Първата сцена дебютира преди по-малко от 24 часа

Както вече Под Тепето и Капана.БГ ви информира, поредица от десет сцени ще изникват една по една като гъби в градската среда, за да покажат, че пловдивския дух е жив и все още има хора, които да инициират подобни прекрасни прояви. 

Първата сцена от поредицата дебютира снощи на Младежки хълм. Честта да открият мястото, на което всяка седмица ще се провеждат абсолютно безплатни концерти, имаха, познатите на публиката под тепетата, Проект Приятели, които зарадваха почитателите на родната музикална сцена с различни класики, а парче, изсвирено на новото място за събития на открито, бе познатата на всички ни „Фалшив герой“ на Тодор Колев.

На откриването се събраха десетки посетители, които дойдоха специално за събитието, а случайни минувачи нададоха ухо и решиха да надзърнат какво точно се случва на зелената полянка. Цели семейства с деца и кучета също се присъединиха към концерта, а липсата на всякакви бариери между посетителите ги накара да се почувстват, ако не като семейство, то като близки приятели, които определено силно допринесе за прекрасната атмосфера, която се разнесе по целия Младежки хълм. Музикалната вечернинка, която започна по смрачаване, се оказа изключително весела, а за това нямаше как да не допринесе и гостоприемното отношение на организаторите, които бяха предвидили и открит бар. Да, желателно е да има бар за всяка една сцена, за да не се налага феновете и гостите на събитието да не пресъхват от жажда. 

Сцената ще ври и кипи и днес. Тази вечер, обаче, Пловдив ще потропва с крак и ще танцува под звучите на различни ритми. Танците ще започнат около 8 часа и ви препоръчваме да си вземете удобни обувки.

Бележка от автора: Тъй като организаторите не са длъжни да с борят с всяко неудобство, което изниква около тепетата, препоръчваме си да си вземете флакон-два спрей против комари, за да си гарантирате добро преживяване без дискомфорт от досадните насекоми.

Викор Кадири - Изложбата е подходяща за Пловдив, защото показва, че симбиозата между улично изкуство и съвременната градска структура е напълно възможна, дори може да има облагородяващ ефект за някои градски зони

Паулина Гегова

Пловдив се превърна в уличен Лондон за една нощ, когато снощи в Тотал Спорт, фотографът и бивш журналист от Дарик, Виктор Кадири представи изложбата си от графити, селектирани специално от лондонските квартали. Виктор замина да живее и работи в Англия преди повече от половин година, но сега се завръща за малко у дома, за да покаже част от тази чужда култура, посредством голямата му страст - фотографията. Той обясни, че в Англия графити артистите не се смятат за вандали, че дори им се предоставят определени зони, на които да шарят. Според фотографа в Пловдив също има квартали, които биха могли да се изрисуват. Кварталът на творческите индустрии Капана, например, е един от тях. Друг е Столипиново, чиито стари и излющени блокове могат да светнат и да станат красиви, ако се нарисуват върху им графити. 

В лондонските графити се видяха много разнообразни тематики, цветови гами и стилове. От артистично музикални трибюти, през военни ситуации, до лозунг за спасяването на изчезващият вече животински вид - пчелите! Те включваха творби на Otto Schade, Mrcenz, Zabou, Names Cochram, Irony, David Walker, Dale Grimshaw  и други. Изложбата се случи и благодарение на пловдивският журналист Теодор Караколев и организаторът Петя Маркова, които задвижиха процеса, докато Виктор все още бе на дъждовния остров. Ще може да я разгледате в следващите две седмици в основната зала на Тотал Спорт, а ако някой има въпроси към автора, може спокойно да го намери във фейсбук. Със сигурност очакваме повече от него в бъдеще и се надяваме географските далечини да не попречат на обектива му.

Ето какво сподели и той самият часове преди откриването:

-Какви са животът и изкуството в Лондон?

Лондон е прекалено голямо място, за да може да се определи с няколко изречения. Моите впечатления са, че там има живот и изкуство за всякакъв вид потребители и хора от различен произход. Градът е твърде космополитен, за да може да се опише и обобщи.

-Как гражданите приемат там графитите?

За хората в Лондон, графитите са нещо абсолютно нормално. Форма на изкуство и себеизразяване, начин да покажеш или подкрепиш дадена позиция или кауза. Естествено има места, където не е позволено да има графити, но като цяло там уличните артисти не са анонимни и не са преследвани от закона, а напротив - често ги търсят за участия в различни мероприятия и улични фестивали. Част от графити артистите дори имат галерии в Лондон, където феновете им могат да ги видят на живо и да си закупят някои от творбите им.

