Една постановка за младите по дух хора продължава поредицата спектакли по български текстове на Драматичен театър Пловдив

Стефка Георгиева

Драматичен театър – Пловдив продължава своята поредица от постановки по текстове на български автори. Безспорно, това е една артистична вълна, която слива нашенската литература с изкуството на театъра, а резултат от усилията на десетки души са пълните театрални салони и наградите, с които се отличават пиесите.

Само след два ни, на голямата сцена на пловдивската Драма ще бъде представена още едно премиерно заглавие. Това е „Боряна“ по текстове на Йордан Йовков, но не бързайте със заключенията, че йовковото творчество не може да се пречупи през призмата на нашето съвремие, защото ще сбъркате. Режисьорът Красимир Ранков запазва мелодията на езика на Йовков и същевременно с това прави паралел между настоящето на автора и нашето съвремие, където допирните точки се оказват не една и две, а и както той самият каза: „Мисля, че нищо не се е променило.“ В ролята на Боряна ще дебютира току що дипломиралата се актриса Патриция Бъндева, гостуват Николай Станчев и Параскева Джукелова, и още Красимир Доков, Кръстьо Кръстев, Стефан Попов, Красимир Василев, Елена Кабасакалова, Тодор Генов и Марин Младенов.

Това е едно представление, насочено към младата публика, заяви Красимир Ранков, а изказването допълни неговият колега Стайно Мурджев с думите: „Младата по душа публика“. „Боряна“ пряко кореспондира с нашето съвремие и ситуацията, в която се намира страната ни, като комичните, че дори гротескни сцени се редуват със силно драматичните моменти в опит да накарат младото поколение да осъзнае, че то е последният лъч надежда. Ако успеем да вдъхнем надежда на младите, че могат да променят света около себе си към по-добро, а по-възрастните да осъзнаят безотговорността, която са проявили към възпитанието на децата си, то значи сме се справили повече от успешно, заяви режисьорът.

От своя страна, директорът на пловдивския храм на Мелпомена и актьор в постановката, Кръсто Кръстев, бе абсолютно категоричен в тезата си, че младите хора у нас имат усет за красивото и стойностното. Те харесват онова, което е спонтанно, откровено, честно и качествено, онова, което разговаря с тях, разказа той, като допълни, че не трябва да подценяваме вкуса им.

Самите персонажи са повече от интересно поставени. Те са истински, пълноценни и плътни в същността си хора. Никой от тях не е еднопластов. Те са разгърнати широко и у лошите от тях се показват положителните страни, а в добрите се появяват слабостите им. 

Накратко казано, Кръстев и Джукелова ще бъдат съпрузи на сцената, ще има смях, но и дълбочина, която да ни накара да се замислим кои сме, за какво се борим и в какво вярваме. А ако все още се чудите коя е Боряна, заповядайте на 18-ти януари в голямата зала на Драматичен театър Пловдив, за да се насладим на премиерата заедно. Очакваме ви точно в 19:00 часа, елате на театър, хубаво е!

Кукления театър на Пловдив празнува своя 70-годишен юбилей с портокалов привкус

Мишки са изяли куклите за премиерното представление на театъра

Стефка Георгиева

Оранжево морето, оранжево небето, оранжев е и Кукленият театър днес. Той чества своят 70-годишен юбилей, който ще бъде отпразнуван официално днес, точно в 19:00 часа. На тържеството ще присъстват настоящи актьори и състав на една от най-старите културни институции в града под тепета. Освен хората, които към днешна дата се трудят усърдно, за да представят спектакли за малки и големи, над 40 ще бъдат посетителите от близкото и далечно минало на театъра, все хора, които са оставили душата си в него.

Само преди броени минути директорът на Държавен куклен театър Пловдив, Виктор Бойчев, заедно с част от екипа си, а имено Никола Вандов и Катерина Георгиева, представиха и портокаловия привккус на празничното събитие. Това е книга, която събира в себе си историята на театъра от създаването му до края на миналата година. Вандов и Георгиева заявиха, че това е било истинско приключение. Много трудно беше съставянето на тази книга, заяви Вандов, и допълни още, че това е едно истинско приключение, в което случайно е въвлякъл и Катерина Георгиева. Тя, от своя страна, сподели, че първите няколко месеца, през които са се ровили из архивите на театъра и са търсили публикации в стари вестници, са били истинско ужас. Едва година по-късно, когато видях книгата, разбрах, че от усилията ни е имало смисъл, сподели Катерина. 

