С много рок и камп посрещаме July morning в Пловдив

Паулина Гегова

Какво е да си рок музикант? Най-важната част е не само да забиваш като звяр, но да го правиш със страст и хъс, който си проличава при всяка струна, при всеки удар на палката, при всяка изпята дума. Най-важното е да си бунтар, да караш хората да настръхват и да пожелаят да извършат революция. Именно това е рокът – революция на много нива – социална, обществена, политическа и душевна.

В България рокът все повече се подминава като забравен стил. Големите музикални продуцентски къщи предпочитат да залагат на нещо модерно и комерсиално. Въпреки това има шепа хора, които не се отказват от този провокативен стил и се стремят да го развият подобаващо. Точно и затова S’cool rock fest продължава да функционира трета поредна година, като се превръща в запазена марка, част от картината, която прави Пловдив различен град.

Последните са думи на зам. кмета по култура, туризъм и опазване на културно-историческото наследство Амелия Гешева, а те само потвърждават все по-ясната истина, че Пловдив се превръща във втора Каварна.

Под тепетата най-после звучи рок, а ученическите банди, които ще се състезават на фестивала от 11 март до 2 юли ще покажат, че музиката, свободата и огънят, който носи, могат да се обединят в едно.

За организаторите на феста, той се е превърнал в кауза. Ментори тази година ще бъдат членове на групите Downer Kill и Paranormal, които са познати на обществото и изкараха кариерата си на едно добро начално стъпало.

За сега са записани 9 групи от пет града, сред които Пловдив, София, Варна, Добрич и Ямбол, но още участници се очакват. S’cool rock fest няма конкурсен характер, което значи, че децата ще забиват най-вече, за да забавляват себе си и публиката.

Тази година финалът на феста ще се проведе на 30 юни, 1 и 2 юли в парк Лаута, като чрез 6 доброволци сцена, изпълнители и публика ще са в синхрон помежду си. Концертите за първи път ще се излъчват онлайн, а в непосредствена близост до сцената ще се изгради палатков лагер, което е една добра алтернатива за посрещане на July morning.

Жалкото е, че са малко хората в България, които подават ръка на младите изпълнители. Въпреки това Тракс и Тони Арнаудов вярват в младежите, признават, че те са добри професионалисти, а каквото им липсва като опит, те ще се стремят да им наложат. От там нататък ги поемат Митко Кърнев с „Голямото междучасие“ и Милена с „ Рок с Милена“, в които много от бандите излезли от S’cool rock fest стават победители.

Идеята е музиката, с която участват групите, да е авторска. Всеки може да прави кавъри и трибюти и в това няма нищо лошо. Всички сме тръгнали от там, но нека то да е само за забава. Истината обаче е в тяхното лично творчество. То да не стои заключено в гаражите и мазетата, а да бъде показано на света, казва Тони Арнаудов.

Според него преобладаващите стилове в новото поколение музиканти са метъл кор и грайндкор. А какво ще ни представят младежите тази година предстои да видим с началото на концертите в Stage 51 на 11 март.

Не знаех за Пловдив, не знаех колко богат е той, колко е важен, но вече знам и ще разказвам на всички, казва експертът по консервация на мозайки

Ако вие не защитавате собствените си богатства, никой няма да го направи вместо вас. Не пестете пари, използвайте разума си и Уважавайте миналото, препоръчва той

Гайл де Гишен (бивш почетен президент на ICCROM) е инженер-химик. Ръководи консервацията на пещерата Lascaux, във Франция. През 1969 се присъединява към ИКРОМ, където развива цялостната си кариера, активно работейки по програми за превантивна консервация в 105-те страни членки на организацията. През 1977 организира първата конференция по консервация на мозайки, в резултат на която се създава ICCM. В продължение на 6 години е секретар на организацията, а през 1999 е номиниран за почетен президент. В момента Гайл де Гишен е в Пловдив. Той е сред чуждите експерти, които участват в Международен симпозиум „Консервация и реставрация на мозайки“. С него разговаря Иво Дернев.

Вчера казахте, че първите ви впечатления за града не са били особено положителни, но в последствие те са се променили. След вчерашния ден как бихте описали Пловдив?

Първите ми впечатления бяха слаби, защото бяхме на археологически разкопки (Източната порта), занемарени,  с пораснала трева, на която не й е мястото там. Ако дойдете в Рим обаче също може да видите такава картинка. После видях някои забележителности, които са презентирани перфектно, перфектно обяснени на публиката и това ни позволи да си придобием една по-цялостна представа за миналото. Аз не знаех нищо за Пловдив. Аз живея в Рим и пътувам много по работа. Когато писах съобщение до Франция, че съм в Пловдив, България, приятели ми отвърнаха: Благодаря ти, че написа и държавата, защото не знаехме, че Пловдив е в България. Обикалял съм поне 100 държави по работа, но не знаех дори името на града.

Защо?

