Капана.БГ

Капана.БГ

Не пуснаха във Фурната Емил Миразчиев, той организира пърформанс с кубе и ток от джипа си в парка отпред

Поддръжниците на идеята Гарнизонна фурна да бъде запазена и да заживее като Център за съвременно изкуство защитиха каузата си с танци в парка пред бившата казармена сграда. Днес трябваше да се състои изложба на няколко артисти вътре в самата Фурна, но от районната администрация на Западен не допуснаха ентусиастите вътре, тъй като тя представлявала опасност за здравето и живота им. Това не попречи на Емил Миразчиев и съмишлениците му да си организират събитието, защото така или иначе се бяха събрали с тази цел. Председателят на сдружение Изкуство днес извади кубе, върза го за акумулатора на джипа си, паркиран пред входа му на метри от портала на Фурната, и изду музиката. Като сам се включи в танцовата импровизация.

Миразчиев продължава да настоява, че 320 хиляди лева ще стигнат за ремонта на сградата. Дори извади детайлна план- сметка, която искаше да връчи на поканения на събитието кмет Иван Тотев. Градоначалникът обаче не се появи. А Миразчиев подчерта, че настоява за диалог и дебат по темата.

Припомняме, че от няколко дни в публичното пространство върви дискусия за бъдещето на бившия военен имот. От общината настояват сградите в него да бъдат съборени, за да бъде изграден парк там. А водените от Емил Миразчиев артисти държат основната постройка в комплекса да бъде съхранена и да се превърне в Център за съвременно изкуство. Те дори пуснаха подписка в квартала, като твърдят, че вече 200 души са подкрепили каузата им. От администрацията пък отговарят, че идеята за изграждане на парк е на самите жители на района и обявиха, че ще направят мини референдум там, за да проучат обществените нагласи. Засега Фурната няма да бъде бутана. 

 

Експертите: Епископската базилика може да заслужи мястото си в Юнеско

Раннохристиянският храм свързва това място с Византийския свят. Тази специална сграда показва колко е бил глобализиран градът по онова време

Роберто Нарди: Всички държави с културно-историческо наследство са в риск. Вредите идват от нас самите

Процесът на деструкция е много ускорен заради булдозера, казва Гайл де Гишен

Световните светила в консервацията и реставрацията на мозайки си дадоха среща в Пловдив на голям международен форум, посветен на опазването и експонирането на културно- историческото наследство.  Събитието, организирано от Международния комитет за консервация на мозайки, Община Пловдив и фондация „Културно наследство“, събра на едно място най-значимите експерти в сферата, по-голямата част от които идват за първи път в България. Изненадващо е, че мнозина от специалистите дори се са чували за Пловдив и историческите напластявания тук. И не го крият. Затова пък бързо са натрупали впечатления днес и вчера, и след тях подчертават, че имаме привилегията да живеем и обитаваме изключително специално място. В културните пластове на древния ни град потънаха специалисти от Италия, Франция, Турция, Гърция, Тунис, Сирия, САЩ. Вчера те са били на Епископската базилика, видели са и ателието , в което се реставрират мозайките от най-важния археологически обект в Пловдив. Посетили са още Малката базилика, Източната порта, Стария град, Римския стадион, Античния театър, Одеона. Не бях чувал за Пловдив. Дори като писах, че идвам в този град, мои колеги ме попитаха къде точно се намира. Първите ми впечатления бяха лоши. Разбрах, че сте имали седем тепета, също като Рим, но сега са шест - върху едното има търговски център. Постепенно, обаче, впечатленията ми се промениха. И днес, пред вас, казвам, че съм удивен от този град. Пловдив е Рим на Балканите. Ще разкажа на всички и ще им препоръчам, да видят вашия град, каза Гайл де Гишен, инженер- химик, бивш почетен президент на ICCROM и ръководител на реставрацията на пещерата Lascaux във Франция.

България е ключова страна в процеса по опазване на мозайките. Тук сме, за да създадем нови връзки с града. Нашата мисия е да браним мозайките, да разпространяваме добрите практики за консервация и реставрация. Всеки ден много квадрати ценни мозайки се губят по целия свят. Те са крехки, лесно се рушат. Затова и ние искаме да разпространим най-добрите практики за съхранение на мозайките, да научим хората на отношение към тях. Да разберат те значението, смисъла и духа на мозайките, знаците от древността, които те ни дават. Защото мозайките идват от миналото, но са за бъдещето на културата, на обществата и икономиката на тези общества, обясни Роберто Нарди, президент на Международния комитет за консервация на мозайки.

