Точно преди пет години, на тази дата светът се прости с един от най-гениалните умове на новото време - Стив Джобс. Новаторът напълно промени лика на земята с изобретенията си и приноса си към компютърната индустрия. Още на 20 годишна възраст той печели милиони, а богатството му продължава да се трупа с всяка изминала година. Apple притежава особена репутация в света на потребителската електроника, дължаща се на нейната задълбочена философия за продуктовия дизайн и на нейните отличителни рекламни кампании. Основателят вече не е сред нас, но това, което е оставил зад себе си ще лежи като основа за всеки следващ иновативен визионер, който иска да промени средата около себе си. В негова чест ви споделяме 10 вдъхновяващи цитата и философии.

"Тези, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят."

"Никой не иска да умре! Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умрат и да отидат там. Въпреки това, смъртта е крайна спирка, която очаква всеки от нас. Никой не я е избегнал. И така трябва да бъде, защото смъртта е най-доброто изобретение на живота. Тя е агентът на промяната."

"По-забавно е да си пират, отколкото да работиш във флота."

 "Не можеш да предвидиш какво ще се случи, но можеш да усетиш посоката, в която вървиш. И това е най-близкото, до което можеш да достигнеш. След това отстъпваш назад, за да не пречиш и нещата просто оживяват пред теб."

"Моят бизнес модел са "Бийтълс". Те са били четири момчета, които са държали негативните си страни под контрол. Балансирали са се един друг и общото е било много повече от сумата от отделните части. Ето така виждам аз бизнеса, великите неща никога не се правят от един човек, те се правят от група хора."

"Аз съм единственият човек, който знае какво е да изгубиш четвърт милиард долара за една година. И това много добре формира характера."

"Пикасо е казал: "добрите художници копират, великите – крадат." Ние никога не сме се срамували да откраднем гениална идея."

"Имаше години, когато нямах своя стая, спях на пода у приятели и връщах бутилки, за да си купя вегетариански бургер. Всяка неделя изминавах пеша по 10 километра, за да мога поне веднъж в седмицата да похапна нормално на благотворителен обяд в кришнарския храм. И знаете ли какво? Беше прекрасно време!"

 "Бих разменил всичките си технологии за един следобед в разговор със Сократ."

"Времето ви е ограничено, затова не го губете, живеейки живота на някой друг. Не попадайте в капана на догмите, които са да живеете с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте на шума от мнението на другите да заглуши вашия вътрешен глас. И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно…"

18 хиляди снимки и документа са съхранени в сградата

Уредниците са принудени да работят между архивите, тъй като нямат собствени кабинети

Стефка Георгиева

Тютюневата промишленост в Пловдив се е простирала толкова широко, че да излезе далеч от Тютюневия град и да заеме част от сърцето на града. Само преди няколко седмици ви попитахме дали знаете къде се намира Музейният център за съвременна и най-нова история в Пловдив, който е част от Регионалния исторически музей под тепетата.  Отговорът вече е ясен – на ул. „Ангел Букурещлиев” 14. Ако се чудите кое е общото между Тютюневия град и музея – веднага ще ви изясним.

В предната ни публикация ви разказахме част от историята на сградата. Тогава се появи една 30-годишна празнина в историята на сградата, която запълнихме заедно с директора на отдела за съвременна история – г-н Видин Сукарев. В откровен разговор, той ни разказа подробно за историята на сградата, за нейната експлоатация и проблемите, пред които е поставен целият отдел.

Оказа се, че годината на построяване на самата сграда не е съвсем ясна, но е около 1895 година. По-късно бива Народен дом, който развива културния живот в Пловдив, а след това се превръща в тютюнев склад. Цели 30 години сградата е била част от индустрията, а след залеза на тютюнопроизводството, се превръща в Музей на капитализма. В последствие става Музей на Революционното движение и е била представена постоянна експозиция на Историята на Пловдив през 19-ти и 20-ти век.

От 2000 година Регионалният исторически музей на Пловдив започва работа с японски доброволци, които да популяризират и запознаят обществеността с източната култура и обичаи. 4 души са работели съвместно с музея, а последна е Юко Накаджима, която напуска страната ни през 2010 година и дарява колекция японски кукли. Служителите на Музейния център за съвременна история решили да направят постоянна експозиция „Душата на японската кукла” в единствената свободна зала, с която разполагат. Експозицията можете да видите и днес, а в залата се правят и временни изложби.

