Емоциите изригнаха: Дебатът за нови пешеходни улици в Капана се превърна в скандал

Живущи в квартала се изпокараха взаимно за това дали да има коли на „Абаджийска” и „Кирил Попов”

Едни от присъстващите казваха, че е редно да се направи референдум по темата, други се съмняваха в истинността на подписката ЗА обособяването на улиците като пешеходни

Темата за паркирането бе изместена т въпроси за липсата на паркове и шума

Дали улиците „Абаджийска” и „Кирил Попов” в Капана да станат пешеходни или не? Това трябваше да е темата на общественото обсъждане, което се проведе именно на „Абаджийска”. Какво се случи обаче? Стана скандал, а това дали улиците да бъдат затворени за коли някак остана в периферията. Гледката на хора, повишаващи тон, събра погледите на случайни минувачи. Темата няколко пъти бе изместена, като се задаваха въпроси за липсата на паркове, нивото на шум в Капана и върви ли бизнесът в този район на артистичния квартал.

На самото обсъждане присъстваха зам.-кметовете Димитър Кацарски и Амелия Гешева, кметът на район „Централен” Георги Стаменов и Кирил Велчев, оглавяващ отдел „Култура” в община Пловдив. За съжаление, почти никой от тях не успя да вземе думата и да потуши разразилия се спор между самите живущи и хората, които инвестират в зоната. Мненията бяха изключително крайни, а повечето от тях се изразяваха на толкова висок глас, че се чуваха и на съседната улица.

Един от живущите в квартала, възмутен от факта, че тази част на Капана се е превърнала в паркинг, извади ключовете на автомобила си и прикани кметовете да намерят място да паркират в радиус от 1 километър. Никой не може да спира пред дома си в центъра, разбери го това, провикна се в другия край на тълпата дама, която е твърдо на мнението, че улицата все пак трябва да бъде пешеходна. А дебатът се превърна в скандал.

Погледнете каква е улицата, грозна, задръстена от движение и с тротоари, по които не може да се премине, обясняваше собственичката на книжарница „София Т”, София Танева, която също е За улиците да бъдат обособени като пешеходни. Още докато тя се изказваше обаче се изстреля реплика, че на павираната улица има търговски обекти, които трябва да бъдат зареждани, а за тях няма алтернативи, каквито съществуват за обектите на главната или в другите части на квартала.

Едни от присъстващите казваха, че е редно да се направи референдум по темата, други се съмняваха в истинността на подписката ЗА обособяването на улиците като пешеходни, а трети се провикваха, че не искат никаква промяна в зоната. Бизнесът в района също се намеси, доколкото успя, макар че живущите в района бяха силно афектирани от изразяване мнението на инвеститорите. Те само работят тук, да не би да спят тук? За живущите трябва да мислите, на който не му харесва да развива бизнес тук, да си намери друго място, развика се афектиран господин по повод изказването на един отсобствениците на търговски обект, който бе на мнение, че автомобилите убиват потенциала на „Абаджийска”.  

От трета страна млади девойки роптаеха, защото автомобилите им често били увреждани вечер, а шумът в тъмната част на денонощието бил ужасен. Георги Стаменов се опита да успокои всички, обяснявайки, че има предложение за многоетажен паркинг, но и срещу това скочи господин, който каза, че не бил съгласен да си паркира автомобила на 700 метра от вкъщи и да плаща за това.

До диалог така и не се стигна. Емоциите бяха взели превес. Някои от присъстващите не позволиха другите да изкажат мнение.  За сметка на това, докато една от дамите се опитваше да обясни ползите от това улиците „Абаджийска” и „Кирил Попов” да бъдат затворени за автомобили, същият господин, скочил срещу многоетажния паркинг се изправи срещу нея и заяви, че е чул мнението й и няма да го уважи.

Решението, което трябва да вземе община Пловдив със сигурност не е леко и задължително ще има не някой, а няколко недоволни от него. Какво ще се случи- тепърва ще раберем.

