Може да се окажем, че сме първата европейска държава, която сама е саботирала привилегията да има град- европейска столица на културата

Лицето на една истинска столица и нейното богатство са хората й, а не останките от изчезнали империи

Скандалът с финансирането на проекта Пловдив- Европейска столица на културата излезе извън граница с новините от миналата седмица и вече е повод за много коментари сред български творци в чужбина. Един от тях е Виктор Илиев-  диригент и композитор, по- известен в чужбина, отколкото в родината си. Той излезе със свой коментар по темата, който Под тепето публикува без редакции.

Виктор е работил с Orchestre national chamber du Luxembourg (Люксембург),  Orchestra of the Rumanian national radio (Букурещ),  National Philharmonic Iasi ( Румъния), Vienna radio symphony(Виена),  Philharmonia of the nations (Хамбург), Atlas symphony orchestra( Берлин).  Като композитор е носител на наградата за композиция Албан Берг, Виена 2001 г. В последните няколко години направи няколко проекта в България. През 2013г. постави на Античния театър музикалния и танцов мултимедиен спектакъл „Заедно”. В момента се разкъсва между Лион и Виена. Във Франция работи върху новата си опера. От Австрия пък движи следващия си авторски проект като диригент и композитор, който ще е общ между Виена, Токио и Пловдив. Подготвя и премиера на произведение с оркестъра на Българското национално радио, която ще е след няколко месеца.

След поредния скандал, разбунил духовете в Пловдив, се оказа, че вече трета година няма пари за българската европейска столица на културата.... Някои твърдят, че кметът е виновен, други- че правителството нехае, трети, че фондацията, която управлява спечелената титла на града ни, е некомпетентна и не е предприела правилните стъпки навреме. После се оказа, че всъщност едно правителство подписало нещо, но имало някаква хватка в закона и сега нямало как да се изплатят обещаните субсидии.

И по познат сценарий се събуждаме осъзнали, че се намираме в някакъв обречен кръг, в който изобилстват стотици национални експерти по всичко, които се кичат с корони и титли, без да носят тежестта на отговорността със себе си, а по-скоро наподобяват диадеми от паунови пера. Никой не е виновен за нищо у нас, но всеки се чувства отговорен да произнесе своята тежка присъда, сочейки с пръст виновните за създалата се ситуация. От няколко дни на стената ми във фейсбук мнения по темата красят авторите им от сорта на :" ...ами така е, който не разбира от...... нека ви сега". До познатото : "...тия пък селяни за каква столица ще ми говорят". Има и други, които от високо гледат "сеира" и им е много гот, защото как така някакви си там ще ми взимат пари, пък аз не! Министерството на културата, както винаги не е запознато със ситуацията и не може да коментира адекватно въпроса. Те са така май от време оно, следейки агонистичната кончина на нищожното останало артистично качество в повечето държавни арт институции, които вече са далеч от идеята за конкурентно-способно международно ниво. Градът чака някакво становище по темата от най-горна инстанция .

От горе пък действат на принципа на балканския мачо- мъдрец: "убий ги с мълчание". Чакане му е майката, ще каже поредният чиновник, прелиствайки фейсбук страницата си в работно време....Междувременно едни делегации идват и си отиват- японци , италианци, китайци и кой ли още не. В тон с модата да се строят стени, за да не останем по-назад почти сме построили българската такава, но за съжаление- на срама. Срам, който за жалост почти не изпитваме вече. Такъв от безпомощността си да се справим с най-елементарни предизвикателства, като например да използваме невероятния шанс, който ни се предоставя да бъдем поне за малко в центъра на международния културно- информационен фокус като държава и да покажем талантите си, които ни отличават от другите. Само че, все не можем да разберем, че този невидим зид ни предпазва не от друго, освен от конфронтацията със самите себе си, където търсенето на общонационално решение на проблема би трябвало да вземе приоритет пред публичния линч и изгарянето на жертви с една единствена цел : оправданието за собственото ни привидно чувство на значимост...

Цялата статия четете в ПодТепето.ком

Изнасят сергиите месец по-рано заради българите зад граница

5 лева на ден плащат търговците на общинската хазна

Таня Кънева

Първите нелетящи предвестници на пролетта – мартениците, цъфнаха в центъра на Пловдив още в последния ден на януари. Само за първите три дни от този месец търговците на мартенички пред Пощата и Общината станаха близо десетина, а съвсем скоро ще изпълнят и двата площада.

Обиколката и проучването ни по сергиите показа, че новата тенденция тази година са индивидуализираните модели според професията. Цеца и Румен са семейство от Пловдив, което се занимава с изработка и търговия на мартеници от 2000-а година. Не може да ги объркате – само на тяхната маса има трикольор. И съвсем резонно те всяка година вкарват новости. Професионалните им мартенички са, както за бакшиши – жълто-черна табелка „taxi“, така и за катаджии – стоп палка, зъбче за зъболекар, слушалки за лекар и т.н.

Новите предложения от тази година са: усукана от бели и червени конци четка за рисуване с палитра – идеален артикул за град на художници и перо с бухал за всеки свързан със знанието и образованието.