Тук идва въпросът: „Защо това да е единствената свободна зала?” На този въпрос г-н Сукарев ни отговори с, може би, смесени чувства. Макар че самата сграда никак не е малка, се оказа, че тя е най-голямото фондохранилище на Регионалния исторически музей. В него са съхранени между 17 и 18 хиляди снимки и документа, свидетелстващи за различни периоди. Архивите са толкова многобройни, че са разположени навсякъде из сградата, а администрацията е принудена да работи между тях. Това не е полезно нито за документите, нито за служителите поради няколко причини. Първо- върху стотиците архиви се събира изключително фин прах, който не е полезен за здравето на уредниците. И второ- когато през студените месеци администрацията се отоплява с каквото намери, това вреди на самите снимки и документи и нарушава целостта и състоянието им.

Самата сграда разполага с още 2 зали за изложби, но и двете са заети. В едната са събрани вещи, снимки и документи от Историческия музей, а във втората, пък, се помещават  ценности на Етнографския музей, който от своя страна няма лично фондохранилище и няма къде да съхранява експонатите си. През годините, община Пловдив няколко пъти е предлагала на Етнографския музей различни алтернативни варианти, за да преместят ценностите от Музейния център за съвременна история, но условията са били неблагоприятни и така години наред залата остава затворена както за администрацията на музея, така и за посетители и бъдещи изяви.

За сметка на това, служителите се стараят да изпълнят свободната и модерна зала, като често в нея можете да се натъкнете на история на фотографията. Оказа се, че музеят има изключително богат архив по темата. Именно там са се организирали Есенните фотографски срещи. От няколко години форумът е прекратен, но духът на фото събитията и изложбите е запазен. Помещението е предоставяно и за художествени изложби, малки награждавания на езикови центрове и частни учебни заведения, коледни базари, семинари и други.

Освен проблемът с оскъдното пространство, има и друг, доста сериозен такъв. Това е липсата на отопление в сградата. Изложбената зала няма с какво да се стопли през студените зимни месеци, а служителите се топлят с маслени радиатори, които изсушават въздуха и по този начин допринасят за неправилното съхранение на документите в гигантския архив.

И това съвсем не са единствените проблеми. Уредниците споделиха, че най-много им липсват децата. Организираме много събития, които е добре да се посещават от ученици. Системата, обаче, така се промени, че много от преподавателите не искат да се нагърбят с тонове документация, само за да успея да доведат децата тук, споделят ни в музея. Те, обаче, не се отказват и продължават да организират различни временни изложби с надежда погледите отново да се обърнат към тях. Сега планират да гостува изложба на Димитър Димитров, има проект за изложба „Пловдив по пътя към модерния свят” и още в идейна фаза е представянето на коледни картички.

В тази връзка, администрацията на Музеен център за съвременна история призовава пловдивчани да занесат на място или в Историческия музей своите коледни и новогодишни картички, които да бъдат представени на обща изложба в края на годината. Това, което днес е част от ежедневието ни, утре може да бъде много важно и ценно, свидетелстващо за различно време, споделя Видин Сукарев. Събирателската дейност също е част от перипетиите, пред които е поставен малкият колектив.

Макар редица главоблъсканици, пред които е поставен музеят, служителите са оптимисти и вярват, че ще настъпят по-добри времена за тях. Пожелават си да станат по-голям колектив и да имат повече площ за различни събития. По този повод, в края на нашия разговор, г-н Сукарев, сподели, че може би едно голямо фондохранилище за повечето музеи в Пловдив, което да предоставя добри условия за съхранение на експонати и документи, би било в полза на всички. Трябва сграда, която да е изолирана и в която всеки музей да има стаи, които да ползва.

2019-та предстои и силно се надяваме, че идват по-добри времена за пловдивските музеи и справянето с проблемите им. Какво ще се случи с Музейния център за съвременна история и дали скоро той ще се похвали с освободени и обновени зали за нови събития, предстои да разберем.

Фондация „Пловдив 2019” с трета отворена покана за квартала на творческите индустрии

Тя е насочена в посока идентификация на зоната

Отделят 20 хиляди за озеленяване, градска мебел и дизайн, скулптори, обекти и др.  

