Времето си напредва, а с него и бръчките по гушите ни. Старостта е нежелано и плашещо място, за което никой от нас не е подготвен. Не и наистина. Всички искаме да се върнем в миналото, когато нямахме задръжки, нямаше граници за въображението, всичко беше игра. Но кой е казал, че като сме възрастни не можем да съхраним това минало? Че в душите си не можем да бъдем все още онези деца? Да, физически сме променени, ставаме по-амбициозни, хора с цели и отговорности, но това не означава, че трябва да сложим Х-са на онази мъничка наша версия, заради която сме достигнали до тук. Ако откриете себе си поне в няколко от долните точки, значи вие все още не сте пораснали и това трябва адски да ви радва.

1. Още гледате анимации

Едно "пораснало дете" никога няма да спре да гледа анимационни филмчета, независимо колко свещички слага на тортата. То все така ще се радва на Disney, "Лабораторията на Декстър", Pixar и всичко що е нарисувано. Дали ще е невинно и чисто, иронични анимации от типа на "South Park" или бойни анимета, зависи от вкуса. Щом го пуснат по телевизията или го изтеглят на компютъра си, непорасналите възрастни ще залепят очи за екрана и ще съпреживяват с любимите си цветни персонажи.

2. Готови сте да направите или да участвате във всякакви пакости

Няма нищо по-хубаво от това да създадеш някоя магария. Като деца приключенските пакости бяха неизменен елемент от ежедневието ни. Много голяма част от нас продължават да попада в забавни, интересни и абсурдни ситуации. Такива хора се познават най-често когато вместо да се притеснят при гаф, избухват в неспирен смях.

3. Юношеският бунтарски дух все още живее във вас

Ако сме непораснали възрастни, онова бунтарство никога няма да изчезне. Винаги сме готови да се опълчим на системата, да буйстваме срещу несправедливостта, да променим света, защото света в очите на едно дете е красив. Той е справедлив, в него няма разделение, няма расизъм, няма войни. Едно дете е против всичко пошло, грубо, мерзко. И то е готово като един Робин Худ да се бори срещу изброените. Тази мечтателност умира в момента, в който се сблъскаме със суровата реалност, но шепа хора все още държат това бунтарство в себе си.

4. Четете комикси, манга или детски книжки

Едни ги влекат комиксите на DC или Marvel, други мангите за Наруто и One Peace, трети ще отворят "Алиса в страната на чудесата" или "Хари Потър" и ще потънат в историите им. Колекционерите са готови да дадат луди пари за автентични издания, не само заради литературната им стойност, но най-вече защото ги връща назад, в златните години на живота им.

5. Мразите да носите костюми

Истински зрелите личности, особено тези на високи позиции в йерархията (най-вече в големи фирми и корпорации) не само са задължени да носят костюми, но и с тях се чувстват по-представителни и авторитетни. За останалите от нас, костюмът е като затвор за кожата. Не можем да го понасяме, чувстваме се като закачени на закачалка, дори вървим неестествено. Предпочитаме да се обличаме цветно, с дънки или къси панталони, с цветя в косите или бандана на врата. От една страна това показва несериозност, но мнението, че екстравагантния външен вид говори за непрофесионализъм е огромно клише, което твърде често е в контраст с истината.

6. Все още тайно си мечтаете да бъдете супер герой/злодей

Независимо какво работите, дали сте постигнали мечтата си или сте се задоволили с алтернативата, всяко пораснало дете си мечтае да разкъса ризата си и отдолу да се покаже емблемата на Супермен, или когато се стъмни да тръгне по улиците, за да спасява града. За по-шашавите изборът е на злодея, защото всички сме влюбени в усмивката на Жокера и култовата му реплика: "Why so serious?".

7. Инатите се за определени храни, независимо дали са полезни или не

Повечето мразим броколи или спанак, нали? Внедрено ни е още от невръстна възраст, че зеленината не е за ядене. Може и да е много вкусно, да не говорим, че е адски полезно, но веднъж решили ли сме като малки, че броколите са ужасни, до последно отказваме да ги включим в менюто си. Може да е глупаво, но младежкият спомен как майките или бащите ни са се опитвали да ни ги наврат в устата на сила, все така продължава да обзема мислите ни и колкото и добре да са сготвени, тази психическа бариера си стои.