Директорът на театъра разказа и интересна история около премиерата на първото представление, състояло се на 7-ми януари 1947 година. Спектакълът „Най-голямата награда“ е бил плануван да се появи на сцена месец по-рано, но мишки изяли куклите и се наложило премиерата да бъде отложена, докато не се направят нови.

Какво ни очаква тази вечер, никой не знае. Ясно е само, че Лео Капон през няколко минути ще показва нещо ново и различно. Пълна изненада ще бъде за всички ни, заявиха представителите на Кукления театър. Те допълниха още, че места за тазвечерншният празничен спектакъл няма, а ние им пожелаваме да продължават да  творят, да бъдат вдъхновени и все така да продължават да препълват залите си!

Стая за игри ще ви накара да преживеете едно истинско приключение само за 60 минути

Какво означава една история да бъде интересна? Питаме ви наистина. Помните ли вълнуващите приказки и приключенията на героите в тях от вашето детство? Кое беше онова нещо, което ви грабваше от самото начало и слушахте вашата баба, майка или преподавателка да ви разказва истории за принцове, принцеси, пират и разбойници? Е, може би всеки от вас ще отговори по различен начин, но едно е всеобщо – всички обичаме интересните случки.

А замисляли ли сте се някога, че можете да бъдете част от такава? Това, че не сте на 5, а 35 например, нищо не означава. Ново място в Пловдив ви предизвиква да направите точно това! Вместо да прекарате деня или вечерта си скучаейки, хванете няколко приятели под ръка и отидете на пътешествие, за което трябва да прекосите няколко морета и да се озовете в изоставена капитанска каюта, но същевременно се намира в центъра на Пловдив. Да, това е напълно възможно!

Нова стая със загадки отвори врати на ул. „11-ти август“. Тя се нарича Mental Gap и ще ви зашемети с хитрините и тайните, които са скрити в нея. Но нека започнем отначало – това е пиратската каюта на капитана, който е безследно изчезнал. Вие имате на разположение 60 минути, за да разгадаете няколко загадки от различно естество. За някои ще ви трябва логично мислене, за други – сръчни ръце, а за трети – просто да бъдете достатъчно наблюдателни. В стаята могат да влязат отбори, състоящи се между 2-ма и 5-ма души, като задачата си остава същата – да успеете да излезете и разберете какво се е случило с капитана на вашия кораб.

Освен пиратските приключения, които ви очакват, хубавото на Mental Gap е, че има и версия за деца. Не, това не означава, че играта е елементарна, просто е различна и е напълно възможно ако сте загубили детското си аз, дори възрастен човек да не може да излезе от нея. 

Общо взето, събирайте компанията и хуквайте към Mental Gap, вместо да скучаете в някоя делнична вечер или да се жалвате колко тъпа е неделята. Разгледайте повече за самата стаята, контакти и резервации в самия сайт - http://mentalgap.bg/

Първото пиво на култовия бар заля Капана и предизвика сетивата

Дебютното пиво на бар „Котка и Мишка” предизвика истинска истерия в Капана снощи. Премиерата на двата вида кехлибарен еликсир с марката на биреното заведение премина при изключителен интерес от страна на ценителите. Десетки се наредиха на опашка пред барманите, за да опитат от течността, скрита зад двата вида етикета и да разгадаят тайните й.
Двете бири на „Котка и Мишка” са напълно различни като вкус, аромат, цвят, плътност и нрав. Едната е класически ейл с къпини. В него са използвани натурални плодове и съставки, а питието стана любимо на дамите в премиерната вечер на първата варка на заведението. Втората бира е мътен и див като темперамент червен ейл с шипки. Той стана фаворит на господата край бара.

В рамките на събитието се проведе игра с карти, които осигуриха бирени подаръци на много от присъстващите- бутилки с пиво „Котка и Мишка” и дизайнерските чаши с логото на едноименното заведение.

Първата варка на „Котка и Мишка” заля Капана и започна да се изчерпва още с пенливата премиера. От клуба обаче обещаха, че няма да спрат с изненадите и скоро ще имат наливна бира със същите вкусове, както и ново количество бутилирана. А вече се разработва и нов вид пиво.