Трета отворена покана за Капана обяви днес Фондация”Пловдив 2019”. Този път общинската структура, която движи проекта Европейска столица на културата, насочва вниманието си към идентификацията на квартала на творческите индустрии. Това трябва да се случи с добри идеи за озеленяване на зоната, за отличителни предложения за градска мебел и градски елементи, за скулптори и различни обекти, както и за събития. От Фондацията обявяват конкурс за финансиране на събития и намеси в градска среда, които ще се реализират в периода декември 2016 – май 2017 г. Надпреварата е насочена в няколко направления: Артистични намеси в публично пространство, които включват инсталации, скулптури, обекти, прожекции; Функционален и декоративен дизайн в градска среда, пространствено изявяване и идентифициране на квартала; Градско градинарство; Изложби, танц, театър, музика, кино; Акции и пърформанси. Общият бюджет за конкурса обаче е едва 20 хиляди лева, като крайният срок за кандидатстване е 30 ноември.

Проектът „Капана – квартал на творческите индустрии” цели да развие потенциала на тази централна градска зона като място за изследване, иновации и експеримент в областта на културните и творчески индустрии и културния мениджмънт. Проектът е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата и попада в клъстера „Градски мечти“ за дългосрочни и устойчиви намеси в градска среда, преосмисляне и промяна на изоставени и забравени пространства и обновяването им за целите на културата. Чрез серия от мерки, подпомагащи артистичните инициативи и предприемачество на територията на Капана, фондация “Пловдив 2019” работи за неговото утвърждаване като първия квартал на творческите индустрии в страната. Двете последователни фази на проекта от 2014 година досега, дадоха възможност на творческите индустрии да намерят своето естествено място в квартала. Поредната стъпка цели развиването на още една страна от потенциала на квартала и привличане на публиката там, заявяват от „Пловдив 2019”.


Тази година жури на конкурса ще бъдат:
•     Велислава Попова - главен редактор на вестник „Дневник“. Има дългогодишен опит като маркетинг директор в една от най-големите издателски компании - „Икономедиа“. Повече от 6 години работи като репортер и редактор на рубриката „Медиа и реклама“ във вестник „Капитал“.
•     Арх. Иван Колев - експерт в НИНКН. Завършва специалност архитектура в Университетa по архитектура, строителство и геодезия. Съосновател на Инициативата за създаване на национална стратегия за недвижимото културно наследство на България (heritage.bg). Членува в Българския национален комитет на ИКОМОС и Съюза на архитектите в България – дружество „Архитектурно наследство”
•    Красимир Ставрев - eдин от основателите на независимото графично студио ПУНКТ.  Магистър  специалност “Книга и печатна графика” към Национална Художествена Академия. Работи в сферата на брандирането, визуалната идентичност, графичния и уеб дизайн, илюстрацията, сайт-спесифик инсталации и др.
•     Светлана Куюмджиева – артистичен директор (фондация „Пловдив 2019“)
•     Гина Кафеджиян – мениджър проекти и събития (фондация „Пловдив 2019“)

Изложбата е достъпна и за незрящи посетители, като за тях са изработени специални тактилни карти на някои от произведенията, придружени с обяснителни текстове, предоставени от Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Между модерното и канона“ е посветена на 120 години от рождението на големия художник Цанко Лавренов (1896 – 1978). Инициатор за честването е Фондация „Цанко Лавренов“, а проектът се реализира от Софийска градска художествена галерия, Градска художествена галерия - Пловдив и Фондация „Цанко Лавренов“. Проявата е под патронажа на кмета на Община Пловдив инж. Иван Тотев. 

Откриване на 7 октомври 2016, петък, в 18 часа в Градска художествена галерия- Пловдив

Експозицията има ретроспективен характер. Включените произведения са от сбирките на държавните и общински музеи и галерии в страната, най-голямата от които е на Градската галерия на Пловдив с 65 живописни творби. Другата значителна като обем колекция е тази на Фондация „Цанко Лавренов“. Участват и частни колекционери.След последната голяма изложба в Националната галерия през 2002 година тази е първата мащабна експозиция, която по нов начин ще срещне публиката с творчеството на една от най-интересните фигури в българското изкуство. Нейни куратори са, от страна на Фондация „Цанко Лавренов”, Анелия Николаева, (изкуствовед в Националната галерия) и д-р Станислава Николова, от страна на Софийска градска художествена галерия. 