Защото съм невеж. Има много градове, с които не съм запознат, но не само, че не знаех за Пловдив, а и не знаех колко богат е той, колко важен и изведнъж открих град, който съществува над 3000 години, вечно в някаква битка- с римляните, турците, руснаците. Всичко това мога и да го прочета, но докато не го видя, няма да мога да си го представя. Първият момент, в който го открих беше когато видях Римския стадион. Не знаех, че в Пловдив има интересни неща. Не знаех дори, че е разположен на седем тепета и вината за това е лично моя.

Какво бихте написали днес на приятелите си за Пловдив?
Че съм много впечатлен! Бих им препоръчал да го посетят. Ако имат няколко свободни дни, нека дойдат. Няма да бъдат разочаровани. Ще разказвам на всички за Пловдив.

Защо Пловдив е неразпознаваем дори за хора, които се занимават с културно-историческо наследство като вас?

Аз не съм археолог. Аз съм химичен инженер. А на въпроса „защо“ – защото от дълго време паметниците на Пловдив не са били добре защитавани или експонирани правилно. А честно казано, дори в Рим няма такива неща. Аз живея там. Жилището ми е до Пиаца Навона, където е бил Античният стадион. Всяка сутрин тичам на площада. Там обаче стадион няма. Няма нищо запазено от него. А Пловдив дава възможност на хората да видят римски стадион, да си представят това, че е съществувал отдавна, че е живял, че се е променял. Имате свидетелства от славата на града през римско време, но с течение на времето, тези свидетелства са занемарени. Чак до сега. Днес например Стадионът изглежда много добре. Нужно е вие да го съхранявате. Ако вие не защитавате собствените си богатства, никой няма да го направи вместо вас. Трябва знаците от миналото да се разкриват, експонират и поддържат. И тук не става въпрос за пари. Не можете да се оправдавате с липса на пари. Първо, трябва да имате проект. Ако нямате, никога няма да намерите пари. Градът има голямо разнообразие от обекти, които си заслужават да бъдат видени. Имате античен Пловдив, имате много исторически елементи и наслагвания, имате хълмове. Много по-чист е от Рим. Ние нямаме римски театри. Има някои останки, но не и цялостна структура. Разберете, че за да видя хората римски стадион, трябва да дойда до тук, не да отидат в Рим.

Какъв е коментарът ви за Епископската Базилика и нейните мозайки? Очевидно адмирирате премахването на пътя, за да бъде разкрита тя в цялост, тъй като казахте, че една Епископска Базилика е много по-важна, отколкото 1 км. асфалт.

Първо, аз не съм фанатик на тема стари камъни. Имам интерес към тези камъни, които имат история, защото така знам от къде идвам. Всичко е като едно дърво – то има листа и корени. И ако един ден отрежеш корените, вече няма да има листа. Корените на Пловдив са Античния театър, Римския стадион, Базиликата. Специалистите могат по-точно да кажат колко важни са те от историческа гледна точка. Сигурно е, че мозайките в Базиликата не са най-красивите в света, но са най-важните в България. Представете си колко хора е можело да влязат вътре в Базиликата, да стъпят върху мозайките й, и ще осъзнаете колко голям е бил градът тогава. И като си представим, че стадионът тогава е бил за 26 хиляди души… Отговорете си на въпроса колко съвременни стадиона в града има с такива обеми и ще придобиете ясна представа колко е бил голям и важен древният град. Чрез Базиликата виждаш миналото си, корените си, колко важен е градът ви. Важна е историческата информация, която Базиликата дава. Нейните мозайки са много важни за историята на християнството. Много са важни и за историята на града. Те разказват тази история. За  античните хора. Как са живеели, как са се обличали, за изгубени видове животни, как са работили и още много.  Много е приятно да бъдат анализирани. Сигурен съм, че с времето на други места в Пловдив ще откриете много мозайки при строителни дейности например. Това е очевидно. Реставрацията на Базиликата ще даде добър пример. Ако попаднете на мозайка, изграждайки път, намерете начин да я заобиколите. Не пестете пари, използвайте разума си. Уважавайте миналото. Следващите поколения ще са ви благодарни. Защото Пловдив може да стане градът на мозайките.

Как можем да подобрим града си и отношението към културно-историческото наследство?

Наскоро бях в Мадрид. Търчах в метрото, тъй като закъснявах. И в един момент се спрях, тъй като вниманието ми бе приковано от една нетрадиционна реклама. Само надпис върху билборд „ЕДИН”. Това е. Дори един човек е достатъчен, за да промени не просто един град, а света. Този човек може да бъде кметът. Може да си ти. Може да е Тръмп за света. Но един единствен човек може да промени всичко.

Как трябва да рекламираме града си, за да стане разпознаваем?

Фактът, че градът ви ще е Европейска столица на културата, е достатъчно голям. Ще събере българи, хора от съседните държави и от далечните.

Вие сте французин, който живее в Италия. Коя от двете държави е по-близка за вас?