Светлана Куюмджиева: Не отхвърляме постъпили предложения по административни причини

Проектите ме обнадеждават- ще имаме силна програма. НО ако бюджетният ни проблем с държавата не се реши, всичко рухва моментално

Фондацията ще очаква към март 2017 г. общо 5 милиона евро от София. Към момента няма влязъл нито лев

Въпросните 6,5 милиона лева от Министерството на финансите са дадени на общината за инфраструктура и са изразходени за инфраструктура, казва артистичният директор на Фондацията

Светлана Куюмджиева, артистичен директор на Фондация „Пловдив 2019”.Интервю на Иво Дернев

Докъде стигна процесът с оценка на входираните към Фондацията проекти?
Имаме 173 проекта, които са пристигнали за последната дата на отворените покани, през декември. В момента сме на етап, в който почти сме готови с резултатите от втората сесия.Тях ги забавихме поради неяснотите с бюджета ни. Искахме да изчакаме, за да видим дали ще има някакво движение.Все още няма. Но ние няма как да ги бавим повече. Допълнително време отнеха и процедурите на разглеждане на самите проекти. Имаме три етапа, през които минава всеки проект - комисия по допустимост, жури и накрая Управителен съвет, който утвърждава решението на журито.Проектите първо се гледат от комисия по допустимост, която работи по тях чисто административно- оглежда бюджетите, изчислява ги, гледа финансовата надеждност на кандидата и прочие. Тя пише препоръка до всеки от кандидатите, след което те имат срок, в който могат да си коригират документите и да ги внесат в коригиран вид, за да може да ги разглежда вече самото жури. Този процес също отне много време, тъй като ние не отхвърляме проекти по административни причини. Сега сме на път да публикуваме резултатите от втората сесия, но първо те трябва да минат за одобрение и през Управителен съвет. Колкото до самите проекти - те се регистрират при нас стриктно по реда на пристигането им и се разглеждат по същия ред.

Колко проекта са били върнати за коригиране?
От първата сесия бяхме дали препоръки за коригиране на два проекта. Те сега са входирани пак. Много от проектите, които виждам сега, пристигнали от третата дата, са ми познати от консултациите при нас. Особено в последните дни преди крайния срок беше много динамичен период.  Имахме дни на отворените врати, в които имаше от сутрин до вечер хора при нас.

Кои са хората в журито, които оценяват съдържанието на проектите, и какъв обем работа е минал през тях в последния месец. Колко страници общо са прочели например в този период?
Нямам право да разкрия външните членове на журито, до обявяване на окончателните резултати, тъй като има риск да бъдат подложени на натиск.Постоянното жури, така нареченото ядро, сме аз, като артистичен директор, Ханс Дитрих Шмит, който е артистичен консултант на Фондацията, и Надя Гризу, която също е част от екипа германски консултанти. Тя е и сред хората, участвали в писането на програмата, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата. Към това ядро от трима души за всяка сесия има по двама външни консултанти. Те се канят от предварително утвърден от Управителния ни съвет списък с експерти от различни области и от Пловдив, и от страната, а някои от тях са и от чужбина. Спрямо постъпилите предложения каним и някои от тези външни експерти като допълнителни членове на журито.  За втората и третата сесия имаме различни две двойки външни консултанти. Отделно за проектите по втората сесия сме привлекли и допълнителен външен одитор, който да огледа проектите пак като бюджет, адекватност, допустимост на разходите, за да ни даде още една експертиза. Той е консултант към комисията по допустимост, която пък е от административния екип на Фондацията. През всичките тези хора минава огромен обем страници. Двата основни документа, които изискваме, са бюджетният формуляр и формуляр за участие. Вторият средно е между 8 и 10 страници, бюджетът е средно между 3 и 5 страници. Това са минимум 15 задължителни страници за проект. Към тях има още съпътстващи документи като декларации, CV-та, подробно описание на проектите, което е минимум от 3 до 5 страници. Имаме подробни описания по 25-40 страници.А по третия краен срок например имаме проект, който направо е издаден в книжка. Той е от международен партньор от Германия. Говорейки за страници, имаме предвид онлайн, тъй като ние не искаме да ни изпращат проектите на хартия. Всичко се гледа и оценява онлайн. Искаме оригиналите на хартия, едва когато вече са одобрени проектите и ще се сключва договор.Така че, можем да говорим за обем от минимум 3000 страници, които се изчитат от абсолютно всички в двете комисии. Това, което е общо като тенденция за проектите, е че всички са се впуснали в някаква литература. Дори сме слагали на формулярите супер рестриктивни ограничения за брой знаци, тъй като искаме просто и кратко обяснение кой какво иска да направи.Така или иначе обаче това е масов синдром, независимо дали става дума за български или международни партньори. И когато се впуснат в литература, в един момент става така, че не можеш да отсееш, какво всъщност ще се случи по този проект. И започваш отначало. Което означава, че понякога се налага да четем един проект по 2-3 пъти. 