Той подчерта, че в момента градът е изправен пред предизвикателството да организира нов вид туризъм, който ще се активира в Пловдив с откриването на музея Епископска базилика в края на 2018г. Разкри още, че бъдещите интереси на Международния комитет са свързани именно с Балканите. Значението на Базиликата е огромно. Сградата е много интересна, а големината на мозайките е впечатляваща. Именно Епископската Базилика свързва това място с Византийския свят. Тази специална сграда показва колко е бил глобализиран града по онова време, каза Нарди.

Качеството на мозайките е свързано с историческото съдържание, а не с естетическото им такова. В Рим например, естетическото качество на мозайките е много по-ниско от изящните мозайки в Сирия или Тунис например. Но вторите не са задължително по-интересни от римските. Мозайките в Пловдив, обаче, са изключително интересни и откъм историческо съдържание, и откъм естетическо. Изключително интересни заради историята, която е написана на тях. Ако не уважавате това, ще загубите качеството на мозайките си. В Италия има мода като ги вдигнат мозайките от земята, да ги вкарват на склад, а на обекта да слагат 3D модели. Това е най-глупавото нещо, което можете да направите. Грешно е да се слага и на нова основа, тъй като става като снимка. Така унищожаваме оригинала и даваме на туриста копие. Така прекъсваме история на мозайката, спираме духа й, интересното в нея, препоръча Нарди.

Той определи страните с културно-историческо наследство като тези, които са богати на петрол, с тази разлика, че при вторите суровината е изчерпваема. Държави като България и Италия имат ресурс, който е възстановим, но само ако се подходи по правилния начин. В Италия например, много от паметниците бяха загубени поради лошо управление заради чупливостта си. Не искаме това да се случи и тук. Всяка страна с културно-историческо наследство по света е в риск - виждаме войните и природните бедствия какви щети нанасят. Войната, обаче, се води всеки ден и във всички държави, в това число в България и Италия. Вредите идват точно от нас. Списъкът с грешни възстановявания на паметници е огромен. Затова е време нашата организация да дойде в България, за да се колаборира с администрацията.  А в Пловдив сме по покана на самата община, което е отличен знак за отношение към старините, допълни Нарди. 

Процесът на деструкция е много ускорен заради булдозера. Строителството на пътища и високи сгради застрашава културно-историческото наследство. Трябва да бъдете внимателни. Защото ако искам да видя небостъргачи- ще ида в Дубай. Ако искам град с пътища няма да дойда в Пловдив. Какво предпочитате: Една Епископска Базилика или 1 километър път? Един асфалт няма да доведе до нищо и няма да докара никого, бъдете сигурни в това, каза Гайл де Гишен. Французинът живее от 48 години в Рим, но заяви че дори в италианската столица няма толкова информация за римската история, както в Пловдив. Живея на Пиаца Навона, където е бил римския стадион. Днес там няма дори елемент от него. Но тук, в Пловдив, има. Смятам, че дори децата тук могат да разберат повече за римската история, отколкото ако посетят Рим. Вижте Епископската базилика- невероятна сграда. Вижте размерът й, за да разберете колко голям и важен е бил градът ви тогава.  За първи път видях и разбрах как изглежда градския съвет в империята- Одеона. На негово място в Рим има църква, допълни впечатлен от Пловдив Гайл де Гишен.

Всички специалисти заявяват едно- че Епископската базилика може да заслужи мястото си в Юнеско. И това вече се коментира сред експертите.

 

 

   Емилия е неукротим дух, работохолик и ... мечтател. Професионалист художник, работещ в няколко жанра  - сценография, сценичен костюм, рисунка и живопис. Освен всичко това, тя, вече години, е директор на училището за сценични кадри, което училище успя, с присъщата си воля и силен характер, да превърне в национална гимназия. 

   Но на първо място Емилия Арабаджиева е художник. През целия си деятелен живот тя не е спряла да рисува, да прави изложби и да изненадва зрителите с различните живописни жанрове, изповядвани от нея. 