Изложбата включва повече от 150 произведения - живопис, графика, рисунки, приложни проекти. Тя е амбициозен по замисъл проект, целящ да представи изкуството на Цанко Лавренов в неговата пълнота от ранните творби до последната му композиция. Реализирането му се базира на задълбочено проучване на личния архив на художника, който за пръв път влиза в обръщение. Богатата документална част се интегрира сред изобразителния материал. Изложбата, базирана на детайлното проучване на Лавреновата биография, ще открие на публиката непознати до сега страни от творчеството на художника. Това са неговите първи опити в изкуството, датиращи от ученическите му години, новооткрити творби от „модернистичните“ му години с акцент върху формиращия го период на обучение във Виена (1920-1922).

 За пръв път Цанко Лавренов е представен и в контекста на 20-те и 30-те години на ХХ в. чрез контактите му с близки негови приятели художници от Пловдив като Данаил Дечев, Витко Бабаков, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Владимир Рилски - техни творби също са включени в експозицията. Откритие са  непознати до сега произведения на Лавренов в областта на илюстрацията и приложната графика. Посетителите ще могат отново да си припомнят познати знакови картини из циклите „Стария Пловдив“ и „Манастири”, както и емблематични образци като „Поет и природа“, „Малка нощна музика“, „Селски панаир” и други.

„Между модерното и канона“ е опит да се разчупят стереотипите в представите за художника. Извън консервативния образ, свързан преди всичко с картините от цикъла „Стария Пловдив“и родната тематика, Цанко Лавренов е многолик  в различните форми на своя стремеж към модерното. Отвъд канона, който сам създава в търсене на оригинален личен стил, отвъд границите на моделиращата го концепция за търсене на „национално по дух изкуство“, той е винаги чувствителен за новото. Творчеството му, особено през 30-те години, е съществен принос към модерния облик на българската живопис от първата половина на ХХ век.“

Изложбата се организира със съдействието на Националния исторически музей, Националния литературен музей, Общински институт „Старинен Пловдив“, Художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, Художествена галерия – Казанлък,  Художествена галерия „Кирил Петров“ – Монтана, Художествена галерия „Илия Петров” – Разград, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен , Художествена галерия – Силистра, Градска художествена галерия "Атанас Шаренков" – Хасково, Богословски факултет, СУ “Св. Климент Охридски”, Колекция „Алианц България“, Колекция „Димитър Инджов“, Колекция „Чиплаков“, Галерия „Филипополис”.

Центърът ще представя нови автори и ще им помогне да се изявят и утвърдят, като популяризира работата им пред широката публика

Културен център „Бялата къща” обявява конкурс за млади художници и фотографи „Път на младите”. Целта на конкурса е да даде възможност на млади творци да покажат творчеството си в залите на културен център „Бялата къща” в периода 2017 – 2019 година, когато нашият град се готви за „Европейска столица на културата”. Центърът ще представя нови автори и ще им помогне да се изявят и утвърдят, като популяризира работата им пред широката публика.

Първите стъпки в живота, в кариерата винаги са трудни и човек има нужда да му бъде подадена ръка, за да крачи смело напред. С тази инициатива културен център „Бялата къща” ще подкрепи младите творци, защото вярва в таланта и способностите им.

ИЗИСКВАНИЯ:

В конкурса могат да участват творци, които са на възраст от 18 до 35 години и работят в областта на живописта, графиката, скулптурата и фотографията.

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

Автобиография със снимка, телефон, e-mail  за  контакт.

Снимки на максимум 5 собствени творби

Изпращайте документите си на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

ЕТАПИ НА КОНКУРСА:

І етап   –   до 30 ноември 2016 – приемане на кандидатурите  по електронен път.

ІІ етап  -   до 10 декември 2016 – одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю

ІІІ етап –  2017 и 2018 – всеки от одобрените автори ще участва с изложба в залите на културен център „Бялата къща”.

ІV етап –  2019 - обща изложба на всички автори, участвали в проекта