможни звездни диригенти на нашето време, дори съм  бил и пианист в оркестъра. Така имах възможността да се запозная с модните тенденции в изкуството и се опитвам да ги предам и тук.

Къде се намира Пловдивската опера на база световното развитие на този вид изкуство?

Като солисти певци Българската опера се намира може би на първо място. Визитката на страната ни са легендарните Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Александрина Перничанска, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска. Тази плеяда наистина прослави България. Операта като институция обаче далеч не отговаря на нивото на тези, в които са световните звезди. Тук идва една характерна национална черта, че България има силни индивидуалности и слаби колективи. Като индивидуалност българите са велики, но с голямо нежелание и неудоволствие работят в колектив. В тази връзка имам какво да се желае в колективната работа. Не знам на кое точно място е Българската опера сред останалите, но не е в първата десятка.

Какви изненади можем да очакваме през септември?

Ще представим на Пловдивската музикална общественост солист на Виенската филхармония, което много рядко може да бъде чуто на живо. Става въпрос за моят приятел Кристоф Конц. Той е част от концерта на Виртуозите на цигулките. Ще разчупим академичният формат и ще направим концерта достъпен за по-широк кръг от хора. Това е събитието за откриването на Есенния салон на изкуствата. По-нататък -  реприза Аида на Античния театър. Ще я представят двама наши много добри солисти и изключителни професионалисти. След това имаме един концерт, който по своята същност не е конвенционален - проектът  Амадеус по филма на Милош Форман, музиката от който е на Моцарт. Тя ще бъде пресъздадена с мултимедия, части от филма и инсталации. Другото име може би би било The Best of Mozart, защото ще бъдат най-популярните  произведения от Моцарт. Ще има и две певици, две бъдещи наши солистки, защото ще ги ангажираме като част от групата. Това са Станислава Иванова и Евгения Ралчева. И двете ще изпълнят по една ария от Моцарт. Мисля, че това ще бъде много интересно и атрактивно. Този филм е любим мой и съм го гледал безброй пъти. Също така ще имаме и концерт с Орлин Павлов и Еделина Кънева за по-широката публика. Миналата година също направихме концерт с Орлин Павлов и по този начин придобихме много нови почитатели.

Можете ли да ни кажете нещо по-конкретно за Витруозите на цигулките и младия Кристоф Конц, с които стартира Есенния салон на изкуствата?

Моят приятел Кристоф Конц беше така добър любезно да приеме моята покана. Ние нямаме възможност да платим истинския му хонорар, но той се отзова и ще участва в концерта на Виртуозите на цигулките. Това са пет различни цигулари в една вечер. Подобен концертен случай в Пловдив не е имало до сега. Този формат е изненада, както и самите солисти, които идват. Ще се изпълнява концерт на четири цигулки, друг на пет цигулки, а накрая съм подготвил една инструментална пиеса за оркестър, където солистите също ще участват по своеобразен начин.

Разкажете ни малко за живота Ви "между Пловдив и Виена". Колко
пътувате, какви ангажименти имате извън България? Каква е разликата между условията тук и в Австрия?

Това са просто две различни реалности. Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури. Те се образуват от пътуванията ми Пловдив, Виена, Линц и Загреб, където съм постоянен гост диригент. Навсякъде нещата са различни и това прави живота много пъстър. Поне от скука и еднообразие не мога да се оплача. Понякога  натежават километрите, които трябва да пропътувам със самолет, а често и с кола и без сън, за да си изпълня задълженията. Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин. Къде са разликите между Австрия и България? Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен. Най-фрапиращата и тъжна разлика е в заплатата. Тя е десетократно по-малка тук, от това, което би трябвало да бъде и това, което е в европейските държави. Въпреки това, хората свирят с желание и ентусиазъм. Музикантът си е музикант. Както в „На браздата” от Елин Пелин Боне Крайненеца засвирва с уста, за да забрави немотията, така е в Българската опера. Колегите ми са страхотни, свирят за хиляди, но не ги получават. Те са достойни за уважение, защото правят нещо, което е елитно, а непризнато. 

Какво е чувството да дирижирате камерния оркестър на Шьонбрун?
 
Много приятно. Това е един ансамбъл от много много добри виенски музиканти, които правят безкрайно много концерти, може би ако годината се състои от 365 дни, те правят 370 концерта. Там за мен беше една лаборатория, в която успях да усвоя този нелек и доста чужд на славянския тип музиканти стил на музициране. Като доказателство ще направя две виенски пиеси на концерта с цигуларите Виртуози, които дори да прозвучи нескромно, няма да чуете в България никога по-добре и по-вярно изпълнени. Чувството там е много разчупено и освободено. Всички там са толкова съвършено наясно с този стил, че работата им всъщност е една забава, няма го момента на сценичния  стрес, всичко се случва от самосебе си.
 
 
Какъв е профилът на новия ръководител на голяма културна институция като Държавна опера? Колко различна е културната среда днес в Пловдив в сравнение с близкото минало например?
 
