Йордан Димитров Радичков е български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм. Той е алтернативен творец. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. През 2004г. на този ден, светът ни го отне, но остави след него поредица книги, които винаги ще научат на нещо ново както децата, така и порасналите. "Малки жабешки истории", "Ние, врабчетата", "Суматоха", "Прашка" са само малка част от литературното му богатство. 

Предоставяме ви 10 цитата от неговите разкази и лични мисли, които и до днес стоят толкова актуални.

 "Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!" ("Ние, врабчетата")

"Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!" ("Опит за летене")

"- Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.

- А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.

- То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.

- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.

- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва." ("Свирепо настроение")

"Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има." ("Суматоха")

"Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага."

"Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!" ("Ние, врабчетата")

 "Много често съм се замислял как да убием мухата и трябва ли да изтребваме всички мухи? Ако един човек е за женене, да се жени, защото няма начин да изтреби мухата в себе си; той само ще страда от гъдела на тая муха, без да може да се спаси от нея. Понякога си мисля дори, че някаква муха е завъртяла главата на Галилей, за да каже, че Земята се върти. Пък Земята наистина се върти. Трябва ли тогава да убием мухата!" ("Убий мухата!")

"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

"Надеждите ни тъй са се пръквали по пасищата и пак по пасищата са издъхвали. Много надежди помня от детските си години, накъдето и да се обърне човек тогава, беше пълно с надежди. Те се раждаха и умираха пред очите ни, но все някъде в някое ъгълче на душата оставаше тайната вяра, че ще се сбъдне някой ден някоя от нашите надежди... "("Ланските гнезда")

"Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Но понеже е трудно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни." ("Нежната спирала")

Ники Буун е имала огромна страст към фотографията по време на младежките си години. Тогава тя е живяла в Шотландия и това е било основното и хоби, което е поглъщало времето й. С времето, обаче, ситуацията в живота и се променя и изоставя това си занимание.

Времето лети, Ники се омъжва и ражда четири деца, като заедно със съпруга и се местят да живеят в Нова Зеландия. Когато остава у дома, грижейки се за децата си, тя вижда как малчуганите изучават света около себе си и я вдъхновява отново да хване фотоапарата в ръце. Именно в този момент, Буун прави поредицата фотографии „ Диво детство“. В поредицата фотоси, Ники показва живота на децата си, като акцентира, че това е детство без телевизор. Такова, каквото е било нашето – бурно, диво и много забавно.

Ето разказът на Ники в кадри:

Моите деца живеят без телевизия и модерни джаджи

Нашият начин на живот може да изглежда странен или сложен ...

…но аз съм толкова щастлива, че живеем в това напълно вълшебно място.

Това е моята хроника на дните, изпълнени с контакт с природата и да игри докато не припаднеш

Това е запис на детството и живота, такива каквито са

И реалността

И това е отражение на моето детство ...

Времето, когато бях напълно свободна

Имам същото преживяване и сега с децата си

Наистина искам хората, които видят снимките, да си спомнят за своето детство

Децата ми се пробират вкъщи целите в кал и разбирам, че те наистина имат нужда от това

Те обикалят където си поискат и живеят в единство с природата

Те живеят тук и сега, диви и свободни ...

и нищо не стои между младите техните души и природата

Да, селският живот изисква труд…

Те виждат откъде идва храната. Какво е живот и смърт

Те приемат живота, дори с трудните му уроци

Ще влизаме в залата с пеперудите с допълнителен билет от 4 лева

Все още не ясно какво ще се случи със зала „Лотос“

Стефка Георгиева

Ремонтът на Природонаучния музей в Пловдив е на финалната права. Вътрешните помещения вече са ремонтирани. Готова е и залата, в която ще бъдат представени между 300 и 400 пеперуди, като за целта помещението е превърнато в тропическа джунгла, с езера и растителност. Само фасадата на сградата все още не е довършена. Трябваше да приключим с ремонта до края на януари, но поради обилните снеговалежи ще се забавим с около месец, коментира за КАПАНА.БГ директорът на Природонаучния музей, д-р Огнян Тодоров, като допълни че сумата, разходвана за ремонти дейности от самото начало на проекта доближава 3 милиона лева.

През средата на февруари, посетителите на музея ще могат да видят изложбата с едни от най-големите насекоми в света, сред които ще са най-голямата пеперуда и най-големият бръмбар, които са уникални експонати за българските музеи. Залата с пеперудите, пък, ще бъде пусната в експлоатация през месец март, като в нея ще се влиза с допълнителен билет от 4 лева.