   Рисунките, които прави, са близки до театралния дух. Те са раздвижени, одухотворени, носят една емоционална наситеност и визуална красота. Изпълнени са сякаш на prima vista и създават илюзия за ангелска крилатост. Една елегантна строгост определя естетическата визия на голите фигури и създава пречки пред лошото въображение. 

   Пейзажите на авторката са с деликатната структура на преливащите се, един в друг, отенъци на зеленото. Пейзажи от Средна гора, които сякаш са рисувани само през пролетта, когато великото зелено е в царствен разцвет, когато самата светлина е омагьосана да разкрива, да открива зеленото, по-зеленото, най-зеленото. Пейзажи на крехкото равновесие между въздуха и земята. 

   Серията натюрморти с цветя са подчинени на естетска семплост, много често зад тях се простира пейзажът. Цветята са класически поднесени и са оставени сами на себе си, за да  разкрият тайната на красотата си. Авторката ни ги поднася откровено опростено, за да не бъде техният чар нарушаван от излишни елементи. Едрият план определя и тяхната сила на емоционално внушение върху сетивата ни. 

   Емилия Арабаджиева – трудолюбивата пчела, която събира неуморно и скромно, в своя житейски кошер, меда на своите мечтания, въжделения, духовни потребности и обич. 

                                                                     Краси Алексиева, 2017 г.

На 07.03.2016 г. от 18:00 ч.  в галерия Възраждане ще се открие изложба живопис 

„Цветето“ на Емилия Арабаджиева. На откриването ще представим и новият луксозен каталог на авторката. Изложбата ще продължи до 20.03.2017 г.

Хю Хъдсън и Мериам д’Або представят новата си лента Алтамира в Лъки

Специални гости ще представят и „Белгийският крал” пред киноманите

Класното кино ще властва под тепетата от 16 до 26 март, когато ще се проведе 12-я София Филм Фест в Пловдив. По традиция, домакин на маратона на седмото изкуство е Лъки- Дом на киното. И пак по традиция, да представят новите си творби в града специално ще дойдат много важни за киното гости.  В Пловдив се завръща четирикратният носител на Оскар Хю Хъдсън, който заедно с прелестната си половинка- момичето на Бонд Мериам д’Або, ще запознаят киноманите с новата лента на режисьора, в която играе и съпругата му- Алтамира. В Лъки на прожекция и за разговор с феновете ще дойдат още Титус де Воогт и Люси Дебе, двама от главните актьори във филма „Белгийският крал”, който ще се прожектира в рамките на фестивала.

За негов старт организаторите са подбрали най-новата творба на един от най-талантливите български режисьори Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” (2017). Непосредствено след премиерата в столицата в програмата на 21-вия София Филм Фест, филмът ще представи на киноманите в града под тепетата историята на двама пациенти, чиято кратка среща в един болничен асансьор може да се окаже съдбоносна...

„В „Асансьор за пациенти” си позволих работа с актьорите в изцяло импровизационен режим, - споделя Иглика Трифонова. - Работихме в голяма възбуда и решихме да отидем още по-далеч - всеки от актьорите вложи в ролята си нещо лично. Получи се особено, интимно вграждане в драматургията на филма. Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване - същински герои... Винаги ще съм дълбоко благодарна на актьорите си за това доверие и съучастие. И винаги се питам – ще открие ли публиката личните моменти?...”

Дългогодишният продуцент на филмите на Иглика Трифонова - Росица Вълканова, която участва на София Филм Фест и с „Безбог”, пълнометражният дебют на Ралица Петрова, спечелил голямата награда на фестивала в Локарно, за пореден път застава безусловно зад сценария на Иглика Трифонова. Оператор е Крум Родригес, а музиката е дело на Васил Гюров.

„Белгийският крал” ще е друго от ударните заглавия в програмата. Освен чуждите гости, в представянето на лентата ще участва и Стефан Китанов, директор на СФФ. Той е копродуцент на филма, четвъртия игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс („Хадак/Khadak” – Венеция 2006, „Златен лъв на бъдещето”; „Алтиплано/Altiplano” – Кан 2009, Седмица на критиката; „Петият сезон/The Fifth Season” – Венеция 2012, Международен конкурс, наградите Green Drop и Young Cinema Award). „Един вулкан в Исландия изригна и се роди идея – да пратим белгийския крал в Истанбул, да развихрим природно бедствие, да разпалим политическа криза и да го натирим на сухопътно пътешествие инкогнито към дома, което включва сблъсъци, премеждия и велики моменти. Иначе казано, същността на комедията е в попадането на неочаквани места”, - споделят двамата режисьори.