Франция! Аз съм от Британия, но имам избор и избрах да работя в Италия, защото за съжаление във Франция има много напрежение, агресия и не се чувствам добре там.

Кои са най-красивите мозайки?

Както казах, аз съм обикалял много държави. Голям съм късметлия в това отношение. Аз съм доктор по миналото. Ако ми покажете обект, който няма историческа стойност, ще се натъжа. Но ако има, ще направя всичко възможно да го развия. Фондация Америка за България подкрепя проекта защото вижда бъдещето му. Те осъзнават, че има нещо специфично в него. Ако нямахте културно минало, нямаше да сте Европейска столица на културата. А ако говорим за най-красивите мозайки, то те са в Тунис. Невероятни са! Но мозайките не трябва да се сравняват.

Забиване на една сцена с WASP, Gotthard, Dirkschneider и Doro ще е голямата награда за една от групите участващи в конкурса

През 2017-та Midalidare, Rock in the wine valley ще удовлетвори не само музикалните желания на феновете, но и стремежите на младите рокаджии, които мечтаят за светлините на прожекторите. След успеха на Battle of the bands като част от Kavarna Rock 2014г. и 2015г., организаторите от Bulgarian Live Music ще организират конкурса и през 2017г. като част от фестивала в долината на виното. Всяка банда, която иска да излезе на една сцена с WASP, Gotthard, Dirkschneider и Doro трябва да направи следното:

До 31 март 2017г. кандидатите да изпратят на е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

- 2 или 3 авторски парчета, сред които поне едно трябва да бъде на английски език и изпълнение наживо ще бъде от полза. (условие е видеата да бъдат качени в YouTube)

- да бъде приложена информация за групата

– лице и мейл за обратна връзка 

- предпочитан град за кастинг (София, Пловдив, Стара Загора). 

- Бандата да може да изсвири минимум 30-минутен сет. 

По изпратените материали, ще се извърши предварителен подбор на групите и до 10 април 2017г. ще бъдат обявени класиралите се, както датите и местата на кастингите в посочените градове, където участниците ще трябва да представят на живо своя музикален потенциал. Квалифицирано жури ще излъчи 3 български групи, които ще влязат в битка с банди и от други страни още през първия ден на Midalidare, Rock in the wine valley.

На 9 юни 2017г. на сцената на Midalidare, Rock in the wine valley, ще свирят в битка 6 рок банди, от които публиката ще избере един победител. Същият ще бъде удостоен с възможността да закрие вечерта на 10 юни, броени минути след хедлайнера на вечерта -  Gotthard. Освен адреналин и положителни емоции бандата ще получи добър старт в музикалния бизнес със запис в професионално звукозаписно студио и ваучер от музикален магазин на стойност 1000 лв. „Първата година "Battle of the bands", доведе страхотни банди, които търсеха популярност, но и искаха да усетят преживяването, което голяма сцена носи. Очакваме лятото да ни донесе здрав рок и да ни зарадва с ново откритие“, коментират организаторите от Bulgarian Live Music. 

Конкурсът е отворен и към чуждестранни групи, които също могат да подадат своите кандидатури на същия мейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Пижо и Пенда от читалището в Прослав украсиха входа на Общината

Копчетата са пременени в червено и бяло

Читалищата провеждат работилници на открито

Баба Марта раздава мартенички пред сградата на Община Пловдив отрано днес, придружават я възпитаници на Комплекса за социални услуги „Св. Георги“, които са изработили сами подаръците за пловдивчани.

Ако още не сте избрали червено-бели символи за здраве и берекет за любимите хора, може да се включите в работилниците на открито, които се провеждат на пл.“Стефан Стамболов“. Там на маси около копчетата са представители на читалищата в Пловдив, които показват как се правят мартенички и предоставят материали за това.

Може да поседнете докато творите на седалките, които ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства са декорирали в бяло и червено. Задължително е да си направите снимки в селфи зоната на пейката с Пижо и Пенда под дървото с мартениците. То е дело на Мариан Миланов, който също е завършил това училище преди години, а сега се занимава с рекламни макети. Негови продукти има по улиците на Германия, Франция и други.  

Мариан подчерта, че дървото с мартениците е изработено от него, но е поздрав от общината към пловдивчани и гостите на града.

Читалището в Прослав пък подари на администрацията огромна мартеница Пижо и Пенда, която краси врата на сграда на Община Пловдив.   

Пейката за селфита е дело на талантливите майстори от Регионална занаятчийска камара – Пловдив. За тяхната тематична изложба ви разказахме ТУК.

Честит първи март, скъпи приятели! Желаем на всички ви здрава и сполучлива година! Днес е денят, в който всички ще се окичим със символа на здравето – мартеницата и по този повод ви разказваме три легенди, за произхода на бяло-червеното украшение.

Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука. 

Втора легенда гласи, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят. След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание. 

Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. 

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех. 

Третото поверие гласи, че хан Кубрат имал петима сина една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца. 

След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681". 

От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи - където и по света да се намираме.