8. Обичате да играете с децата си, понякога повече отколкото те

Детските игри са съкровище, което никой не бива да губи. Дали ще е вид спорт, с кукли или компютърни игри, все е чудесно. И децата ви обичат да си играят с вас! Когато обаче, вие сте по-настъпателни, по-нахъсани и конкурентни, това показва, че повече играете заради самите себе си, отколкото заради идеята да го правите с отрочетата си. Това може да развие в тях спортната амбиция, така че не задължително е нещо лошо.

9. Обичате да съчетавате работата със забавата

За артистично насочените личности тази възможност е лесно достъпна. Самата им професия е обвързана с нестандартното, разнообразното, движение и смях. За останалите няма нищо по-приятно от цветен офис, например. В това отношение сградата на Google е блян защото разполага с най-различни забавни предпоставки за служителите си - от кафененца, маси за тенис, мини голф, шарен интериор и още много подобни, които подържат доброто настроение.

10. Обожавате да украсявате коледни дървета

Коледа за малчуганите е най-хубавият от всички празници. В мечти и песни за Дядо Коледа и подаръците му, украсявахме елхите (задължително истински), закачахме чорапи, представяхме си пиршеството на сутринта след Бъдни вечер и не спяхме по цяла нощ в трепет за тази сутрин. Когато пораснем спираме да вярваме в Дядо Коледа, знаем, че подаръците не идват от неговия чувал, а от мола или съседния магазин, но все така обичаме тези приготовления и празничното им влияние. Боят със снежни топки е винаги включен в програмата.

11. Готвите десертите в различни форми или цветове

Дали ще оцветите глазурата за кекса със сладкарска боя или ще изпържите палачинките в различни форми, не е важно. Важното е да е забавно, затова порасналите деца приемат предизвикателството с голям ентусиазъм. Най-инфантилните (в най-добрия смисъл на думата) правят дори нормалната закуска от яйца и бекон във формата на лице. Така не само радват децата си, но и готвенето бяга от битовото задължение и се превръща в детска игра.

12. Отказвате да носите бижута от злато или сребро

Младежки настроените духом не обичат бижута, които кореспондират на възрастта им. Дори благородните метали и най-изящните скъпоценни камъни за тях не са нищо специално. Те ще предпочетат дрънкулки, накити от кожи, цветни шалове, гумени гривни или изчанчени висулки, и нито цената на първите, нито стойността им няма да се отрази на вкуса им. Те носят бижута, които показват младежкия им дух и са горди с това.

13. Предпочитате да карате колело пред автомобил

Автомобилът е за удобство, но на едно дете не му е нужно удобство. То желае екстремност, въздух брулещ го в лицето, изобщо нещо, което не е подвижна кутия. Именно затова много възрастни карат велосипеди, дори за работа, а в почивните си дни скейт бордове, ролери, кънки и всякакви други алтернативи, които разтоварват не само тялото, но и умовете.

14. Мразите всичко свързано с банки и бюрокрация

Ако не знаете как да попълните данъчната си декларация, ако отказвате да теглите какъвто и да е кредит, независимо колко голяма нужда от пари имате, ако не ви се занимава с документации, дебитни карти, разкарвания по институции, то значи, че не сте свикнали да приемете тази част на отговорността. И в това няма нищо обидно, и ние не обичаме да се занимаваме с такива неща, като можем да прекараме времето си по много по-хубав начин. Вместо да седим в КАТ с часове, можем да форсираме тази кола по магистралата към някой чужд град. Вместо да висим в НАП, можем да се забавляваме с приятели. Наложащо е да, но е толкова досадно и скучно и не мисля, че има някой - пораснало дете или не, на когото да му харесва.

15. Никога не спирате да мечтаете

Независимо колко години минават, колко остаряваме, с колко несгоди се сблъскваме, срещу колко проблеми се изправяме и колко драматични сюжети преживяваме, порасналите деца НИКОГА не спират да мечтаят. Винаги се надяват, че има още време, че никога не е късно, нищо не е изгубено. Техните мечти не умират преждевременно, независимо дали са осъществими или не. Те вярват в паралелни светове, в това, че някой ден могат да зарежат всичко и да живеят в каравана обикаляйки глобусът, или да станат фокусници. Може и никога да не сбъднат тези мечти, но мисълта за тях ще ги подържа жизнени и ще им дава нещо, което потъналите в системата никога няма да усетят - един по-вълшебен живот! 