-Защо не направи изложбата там? Все пак става въпрос за лондонските улици.

Както вече казах, там графитите не са табу и така или иначе могат да се видят от всички. Докато в България тази субкултура все още не е толкова развита и добре приета от обществото, въпреки че вече има редица мероприятия в тази посока. Затова тази изложба е много подходяща за град като Пловдив, защото показва, че симбиозата между уличното изкуство и съвременната градска структура е напълно възможна и дори може да има облагородяващ ефект за някои градски зони.

-Трудно ли ти беше да избереш определена бройка и определени графити? Сигурно има много.

Това беше една от най-трудните ми задачи, защото разнообразието и изобилието на графити в Лондон е много голямо. Затова избрах да покажа повече графити свързани с по-популярна тематика като музика, политика и глобални проблеми.

-Ърбън културата по-долна класа ли е за англичани?

В никакъв случай! Да, все още не е на едно ниво с другите видове култура, но според мен в Лондон отдавна е ясно, че изкуството и културата не виреят само в затворени пространства.

Лина живее и работи между Берлин, Пловдив и Хановер, където учи фотожурналистика и документална фотография. 

От Март 2015 г. работи с екипа на 2470.media в Берлин – агенция за мултимедия и фотография. В момента Лина разработва дългогодишен документален проект за Пловдив с работното име The Plovdiv Project – някои от акцентите са културно наследство като Стария град или Тютюневия град, Столипиново, Тракия, културна инфраструктура и други. 

От близо година тя се завръща все по-често към родния си град, където колаборира с  организации, сред които ЕДНО, Отворени изкуства, Пункт и медии като Капитал, Дневник и други. 

Голяма част от бразилската кухня е съвкупност от европейска, азиатска и африканска, обяснява Здравка Кокалова

Паулина Гегова

След като ви разказахме за новата крафт бира EVOÉ е време да обърнем внимание и на кухнята, която вървеше ръка за ръка с нея. Тя беше приготвена от Здравка Кокалова, завършила графичен дизайн и фотография в АМТИИ. Тя е любител готвач, но се справя повече от добре. Храната, която бе подготвила за пивото беше вкусна, ароматна, различна и разнообразна. Ето какво каза тя.

-Изброй ни ястията, които направи за вечерта.

Бригадейро, царевичен кейк, кибе, лют сос, кошина, бразилски сет, пържен ананас с моцарела.

-От кога се занимаваш с готвене?

От четири години. Когато майка ми спря да готви, почнах аз. Завършила съм графичен дизайн, което е напълно различно от готварството, но и то само по себе си е изкуство.

-Забавно ли ти беше да подбереш менюто към бирата?

Много! В 3 през нощта правех соса докато слушах Котарашки. Направих разучване на бразилската кулинария. Голяма част от нея е съвкупност от Европейска, Азиатска и Африканска. Почти всичко съдържа месо, но аз направих и ястия за вегетарианци. Наблегнах на уличната кухня. 

-Какво искаш да дадеш на хората с храната си?

Добри емоции. Всеки може да направи нещо, стига да се опита. И аз не съм знаела как се правят много неща, докато не пробвах.

-Какво трябва да представлява готвенето - битово задължение или удоволствие?

Удоволствие. Когато нямам настроение, не готвя. Когато си щастлив, правиш го за или с близки и приятели, е по-приятно.

-Даваш ли "частни уроци" на приятели?

Давала съм, да! Често получавам запитвания по електронната поща как се прави едно или друго. Когато имам време, отговарям на всички. 

-Коя е любимата ти кухня?

Обичам всичко! Избягвам месо, но ако ми се прияде си го позволявам. Много обичам люто.

Три дни от сутрин до вечер студенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” снимаха късометражния филм „Ненка” за курсова работа в две от музейните къщи в Стария град - „Недкович” и „Хиндлиян”

Младежите са трети курс, специалности „Филмова и телевизионна режисура” и „Филмово и телевизионно операторство”. Лентата представя екранизация на разказа по действителен случай „Да заложиш живот, да спечелиш живот” на Цончо Родев.

Действието се развива през 1872 г., след Арабаконашкия обир.Комити начело с Димитър Общи извършват обир на хазната.Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в Гложене, Орхание, Ловеч, Тетевен и селата в региона.Заловен е и организаторът на обира-Димитър Общи.Жените също са подложени на мъчение и изгнание в затворите. Но една от тях- Ненка, е прочута акушерка и каймакаминът за София Халил Реза нарежда да я извадят от затвора, за да изроди детето му.Тя успява да спаси при тежко раждане жената и сина на софийския каймакамин, като печели уважението му и свободата си.