В ролята на краля е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин („Петият сезон”). Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е зам. шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович („Ягода в супермаркета”) е бивш шампион по стрелба, снайперист от Сараево и любител на птиците. Филмът е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове - „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други. „Белгийският крал” е продукция на Bo Films (Белгия – Фландрия) в копродукция с Entre Chien et Loup (Белгия – Валония), Topkapi Films (Холандия) и Арт Фест (България). Продуценти от българска страна са Мира Сталева и Стефан Китанов. Оператор на филма е Тон Петерс, художник е Сабина Христова, художник по костюмите – Ека Бичинашвили, гримът е дело на Петя Симеонова, а изпълнителни продуценти са Светла Цоцоркова и Надежда Косева („Фронт филм”).

Българското финансиране на „Белгийският крал” е осигурено от ИА „Национален филмов център”. Проектът е подкрепен от филмовите фондове на Белгия и Холандия, Евроимаж и Програма МЕДИА на Европейския съюз.

Носител на четири награди „Оскар” (за най-добър филм, музика, сценарий и костюми) и „Златен глобус” за най-добър чуждестранен филм с творбата си „Огнените колесници” (1981), Хю Хъдсън идва отново в България специално, за да представи „Алтамира” – историческа драма, в която оживяват едни от най-древните рисунки в човешката цивилизация. Кинотворбата разказва за първото в света откритие на праисторическо изкуство, намерено в пещерата Алтамира в Испания през 1879 г. Антонио Бандерас е в ролята на Марселино Санс де Саутуола, любител археолог, собственик на земята, където се намира пещерата. С течение на времето откритията завинаги променят разбирането на човечеството за праисторическите му предци. Във филма участват още Рупърт Еверет, който ще бъде специален гост на фестивала в София, Голшифте Фарахани, Пиер Нини, Мериам д’Або, и др. Хю Хъдсън и Мериам д’Або ще представят лично филма в Пловдив!

Специален гост в Пловдив ще бъде и прочутият арменски режисьор Харутюн Хачатрян, директор на фестивала „Златна кайсия” в Ереван. Той ще представи най-новата си творба „Безизходица”. Това е втори филм от поредицата документални разкази на Харутюн Хачатрян, посветени на арменската диаспора. Главният герой получава зелена карта за САЩ и напуска родината си, за да търси по-добро бъдеще в страната на свободните и смелите. Уви - светът, доминиран от печалбата, непрекъснато смачква мечтите на хората. Човекът работи в автосервиз и едва оцелява, затова и започва да тъгува за родината си. И въпреки че работи здраво, за да събере пари и да се върне в Армения, няма как да си го позволи...

„Безизходица” е болезнено размишление и своеобразно политическо изследване чрез художествените средства на киноразказа за живота на емигрантите и краха на техните илюзии.

Публиката ще види още много заглавия. Сред тя е и отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза”, „Безбог” на Ралица Петрова, е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с лични карти на възрастни пациенти, която неочаквано проявява пристъп на човечност. „Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия.  Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”. Ралица Петрова завършва визуално изкуство в Лондонския университет, след което специализира филмова режисура в британската Национална школа за кино и телевизия. Част от екипа на филма лично ще представи „Безбог” пред публиката в Пловдив.

Още от програмата на София Филм Фест в Пловдив:

Заснет в Антарктида миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция,  „Императорът” на световноизвестния документалист Люк Жаке отново (подобно на епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година) е посветен на императорските пингвини в Антарктида. Филмът предлага на зрителите уникални кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин (на 45 години!), чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата... Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея...