Производител на колелета брандира чешма с три метални фигури на велосипедиста и я монтира в края Гребния канал

Триметров спортен монумент с трима колоездачи ще бъде подарен на Пловдив и поставен на Гребната база. С тази информация гърми доволно кметството на район Западен. Несъмнено приятна новина, но с една малка условност. От администрацията пропуснаха да отбележат, че всъщност фигурата с чешма, която ще бъде монтирана край Гребния канал, е рекламна и ще е нещо като постоянно позициониран билборд близо до велоалея. Билборд с колоездачи на най-голямата компания за производство на велосипеди и на нея ще пише „20 години Макском”. Именно юбилеят е и повод за тази дарителско-маркетингова акция.

Монументът ще бъде разположен на алеята срещу хангарите за лодки на Гребната база до новостроящия се Зоопарк и ще бъде изработен от гранит и метал. Трима колоездачи, изработени от метал, ще символизират идеята на скулптурата, а под тях ще грее надпис „Заедно напред“, съобщават от районното кметство. Не става ясно това „Заедно” препратка към слогъна на Пловдив 2019 ли е, или значи „Заедно с Макском”. Колкото до това каква е обществената нужда и полза от монумент на велосипедиста- оставаме на читателите сами да преценят.

На този ден през 1374 г. умира великият италиански поет, хуманист, учен и дипломат Франческо Петрарка. Сонетите му оставят видна следа в света на литературата, влизайки в учебните планове на училищата в много държави. Смята се за един от основателите на Ренесанса, което изстрелва цивилизацията в напълно различна от до тогава познатата насока. Като посланик на папата, Петрарка обикаля из цяла Европа, като събира и реставрира ръкописи на древни автори. Поради професията му в Римокатолическата църква, така и не се жени, но има две деца. Той умира един ден преди да навърши 70 години. Смъртта го среща докато работи над жизнеописанието на Цезар. Така, великият поет умира с перо в ръка. Достойна смърт за такъв ум. 

Предоставяме ви 10 негови мисли, които са преобърнали много съдби, защото по време на Ренесанса мисълта и хуманизмът са били основен двигател на обществото, тъкмо излезнало от тъмните години на Средновековието. 

"Ние обичаме живота не само защото сме свикнали да живеем, но и защото сме свикнали да обичаме. Винаги има малко лудост в любовта, но и разум в лудостта."

"Книгите правят от едни учени, а от други – луди."

"Човек няма по-голям враг от самия себе си."

"Прекият път към богатството е против нашите копнежи."

"Нищо не тежи повече от перото, но и нищо не носи по-голямо удоволствие."

"Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете!"

"Всеки, който желае да излезе от общото стадо, става обществен враг. Защо, моля кажете?"

"Истински благородния човек не се ражда с велика душа, но прави сам себе си толкова великолепен със делата си."

"В безплодните поля - далече от тълпата - аз крача бавно сам, в мисли потопен, и зорко бдя, готов да бягам ужасен, съгледам ли следи от стъпки по земята."

"Смъртта е сънят, който прекъсва нашите сънища."

Философия, политика, спорт и хумор се смесват в посланията от уличното изкуство из кварталите на Лондон. Творчеството на изключително популярните, но въпреки това често анонимни графити художници по лондонските сгради, част от които са в работническите квартали, като Брикстън, Бриклейн и Шоредич, влизат в обектива на любителя фотограф Виктор Кадири.

Снимките ще бъдат официално представени в петък 22-ри юли от 19.30 часа в Спортен клуб за фитес и скуош „Тотал спорт“.

Почитателите на уличното изкуство, в частност рисунки, ще могат да видят впечатляващи, красиви и понякога провокативни творби. Сред темите на художниците, които са от различни националности, са банките, човешките права и сексуалност или поп-културни феномени като Дейвид Боуи и Междузвездни войни. Понякога графитите са просто цветна украса за сградите в иначе еднотипната урбанизирана среда в работническите квартали.