Колко време имахте, за да се справите с този огромен обем?
Оценката на журито тече един месец.Вътрешният срок, който сме си сложили за проектите от финалната трета сесия, е средата на февруари.

Можем ли да разкрием нещо около самите проекти? Колко международни проекта са входирани?
Ще дам една такава статистика. Бяхме обявили, че по тези две отворени покани ще изразходваме 10 милиона лева. Имахме едно основно условие - бюджетите да бъдат реалистични, спрямо нуждите на проекта. Това не се случи. Получихме проекти,в които исканата от нас сума е на обща стойност приблизително 57 милиона. При лимит десет милиона. Процентно, много малко са проектите с наистина реалистични бюджети и те правят впечатление веднага. И не мога да отрека, че печелят симпатии още на първо четене.
Има проекти от много различни държави - Франция, Италия, Германия.Има партньори на кандидати от България от цяла Европа и извън нея.Това разширява значително международния обхват на проектите, които са пристигнали. Което е добър резултат, защото честно казано аз бях притеснена за международния отзвук на двете отворени покани. Отделно партньорите ни по книга реагираха адекватно, разписаха си подробно бюджетите и ги входираха при нас. Има проекти от Варна например, проекти, разписани и входирани от общини- Карлово, Чепеларе. Има проекти от читалища в региона около Пловдив, което е много положителен резултат за мен, защото проектът ги е активирал и е променил динамиката в културния живот и не само. Има, разбира се, доста кандидати от София, има и много от Пловдив, като мисля, че проектите от тук са по-голям процент от столичните.

Как оценявате подготвеността на хората да участват в този процес?
Този синдром за впускане в литература е знак, че не са достатъчно подготвени за този тип проектно субсидиране. Тъй като ние наистина си направихме труда да организираме много на брой консултации и срещи преди това, то си беше някаква форма на взаимно ограмотяване между нас и партньорите ни. Процесът на консултация и професионализация в писането на проекти бе важен и е дал някакви резултати, но това трябва да продължи.В този процес се стараехме максимално да помагаме и именно за това не се режат проекти по административни причини. Но си даваме сметка, че не е лесно това, което сме заложили като програма, условията не са коледна песничка. Искаме огромна купчина документи, затова и даваме допълнителни срокове, изчакваме, консултираме, за да не се чувства някой изключен по формални причини.

Имаше ли проекти, които ви накараха да кажете „Уау!”?
Аз съм много доволна, защото има проекти, на които казвам „Уау!”. Обаче казвам „Уау!” на проекти, които са супер реалистични. Казвам „Уау!” на проект, който наистина ще стане. Ще има публика, ще има хора, че участват хората и ще има резултати. Мечтателни и фантасмагорични  идеи, изведени във формата на проект, не ме впечатляват. Но не крия - има проекти, които много харесахме във втората сесия. Има и в третата такива, но за там още не мога смело да говоря, тъй като на този етап не съм вникнала в детайл във всеки един от проектите. Като цяло съм доста обнадеждена, че ще имаме силна програма. Но ако се реши бюджетния проблем… Защото тука има едно голямо „Но”. Ние в момента сме смели, цепим напред, оценяваме проекти, сключваме договори, НО ако бюджетният ни проблем с не се реши, не си получим бюджета от държавата или не получим допълнителен по-висок бюджет от общината всичко това рухва моментално.

Добре, нека си говорим за пари.Какъв е крайният срок за решаване на проблема с бюджета?
Крайният срок е вчера. Отново и отново прелистваме цялата кореспонденция, която сме водили с Министерството на културата и с Министерството на финансите. В последния график, който сме им дали, сме поискали бюджета си за 2017 г. на стойност 5 милиона лева, разписани по книга, до март тази година. До този период ние вече ще имаме резултати от поканите и утвърдени проекти и ще бъдем на етап сключване на договор с бенефициентите си. Ако нямаме пари, ще трябва или да редуцираме бюджетите на одобрените проекти, или да разтрогваме договори.

Същото се отнася и за сключените договори от първата отворена покана, предполагам…
Да. Същото се отнася за абсолютно всички проекти. А бенефициентите от първата отворена покана вече работят.

Колко точно пари чакате от държавата към днешна дата?
По график и апликационна книга в евро са 500 хиляди за 2014-та, 750 хиляди за 2015-та, 1,25 милиона за 2016-та и, ако сметнем и средствата за 2017-та, още 2,5 милиона. Или общо 5 милиона евро.