Това може да е бъдещата сграда на операта, каза Тотев

Общината официално ще поиска да придобие собствеността върху бившето кино „Гео Милев”, което в момента е под шапката на Министерството на транспорта. Очаква се процедурата скоро да бъде задействана. Анонс за това направи кметът Иван Тотев днес, след гласуването на предложението за Дом на пловдивската опера в ОбС и след като групата на социалистите в местния парламент припомниха, че народният представител Георги Търновалийски е входирал питане към транспортния министър за бъдещето на сградата на „Васил Априлов”.

Ще я поискаме от държавата. Искаме това да е сграда за култура, която да се впише в Пловдив 2019. Това може да е и Домът на пловдивската опера. Трябва да видим дали става за това преди всичко, разбира се. Ако сградата е подходяща може собствеността й от едно министерство да премине в друго- от транспортното в това на културното, каза кметът.  

За хората родени преди 2000-та година, животът течеше по различен начин. Храната беше различна, музиката, нравите, телевизията, игрите. Бяхме по-освободени деца, с по-малко ограничения и по-голямо въображение, поради липсата на много от благата, които сегашното време предлага. С анимациите беше същото. Новите са леко казано покъртителни за родителите, а и не само. Грозно нарисувани, някои дори плашещо. Не толкова забавни, нито интригуващи. Ние, децата на 90-те израснахме със златните години на Fox Kids и Cartoon Network, както и съботно-неделните Disney по Канал 1 или Hanna - Barbara през седмицата. А родителите ни се връщат още по-назад, когато е имало още по-малък избор, но поне качествен. Част от него хванахме и ние. Сегашното е напълно отрицателно на миналото и макар и сега да се намират някои добри попадения, тези 16 анимационни филмчета винаги ще се водят за едни от най-добрите и ще ни припомнят какво беше да си дете.

Том и Джери

Вечната класика. Детско, което никога няма да омръзне. Гледано от малки и големи. Деляхме се на два лагера - тези, които са от страната на най-вече потърпевшият Том, и тези, които подкрепяха почти винаги измъкващият се Джери. Анимацията включваше и много други ключови и не по-малко интересни персонажи, много класическа музика, много смях, приятелство и положителни емоции.

Looney Tunes

Едни от най-иновативните и откачени серии. Името въобще не е случайно, защото няма нищо обикновено в който и да е герой от поредицата. Бъгс Бъни, Дафи Дък, Силвестър, Уили койота, Елмър Фъд, Туити, Порки, Тазманийския дявол, Йосемити Сам, Спиди Гонзалес, Пепе ле Пю и още много други. Всички луди, всички разнообразни. Някои те изкарват извън нерви, други са ти любимци. Крилати фрази, уникални истории, индивидуализъм, Warner Bros създадоха завещание в анимационната индустрия, което все още застава на челната стълбица над всичко останало. 

Семейство Флинтстоун

„Семейство Флинтстоун“ е американски анимационен сериал на компанията Хана-Барбера. Той описва живота на пещерняк от работническата класа, неговото семейство и неговия най-добър приятел и съсед. Той бързо се превърна в любим по цял свят точно заради тази съпоставка между праисторията и настоящето. Елементите, които се прокрадват от сега, там, са изключително интересни, като например превозните средства, Коледа, музикална и снимачна техника и прочее. В България, сериалът почна да се излъчва в началото на 90-те по Канал 1. Помня, че тогава цялото семейство сядахме и го гледахме с голямо удоволствие. 

Тримата глупаци

Нашенското си е нашенско - изпълнено с ирония, показващо българският инат и на моменти глупост.  Сатиричната анимационна поредица от 11 късометражни филма е създадена в периода между 1970 и 1990 година от Доньо Донев. В нея присъства музикален съпровод от гайда и тъпан, а речта на героите е неразбираема и нечленоразделна. Детското филмче достигна феноменална популярност както у дома, така и по света. 

