Това са 12-те ресторанта, които пловдивският гид lostinplovdiv.com ви препоръчва да посетите

Храната! За едни тя е просто нужда. За други е приключение. За трети е религия. Едно е сигурно - храната е неизменен елемент от всяка национална култура. Именно заради това, днес тя е в основата на една цяла туристическа индустрия- гастро туризма. Едва ли има някой, който не обича добре приготвената и вкусна храна. Тези, които я обичат в повечко- ценителите, прелитат океани, само и единствено да вкусят от тайните в ресторант със звезда Мишлен на другия край на планетата. Е, в Пловдив такъв няма. Но пък и нашият град има с какво да се похвали и да е част от кулинарната карта на Европа. Ако сте дошли, за да разгледате Пловдив, то ви препоръчваме да отделите час-два и да се насладите на вкусните предложения от няколко местни заведения, които са кулинарни оазиси в очите на повечето пловдивчани с отношение към добрата кухня. 

lostinplovdiv.com ви представя 12 заведения за бавно хранене, които определено си струва да посетите. Това не е класация, а наша субективна оценка на местата с качествена храна, обслужване и атмосфера. Сигурни сме, че гастрономът у вас ще се усмихне широко още при усещането на аромата на блюдата. Ето кои са и самите заведения:

1. „Хеброс“ – Ресторантът се намира в едноименния хотел в подножието на Стария град, във възрожденска къща- паметник на културата. „Хеброс” е ярката емблема на движението Slow Food  не само в Пловдив, но и в цяла България. Именно тук, през ноември 2004г. е учреден и първият в страната клуб за Бавно Хранене “Old  Town  Plovdiv ”, клон на международното движение. Ресторантът се отличава с висока класа, изключителна кулинария и някои детайли, които ще задоволят и най- претенциозните. Ако посетите ресторанта, ще се храните със сребърни прибори, а основното ви ястие ще бъде сервирано под сребърен похлупак.  В „Хеброс” можете да опитате апетитни предложения от българската и международна кухня, приготвени със сезонни продукти. Сред фаворитите ни в менюто са изумителния традиционен миш-маш, яхнията от зелен фасул, пълнените люти чушки със сирене и пармезан, жабешките бутчета и охлювите с див ориз, гъшият дроб и, разбира се, телешкото бон филе с гъби и маринован чесън, както и патешкото магре. В „Хеброс” често се провеждат дегустации на вина, придружени със специалитети на заведението. Менюто е кратко, но се мени често и сезонно. След всичко изброено ще споменем, че заведението може да се похвали и с отличието „Ресторант на годината“ в България за 2003-та година. 

2. „Паваж“ – перлата в квартал Капана. Малкото двуетажно заведение, намиращо се в сърцето на артистичната градска зона, доби огромна популярност само за няколко месеца. Заради кухнята, дизайна и обслужването си, заведението вече е любимо не само на пловдивчани, но и на много гости на града. Със семпло, но изключително апетитно меню, „Паваж“ спечели сърцата на ценители от близо и далече. Мекици за закуска, цалапишки бабек или конски суджук за обяд, или сочни ребра със свежи салати за вечеря – имате избор. Продуктите, с които майсторите в кухнята работят, са изключително качествени, а плодовете и зеленчуците идват от собствената градина на съдържателите на ресторанта Мадлен и Райчо. LostInPlovdiv  ви препоръчва да опитате телешките бузи и кюфтетата Мими Иванова, кръстени на емблематичната естрадна българска певица. В кюфтетата се влюби самият Ейдриън Броуди. Не пропускайте и друго- някоя от специалните ракии в листата с напитките. Опитайте дюлевата. Броуди го направи и беше щастлив!

3. „Gusto“ – безспорно, най-добрата пица в Пловдив. Ресторантът акцентира на италианската и средиземноморската кухня, но пиците са черешката в менюто. Запалени фенове на „Густо” дори казват, че такава пица и в центъра на Рим няма. Защото се приготвя на пещ, със страхотно тесто и висококачествени италиански продукти. Лазанята и пастата също са много изкушаващи, а самият ресторант се намира в сърцето на Пловдив, в емблематична ъглова къща, която е сред архитектурните градски бижута. Няма да ви отнеме много време, за да го откриете. Попитайте за класическа пица Пеперони, ще разберете защо...

Цялата статия четете в LostinPlovdiv.com

Писателят Пиер Певел гостува на "Петното на Роршах"

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. В началото на кариерата си разработва настолни ролеви игри, работи като сценарист и журналист; подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: два пъти „Имажинал“ –  Голямата награда за най-добър френски роман (2002) и Наградата на гимназистите (2009), както и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.