Виктор Кадири се занимава непрофесионално с фотография. Дълги години работи като журналист в Пловдив, част от регионалния екип на Дарик радио. От няколко месеца живее в Лондон, където е особено впечатлен от рисунките в зоните на английската столица и решава да покаже, че рисуването на открити места и графитите не са непременно престъпление, а най-вече един от многото начини за себеизразяване на младите и понякога неоценени таланти. Когато е поднесено с вкус дори престъплението може да се превърне в естетика. Кадири е категоричен, че целта на изложбата му не е да покаже себе си като фотограф, а да даде възможност на хората да видят неща, които не биха успели да видят с няколкодневна екскурзия до Лондон.

„Не на последно място се надявам хората да разберат, че при добро взаимодействие между уличните творци и властимащите, крайният резултат може да има облагородяващ и дори съживяващ ефект за много от еднообразните и полуизоставени изоставени сгради и пространства в градската среда“, допълни той.

Отдавна имах мечта да направя концерт в индустриална зона. Предизвикателство е. Носи много по-различно усещане, звучене. Това е алтернативна среда както за гражданите, така и за изпълнителите, споделя Иван Неделев

Паулина Гегова

Лятото е сезон, в който градът опустява, защото всички бягат на морето дали за почивки или за четири месечна работна ангажираност. Посещаемостта в клубовете намалява, но пък сцените в градска среда се увеличават. Да, през лятото няма толкова много хора, но то е най-перфектното време за открити концерти, бягащи от клубното звучене.

Летния театър, Младежки хълм , Лятно кино „Орфей“ и Античния театър са само част от дестинациите. Само след броени дни още една ще отвори врати за любителите на твърдата музика. Това ще е първият концерт от поредицата Onstage Session, по идея на BeeBopCafe, IGS sound & light и Onstage.io. На 23 рокът ще гръмне на сцената, която се намира в двора на музикалната фабрика IGS, в индустриалната зона. Първият концерт е акустичен и е запазен за зверската група Odd Crew и нашите любими GABANA. Двете банди ще свирят unplugged заедно за първи път в кариерите си, което само по себе си, прави нещата доста по-пикантни.

Иван Неделев, един от организаторите, е отдал цялото си време и труд върху събитието. Той се занимава с организиране на концерти от много години – 13 в „Конюшните на царя“, миналата във външната сцена на Театъра. Както знаем, тази година тези две дестинации са извън строя. Точно това кара BeeBop да се насочат към проекта за още по-голяма сцена. Тази на бул. „6-ти Септември“  252 е цели 525 кв.м. и събира около 600 души.

Интересно е, че теренът ни беше право пред очите, а до сега не се бяхме възползвали от него. Това е собствена земя, свободно пространство, на което сцената ще се гради за всеки концерт. Интериорът също ще се сменя. Ще се изгради и външен бар. За сега пускаме пилотно мероприятие и ако всичко е наред, и на хората им хареса, ще изградим цялостна програма, обяснява Неделев.

Относно бюрокрацията всичко е в ред. Не е имало пречки, екипът спазва наредбата за общественият ред и сигурност. Ще има охрана, лесен достъп до вход/изход, противопожарна система, полицията е уведомена, ще се проведе в позволените от закона времеви граници.

Отдавна имах мечта да направя концерт в индустриална зона. Предизвикателство е. Носи много по-различно усещане, звучене. Това е алтернативна среда както за гражданите, така и за изпълнителите. Но всичко ще е изработено много професионално. Музикалната платформа Onstage е създадена също от пловдивски екип. Онлайн платформата събира музиканти от цял свят, с които можеш да завържеш професионални, че и приятелски отношения. Със сигурност една от целите ни е да можем да посрещаме и западни изпълнители. Колкото за първото издание – смятаме да го запишем по професионален начин, както и за в бъдеще да се направи live streaming.

Иван признава, че между тях и другите отворени сцени, конкуренция няма. Не това е целта, това не е състезание. Даже напротив, споделя, че колкото повече събития се организират, толкова повече хората ще свикват, че градът се разраства. Ще има по-богат избор за по-широка аудитория, както и по-голям шанс за разнообразни изпълнители да споделят музиката си.

