Най-големият раннохристиянски храм е построен във време, в което Филипопол е бил в разцвета си

Земетресение разрушава сградата през 601-602 година. Тя никога не възвръща първоначалния си блясък

Стефка Георгиева

Безспорно, разкриването на Голямата базилика е едно от най-значимите събития за града ни през изминалите две години. Самият ръководител на проекта, археолог Жени Танкова, потвърди това на сцената на „Пловдивско историческо общество“ миналата вечер с водещ Димитър Герганов. На събитието присъстваше почти целия екип, който работеше в студ и пек, с изключително търпение и прецизност.

Разкриването на Базиликата е с епохално значение, заяви Танкова пред събралата се огромна аудитория. Археологът разказа голяма част от историята на сградата, в която все още има много неизвестни. Потвърдена е теорията, че раннохристиянският храм е построен във време на разцвет на стария Филипопол. След силно земетресение, случило се около 601-602 година, обаче, голяма част от него е била разрушена. Перипетиите пред възстановяването на величествената сграда са станали още по-сериозни след изригването на вулкана Кракатау, намиращ се в Индонезия. Макар изригването да е било далеч от нашата територия, последствията са били изключително мащабни. Прахови частици са замърсили въздуха за около 50 години в резултат на което слънцето не е успявало да достигне до земята. Резултатът е бил оскъдна реколта и недоимък по нашите земи. Византийската империя е била принудена да доставя житни култури с кораби, а с тях са пристигнали и плъховете, които още повече са утежнили ситуацията по тогавашните ни земи. В тези особено тежки времена, не са достигали средствата и възстановяването на базиликата е било абсолютно непосилно.

Паметта за християнския храм, обаче, остава жива и през 10-ти век там е имало десетки, че и стотици погребения. Десетки гробни ями са открити общо на обекта, разпределени на 3 пласта, като някои от тленните останки са били положени директно на мозаечния под. За разлика от погребенията на възрастни индивиди, които са били скромни и маркирани само с тухла или камък, към детските гробищни ями се е подхождало в голямо внимание. Те са били оградени от тухли, а по останките са открити накити като обеци и стъклени гривни, неприсъщи за останалите. Всички човешки останки са вдигнати и почистени, а след края на разкриването на Голямата базилика, ще бъдат погребани отново с християнски ритуал в двора на сградата.

Археологическите находки на обекта са много, а сред тях има чудесно запазени мраморни колони, капитали, монети, накити, керамика и кръстове. Най-голямо внимание по време работата на обекта, безспорно привлякоха мозайките. След разкриването на първата мозайка, целият екип бе силно въодушевен докато не направиха второ откритие. Под първия мозаечен пласт се показа втори, много по-пъстър и красив. За покриването на единия пласт мозайка с втори съответно има и две теории, като археолог Танкова бе категорична че нито ги отхвърля категорично, нито ги подкрепя напълно, защото това е в процес на изясняване.

Според древната традиция, когато един император е бил развенчан, мозайките са били посипвани и закривани от други, като това е едната теория за двупластовостта. Другото схващане е, че Византийската империя на територията на Филипопол никога не е възвърнала бляскавите времена и полагането на втората мозайка и било просто ремонтна дейност.

Факт е, че по-долният пласт е по-пищен и цветен. По него има изобразени десетки птици. На една от мозайките, в медальон е изобразен голям паун, обрамчен от друго цветни птици. Жени Танкова поясни, че паунът е заседнал в християнството от дълбока древност до наши дни. Той е символ на всички християнски добродетели, а на една от мозайките дори са изобразени две от птиците, пиещи вода от бокала на живота.

И през 2017-та работата по Голямата базилика продължава. Археолог Танкова благодари както на своя екип, така и на Фондация Америка за България и община Пловдив, че има възможност да ръководи разкопките на този обект. Относно експонирането на археологията, тя бе категорична, че бутафории няма да има и ще пресъздадат сградата с площ над 3 дка. в автентичен вид.

Екипите на Под Тепето и Капана ще продължат да следят работата по разкриването на Голямата базилика отблизо и тази година.

Това е пиеса за несъстоялата се любов, от която излизаш по-силен, мъдър, смирен, казва Елена Атанасова

Паулина Гегова

Миналия месец излезе новата премиера на Драматичен театър Пловдив – „Двама на люлката“, която се игра за втори път снощи в Камерна зала. Лично режисьорът на постановката Бина Харалампиева присъстваше в публиката, а персоната й не остана тайна за никого, защото г-жа Харалампиева е една от съвременните икони на родния театър. Главните актьори в пиесата също не веднъж са ни радвали с таланта си. Герасим Георгиев – Геро и Елена Атанасова са свежи, чаровни, умеят както да разсмиват, така и да насълзяват. „Двама на люлката“ не е изключение. Започващата като комедия история, бързо се превръща в пример за това колко нещастни могат да бъдат двама човека. Две нещастни души, избрали да бъдат нещастни заедно. И макар че за момент са склонни да забравят своето отчаяние, то изплува на повърхността, а техните сърца потъват все по-надълбоко.