Книгите на Певел могат да се определят като алтернативна история и са вдъхновени от фентъзито. Всяка от тях носи магичен привкус, но са посветени на определен исторически период, изпълнен с паметни събития и личности. За стила му е характерна максималната историческа достоверност. Но негова абсолютна запазена марка е неизменното присъствие на дракони в книгите му.

Българските читатели са почитатели на трилогията „Остриетата на Кардинала”, а вече имат възможност да прочетат и първите два тома от сагата „Върховното кралство” („Рицарят” и „Наследникът”).
Предстои и среща с автора. Пиер Певел пристига в България заедно със Стефан Марсан, основател и директор на Издателство „Бражелон”, създадено през 2000 г. като специализирано в областта на литературата на фантастичното.

Романите на Пиер Певел се доближават до ухронията, характерна за жанра фентъзи. Вдъхновени са от конкретна историческа епоха, но светът им се различава от реалния с присъствието на чудесни елементи (магия, свръхестествени създания: дракони, феи, елфи, дракони, змейове, гномове, тролове…), които оказват решително влияние върху развитието на Историята, като са вплетени в динамичен сюжет, среща с тъмни сили и тайнствени общества, интриги и кръвопролития, елегантно подправени с тънък хумор.
Самият автор съветва читателите си така: Започнете с поредицата „Остриетата на Кардинала“..., но само в случай, че си падате по историческо фентъзи, дракони и бандитски приключения. Но кой ли не обича тези неща?“

„Остриетата на Кардинала”: Париж, 1633 г. Луи XIII е крал на Франция..., но страната управлява кардинал Ришельо. Той следи зорко за всички заплахи и шпиони, но някои хора не се спират пред нищо и са готови да се съюзят с най-големия враг на Франция – Испания и нейния Драконов двор. Драконите са станали част от ежедневието на хората, особено на аристокрацията, но далеч не са покорени. Тайнствено магьосническо братство иска да възроди зловещата и изпепеляваща змейска мощ от древни времена. За да се изправи срещу тях, Ришельо свиква своя елитен отряд мускетари – Остриетата на Кардинала. Те ще влязат в остри схватки, за да защитят короната... Влиянието на Александър Дюма в тази трилогия е очевидно, но нали затова е традицията, затова е и приемствеността.

„Върховното кралство”: някъде в Европа, средата на ХVІ век. Лорн Аскариан – доблестен млад рицар, любимец на краля, пред когото се открива бляскава кариера, е обвинен в държавно предателство и затворен до живот. В злокобните подземия на затвора той не умира, дори не полудява, но Тъмнината го обсебва и прониква в него, като завинаги го дамгосва със своята каменна руна. Звездите обаче са го довели на този свят, за да бъде водач и спасител, макар и прокълнат, а Кралството има нужда от него. Спиращи дъха приключения, възходи, победи и загуби, битки на живот и смърт, верни приятелства и предателства, дракони и ездачи на змейове в една великолепна сага за борбата между доброто и злото, които често преминават едно в друго.

Литературата на фантастичното, чиито първи наченки се появяват още през ХІХ век (а и по-рано) е част от една непрестанно засилваща се вълнà на завръщане към корените на културната памет на европейските народи, съхранени във вълшебните приказки, легендите, преданията, на тяхното преоткриване и преосмисляне след няколко века на подчертан рационализъм. Тази културна памет непрекъснато се възражда както в записите и коментарите на автентични фолклорни текстове, така и в литературата. Книгите на Пиер Певел са част от това съживяване на нашата културна памет (съхранила феите, драконите и всички останали чудесни създания, с които сме израснали) заедно с добре известни заглавия като „Хари Потър”, „Властелинът на пръстена” и много други.

В Пловдив срещата ще се проведе на 15-ти февруари, от 19:00 ч. в Пловдив, „Петното на Роршах”, ул. „Йоаким Груев” № 36
 

Наближава един от любимите на милиони хора празник – Св. Валентин. Въпреки католически, много хора в България също го празнувам, защото макар консуматорски, това е ден, в който да покажем любовта си. Ден, в който да зарадваме половинката. В който да кипим от нежност и романтика. Като говорим за романтика, няма как да пропуснем литературата, която е създала едни от най-прекрасните и бурни любовни истории. Предлагаме ви десет романтични цитата от признати класики и съвременни шедьоври:

„Сънувах любовта и се влюбих в този сън.” - Фредерик Бегбеде, „Разкази под екстази”

„Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.” - Емили Бронте, „Брулени хълмове”

„Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.” - Франсис Скот Фицджералд, „Нежна е нощта”

„В такова време ти се ще да имаш две сърца – едно за чест, друго за мерак, – а то, опустялото – едно: разсечи го, разкъсай го – пак едно!“ – Николай Хайтов, „Мъжки времена“

„Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!“  - Йордан Йовков, „Шибил“

„Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността люта като преизподня, стрелите й са стрели огнени..“ -  Валери Стефанов, „Изгубените магарета“

„Скарлет: - Обичам те!