*

Най-новата творба на режисьора Дейвид Макензи, добър приятел на София Филм Фест, се нарича „На всяка цена” и беше номиниран в четири категории за престижните златни войни на Американската киноакадемия. Филмът беше представен миналата година на фестивала в Кан, където получи отлични отзиви, а впечатляващият актьорски състав включва самият Джеф Бриджис, както и Крис Пайн и Бен Фостър. „Мисля, че филмът не е просто модерен уестърн, - споделя режисьорът. - Той е няколко неща. Има малко уестърн, също е и филм за приятелството. Криминална драма е, но може да се каже, че е и роуд муви. Но най-важното е, че запечатва състоянието на съвременна Америка.” Това е история за сблъсъка между стария и новия Запад. История за братята Тоби – примерен, но разведен баща, който се опитва да осигури по-добър живот за сина си, и Танер – избухлив мъж, бивш затворник, разчитащ винаги на оръжието си. Двамата се съюзяват, за да оберат клоновете на банката, която иска да вземе ипотекираните им семейни земи. И точно когато братята смятат, че планът за отмъщение ще проработи, съдбата ги среща със суров тексаски рейнджър, който търси последния си триумф, преди да се пенсионира...

*

В програмата на 12-ия София Филм Фест в Пловдив е включен и носителя на три награди „Оскар” „Лунна светлина”, които бяха присъдени на филма на сценариста-режисьор Бари Дженкинс за адаптиран сценарий, за поддържаща мъжка роля и най-желания от всички кинаджии златен воин – този за най-добър филм. „Лунна светлина” е втори филм за Дженкинс, като световната му премиера беше миналата година в един от петте най-престижни фестивали в света – Торонто.

„Лунна светлина” проследява живота на един афро-американец в три различни периода от неговото съзряване – момче, тийнейджър и млад мъж, като трите роли са поверени на различни актьори. Те са се ангажирали с пресъздаването на този образ в съответната възраст, със съответните тегоби и неволи - защото вероятно това е реалността за един хомосексуален младеж с тъмен цвят на кожата в Маями, но главната тежест и отговорност пада върху режисьора, който трябва да направи така, че публиката да повярва и съпреживее и с трите превъплъщения на главния герой. Ролите в „Лунна светлина” са разпределени между Джанел Моне, Махершала Али, Треванте Роудс, Алекс Р. Хибърт, Джейдън Пайнър и други. Сценарият е дело на режисьора, по пиесата на Таръл Макрейни; визията на Джеймс Лакстън е възхитителна.

„Variety”, „Screen International”, „The Hollywood Reporter”, „The Guardian” - всички дават 100 от 100 на филма, който е включен в програмата на 12-ото издание на София Филм Фест в Пловдив.

*

Премиерата на „Другата страна на надеждата”, най-новия филм на Аки Каурисмаки, беше на 67-ото издание на Берлинале. Филмът на легендарния финландски майстор получи „Сребърна мечка” за режисура.

„Другата страна на надеждата” е втори от замислената трилогия филми, посветени на пристанищни градове, която Каурисмаки започва през 2011 година с „Хавър”. Историята е за един пътуващ търговец, чиито път се пресича с този на сирийски бежанци. Аки Каурисмаки е най-известният съвременен финландски режисьор, добре познат и на българските зрители със своя автентичен авторски стил - той прави филмите си по собствени сценарии и ги продуцира със създадената от него самия компания Sputnik Oy.

*

Волфганг Херндорф е един най-добрите немски писатели. През 2010 г. излезе бестселърът му „Сбогом, Берлин” – приключенската история на двама тийнейджъри, които не успяват да се впишат в заобикалящата ги среда и решават да избягат. С екранизацията се заема най-големият съвременен немски режисьор Фатих Акин.” Когато в селекция с филми присъства заглавие с подписа на Фатих Акин, това винаги е привилегия – най-вече за публиката. „Сбогом, Берлин” е пример за перфектно напаснати елементи - изходният материал представя картина на онзи странен момент в живота, когато се опитваш да намериш своя път, а работата по този материал е поета от режисьор, който знае отлично как се прави комедия и как да открие група очарователни млади актьори. Преди всичко това е портрет на лятото, което всички мечтаем да сме имали; с онова заветно пътуване, което предприемаш - млад и свободен - преди да те приземи безмилостната реалност. 13-годишният Маик се чувства невидим: никой не се интересува от него, нито у дома, нито в училището. Един ден той и най-добрият му приятел открадват кола и поемат на пътешествие по знойните асфалтирани улици... „Сбогом, Берлин” е великолепен пример за това колко страхотен и забавен може да е един тийнейджърски филм, направен от истински майстор!