Ще видите и Темида, протегнала ръка с една бяла и една червена люлка на везните си. Моделът за адвокати, съдии и прокурори всъщност е измислен още през 2015-а и бе хитът на миналата Баба Марта под тепетата. За малко тази година да излезе и по-нов вариант, но управителният семеен съвет не одобрил пускането му на пазара точно сега. Идеята на картончето до Темида да е и образът на пловдивчанина с титла „главен прокурор“, а надписът да гласи „Честита Баба Марата! #КОЙ да опраскам“, не стигна до пазара заради градската съдебно- политическа конюнктура.

Освен чисто хумористичните предложения има и традиционните пискюли, Пижо и Пенда, арт модели със сурова вълна и везмо. Именно Последните се радват на широка популярност сред нашенци зад граница. Оказа се, че заради емигрантите ни, продажбата на мартеници започва повече от месец по – рано. Така близките им у нас имат достатъчно време да изпратят късче традиция до всяка точка на света.

5 лева на ден за тротоарно право плащат търговците на общината за пл."Централен".  

Учениците в основното училище ще се радват на изрисувани елементи от различни приказки

Основно училище „Алеко Константинов“ разцъфна в сърцето си. Какво имаме предвид? Част от стените на класните стаи и коридора бяха изрисувани с различни елементи от приказки, които вдъхнаха живот на школото. Малкият принц, лисицата, еднорог и магическа къщичка в гората обагриха стените на училището и спечелиха сърцата не само на ученици, но и на преподаватели. По всяка една от картините върху стените, са изписани различни позитивни послания, като „Обичам“, „Подкрепям“, „Мечтая“, „Вярвам“ и други, сред които и популярни фрази от детски стихотворения.

Самият проект е дело на LightSource Charity, чиито основатели са Артър Спърлинг Албена Тошева. Голямата страст на Албена Сега - да създава цветна и уютна учебна интериорна среда в училищата, като пренася цветовете от природата във класните стаи, се сблъсква с желанието на Спърлинг да помага на деца, както и да подкрепя  хората в областта на здравето, образованието и личностното развитие.

Ето и снимки от самия проект, който озари учебното заведение:

Целта е да съберат на едно място предеприемачи, представители на бизнеса и управляващите, които да представят какви са възможностите за стартиране на бизнес на регионално и местно ниво

Startup Europe Week е глобална инициатива, организирана в цял свят от Европейската комисия. Целта е да съберат на едно място предеприемачи, представители на бизнеса и управляващите, които да представят какви са възможностите за стартиране на бизнес на регионално и местно ниво. Много глобални инициативи са били създадени, за да отпразнуват предприемачеството и обикновено такива събития следват формата на Силициевата долина. 

Тази година, Пловдив за втори път ще е част от програмата и RISK (Сдружение "Развитие на Иновативни Стартиращи Компании") има честта да организира това събитие.

***

Програмата за седмицата

Понеделник (06.02.2017)

09:00 - 09:15

Настаняване 

09:15 - 09:30

Презентация на Startup Europe Week

Стоян Найденов, съосновател на RISK

09:30 - 09:45

Разглеждане на програмата за седмицата.

Представяне на лекторите за предстоящите събития.

09:45 - 10:00

Сесия с въпроси и отговори

10:00

Brunch networking

***

^^Сряда (08.02.2017)^^

18:00 - 18:15

Настаняване

18:15 - 18:30

Презентация на Startup Europe Week

Стоян Найденов, съосновател на RISK

18:30 - 19:00

Сийд финансиране в гр. Пловдив

Румен Илиев, съосновател на инвестиционния фонд LAUNCHub Ventures

19:00 - 19:10

Сесия с въпроси и отговори

19:10 - 19:40

Сийд финансиране в гр. Пловдив

Белизар Маринов, мениджър инвестиционни проекти в Eleven Ventures

19:40 - 19:50

Сесия с въпроси и отговори

19:50 - 20:20

Стартиране и развитие на собствен бизнес.

Александър Грозданов, съосновател на Dextrophobia Rooms

20:20 - 20:30

Сесия въпроси и отговори

20:30 - 21:30

Networking сесия

***

Четвъртък (09.02.2017)

18:00 - 18:15

Настаняване

18:15 - 18:30

Презентация на Startup Europe Week

Стоян Найденов, съосновател на RISK

18:30 - 19:00

Скритите звезди на предприемачеството.

Георги Стоев, manager partner at Industry Watch Bulgaria

19:00 - 19:20

Сесия с въпроси и отговори

19:20 - 19:50

Как се събира екип от 40 души без заплащане.

Александър Хинков, съосновател на Младите успели българи

19:50 - 20:10

Сесия с въпроси и отговори

20:30 - 21:30

Networking сесия

***

Петък (10.02.2017)

18:00 - 19:30

Закриване на седмицата съвместно със Silicon Drinkabout Plovdiv

Четящите пловдивчани се докоснаха отново до таланта на големия творец

Той им рецитира на крака от новата си стихосбирка

Жалещият по Чистота в най-белия й вид, хроникьорът на България, магьосникът на перото – Стефан Цанев, бе посрещнат на крака от стотици четящи пловдивчани в събота вечер в Камерна зала на драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ под Сахат тепе. Публиката, очакваше жадно с разтворена книга още във фоайето на Театъра пристигането на писателя и съпругата му – обичаната актриса Доротея Тончева, от далечен Балчик.