Рет: - Там ти е бедата!“ – Маргарет Мичъл, „Отнесени от вихъра“

„Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.“ – Уилям Шекспир, „Ромео и Жулиета“

„Някъде сред пясъците едно момиче ме очаква. Затова трябва да се превърна във вятър.“ – Паулу Коелю, „Алхимикът“

„Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя.“ – Джон Грийн, „Вината в нашите звезди“

Знаете ли, че…? Така започва статията, в която няма да ви занимаваме с много обяснения, дори никакви. Изброените по-долу факти, за едни може да са странни, за други налудничави, а за трети евентуално напълно логични. Какъвто и да е случаят, на земята, а и не само, се случват достатъчно абстрактни неща, с които си заслужава да се запознаете. Избрахме само 20, но те са много повече и кой знае, може би с времето ще ви поднасяме още. Ако не друго, поне ще ви разсмеят или изумят. И така – Знаете ли, че…

Най-силният мъж в света е българин и се нарича Холандеца. Според запознати той е от Пловдив и може да убие човек само с един удар!

„101 далматинци“ и Питър Пан са единствените анимации на Disney, в които се появяват и двамата родители и не умират до края на филмчето.

Най-дългата азбука в света е камбоджанската – 74 букви, а най-кратката е едва 12 и е азбуката на езика, на който говорят жителите на остров Бугенвил в Тихия океан.

Ако човек крещи в продължение на 8 години, 7 месеца и 6 дни ще генерира толкова енергия, колкото е нужна, за да се загрее чаша с кафе.

Шимпанзетата, орангутаните, делфините, слоновете и хората са единствените живи същества, които могат да се познаят в огледалото.

До Втората Световна война в телефонния указател на Ню Йорк имало регистрирани 22 човека с фамилията Хитлер. В новата версия на указателя, след края на войната, нямало нито един.

Проучване във Великобритания показва, че англичаните не се усмихват в понеделник до 11:15ч.

Комарите се привличат много бързо от миризмата на човек, който току що е изял банан.

Най-малките птички на света тежат по-малко от един железен лев.

България е на 15-то място в света по пиене на бира на глава от населението. Средно всеки българин изпива по 77 литра на ден.

Римляните са чистили зъбите си с урина.

Прасе е било публично екзекутирано във Франция през XIV век.

Всяка година порастват милиони дръвчета, благодарение на катерички, които са забравили къде са оставили ядките, които са събрали.

Песните на Тина Търнър се използват, за да плашат птиците далеч от пистите на летището „Ставертън“ във Великобритания.

Последният лъв по българските земи е бил убит от персийския цар Ксеркс.

35 милиона китайци живеят в пещери.

Бебетата имат средно около 10 000 вкусови рецептора, което е много повече от тези на възрастните. Те не са разположени само по езика, но и във вътрешността на устата и вътрешната страна на бузите. След време тези допълнителни рецептори изчезват.

Кетчупът е бил продаван като лекарство под формата на хапчета.

Най-отровният токсин познат на човечеството е ботоксът.

В Обединените арабски емирства има банкомат, който пуска златни кюлчета.

Американската поетеса отнема собствения си живот на ранната 30-годишна възраст

Силвия Плат е една от най-известните американски поетеси, раждали се някога. Тя пише поезия от 8-годишна. До времето когато влиза да следва в „Смит“ вече има петдесет кратки истории и публикации в поредица от списания. Там специализира „английски“ и печели редица конкурси за творчество. От 1955 г. учи в Кеймбридж, където се запознава с английския поет Тед Хюз и на следващата година се омъжва за него.

Ранните съчинения на Силвия Плат, които се превръщат в нейната типична образност, използвайки персонални и природни изображения като например: луната, кръв, болници, ембриони и черепи, са главно имитации и упражнения на поети, които тя харесва. След 1960 г. творчеството на Плат преминава в по-сюрреалистичен пейзаж, затъмнен от чувство на затваряне и задаващата се смърт.

След проблемна връзка и раждането на две деца, Хюз напуска Плат заради друга жена, съпругата на канадския поет Дейвид Уивил. След раздялата Плат написва за по-малко от два месеца четиридесетте стихотворения за гняв, отчаяние, любов и отмъщение, на които предимно лежи нейната репутация.