Цените на билетите за посещение остават непроменени и през 2017-та година, като изключение прави билетът за възрастни, който ще поскъпне с левче. Що се отнася до посещенията през изминалата година, Природонаучният музей е натрупал приходи от 200 хиляди лева, които са само от събирането на входни такси. Рязък спад има в посещаемостта през януари, но поради метеорологичните условия, хората са по-пасивни, коментира още д-р Тодоров.

Директорът на музея потвърди, че зала „Лотос“ официално е прехвърлена към тях. Кога ще влезе в експлоатация, обаче, все още не се знае, защото не е намерено подходящо помещение за персонала на Обредния дом, който в момента работи вътре. Той коментира, че има няколко атрактивни идеи за ползването на залата. Една от тях е експонирането на динозаври вътре, тъй като всеки втори наш малък посетител ни пита къде са динозаврите, но нищо не е решено със сигурност, допълни още той.

Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя от друга

През 1877 година се закрива Цариградската посланическа конференция на Великите сили, започнала на 23 (11-и по стар стил) декември 1876 г. Тя е първо международно признание на българската народност и нейните аспирации за независимост. В окончателния план на конференцията се налага британското предложение България да се раздели вертикално на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София.

1900 година - Влиза в сила Закон за общинските налози.

1912 година - полита първият български самолет "Княз Борис Търновски", в деня на пълнолетието на българския княз - 20 януари 1912 г. Самолетът се издига на около 300 м височина и се приземява успешно на летище край Санкт Петербург. Машината е конструирана от възпитаника на Всерусийския императорски аероклуб в гр. Гатчина Сотир Черкезов, който разработва проекта през лятото на 1911 г. в Санкт Петербург и построява самолета с дарения на българи от Болград.

1930 година - Подписана е спогодба за намаляване на българския репарационен дълг.

1941 година - Започва тридневната мисия на американския полковник Донован в София. Той напразно се опитва да предотврати съюзяването на България с Германия.

1950 година -  Съставено е правителство с министър-председател Васил Коларов. Но той умира само три дни по-късно и поста му поема Вълко Червенков.

1990 година - Създадена е Федерация на клубовете за гласност и демокрация. Неин председател е дисидентът Петко Симеонов.

1998 година - Учредено е в София Движение за единство и развитие в БСП, т. нар. генералско движение. На практика то се саморазпуска още през следващата година.

Ще реконструира и реставрира разкошна сграда срещу Халите

И двата му последни проекта са съгласувани с НИНКН

Собственикът на „Розаимпекс” е взел още един паметник на културата в центъра на града, с което разгръща още повече инвестиционната си дейност, научи „Под тепето”. Няколко дни след информацията ни, че почетният пловдивчанин е закупил и започва да реконструира красивата сграда на ул. „Патриарх Евтимий №1”, днес установихме, че движи паралелно и друг проект. Става въпрос за разкошна къща в малката уличка „Феликс Каниц” срещу входа на Халите. Информацията ни бе потвърдена и от НИНКН, откъдето ни информираха, че проектите за постройките на  „Патриарх Евтимий” и „Феликс Каниц” са съгласувани. Експертите по опазване на недвижимото културно наследство ги определиха като много добри, целящи съхраняване на автентичния вид на съществуващите сгради.  

Къщата на „Феликс Каниц” се отличава с изключително красива декоративна орнаментика и страхотни архитектурни решения. Тя е на три етажа, плюс тавански такъв. В момента сградата пустее, прозорците по фасадата зеят отворени или разбити, а изключително красивата метална входна врата с атриум, делящ приземния етаж на две равни части, е закатанчена. Очаква се след реставрацията и реконструкцията да бъдат разкрити офис и търговски площи. Кога ще почнат самите строителни дейности, не става ясно.

Припомняме, че в ъгловата сграда на „Патриарх Евтимий №1” вече върви реализирането на проект за преустройство, ремонт, реконструкция и фасадно оцветяване. След завършването на дейностите постройката ще помещава банков офис, магазин и еднофамилно жилище на две нива, казва информационната табела на обекта. Ангажираният проектант е председателят на Камарата на архитектите за Пловдив- арх. Петко Костадинов.

Крайният срок за участие е 30-ти април

Четвъртият международен фото салон Пловдив 2017 се провежда под патронажите и правилата на Международната Федерация за Фотографско Изкуство (FIAP  - International  Federation of Photographic Art), Фотографско общество на Америка (PSA - Photographic Society of America), HPS и Национално Сдружение Фотографска Академия „Янка Кюркчиева“ (НСФА), с подкрепата на община Пловдив, като част от Календара на културните събития на община Пловдив за 2017 година. 