Ну, погоди

Всички обожавахме крилатата фраза "Ну заяц, ну погоди", вълкът, който постоянно пушеше и се опитваше да хване малкото зайче. А много се ядосвахме, че не може да го хване. Тази съветска анимация бе една от най-гледаните в България и с право. Разсмиваше ни, жал ни беше, развеселяваше ни с колекциите си от музика вътре и ни караше да гледаме в захлас. Дори сега родители го пускат на децата си. Анимацията беше харесвана дори от русофоби. Просто е толкова забавна.

Семейство Адамс

Алтернативното семейство. Различното семейство. забравете всичко изброено до сега - всичките цветове, веселия и жизненост. В тази анимация това липсва. Тук царува хаосът, тъмнината, страхът в компилация с мрачното семейство, което всъщност се състои от неразбрани добряци. Делото на Бари Зоненфелд е толкова разнообразно и успешно, че става основа за поредица пълнометражни филми.

Патешки истории

Чичо Скрудж! Стиснатият паток, който е несметно богат и в същото време несметна циция. Но го обичаме! И то много! Приключенията на богаташа и племенниците му са повече от вълнуващи, а да го гледаме как постоянно се гмурка в море от жълтици си е голям кеф, който създава усмивка на лицето ни. Дали с насмешка или лека завист, идеята на анимацията е явна - колкото и пари да имаш, ако нямаш близки, които да те обичат и най-чистото злато не струва пукната пара. 

Мики Маус и компания

Символът на  The Walt Disney Company. Създаден е съвместно от Уолт Дисни и Уб Айуъркс през 1928 г., а озвучаван първоначално от Уолт Дисни. Човекоподобната мишка постепенно се превръща от обикновен анимационен и комиксов герой в един от най-разпознаваемите световни емблеми. Той е приеман като символ на глобализма на САЩ и североамериканския начин на живот. Заедно с приятелите си Донълд Дък, Гуфи, Мини Маус и други, те оформят анимационен ресурс от висша класа. 

Педя човек, лакът брада

Както казахме, нашенското си е нашенско! Поредицата за деца беше излъчвана по БНТ в периода от 1960-те до 1990-те в часовете, предназначени за Лека нощ, деца. Гласът на малкото човече с дълга бяла брада е на актрисата Славка Рачева. С това предаване се свързва и името на известния български говорител Никола Филипов. Куклата разказваше най-различни истории взети от фолклорните приказки, което не само задоволяваше игривата душа на малчуганите, но и обогатяваше интелекта им. Началната песничка "Аз съм мъничко човече, на децата мил другар! Имам шарено елече, а в торбата − скъп товар!" се превърна в любима на много зрители. 

Смърфовете

Започнали като комикс през 1958 г. , създаден от белгийския илюстратор Пейо. В центъра на сюжета на комиксите са смърфовете, малки сини хуманоидни създания, живеещи в селище от гъби в голяма гора. Същото е и в анимационните поредици. Европейската продукция се превърна в огромна конкуренция на запада, като през 2011-та дори Холивуд направи пълнометражен филм по нея. Като цяло, сините човечета са сладки, влюбени, плашат се от котки и винаги забъркващи се в пакости.

Плодчетата

Испанците също са добри в анимациите. "Плодчетата" са чистото доказателство за приятна графика, сполучлив сюжет и симпатична музика, която като малки си тананикахме. Историята се върти около момичето Кумба, която с помощта на плодовите си приятели, търси изчезналите си родители. Анимацията е повече сполучлива и запаметяваща се.

Семейство Джетсън

Ако с Флинстоун Хана - Барбера правят съпоставка с миналото, то с Джетсън я правят с бъдещето. Аналогията е почти същата, но технологията е много по-развита. Летящи коли, роботи вместо домашни помощници, пътувания из слънчевата система, тинейджърско бунтарство и също така неприятен шеф. Един приятен разказ какво може да ни очаква след години и дали ни изглежда приемливо или ни плаши.