На 11-ти февруари Силвия отнема собствения си живот, като се натравя с газ. Тялото открива медицинска сестра, която посещавала поетесата, за да следи психичното й състояние. Тя е открита с глава във фурната, задушена с въглероден окис. Когато умира, Плат е на 30 години.

За да почетем паметта й ви предлагаме няколко от най-добрите й стихотворения.

Огледалото

Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.

Попадне ли ми нещо, глътвам го

каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов.

Не съм жестока. Достоверна съм -

око на малък бог, четириъгълно.

Вторачила съм се в отсрещната стена.

На точици е, розова. Така отдавна гледам,

че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва.

Лица и мрак периодично ни разделят.

Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва

пределите ми за това, което е.

За миг след туй извръща поглед

към някой от лъжците - свещите или луната.

Гърба й виждам и го отразявам точно.

В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце.

Трябвам й. Тя идва и си тръгва.

Лицето й замества всяка сутрин мрака.

Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица

се издига ден след ден към нея - като ужасна риба.

Ариел

Мъртвило в мрака.

После - безплътен и син

порой от зъбери и разстояния.

Лъвице Божия,

едно сме - с теб, ос

на колене и пети! - Браздата

се цепи и ниже, сестра

на кафявата шия,

чиято дъга не успявам да сграбча,

негрооки

шипки хвърлят тъмни

куки -

глътки сладкочерна кръв,

сенки.

Нещо друго

ме тегли през въздуха -

бедрата, косите,

люспи хвърчат от петите ми.

Беля се - бяла и гола

кралица на коня -

мъртви нокти и пранги.

А сега

се разпенвам в жито, в морски проблясъци.

Детските крясъци

глъхнат в стената.

А аз

съм стрелата,

капката, дето

самоубийствено влита

право

в червеното око - котелът на утрото.

Луната и тисът

Това е светлината на ума - студена, планетна.

Дърветата му са черни. Светлината е синя.

Тревите трупат пред мен тъгите си, сякаш съм Бог,

бодат ми прасците, шептят ми за своята кротост.

Призрачни, димни мъгли витаят из тоя кът,

отделен от дома ми с ред от надгробни камъни.

Просто не виждам къде бих могла да отида.

Луната не е врата. Тя е всъщност лице -

като кокалче бяло, съвсем разтревожено.

Тя влачи морето подире си като черно деяние,

устата й - нямо, отчаяно "О". Аз живея тук.

В неделя камбаните стрясват двукратно небето -

Възкресение, утвърдено от осем огромни езика.

Накрая те всички трезво кънтят имената си.

Тисът сочи нагоре. Той има готическа форма.

Очите се вдигат след него и срещат луната.

Тя е моята майка. Не е тъй добра като Дева Мария.

От сините й одежди излитат прилепчета и сови.

О, добротата - да можех да вярвам в нея,

в светото лице, омекотено от свещите,

свело, към мен специално, кротките си очи.

Аз падам отдавна. Облаци разцъфтяват -

сини, мистични - над ситните звездни лица.

В църквата всички светци ще са сини,

ще плават на нежните си нозе над студените пейки,

с лица и длани втвърдени от святост.

Луната не вижда това. Тя е дива, плешива,

а тисът вещае не друго, а мрак - мрак и мълчание.

Всеки спектакъл е създаден професионално, отговарящ на вкусовете на публиката, а снощи залата отново беше пълна за „Прилепът“ и изглежда тази тенденция няма да намалее в скорo

Паулина Гегова

Смях, интриги и много шампанско. Това са основните аспекти в оперетата на Йохан Щраус „Прилепът“, която вече повече от половин година се представя успешно в Държавна опера Пловдив. Най-забавната творба на гения на класическата музика вкарва персонажите в комични и заплетени ситуации, от които на пръв поглед, няма измъкване. Повдигнати са темите за мъжката изневяра, за приятелските интриги, които могат да ти изиграят лоша шега, за неотминалата любов и желанието на „малкия човек“ да счупи рамката си и да се възвиси. И разбира се – маската! Тази материална маска, която прикрива не само лицето, но и самоличността. С нея героите се чувстват свободни да крачат по земята, лишени от каквито и да е последствия. Смятат се за защитени, отдали се на вечен пир и валсове, докато маските не бъдат свалени и реалността не ги зашлеви. Но като във всяка оперета, щастливият край е гарантиран.