Цанев и издателство „Жанет 45“ представиха новата книга с поезия на юбиляра „Душата ми плаче за сняг“. Чисто бялото томче, по своята същност е една антология на поезията на 20- до 80-годишния Стефан Цанев.  „Избрал съм 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години“, скромно го обрисува той. 

Всички дошли станаха свидетели на това как за пореден път пловдивските зали се оказаха  тесни за голямата поезия и читателите й. Стефан Цанев бе помолен да говори на микрофон, за да го чуват и десетките хора, останали без места в коридора на Драмата.

„Другия път на Колодрума,“ къде на шега, къде наистина, подхвърлиха правостоящите към издателката Божана Апостолова. 

„Божано, да ти имам самочувствието,“ си пожела поетът взимайки думата.

Стефан разказа развълнувано на публиката за първата си среща с Пловдив. Била през далечната 1973, довела го Катя Паскалева, с която репетирали в Пазарджишкия театър. „Заведе ме в Тримонциум, а там накуп събрани бяха великите художници на Пловдив. За пръв път видях на едно място толкова много мъже с толкова дълги бради“, върна лентата той. После рецитира за приятелите си от тогава, които рисуват на небето своя „Малък реквием“, посветен на Георги Божилов, Димитър Киров и Атанас Кръстев: „Връщам се в Стария Пловдив…“

През 1984 пак дойдох и останах за 7 години. То беше нещо като наказание, но се превърна в  най-хубавите 7 години от моето творчество, призна Цанев.

„Ако знаех с како се захващам, може би нямаше да напиша Хрониките,“ отвърна Стефан Цанев на въпрос от публиката. Писателят разказа, че липсата на интерес у дъщерите му към предмета История в училище го накарала да „разгледа“ учебниците. „Там видях думи, които никое дете не би искало да прочете!? И това ме подтикна.“  Цанев призна, че денонощния 5-годишен труд по поредицата го довел почти до лудост и разказа, че оплаквайки се на личния си лекар, получил отговор как писането е по-добро от решаване на кръстословици на неговата възраст.

Почитателите му го питаха още: кога ще дойде „Златния век“, кога ще умре чалгата, как да се борят с хората „картонени опаковки“, не е ли всеки човек докоснат с божествен талант …

И понеже въпросите не спираха, любителите на поезията и поетът си обещаха нова среща през май. А поводът ще е новата книга с поемата  „Небесна гледна точка“, която в момента се ражда. Последните няколко стихотворения в „Душата ми плаче за сняг“ са части от спомената поема. „Все се надявам да запаля светлинка...,“ рече Стефан и после дълго раздава автографи. 

Преходността в изложбата, която съчетава история и митология, събуди много въпроси у присъстващите

Стефка Георгиева

Градската художествена галерия в Пловдив имаше удоволствието да посрещне една от най-ярките фигури на съвременното изкуство, Анджела Окипинти. На откриването на изложбата присъстваше и почетният консул на Италия в Пловдив, Джузепе Де Франческо. Българо-италианска реч се разнесе из залите на галерията още преди официалното откриване на събитието снощи.

Творчеството на Окипинти съчетава в себе си не само космос и земни елементи, но представя и прехода от митология към история. Това постави много въпроси сред присъстващите, сред които: „Можем ли да разграничим мита от исторически факти? Как? И можем ли да бъдем сигурни в твърденията си?“ Поведението, отношението, усещанията на всеки човек, който живее на дадено място, несъзнателно изразяват обобщение на безброй истории, действия, мечти, поражения и победи от хилядолетия. Митът се пресича със символизма и неизбежно се обогатява всеки ден. Ние сме главните действащи лица в този хилядолетен процес, казват от Градската галерия.

Анджела представи няколко платна, изобразяващи основните елементи, като земя и вода. Много от присъстващите споделиха, че усещат хармония в работата й, а съзерцавайки платната, изпитвай покой. Голям интерес предизвикаха и скулптурите, които представи италианския артист. Изработени от дърво и покрити със златен варак, те са форми на светлината, която се движи и непрестанно променя значението на творбата. Присъстващите имаха възможност да разместят скулптурите, но никой не посмя да пренареди творчеството на Окипинти.

Самото златно покритие, с което са покрити дървените фигури, според Анджела е магически елемент, който със своите отблясъци допълва по прекрасен начин идеята, която авторката иска да придаде на работата си, респективно и на гостите. При скулптурите, най-често повтарящата се форма бе сърцето, което символизира любовта. Тук любовта не е лично преживяване, а вселенско чувство, което прераства в хармония.

Както ви информирахме преди седмица, изложбата на Анджела Окипинти е съпътствана и от фотоконкурс. Всеки, който желае да посети залите на Градската художествена галерия, има възможността да размести скулптурите на италианката, да ги заснеме и да изпрати снимката за участие в конкурса на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Можете да видите изложбата и да участвате в конкурса до края на месец февруари.