Историята е любовна, но не типичната между мъж и жена, а такава, в която мъжът е отдаден на миналото, от което не може да избяга, докато жената се бори със собствените си слабости, които не може да преодолее.

Това е пиеса за несъстоялата се любов, от която излизаш по-силен, мъдър, смирен. Две самотни души, които са се срещнали, за да си дадат сила и вяра. А животът е немислим без любов! Да репетираме с Геро беше празник, ние сме състуденти и от 10 години не се бяхме срещали на сцената. А с режисьор, като Бина Харалампиева, актьорите могат да са сигурни, че една силна ръка ги води напред по пътя, който извървяваме в търсенето. Надявам се, след спектакъла ни, зрителите да отнесат в душите си усмивката на мъдростта и силата, споделя актрисата Елена Атанасова за работния процес.

Определено човек може да открие себе си в двата персонажа, ако не напълно, то поне отчасти. Всички сме преживявали разочарования, всички сме имали моменти, в които не сме вярвали в себе си, всички сме искали да се откажем, да оставим съдбата да ни мачка, да изоставим мечтите си. Нужна е истински кураж да продължиш, а героите в пиесата го правят. Или поне ни се иска да вярваме, че е така, за да вдъхнем надежда и на самите себе си.

Целта на театъра е да показва по изкривен начин реалността. Всичко, с което се сблъскваме през земния си път, от най-скритите ни страхове, до най-битовите ситуации. В това е неговата сила и ако ни накара поне за малко да се замислим, и ако ни напомня да се връщаме към истинското си аз, към истинските си чувства, то тогава мисията е изпълнена. С тази камерна постановка мисията е изпълнена по отношение на голяма част от същността ни.

Варвара Вълчанова реставрира къщи в асеновградското село Косово 

Социален клуб „Нещото” едва побра желаещите да я чуят

Варвара Вълчанова е родена в Пловдив, но отдавна е гражданин на света, който се завръща към корените и в работата, и в живота. Арх. Вълчанова е расла в Алжир, учила във Франция, омъжена за германец, живее между Холандия и България. От 10 години е горд собственик на парче земя в махала на село Косово, край Пловдив, където с местни майстори от Родопите стъпка по стъпка възражда земното строителство. Тя е автор на тематична книга с практическа насоченост за строителството с природни материали „Земно строителство”. От нея става ясно как се добива, тества и приготвя земния материал, кои са различните земни строителни техники, използвани в България, както и полезна информация за поддръжката на старите сгради.

В четвъртък вечерта социален клуб „Нещото” едва побра желаещите да я чуят и попият от енергията, и опита й. Всеки един от присъстващите близо 40 човека потвърди тезата й, че „В момента тук има някакъв зачатък на интерес към земното строителство и появяващи се майстори”. Аудиторията остана дълго след формалното приключване на срещата и задаваше конкретни задълбочени въпроси. Като например, как да се избавиш от упоритите петна по каменната стена на дама (първото ниво на родопските къщи, където са били животните) , причинени от животинските ексременти.  Може ли да се слага допълнителна изолация на плетените от дърво и кал стени, къде намира приложение днес тази стара технология и други. 

Не само в Родопите, а и в Стария град на Пловдив къщите са били от носеща дървена конструкция. „Пълнежите на стените, преди да бъдат реставрирани са били от земя, т.нар. плетеница”, твърди арх. Вълчанова. Целта  й е да покаже как с местени природни материали, може не само да се реставрира и поддържа съществуваща сграда, а и да се строи нова.  

„Земното строителство е дълбоко вкоренено в българския бит. Запазването му е кауза. Много добър пример за това е Ковачевица. Асеновградското село Косово също има много запазени къщи, но те са обезлюдени и се рушат.”

 Много от нашите манастири са строени така и сега са запазени, продължава с примерите Варвара и изброява предимствата на земното строителство.  „Трябва да умееш да ги виждаш. Като видиш една варосанна стена не се замисляш какво има зад нея. Човек се чувства по-добре в глинена къща”, добавя накрая и сравнява усещането с това до си облечен в изкуствени или памучен пуловер.

С лодка ли да излизам от вкъщи, пита гневна гражданка

Стефка Георгиева

След натрупването на големия сняг и студените дни, идва ред на друга изключително неприятна ситуация в града под тепетата, а именно снеготопенето. Наш репортер се разходи по едни от най-посещаваните места в Пловдив, сред които автогара „Юг“, централна ЖП гара, булевардите „Руски“, „Васил Априлов“, „6-ти септември“ и редица други улички, които няма смисъл да изброяваме, защото ситуацията е еднаква в целия град.