Сега може би трябва да поговоря за г-жа Найденова, защото тя всъщност е директорът. Ние разбира се сме екип и имаме еднакви цели и виждания. Първото нещо – ръководителят трябва е много отворен за обществото. В миналото заради елитарното изкуство той е бил малко по-изолиран, може би малко високомерен спрямо останалите и е липсвала социалността. Според мен контактът с хората е едно от нещата, с които се различаваме от миналото. Кабинетът на г-жа Найденова е винаги отворен, въпреки, че на врата й има приемно време, то не се спазва. Специално за културната среда: много е хубаво, че все повече млади идват на опера и се запознават с това преживяване така, както е на запад. Социалните мрежи също много допринасят за създаването на тази среда. Имаме много добър PR екип, който ни популяризира. Според мен се наблюдава едно затопляне и развитие на цялата пловдивска общественост. В миналото имаше някаква стерилност, която вече я няма, имаше старомодност, която също я няма. Културната среда в Пловдив днес, в сравнение с близкото минало е по-топла, по-модерна, по-социална и предлага продукти за повече и различни типове хора.
 
 
Какво да очакваме още през новия сезон ( оперни заглавия, концертни
програми)?
 
През този сезон ще имаме силно присъствие на Верди. Първата ни премиера ще е Макбет, след което Симоне Боканегра, Любовен еликсир. През декември  - Бохеми, която в миналия сезон представихме като няколко предпремиери, през този вече ще има официална премиера. По мое мнение това е една от най-силните оперни продукции в България, визирайки сценография, режисура, музика, затова и с нея ще участваме в Новогодишния фестивал в София. Следващият фестивал пък ще бъде открит с  Бал с маски отново от  Верди. Ще има и нови детски заглавия – Бастиен и Бастиена от Моцарт, Севилският бръснар на Русини, Хензел и Гретел като коледно заглавие.  Ще направим и една оперета - Хубавата Елена от Офенбах. Ще има и балет Лешникотрошачката, мюзикъл Човекът от Ламанша, който ще е с Орлин Горанов, и разбира се - симфонични концерти. Ще честваме 150-годишнина на Рихард Щраус.  На кратко – ще има пъстра и разнообразна програма, ще застъпим всички жанрови области и ще се постараем да ги направим на едно много високо ниво.

С инициативите по време на „Активна събота” на 30-ти август 2014 в Пловдив стартира най-голямата кампания за физическа активност и спорт NowWeMove.
Програмата включва плувен маратон, Family Crazy Run – за деца и родители, Port De Bras (Порт де бра) сесия и вечерна любителска Run'n'Roll обиколка. Инициативите са на Гребната база, а вечерната Port De Bras сесия – на Римския стадион, Джумаята. Поканени са всички пловдивчани, предвидени са награди и томболи.

„Активна събота” се организира от WOW Sport, „Мултиспорт Предизвикателство България”, Wake Your Body и се провежда с подкрепата на Община Пловдив.

Ето и програмата:

8.30 – 10.00: Регистрации за плувен маратон (Гребна база, пред хангаритe)

9.30 – 10.30: Boot Camp тренировка от WOW Sport
Тренировката включва задължителна загрявка в началото, функционални упражнения и стречинг. Използвани уреди: пудовки, въжета, гуми
Водещ: Костадин Михайлов
Място: Гребна база, пред хангарите, на тревната площ

9:45: WOW загрявка за плувци
Начало: 9:45

10.00 – 11.30: Плувен маратон
Организирано от «Мултиспорт Предизвикателство България»
Старт: Хангари на Гребна База
Дестанции: 1000 м и 3000 м
Предвиден е награден фонд
Място: Гребна база, хангарите

11.00 – 12.00: Family Crazy Run – забавно състезание за родители и деца

Трасе: дължина 500 м.
Трасето включва предизвикателни и забавни препятствия, подходящи за цялото семейство
-          Прескачане на гуми
-          Скачане на въже
-          Носене на половинката
-          Стрелба в кош
-          Лазене под препятствия

Предвидени са награди за най-бързите и атрактивните, томбола за всички участници

Място: Гребна база, хангарите

19.00 – 20.30: Run'N'Roll нощно издание
Състезанието включва една цяла обиколка на Гребна база 4,750 м.
Участниците могат да се включат както с бягане, така и с каране на ролери.
Предвидена е томбола.

Място: Гребна база, трибуните

20.00: Port De Bras session (open class)
С Поли Василева, Таня Лулчева и Ася Павлова

    Port De Bras е модерна тренировъчна програма, микс от фитнес, балет и танц. Изпълнява се на чил аут музика. Port De Bras е тренировка, с която се постига не само физически комфорт, но и душевна хармония.

    Port De Bras е един от най-новите и напредничави методи в Body and Mind направлението на съвременния фитнес. Тренировъчната програма е създадена през 2006 година от испанеца Хулио Папи и руснака Владимир Снежик.

Място: Римски стадион - Джумаята

    NowWeMOVE (Сега се движим) е най-голямата европейска обществена кампания за физическа активност и спорт. В България тя се провежда за трета поредна година, очаква се да се включат над 60 града с различни инициативи. Кампанията е с продължителност 12 месеца и обхваща периода от края на август 2014 до края на юли 2015.