Държавна опера Пловдив като че ли няма слабо. Всеки спектакъл е създаден професионално, отговарящ на вкусовете на публиката, а снощи залата отново беше пълна за „Прилепът“ и изглежда тази тенденция няма да намалее в скоро време. А и не трябва, защото спектакълът се радва на успех напълно заслужено. Комичните случки, добрата актьорска игра, солата и разбира се оркестърът блестяха и не само от фанфарите и брокатът, които обсипваха сцената.

Класическата музика на Щраус беше изсвирена толкова перфектно, че имаш чувството, че слушаш запис. Добре, че диригентът си подаваше главата от оркестрината и чаровно се усмихваше на публиката. А директорът на Драматичен театър Пловдив Кръстю Кръстев се превъплъщава чудесно в „порядъчен държавен чиновник“, който обича да попийва малко повече от допустимото, защото както сам казва: „Алкохолът убива всички нервни системи. Остават само спокойните.“

Смехът определено е гарантиран.Не само заради костюмите, хореографията и изпълненията, но и заради модерните крилати фрази, които разсмиват всеки, чул ги. Още един плюс за пловдивските любители на класиката е, че текстът на ариите е преведен на български и звучи изключително гладко.

В крайна сметка, става ясно, че всички човешки игрички се заплитат заради пивкото питие – шампанското, което в оперетата се въздига до нивото на Господар. Може би Йохан Щраус е бил прав. Може би това е питието на боговете, а нас хората превръща в свободни птици, чийто крила обаче, рано или късно падат. А това се случва най-често когато изтрезнеем. А до тогава е време за балове и анонимен флирт…

Снимките са собственост на Държавна опера Пловдив

Бонбон от гъши дроб, салата с черен трюфел, миди Сен Жак и шоколадов мус с  аромат на рози, с течен център, очакват посетителите на ресторант „Одеон“

Трюфел от шоколадов мус с аромат на рози и подложка от керат кейк – звучи ли ви апетитно? Това е само част от новото меню на ресторант „Одеон“, който продължава да изкушава своите посетители с вкусни блюда, поднесени по изтънчен начин. Заведението с 12-годишна история изцяло обнови своите предложения, за да погъделичка сетивата дори на най-изтънчените гастрономи и любители на храната.

Шеф Хари Сопаджиян каза ДА на био продуктите. В „Одеон“ се използват само висококачествени чисти меса, без добавки. Плодовете и зеленчуците, в основата си са сезонни, за да може ресторантът да предлага само екологично чиста и висококачествена храна. Характерното в новото меню на заведението е да предлага на своите клиенти прясна и домашно приготвена храна. Такъв пример е приготвената прясна италианска паста в кухня на ресторанта, в която ще се влюбите още преди да сте я вкусили. Ароматът на свежите продукти е истинска радост за вашето обоняние, а поднесените и украсените със стил блюда, няма как да не задържат погледа ви или да ви предизвикат да поръчате онова апетитно ястие, което току що бе сервирано на съседната маса.

Всички видове месо са чудесно приготвени, благодарение на технологията Sous vide, която запазва месното предложение крехко и сочно – точно такова, каквото трябва да бъде. За приготвянето на едно ястие, шеф Сопаджиян използва различни техники, сред които италианският стил на готвене, комбиниран с френската кухня и екзотичните азиатски технологии. Целият свят се събира в една чиния, приготвена с любов и естетика за вас.

Специално за Празника на влюбените, „Одеон“ подготви фино меню, което не бива да пропускате. Започваме с бонбон от гъши дроб върху канапе от запечено хлебче и  желе от портвайн и канела. Салатеното предложение е зелен микс с мус от краве сирене и черен трюфел, чери домати, мраморен пъпеш, флуид гел от каркаде и  джинджифил, и така достигаме до апетитните студени и топли предястия. Там ни очаква млечно телешко с мрамор от чедър и чипс от каперси, придружено от пъдпъдъчи яйца, като продължаваме прехода през интернационалната кухня и достигнем до миди Сен Жак, гарнирани с ориз конджи и гриловано китайско зеле. Като основнo ястие, шеф Сопаджиян предлага патешко бутче, гарнирано с домашен крокет, а за финал ви очаква шоколадов мус с  аромат на рози, малинов течен център, гарнирано върху кокосов кейк. 

Ако очаквате това да ви коства солидна сума от заплатата, бъркате се. Кувертът за Св. Валентин е едва 45 лева на човек, а предлага толкова много вкусове и изкушения. Ако все още не сте направили резервация за романтичната вечер или просто искате да опитате изкушаващите предложения на шеф готвач, работил в ресторант с Мишлен звезда, то можете да го направите на телефон 032 62 20 65 или 0887/97 68 90.

Очаквайте още истории от кухнята. Бон Апетит!