Най-ранният сблъсък между двата града е свързан със зараждането на християнството

Връзката на това противопоставяне може да бъде открита в сблъсъка „православие-арианство“ и дори с връзка в двата слоя мозайки на Епископската базилика

Теодор Караколев

Противопоставянето на Пловдив и София има дълга история. В най-новата история централната идея се върти около „самостоятелността“ на Пловдив и центризма на София – като някак си в този топос „София“ се слива както градът, така и столицата, която дом на повечето държавни институции. Това разделение има своите спортни, културни, исторически и ред други специфики. Според мен, обаче, то е малко изкуствено и твърде много излишно.

На първо време пловдивските градски легендарни аргументи срещу София не са напълно коректни. Битува, например, мнението, че преди София да стане столица, е била малко кално село и ако не беше избрана за център на Третата българска държава, все още щеше да е такава. Това е далеч от истината. Всъщност София има доста дълга история и много живо културно наследство. В днешния център на града има няколко повече или по-малко запазени храма, като в някои от тях дори можем да видим истинска живопис от Средновековието. София има свои собствени християнски светци, загинали за православната вяра по време на Османското владичество – освен в Средновековието, София е бил важен център и в този период. Никак не е случайно и, че в края на това владичество, Васил Левски е закаран в София – това не е произволно избрано село, а важен политически и икономически център.

И все пак, противопоставянето между Пловдив и София съществува. Всеки от двата града си има своите аргументи. Любопитно е обаче, че това противопоставяне не съществува от както самосъзнанието на пловдивчани се е развило по този начин, че да отричат центризма на държавата. Един от първите сблъсъци (или първият) между двата града, всъщност датира от 4 век сл. Хр. и е пряко свързан с ранното разпространение на християнството – не само по нашите земи, а изобщо по света.

В първите три века след Христа, религията се разпространява сравнително потайно из цялата Римска империя. Властта се колебае между толерантна към християнството, до доста агресивно потискаща я – с пик при император Диоклециан около 300-ата година. Коренно различно поведение обаче поема император Константин през 313 година, когато приема т.нар. Милански едикт, с който обявява християнството за напълно легално и равноправно на другите религии. След този акт, християнството поема по съвсем нов път, доста по-обвързан с институции и власт. Всъщност много важен за този акт е друг едикт, издаден 2 години по-рано от император Галерий в Сердика – т.е. в София, голям и важен град през 4 век.

Така се стига до 325 година, когато е свикан Първият вселенски събор в Никея (близо до Константинопол, но от азиатската страна). Тогава са конкретизирани основните постулати на вярата и е приет т.нар. „Никейски символ на вярата“ – който православните християни следват и до днес. Свързано с това и важно за нашата тема е осъждането на александрийския презвитер Арий, чиито виждания не съвпадали с приетите за вече официални. Без да навлизаме в теологични детайли, според обявеното за ерес арианство, Бог Отец и Бог Син (Христос) не са единосъщни, а смятат Бог Отец за по-висш и невъплътим. По-важното за историята ни е, че много хора – и много епископи – са следвали Арий и са искали да защитят неговите идеи.

Така стигаме до 343 г. сл. Хр., когато тези противоречия достигат своеобразен връх, по някакъв начин символизиращ сблъсък между Запада и Изтока. През годините подобни сблъсъци ще има много, но този, изглежда, е първият.

Наследникът на Константин Констанций II, който всъщност следва арианската вяра, заточва двама от патриарсите, следващи Никейския символ – Павел от Константинопол и Атанасий от Александрия. Последвалите скандали и дразги предизвикват свикването на религиозен събор в Сердика (София) през 343 г. сл. Хр., с който веднъж завинаги (един тийзър - това „завинаги“ още не е дошло) да се решат разделенията в християнството. А, всъщност, зад теологичните спорове има и други, свързани с правото на различните църковни събори да действат като самостоятелни съдилища, да обжалват, да се подчиняват на по-високи инстанции и пр.

От днешна гледна точка е странно, но водеща роля всъщност, изглежда, са имали арианците. Мнозинството от източните епископи са били последователи на Арий, самият император – също. Свиканият в Сердика събор, обаче събира основно православните. Тук идва и разцеплението. „Водещите“ фигури, които в крайна сметка ще се окажат отцепниците – източните епископи, не искат да участват в събор, заедно с низвергнатите Павел и Атанасий. И така се отделят на свой собствен, ариански по дух, събор във Филипополис.