След разтопяването на снега и образуването на киша, би следвало водата да се оттича в шахтите и макар улиците да не са сухи, то поне да не се образуват огромни локви или както ги наричат много от хората, които срещнахме по пътя си – езерата. Това, обаче, не се случва и пловдивчани са принудени или да се движат по пътното платно с опасност за живота и здравето си или да преплуват локвите, някои от които надминават метър и половина в диаметър.

Изключително тежка е ситуацията по „Васил Априлов“. Тъкмо приключили ремонтните дейности, се оказва, че булевардът е страхотен за автомобилистите, но не и за пешеходците. Шахтите по него изобщо не функционират, всичко е във вода, а снегът по тротоарите дори не е почистен. Докато вървяхме по пътната артерия, видяхме възрастна жена, която безстрашно нагази във вода до глезените. Тя се обърна към на с думите: „От къде да мина? Няма от къде! С лодка ли да излизам от вкъщи?“, попита гневно тя и може би е съвсем права.

Като допълнение към това, отново по бул. „Васил Априлов“ има и друг проблем, а именно пешеходните пътеки. Новите червено-бели зебри са изключително хлъзгави при намокряне и много от пешеходците избягват да пресичат на тях, а ги заобикалят, за да не рискуват и да не паднат.

Ако трябва да бъдем съвсем честни, това е зима като зима и в нея няма нищо необичайно. Нито минусовите температури, нито натрупалия сняг, нито логичното снеготопене. Въпросът е: Още колко десетилетия ще се изненадваме от зимата, която е напълно предвидима за територията на цялата ни страната ни?

Оцелелите търговски обекти в обновената част имат проблем със снабдяването заради забраната за престой и паркиране

Търси се решение на въпроса

Десет малки търговски бизнеса, които от години изхранваха поне по едно пловдивско семейство, останаха в историята на 2016-а година. Те се намираха в преместваеми съоръжения по бул.“Васил Априлов“ преди да започне ремонта му.

Сред тях имаше култова кебапчийница на кръговото с ул.“Любен Каравелов“, а срещу нея магазин за трикотаж. От тротоара пред УМБАЛ изчезнаха павилионите за закуски, пижами, ксерокс и други. Тези обекти плащаха наем по утвърдените тарифи на Община Пловдив, а парите от тях влизаха с таксите от гаражи като приходи в район „Централен.“

Заедно с преместваемите съоръжения от ремонтираната първа част на булеварда, от Централна гара до кръстовището с „Пещерско шосе“, изчезнаха стоянките за таксита и се появи забраната за престой и паркиране. След пускането на движението по реновираната отсечка това е мястото в града, където най-често може да бъде видяна кола за поставяне на скоби и паяк за репатриране.

Новото положение докара големи главоболия на собствениците на оцелелите магазини и заведения след ремонта на булеварда. Заради забраната за паркиране и глоби отнесени от шофьорите-доставчици, някои от фирмите отказаха да карат стока на обектите там.

От Община Пловдив са запознати с проблема след жалби от търговците, разбра Под тепето. Зам.-кметът по „Обществен ред и сигурност“ Георги Маринов увери, че се търси решение на проблема.

Едната идея е обектите там да бъдат снабдявани в определени часове от денонощието, по подобие на тези на Главната и Стария град.

Номинираните трябва да са млади мъже и жени на възраст между 18 и 40 г., които притежават българско гражданство и имат доказани постижения в една от десетте категории

Junior Chamber International – България търси десетте най-изявените млади личности на България за 2017 г. Номинациите се събират за трета поредна година у нас в рамките на световноизвестния проект The Outstanding Young Persons – TOYP („Най-изявените млади личности”). Проектът цели всяка година да бъдат отличавани млади хора, които изпъкват с качествата си в избраните от тях области на развитие, и които могат да послужат за пример на други младежи по света.

Номинациите ще се приемат до 23:59 ч. на 15 март 2017 г. чрез попълване на електронния формуляр на интернет страницата на програмата: http://toyp.jci.bg/. Номинираните трябва да са млади мъже и жени на възраст между 18 и 40 г., които притежават българско гражданство и имат доказани постижения в една от десетте категории:

• Бизнес, икономика и/или предприемачество;

• Политика, право и/или постижения в държавната администрация;

• Академични постижения или лидерство;

• Културни постижения;

• Морално лидерство и/или защита на околната среда;

• Заслуги към децата, световния мир и/или правата на човека;

• Хуманитарно и/или доброволческо лидерство;

• Научни и/или технологични разработки;

• Личностно развитие и/или постижения;

• Иновации в медицината.