Линк към събитието във facebook: https://www.facebook.com/events/633796873436690/

Площадът пред паметника на Левски остана празен в деня на рождението му

Пловдив не се поклони пред Апостола на Свободата. Единици застанаха пред паметника на Васил Левски в полите на Бунарджика, за да отбележат 179 години от рождението на най-великия българин. В нозете на Дякона цветя поднесоха не повече от 15 редови пловдивчани. Церемонията събра единствено протоколно присъстващите политици, хора на администрацията, военни, представители на различни граждански сдружения. Няколко млади родители дойдоха с децата си. Половин дузина дами на възраст и едно младо момиче направиха за кратко опашка пред монумента. Представителните формирования от пловдивския гарнизон дадоха свободно веднага след химна. Политиците свалиха саката си и тръгнаха по така важните си дела. И това беше. Левски бе почетен.

И днес го търсим. Винаги, когато имаме нужда от него, се връщаме при Апостола, каза в словото си председателят на общинския съвет Савина Петкова. Малцина се върнаха при Дякона обаче днес. Малцина го потърсиха.

Рок групата NI.co е основана през 2012 г., но в последните месеци тяхната звезда почна да изгрява. Изградена от Николай Николов, барабаниста Владислав Христов и басистът Кирил Диков, момчетата изкарват хит след хит. Първият им сингъл се казва "Реалност ли си". След него следват "Грам срам", "На ръба" и "Някой" с Litter Jack. Последната им песен "Да останеш тук" излезе едва преди седмица и вече се върти редовно по българските музикални телевизии.  Можете да го слушате тук: https://www.youtube.com/watch?v=fUZjSwDYwYs

За да ни разкаже малко повече за музиката и животът, се срещнахме с Николай Николов, създател и вокал. Вижте неговите мисли и чувства, които сподели на нашия репортер Паулина Гегова. 

-Разкажи ни малко за себе си - за това какъв е бил животът ти, детството, какъв е характерът ти. Трудно е човек сам да се опише, но опитай.

Аз съм си от Пловдив. Роден съм тук, учех тук. Завърших Английската гимназия през 2009-та. С музика се занимавам от втори клас, когато намерих китарата на баща ми, която имаше само 2-3 струни. Почнах да ходя на уроци по китара при Светльо Стайков. На него дължа доста в музикален план. Това, което мисля за себе си е, че съм последователен и не се отказвам когато си поставя цел. В началото когато отидох в София всичко беше хаотично и неясно. Не знаех къде ще живея. Десо от група Мастило много помогна на бандата ни. Записахме първото си парче в неговото студио. Нещата се случиха като на магия. От 3 години съм там и вече не само сме изпълнители на Мастило, но съм и част от лейбъла не само като певец. 

-Учил си журналистика в Софийския университет. Защо направи завой и почна да се занимаваш с музика?

Отидох да уча журналистика задочно в СУ веднага след гимназията. Разочаровах се как работи системата, какво се пише, как се пише, кое се толерира. Много мои колеги започнаха да работят по специалността, но професията е неблагодарна. Не, че музиката е лесна, но признанието е по-голямо.

-Как се пробива в музикалния бранш в България?

Въпрос, чийто отговор все още витае някъде в пространството и чака да бъде открит. За хора като нас, които тръгваме от нищото, разковничето е да си вярваш. Да поемеш риск, защото предубежденията са много. Много външни фактори могат да повлияят на един млад изпълнител в негативна посока, но ако той издържи и не се разколебае, с много постоянство и талант няма как нещата да не се получат, рано или късно. 

-На какво залагаш в музиката си? На комерсиалните предпочитания или на това, което те вълнува душевно?

Никога не съм позволявал на това, което пазара изисква да повлияе на песните, които пиша. По-скоро опитвам да открия това, което искам да изразя, но по достъпен за по-голяма аудитория начин. Аудитория, която се доближава до моите вкусове. В никакъв случай не мога да кажа, че се водим от това, кое е комерсиално и кое не, нито пък, че правим музика само за висши ценители.

-Работиш с Liter Jack. Той е с повече опит от теб. Налива ли ти акъл понякога?

Аз често му ходя на гости като се върна в Пловдив. Обичаме да играем PlayStation. Обменяме си взаимно опит и си помагаме. Понякога ми струпва негови лични преживявания в музиката, понякога и аз на него.  Мислим в началото на есента да снимаме акустична версия на песента "Някой" и да започнем нови проекти. Ходим заедно и по участия. Става хубав микс от rock 'n' roll и рап. Аз не слушам много хип-хоп, но той ми е един от фаворитите. 