Колко от тези средства са влезли директно към Фондацията?
Нито лев. Въпросните 6,5 милиона лева от Министерството на финансите са дадени за инфраструктура и са изразходени за инфраструктура. Цялата субсидия- издръжката на Фондацията и програмния бюджет до момента, идва от Община Пловдив. Иначе действаме доста активно по привличане на европейско финансиране, кандидатстваме по  проекти от Фондацията. Работим и в посока привличане на частни спонсори. Но това е процес и той не може да компенсира отворените дупки в бюджета.

Свалиха лющещият се пласт боя от сградата

Изграждат вътрешен санитарен възел

Стефка Георгиева

Централна ЖП гара Пловдив съвсем скоро ще заблести като диамант. Ремонтът на паметника на културата започна преди няколко месеца, а дейностите по сградата не спират дори в студа. Вече е свален най-горният пласт боя, който се лющеше и създаваше неугледен вид. Цялата гара в момента е оградена от метални скелета, като подготовка за предстоящите дейности, които включват както цялостен ремонт, така и реставрация на красивите елементи по нейната фасада.

От няколко дни насам, Първи коловоз не се ползва, тъй като там също е поставено скеле. Влаковете, пристигащи от Варна, Бургас и Истанбул спират на други коловози. Пътниците, обаче, никак не са смутени, тъй като всички хора, с които разговаряхме, са особено обнадеждени и развълнувани от обновяването на гарата.

Една от допълнителните постройки, в западната част на гарата, беше съборена. Външните тоалетни също ще спрат да функционират съвсем скоро, тъй като в момента се изгражда нов санитарен възел под самия покрив на сградата, където преди се простираше едно от кафенетата.

Дълго чаканите ескалатори, обаче, все още не функционират. Макар че те трябваше да бъдат пуснати в експлоатация през февруари миналата година, това така и не се случи. Старта на съоръжението уж беше отложени за април, но 11 месеца по-късно, те все още не функционират.

Към момента, пространствата в самата сграда са студени и чакащите едва се стоплят, но ремонтът предвижда климатизация на чакалните, подмяна на старата дограма и ще се подмени цялата ел. инсталация. Пространствата за персонала на БДЖ също ще бъдат ремонтирани. Освен това ще бъде ремонтиран целият покрив на сградата, заради течове.

Нищо не бе направено за укрепяване фасадите на сградите

Картината днес там е покъртителна, складовете буквално плачат и се разпадат 

Стефка Георгиева

Тютюневият град в Пловдив понесе огромни щети през изминалата година. Всичко започна с незаконното събарянe на склада, намиращ се на ул. „Одрин“ 8, а след това продължи с огромния пожар, който взе като жертви още 2 паметника на културата. Слушахме и четохме много обещания за хора, които ще бъдат санкционирани и други, които ще бъдат задължени да укрепят останките от фасадите на красивите сгради. На практика, обаче, нищо не се случи.

Само преди броени часове бяхме в Тютюневия град, а там картината е покъртителна. Два от изгорелите вече складове, вместо реконструкции и подпорни стени, са насъбрали сняг, а влагата се просмуква в едва държащите се изправени стени. Мазилката не спира да пада, но този път мокра, сякаш сълзите избиват от нея. Още по-тежка е ситуацията със склада на ул. „Одрин“ 8. Дървените греди продължават да падат под напора на снега, а част от доскоро изправената стена от страна на автогара „Юг“ се руши. Тухлите се стоварват една върху друга. Сградата буквално се разпада.

Единственото обещание, което бе изпълнено, по предписания на Министерството на култура, е обезопасяването на пространството около историческите недвижими ценности. Те са оградени от метални съоръжения и мрежи, но само толкова. Укрепването на постройките така и не се случи, а те се рушат пред погледите ни. Този път и жива верига няма да успее да ги спаси.

И след всичко това, се обръщам към местната и националната власт: Колко още трябва да чакаме? Вие, уважаеми управляващи, давате предписания, но следите ли за тяхното спазване и не смятате ли, че някои от паметниците на културата няма да успеят да преживеят зимата, ако не се грижим за тях? Да, отново ще говорите за процедури... А ние отново няма да ви разберем!

Срамувахме се пред цяла Европа след случилото се, но като че ли не можем да признаем, че се срамуваме от самите нас, заради безсилието, пред което сме поставени. Гражданската инициатива „Да запазим Тютюневия град“ но не може да укрепи и реставрира сградите. За тази цел има фирми, които носят последствия и институции, които би следвало да следят какво се случва. Вместо това и двете страни стоят със скръстени ръце. Какво чакат?