По всяка вероятност този алтернативен събор се е провел в Епископската базилика – същата, с великолепните мозайки, която в момента се реставрира. Археолозите откриват все повече доказателства, че най-старият пласт мозайки е от първата половина на IV век, т.е. през 343 г. този храм с тази украса е съществувал и е приел около 80 висши духовници, или около половината от участниците, отцепили се от планирания за вселенски Сердикийския събор. Това отцепване всъщност превръща Сердикийският в по-скоро „западен“ събор – позициите им, всъщност са много близки с тези на тогавашния папа Юлий. „Алтернативният“ Филипополски ариански събор пък е по-скоро „източен“, близък до императора в Константинопол.

Мозайките в Епископската базилика, както знаем, са два пласта и, всъщност, тъкмо с арианството е свързана една от хипотезите за втория пласт, изказана от археоложката Елена Кесякова. Вероятно закриването на стария пласт, което се случва някъде през V век, да е свързано с окончателното отхвърляне на арианската ерес. Гледайки през вековете, Сердикийският събор е спечелил.

Много от тези модели ще продължат своето съществуване през столетията. Разделението на изток и запад ще се засили, докато Константинопол и Рим окончателно не се обособят самостоятелно, като православие и католицизъм. Намираме отгласи и на склонноста Пловдив да привлича еретични, анти-столични учения – както например бушуващото павликянство, срещу което през XI-XII век византийският император Алексий Комнин също агресивно се бори, за да докаже истиността на православието. И накрая, макар и не като ерес, но отново като символ на независимост и откъсване от централизираната столица, Пловдив се проявава по време на българското Възраждане, като ядро на борбата за българска църковна независимост от Патриаршията във Фенер.

Вторник, 28 Февруари 2017 02:00

Копчетата стават мартеници

 

Градът отбелязва 1 март на площада пред Общината с тържествена програма и работилници

Ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в град Пловдив ще декорират в бяло и червено част от седалките, които пловдивчани наричат „копчетата“ пред сградата на общината. Арт акцията е посветена на 1 март и ще бъде на редицата седалки до дървото, което вече е окичено в червено-белите символи.

Програмата на Община Пловдив на пл. „Стефан Стамболов“, посветена на празника, започва в 10 часа в сряда. От 11 ч. майсторите от Колектив за национална шевица и орнаментика „Росица Чуканова“ към НЧ „Алеко Константинов – 1954“ Пловдив ще направят демонстрация за изработване на оригинални мартеници. Всички, които желаят, могат да се включат в демонстрацията и да изработят собственоръчно мартеници, като за целта на място ще бъдат осигурени всички необходими  материали.

В 11.30 часа представители на всички пловдивски читалища ще раздадат на пловдивчани и гости на града мартеници, изработени специално за празника в ателиетата към читалищата.

Всички желаещи могат да си направят селфи и фотографии пред дървото с мартеници и на пейката, декорирана от талантливите майстори от Регионална занаятчийска камара – Пловдив.

В галерия „Занаяти“ на ул. „ Д-р Вълкович“ 3 може да видите и прекрасната изложба – базар на  ръчно изработени мартеници - уникати от членовете на Регионална занаятчийска камара – Пловдив, за която екипът на КАПАНА.БГ пръв ви разказа.

 

Читалищата канят на нетрадиционна изложба на самороден талант. 26 изображения на бележити българи - революционери, писатели, актьори, нарисувани само с химикал, ще посрещат посетителите на народно читалище "П. Кр. Яворов - 1926" от 1-ви до 10-и март. Експозицията, посветена на националния празник 3-ти март, ще можете да видите на ул. "Босилек" 15, бл. 215, където е разположено читалището.

Своеобразната разходка сред историята ще срещне посетителите с Левски, Ботев, Вазов, Яворов, Богомил Райнов, Невена Коканова и други българи, оставили трайни следи в нашата история, изкуство и култура. Инициативата е съвместна с народно читалище "Димитър Благоев - 2008 г. - град Пловдив", а картините са нарисувани от неговия секретар - Вера Аврионова, уточняват организаторите.

Младата пловдивчанка  не е учила специално рисуване, но талантът  е видим. Вера е изразходвала 13 химикала за направата на портретите и разказва, че един  отнема около ден, а за два „отива един химикал”.  

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…