В главните роли участват българската актриса Анастасия Лютова (Ненка) и македонският й колега от турски произход Бурханедин Ибрахим-Буки (Халил Реза).Режисьор на филма е студентката Катерина Тамбурковска, а оператори - третокурсниците Мартин Митков и Иван Кунчев.

EVOÉ означава щастие, радост. Всеки иска да е щастлив, дори докато пие, затова решихме, че това е най-подходящото наименование, казва Георги Динев

Паулина Гегова

Както информирахме по-рано през седмицата, в четвъртък вечер се състоя представянето на най-новото бирено попълнение в Капана – крафт бира EVOÉ. Заведението „Котка и мишка“ стана домакин на събитието, в което двама от създателите на пивото - Сезар Пиментел и Георги Динев се срещнаха с хората, поговориха си по приятелски с тях, обяснявайки им подробности за напитката. Третият член на техния екип е Красимира Пилева, но за жалост тя не можеше да присъства. Бирата сама по себе си е много приятна на вкус – лек и не горчив. Въпреки високият й процент ( 7%) е свежа и не е тежка. Бразилската нотка определено се усеща, а ароматът е богат букет.  В съчетание с гурме кухнята от наскоро завършилата АМТИИ – Здравка Кокалова, купонът беше повече от приятен.

Ето и какво споделиха пред нас момчетата за EVOÉ.

-Как решихте да направите тази интересна колаборация между България и Бразилия?

Георги: Приятели сме от почти 10 години и не за първи път работим заедно. В миналото правихме фотографски и графични изложби. Запознахме се в Лисабон. Аз живеех в Германия, Сезар и Каси в Бразилия. Когато преди 4 години се върнаха в България, Сезар измисли идеята за крафт бира, а преди 3 почна да я вари. Постепенно и аз станах част от плана. Той ми предложи да работя за него на заплата, но аз исках да инвестирам в проекта, да бъда наравно с него.

Сезар: От 7 години се интересувам от крафт бира. Един по-възрастен мой „учител“ у дома ме научи какво е хубава бира, какви са съставките. Трудно е да имаш пивоварна в България, затова ние използваме пивоварната „Визир“ в Словения. Едно е да произвеждаш сам за себе си, но когато произвеждаш за друг е много по-сложно и отговорно, защото поръчващият трябва да остане доволен и да следваш рецептата му. EVOÉ е белгийски вид бира. Те са най-добрите. Но има и българска съставка.

-Защо избрахте да я представяте в Пловдив?

Сезар: Следваме всички градове. Бяхме в София и Варна. „Котка и мишка“ е едно от най-известните заведения в страната за крафт бира, така че изборът беше ясен. Но искаме да я продаваме навсякъде, не само в големите, но и в малките градове.

-Какво е различното на тази бира?

Сезар: На първо място, че в нея има много любов. Освен това, тя е стил сезон. Това е нещо  ново за българския вкус, но е идеална за хора, които обичат сладки и ароматни продукти, а тук ароматът наистина е наситен.

-Не е ли малко силна?

Георги: Не, процентите са в нормата за стила. Това е лятна бира за разхлаждане. В Бразилия температурите стигат до 40 градуса и тя е напълно подходяща срещу жегите.

-Какво количество произвеждате?

Георги: 1500 л., което е много малко.

-Мислите ли, че можете да изместите българския пазар?

Сезар: Винаги ще има масова бира. Ние не се състезаваме с никого. В София вече има много магазини, в които не продават българско производство, а крафт бири. Бразилия е на II-ро или III-то място по крафт. Имаме си и собствен дрожди.

-Как мислите да популяризирате качествената бира в България?

Сезар: За сега чрез контакти, приятели, лични срещи. Искаме да научим хората как да съчетават пивото с храната, защото за бирата върви определена храна, както за виното втора, за уискито трета и т.н.

-Как измислихте името на пивото?

Георги: Мислихме го цяла година. Имахме списък с около 200 възможности (смее се). Дори давахме на приятели да ни помагат и да си казват мнението. В крайна сметка си сложихме краен срок. Един ден преди него слушахме песен на бразилския композитор Шико Буарке. На 3:15 минута изскача думата EVOÉ. На Сезар и Краси им хареса, на мен не. Е, вече ми харесва. EVOÉ означава щастие, радост. Всеки иска да е щастлив, дори докато пие, затова решихме, че е най-подходящото наименование.