В миналогодишното издание в шестте раздела на фото конкурса премериха сили, майсторство и класа 398 професионалисти и любители фотографи от 59 държави, от 5 континента, с общо постъпили 4877 фотографии.   

Конкурсът през 2017 година е отново в ШЕСТ раздела:

1. Отворен ЧЕРНО-БЯЛА

2. Отворен ЦВЕТНА

3. ПРИРОДА

4. ФОТОЖУРНАЛИСТИКА

5. ПОРТРЕТ и ТЯЛО

6. МОЯТ ГРАД – Основна тема, с подтема ЕВРОПЕЙСКИ СТОЛИЦИ НА КУЛТУРАТА 1985 – 2020

ПЕТ членно жури

ЧЕТИРИ подкрепящи фото организации и 4 национално жури.

ТРИ пъти носител на 5 FIAP звезди за каталога си

ДВА вида каталог (печатен и CD) за всеки участник.

ЕДНА голяма награда - КУПА + 500 € и общо награди - над 144

Краен срок – 30 април 2017 година. 

УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ:

В конкурса могат да вземат участие професионалисти и любители фотографи от цял свят. Пълен регламент, календар, такси и видове плащане, жури, награди и онлайн участие на: http://photosalon-plovdiv.com

Новият спектакъл на пловдивския театър трябва да се гледа 

Младата Патриция Пъндева с обещаващ сценичен дебют 

Стефка Георгиева

Драматичен театър- Пловдив продължава да ни изненадва с поредицата си от спектакли по текстове на български автори. Този път трупата заложи на класиката. На голямата сцена снощи се игра „Боряна“ по текст на Йордан Йовков, режисирана от Красимир Ранков. Със сигурност може да заявим едно – трябва да се гледа!

„Боряна“ е пиеса, която не само ни връща към нашите корени, но и ни кара да се замислим кое е истински значимото в живота. Дали са парите и имането или да ти е леко на душата и да съумееш да започнеш деня си с песен. Постановка, която противопоставя разбиранията на младите и старите, модерното общество и това на отминалите нрави. Едва ли Йовков би могъл да звучи по-актуално.

Моралът и скъперничеството на старото поколение са изместени от наивната, чиста и смела душа, тази на пристанушата Боряна. Тя се опълчва на цяло едно семейство, което не я иска в къщата си. Но неопетненото й сърце и леката й душа, която пее на чардака и в градината, кара всички да осъзнаят кои са истински важните неща в живота. И това не са жълтиците. Не е и това дали Андрея ще стане кмет или Ральо ще открадне скритите пари на баща си. Важни са хармонията и разбирателството в едно голямо семейство. Спим ли спокойно нощем? Кога се озлобихме едни срещу други и кое е истински ценното за нас? Това са въпросите, които си задава публиката.

В ролята на Боряна дебютира младата Патриция Пъндева. Смело можем да подчертаем, че стартът й бе обещаващ старт. Ще очакваме с нетърпение да я видим и в следващата й роля. Директорът на Драмата, Кръстю Кръстев, разчупи своя образ на ръководител и се изправи редом до своя екип, поемайки гордо ролята на Ральо. Неговата съпруга, Рада, пък бе изиграна от Параскева Джукелова. На сцената блестяха още Красимир Доков, Николай Станчев, Красимир Василев, Елена Кабасакалова, Стефан Попов, Тодор Генов и Марин Младенов. По-младите актьори достойно партнираха на големите имена. И в допълнение само ще кажем – адмирации на Краси Ранков за добре свършената работа.

Сценографията,  дело на Петър Митев, ще ви накара да усетите времето, в което се развива действието. Сякаш сте на гости у баба си, в онази стара къща с дървени миндери, на които ви е драго да поседнете. Само дребни детайли загатваха за връзката между миналото и настоящето, която се оказва толкова силна на сцената, че се запитахме – че то и сега не е ли същото?

Препратките към събития от страната ни осмиваха и пародираха не само политическия живот, но и ситуацията, в която се намираме като цяло. Поднесени по весел и хумористичен начин, някои сцени откровено разплакаха публиката, а подсмърчащата жена зад мен питаше своята приятелка: „Кога се превърнахме в тези хора?“

Музиката към „Боряна“ е дело на Костадин Бураджиев, а медените звуци на кавала чувате благодарение на Дамян Йорданов. Танцьори от АМТИИ също взимат участие в театралното представление, с хореограф Стефан Йорданов.

Да, „Боряна“ напълно опроверга твърденията на мнозина, че Йовковото творчество и неговия битовизъм не могат да звучат актуално днес. Ако не вярвате, идете и вижте. Хубаво е!

Фотограф: Георги Вачев