-Изобщо, като новоизгряваща звезда, какви са очакванията към теб и как те приема гилдията?

В гилдията има едно леко лицемерие и малко негативно отношение към влизащите в нея, но аз имам едно предимство, че голяма част от музикантите идват да записват в нашето студио. Точно затова не съм усетил тези негативи. 

-Какво е да свириш на живо? Усещането когато публиката е на една ръка разстояние?

Това е нещото, което кара мен и моите колеги да преглъщат всички трудности. Срещата с публиката е най-зареждащото преживяване. Дава ти гориво да продължаваш напред, особено когато виждаш как хората пеят заедно с теб текстовете ти. Писал си ги до късни нощи, а после те им откликват. Страхотно е!

-На всички ни се случва да ни удари сценичната треска. Каква е твоята рецепта за преодоляването й?

Тя е такова животно, което и аз не съм намерил как да преодолея. След първите пет минути изчезва, но преди всяка изява се опитвам да си набия в главата чувството да не се притеснявам, че ще объркам нещо, че на хората няма да им хареса. Доста често оставам само с опитите и се притеснявам до излизането. 

-Пловдив или София?

Зависи за какво! Винаги бих предпочел да прекарвам свободните си дни в Пловдив, но нямам удоволствието и този лукс да обърна гръб на София, защото там работим. Имам идея някой ден да отворим едно студио в Пловдив, което да работи ръка за ръка с Мастило студио и да се върна. За жалост в следващите 2-3 години няма как да стане. 

-Кажи ми личност, на която се възхищаваш и от която черпиш вдъхновение.

Моят идол в музикално отношение е Крис Корнел. Бях на концерта на Античния и ме докосна много. Неговата музика е причина да напиша много от нещата, които съм написал. Той ми е инспирация във всички отношения. 

-По мое мнение, музикалният инструмент е едно от най-великите изобретения на човечеството. Какво е за теб?

С моят басист Киро имаме едно схващане, че музиката и в частност музикалните инструменти са последната форма на магия, която е останала. Инструментът е като магическа пръчка за мен. 

-Какви качества са нужни на един човек, за да пребъде? За да пребори живота и да излезе като победител? 

Известна доза твърдоглавие, защото много части от системата имат за цел да промият мозъка на човека. Трябва да запазиш индивидуалността си. Да не се подаваш на манипулации от всякакъв тип и всякакви страни. Това само по себе си е голяма победа. 

-Според теб целта оправдава ли средствата?

До голяма степен да, но не напълно. Има една граница, която не трябва да се преминава. И тя е когато почнеш да вредиш на другите. Ако не я преминеш, мисля, че всякакви средства са оправдани.

-Друга страст освен музиката?

Футболът и Ботев Пловдив! На Европейското си наваксах с мачовете. Аз съм фен на Италия, но за жалост отпаднаха. Тренирах седем години тенис, после две футбол, но когато нещата почнаха да се получават, трябваше да почна да уча за кандидат-гимназиални изпити и се наложи да прекъсна. Не съжалявам за което.

-Любопитно ми е, коя е любимата ти книга и защо?

"Цар плъх" на Джеймс Клавел. Защото показва как човек трябва да се адаптира спрямо конкретната ситуация и да се опита да живее добре въпреки несгодите. Главният герой беше във военен лагер, но пак откри този начин. 

-Изкуството бягство ли е от реалността или спасение?

Може би е бягство към спасението. Опит да го достигнеш. Понякога се превръща в бизнес, но тогава остава само една опаковка. В чистата си форма, изкуството няма нищо общо с бизнеса, но във времената, в които живеем те са свързани. А тези, които наистина правят изкуство много честно не намират никаква възвръщаемост от него, което за мен е много тъжно.

-Като за финал, пожелай нещо на нашите читатели.

Като жители на столица на културата, пожелавам на читателите да подкрепят и пловдивските културни дейци, за да има повече изкуство. Ще има разнообразие за аудиторията, целият отрасъл на културата ще върви нагоре ако подкрепяме родното, а не сме чуждопоклонници.