Кандидатурите ще бъдат проверявани за достоверност и спазени изисквания от екипа на JCI, а одобрените от тях номинации ще бъдат оценявани от специално жури. Отличените бележити, преуспели и амбициозни млади хора, със значителен принос за обществото в България, ще получат своите призове на официална церемония.

Десетимата победители за България ще бъдат номинирани за международното състезание TOYP, като така ще получат шанса да се наредят сред 10-те най-изявени млади личности на света за 2017 г.

Повече подробности за програмата, категориите, изискванията за номинация и пр. може да намерите на официалния сайт на програмата:  http://toyp.jci.bg и във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/toypbulgaria/. 

Основите на наградите TOYP са поставени в САЩ през далечната 1938 г. като през годините преминават през редица трансформации. От 1983 г. те започват да се провеждат и в държавите, където има представителства на JCI. С наградата TOYP през годините са отличени личности като Елвис Пресли, Джеки Чан, Джон Кенеди, Хенри Кисинджър и пр.

Снимка: Марина Савьовска

Развитието на града е колективно действие, категоричен е президентът на JCI България 

Поколението днес е по-различно от поколението вчера и със сигурност ще се различава от онези, които идват след нас. Макар че са мнозина онези, които твърдят, че младежите у нас са мързеливи и неактивни, всяка монета има две страни и днес ще ви представим именно младежите от другата страна. Ако трябва да бъдем по-конкретни, ще ви разкажем за Петър Дяксов, 27-годишен  проактивен пловдивчанин, който не спира да работи и да помага за развитието на средата около себе си, респективно и в града ни.

Младият пловдивчанин завършва средното си образование в СОУ „Паисий Хилендарски“, а след това, ветровете на неговата вътрешна мотивация го отвяват в Англия, където завършва висшето си образование. Макар че е получил доста примамливи предложения и изкушаващо стартово възнаграждение, през 2013-та той се връща обратно в родния си град. В Англия, обаче, започва да се занимава с нещо, което може би е основоположник на дейностите му и до днес. Става председател на Българското общество в Есекс и може би това е момента, в който Петър осъзнава, че е важно да се грижиш за средата около себе си и да бъдем единни.

След завръщането си в Пловдив, Дяксов започва да помага все по-активно в семейния бизнес, а именно Венера Косметикс. Макар отдаден на това си занимание, семейният бизнес е недостатъчен за потенциала на Петър и той намира ново място, а именно JCI. Младежката организация по онова време тепърва прохождаща в Пловдив, но за Петър е важно действието и се стреми към нейното популяризиране в града под тепетата, което вече е факт. Тази година, той дори заема позицията на президент на JCI за България.

И това не е всичко. През 2015-та година, Дяксов, заедно със свой приятел, стартира собствен бизнес под името Tendrik. Няколко месеца по-късно, неговият партньор се оказва, но не и Петър. Той продължава да работи в сферата на услугите и да помага на бизнеса да планира и реализира своите маркетингови стратегии  за дигитален маркетинг и онлайн търговия.

Съвсем разбираемо е балансирането в толкова натоварено и забързано ежедневие никак не е лесно. Петър сподели, че не разполага с много време за забавление по баровете, но той има нещо много по-ценно, а именно вяра. Никой не е твърде млад или твърде стар, за да промени света, заявява той. Ако не можете да промените света, то можете да го направите със своята собствена среда като започнете от приятелския кръг или просто направите нещо за блока, в който живеете, допълва още той.

Дяксов, обаче, не е просто човек, който се стреми да помага на другите, а човек, който оценява хората около себе си. За своите екипи във всяко едно от начинанията си, той споделя: „Те са най-големият ми успех и онези, които не ми позволяват да се откажа  въпреки трудностите, защото се чувствам отговорен.“ Според него, Пловдив се е преродил през последните 3 години, а хората в града стават все по-активни. Това е добра посока, в която е поел града, допълва още той.

Петър непрекъснато организира събития в помощ на младите хора и тези, които искат да започнат собствен бизнес, но не знаят как или ги е страх. Съвсем скоро ще се проведе шестото издание на Първи стъпи в бизнеса, като до момента събитието винаги се е радвало на голям успех и събираше между 150 и 200 човека.

За финал на нашия разговор, помолихме собственика на Tendrik да даде съвет или просто да каже нещо на младите хора в Пловдив. Бъдете активни, интересувайте се,  действайте, учете се, бъдете безстрашни  и правете грешки. Сега е времето за това. Дори и да сбъркаме, все още сме млади и няма какво толкова да се случи, така че просто ДЕЙСТВАЙТЕ!, заключи той.

Освен това, Дяксов активно публикува в своя блог: http://dyaksov.com/