Скуби Ду

Първата копка в продукцията на "Скуби Ду" датира от далечната 1969 г. Главните персонажи са говорещо куче на име Скуби-Ду и четирима тинейджъри в следпубертетна възраст: Фред „Фреди“ Джоунс, Дафни Блейк, Велма Динкли, и Норвил „Шаги“ Роджърс. Те са групичка за разрешаване на мистерии с духове и чудовища, като най-често се оказва, че такива няма, а са маскирани престъпници. Всеки един играе своята главна роля, като Скуби и Шаги са страхливците, най-вече използвани за примамка. При всяка една възможна ситуация се тъпчат с храна, докато приятелите им се опитват да приключат случая.

Пиф и Еркюл

Френският комикс много бързо се преобразува на анимационна поредица, разказваща за кучето Пиф и котаракът Еркюл. Те са най-добри приятели, но това въобще не им пречи да са в постоянна свада. Те са нещо като европейски вариант на Том и Джери, само където никой не иска да яде другия. Детското стана много известно в България през 90-те, когато се излъчваше по Канал 1. Всички се радваха на животинките, с комичен характер.

Серийните анимации на Марвел

Още една алтернативна поредица. Комиксите на Марвел са на световно ниво. Най-голямото ниво в индустрията! Марвел е ниша, която изстреля анимационния и кино свят години напред. Плеадата от персонажи е огромна, само трябва да намериш своя любим. Сагата за супер герои и злодеи завладява не само умовете на децата, но и на възрастните. Учи на много неща. Показва несправедливостта, гордост, престъпление, войни, любов, битки, отговорности, жертви. Всичко по един зрял начин. Спайдърмен, Х-мен, Дедпул, Великолепната четворка, Хълк, Светкавицата, Др. Дуум, Капитан Америка, Черната вдовица, това са само част от избора, а има още много. Всеки уникален, с изграден изрядно характер и лична история. Сюжетите в поредиците на Мавел често се свързват, като героите се срещат макар и за малко, среща, която оставя отпечатък в миналото или бъдещето на развитието на измислената вселена. 

Мечо Пух

Любимата на децата мечка - сладък, малък, добродушен и много пухкав. Мечо Пух прилича на плюшена играчка, което се подразбира и от името му, и със сигурност се държи като такава. Една сладка история за голямото приятелство и голямата подкрепа. За малчуганите и техните въображаеми приятели, за искреността и за "Колкото повече, толкова повече". Този лаф винаги ще е смешен. 

Екатерина Стоянова

Десислав Пачарозов е от хората, които трудно остават незабелязани. Артистична натура! Така би го определил всеки, който го срещне за първи път. И няма да сбърка. Току-що е завършил художествената гимназия и е кандидатствал в АМТИИ. Рисува, снима, занимава се с музика. Като човек на изкуството, той е абсолютно освободен и щастлив. От Карлово е, дошъл е да учи в Пловдив. Избрал е точно този град заради спокойствието, красотата и усмивките на хората.  Както навсякъде, така и тук има увълчени лица, но повечето не изглеждат такива. Гледа позитивно на живота и смята че у всеки и навсякъде има нещо добро и хубаво. Обичайте се, това е най-важното, е лозунгът на Десислав.

Свири и на китара. И прави герданчета с пирограф.  Използва дърво, което нарязва и гравира, след което минава с яхтен лак за повече издръжливост. Отнема му много време, но му носи удоволствие. Музиката го успокоява и му помага да преоткрие щастието, да се концентрира, да се вдъхнови, макар че последното намира навсякъде. Във всяка частица от света има нещичко, което носи красота и вдъхновение. Особено тук, в Пловдив, културното средище на България, където съдбите се преплитат и въздуха ухае на романтика. Пловдив е красив и стойностен град с вековна история, в който изкуството се развива, въпреки всички опити на Висшите да го стъпчат, смята Десислав. Щом има кой да рисува, ще има и картини, щом има кой да пее, песни ще се леят и никой няма да попречи, допълва той.